МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО АНД № 129/2020г. ПО ОПИСА НА ПРС-
ХVІ н.с.
С постановление от 03.01.2020г. РП-Пловдив е внесла предложение обвиняемият Г.Г.П. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК, като му се наложи административно наказание за престъпление
по чл. 343, ал.1, б”Б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 02.05.2019 г. в
гр. Пловдив на ул."Трети март", пред блок № 9, вх. 27 при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка и модел „Нисан Интерстар " с рег. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП а
именно:
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да съобрази, че пътят за превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в
движението;
чл. 40 ал. 2 от ЗДвП: „ По време на движението си
назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
съгнализира за опасност;
и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Д. С. Х., изразяваща се в изкълчване на
лявата й раменна става, което довело до затруднение движението на горния й ляв
крайник за период около месец и половина.
Представителят на РП-Пловдив в съдебно заседание,
поддържа обвинението, счита че са налице предпоставките на чл.78а от НК.
Пледира за налага на наказание “глоба” в размер около минимума.Подсъдимият П.,
редовно призован се явява в съдебно заседание с адв.К..
Признава вината си, изразява
съжаление за стореното, моли да не му се налага наказание лишаване от право тъй
като е шофьор и с професията си храни две деца.
Защитника му адв.Кремнаров моли
съда да се отчете самопризнанието на обвиняемия и му се наложи само наказани
глоба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обвиняемият Г.Г.П. е роден *** ***, б., български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ,
неосъждан, ЕГН **********.
На 02 май 2019 година около 16,30 часа на улица “Трети март”, пред
блок номер 9, вх. 27 в гр. Пловдив бил паркиран товарен автомобил с марка и модел
“Нисан Интерстар” с рег. № ***. Автомобилът бил паркиран успоредно на пътното платно, в
дясната му част, като предницата му била насочена в посока юг. Въпросният
автомобил конструктивно бил без задно обзорно стъкло, а видимостта назад при
движение назад ход се осигурявала от страничните огледала. На шофьорското
място на този автомобил се качил обвиняемият Г.Г.П., който предприел маневра
„движение на заден ход”. Обвиняемият П.
не се уверил, че маневрата е безопасна и дали зад товарния автомобил се намира
пешеходец. В този момент пострадалата Д.
С. Х. се била насочила към намиращи се наблизо кофи за боклук и пресичал
улицата зад паркирания товарн автомобил. В момента, когато тя била зад
автомобила и с гръб към него обв. П. потеглил назад. Автомобилът изминал около
метър като достигнал скорост от 2 км/ч и със задната си част ударил г-жа Х. в
гръб. В резултат на удара госпожа Х. паднала на платното за движение и получила
изкълчване на лявата си раменна става, което довело до трайно затрудняване
движенията на горния ѝ ляв крайник за период около месец и половина.
Обвиняемият преди потегляне назад не се е
убедил че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения на останалите участници в движението. Той не е
наблюдавал преди потегляне пътя зад превозното средство, което би му позволило
да забележи навлизащата в невидимата му зона пешеходка и да изчака безопасното
й преминаване преди да потегли. А в случай, че за обвиняемия П. не е било възможно да
наблюдава пътното платно зад автомобила, той е бил длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности, което обаче той също не е сторил.
Така изложената фактическа обстановка съда прие въз основа на събраните
по досъдебното производство писмени доказателства, изготвените
съдено-медицинска и автотехническа експертиза, разпитаните свидетели,
обясненията на обвиняемия и неговото самопризнание, дадено пред съда.
Депозираните на
досъдебното производство съдебни експертизи (автотехническа и
съдебно-медицинска) съдът кредитира изцяло, като намира, че същите са изготвени
компетентно с необходимите знания и опит в съответните области. Същите не са
били оспорени от страните.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза е
видно, че пострадалата Х. е получила средна телесна повреда изразяваща се в изкълчване на лявата й раменна става, което
довело до затруднение движението на горния й ляв крайник за период около месец
и половина.Уврежданията,
изразяващи се в средната телесната повреда са настъпили вследствие удар с тъп
предмет и съответстват по време и начин да са причинени по начина описан в
досъдебното прозивдство.
Видно от
изготвената АТЕ причините за настъпване на ПТП са извършване на необезопасена
маневра назад.Водачът е могъл да избегне удара ако се е убедил, че пътят зад
МПС е свободен и непрекъснато да наблюдава ставащато зад автомобила, като ако
не е могъл да го стори е следвало да
осигури лице, което да му сигнализира.
Съдът кредитира изцяло
показанията и на разпитаните по делото свидетели С. Ч., Д. Х. и А.Г.,
чиито показания категорично потвърждават гореописаната фактичсска обстановка.Същите
са единни и безпротиворечиви, кореспондират както по между си, така и със
самопризнанието на обвиняемия, така и с изготвените по делото съдебни
експертизи.От същете са потвърждава, че докато е вървяла с кофа за боклук Х. е
била бутната от движещия се назад товарен автомобил и е вследствие на удара е
паднала, което е довело до настъпване на гореописаната средна телесна повреда.
Обвиняемия се признава за виновен
и изразява съжаление за стореното.В обяснението си потвърждава, че е бутанл Х.
движейски се назад и потвърждава, че не е успял да я види, тъй като не е имал
добра видимост от спрял друг автомобил.
Предвид на изложеното
по-горе, съдът намира, че с деянието си Г.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б”Б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От обективна страна на
02 май 2019 година около 16,30 часа на улица
“Трети март”, пред блок номер 9, вх. 27 в гр. Пловдив, обв. Г.П. е
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил с марка и модел “Нисан Интерстар” с рег. № *** и в следствие нарушаване правилата за движение по пътищата е причинил средна телесни
повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на Д. С. Х..Преди потегляне назад обвиняемият П. не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в
движението. Той не е наблюдавал преди потегляне пътя зад превозното
средство, което би му позволило да забележи навлизащиата в невидимата му зона
пешеходка и да изчака безопасното й преминаване преди да потегли. А в
случай, че за обвиняемия П. не е било
възможно да наблюдава пътното платно зад автомобила, той е бил длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности, което обаче той също
не е сторил. По този начин той е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение
по пътищата. Според чл. 40, ал. 1, преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Според алинея 2 на същия текст по време на
движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно той е длъжен да осигури лице
което да му сигнализира за опасности.
Визираните по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата,
извършени от обв. П., са в пряка и непосредствена
връзка с причиненaтa на
св. Х. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяващи се
изкълчване на лявата ѝ раменна става, което
довело до трайно затрудняване движенията на горния ѝ ляв крайник за
период около месец и половина.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно
при форма на винаната непредпазливост и в частност небрежност. П., като правоспособен водач
на МПС е бил наясно, че следва да спазва
визираните по-горе правила за движение при предприемане на маневра „движение
назад“. Той не е искал и не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици от деянието, а именно да причини телесни
повреди на пострадалата, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди и предотврати.
Обвиняемият е имал възможност да предвиди настъпването на престъпния
резултат и да съобрази своето поведение като
шофьор по начин, че да
избегне настъпването на тези последици и върху него е тежало правното задължение да го стори по силата на разпоредбите на ЗДвП.
Не е налице случайно деяние, тъй
като причината за настъпването на ПТП не е изцяло в поведението на другия
участник в ПТП, а именно пострадалата Х., нито се дължи на обстоятелства,
изцяло независещи от волята на водача. За да се приеме наличието на случайно
деяние, то би следвало предходното поведение на извършителя да е изцяло
правомерно. Напротив, изложените по-горе мотиви и анализът на доказателствата
категорично установяват, че причина за настъпилото ПТП има обв.П.. Същият е бил
длъжен да се убеди, че с поведението си би предприел една безопасна маневра,
която не би поставила в опасност живота и здравето на други лица.
При така
посочената правна квалификация на деянието, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите по чл. 78а от НК предпоставки – за посоченото по-горе
деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или пробация,
същото е извършено при форма на вината непредпазливост, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер, спрямо него до настоящия момент не е прилаган
този институт, както и от деянието няма причинени имуществени вреди.
При обсъждане размера на
административното наказание “глоба”, съдът съобрази обстоятелството, че обв.П.
е трудово ангажиран, с добри характеристични данни, баща на две деца, без данни
за извършени до настоящия момент съществени нарушения по закона за движение по
пътищата.Ето защо, съдът намира, че на обвиняемия следва да му бъде наложена
глоба в минималния размер, а именно – 1000 лв.
Съдът обсъди и възможността,
предвидена в нормата на чл. 78а, ал.4 от НК и намира, че не следва обвиняемият
да бъде лишен от правото да управлява МПС.Наказанието глоба в най-пълна само по
себе си ще изпълни целите на наказанието и не е необходимо П. да търпи и
кумулативно предвиденото наказание, предвид добрите му характеристични данни,
даденото самопризнание и изразеното съжаление за случая.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, обв.П.
бе осъден да заплати и направените по досъдебното производство разноски в
размер на 472 лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив.
По гореизложените мотиви и на
основание чл. 378, ал.4,т.1 от НПК съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: