№ 43
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500086 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Длъжникът А. В. Ц., чрез пълномощника си адв. Ф. М. от АК Русе, е
обжалвала действията на съдебния изпълнител – отказ да прекрати
изпълнителното дело, обективиран в постановление от 19.12.2022 г. по изп. д.
№ 965/2022 г. по описа на ЧСИ В. Н. с рег. № *** на КЧСИ. Твърди, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна
по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски.
Взискателят В. Д. Б., чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК Русе,
счита жалбата за неоснователна, за което излага становище в писмените си
възражения по чл. 436, ал. 3 от ГПК и моли съда да я отхвърли.
Приложени са и мотиви на ЧСИ във връзка с обжалваното
постановление.
След преценка на доводите на страните, мотивите на съдебния
изпълнител и доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу действие на съдебния изпълнител,
подлежащо на съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на В. Д. Б. от
22.11.2022 г. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.11.2022 г.
1
срещу жалбоподателя А. В. Ц., за събиране на сумата от 379.42 лева –
деловодни разноски по компенсация, присъдени в полза на взискателя и на Д.
Д. Б. за производството по гр. д. № 5794/2021 г. по описа на РРС.
В молбата си взискателят е посочил, че длъжникът е платил половината
от сумата на Д. Д. Б., а другата половина се дължи на взискателя, посочил е
способи за изпълнение – запор, възбрана, опис и публична продан на
недвижим имот и движими вещи и е направил искане за събиране на
направените от него разноски за изпълнителното производство.
До длъжника А. В. Ц. е изпратена ПДИ, връчена чрез пълномощника на
24.11.2022 г. В двуседмичния срок за доброволно изпълнение длъжникът е
подал молба до ЧСИ, в която е посочил, че задължението към взискателя е
заплатено на 14.11.2022 г. с пощенски запис, изпратен на адреса на взискателя
(преди образуване на изпълнителното производство). Със заявление от
15.11.2022 г. до Български пощи, длъжникът е поискал да се извърши
промяна в адреса на получателя, поради грешното му отразяване в обикновен
превод № PS100004EP63Y, издаден от ПС 1000 на 14.11. за сума 189.71 лв.,
като е посочил действителния адрес, съвпадащ с посочения в искането за
образуване на изпълнителното дело. След изтичане на 20-дневен срок от
депозирането й, сумата е върната като непотърсена, за което на 05.12.2022 г.
до длъжника е изпратено известие. Жалбоподателката е платила същата
дължима от нея сума по сметката на ЧСИ В. Н. на 06.12.2022 г., за да бъде
предадена на взискателя.
С обжалваното Постановление от 19.12.2022 г. ЧСИ Н. е отказал да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от
ГПК, тъй като длъжникът не е внесъл за взискателя дължимата по
изпълнителния лист сума в пощенска станция по адреса на взискателя, поради
което може да се направи извод, че изпълняемото право не е удовлетворено
по надлежния начин и то съществува в полза на взискателя към момента на
образуване на изпълнителното дело.
С оглед на така установените факти, съдът намира, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно посочени в чл. 433 от ГПК и при осъществяването им
прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на
закона, а с издаване на постановление съдебният изпълнител само констатира
вече настъпилото прекратяване.
В настоящия случай въззивният състав намира, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно
цитираната правна норма изпълнителното производство се прекратява, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които да се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Преценката на ЧСИ Н., че
2
посоченото основание за прекратяване на изпълнителното производство не е
налице, е неправилна и незаконосъобразна. Това е така, защото нормата на
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК свързва прекратяването на изпълнителното
производство с наличието на документ, удостоверяващ че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното дело.
В конкретния случай длъжникът е представил квитанция от „Български
пощи“ за извършен чрез пощенски запис от 14.11.2022 г. паричен превод на
сумата по изпълнителния лист в размер на 189.71 лв., а на 15.11.2022 г. след
установяване на грешка в адреса на получателя, е извършена промяна като е
посочен верният адрес. От представената квитанция е видно, че датата на
внасяне на сумата предхожда молбата за образуване на изпълнителното
производство с една седмица.
Основанието за прекратяване на изпълнителното производство е
плащане или внасяне на дължимата сума от длъжника преди образуване на
изпълнителното дело. За удостоверяване на този факт законът изисква
разписка от взискателя или документ от пощенска станция или банка за
внасяне на сумата за взискателя. Обстоятелството дали взискателят се е явил,
за да получи преведената сума е ирелеватно по отношение на основанието,
визирано в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С оглед на това, основателни са и доводите на жалбоподателката, че с
неполучаване на сумата от кредитора, същият изпада в забава и длъжникът не
следва да носи отговорност за разноските по образуваното изпълнително
дело, каквото възражение навежда взискателят.
Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че длъжникът
е престирал дължимото по надлежния ред, но липсата на съдействие от страна
на взискателя е причина за неудовлетворяване на вземането му.
Жалбоподателката в качеството й на длъжник не е дала повод за
образуване на изпълнителното производство, поради което не следва да носи
отговорността за разноските, последните са в тежест на взискателя.
По изложените съображения, обжалваното постановление като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Разноските за настоящото производство следва да се определят по
правилата на чл. 78 от ГПК и същите са в тежест на ответника по жалбата. На
жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв. за
платена държавна такса.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 19.12.2022 г. по изпълнително дело №
965/2022 г. по описа на ЧСИ В. Н. с рег. № *** на КЧСИ, като
3
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, от гр. С., жк „Х.“, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. ** да заплати на А. В. Ц. с ЕГН **********, от гр. С., бул. „П.Е.“ №
**, вх. *, ет. *, сумата в размер на 25 лв. разноски за производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4