Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Кърджали, 22.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на първи февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Дарина Байданова
при секретаря М.С. разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1062 по описа за 2016г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл. 537, ал.2 от ГПК .
Постъпила
е искова молба от Р.С.М., В. Р.Ф. и М. Р.
М. против А.Б.М., В.М.М. и Р.М.М., в която се твърди,
че по силата на нотариален акт № 50, том I, peг. № 2680, дело № 34 от 2016
г. по описа на нотариус Л.Д., вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№3055 от
24.08.2016г., акт №172, том 10, дело №2027/2016г., въз основа на
обстоятелствена проверка ищците са признати за собственици по давностно
владение на едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 74 кв.м.,
попадаща в неурегулиран поземлен имот с № 000199, находящ се в землището на с.
Зелениково, общ. Кърджали, с ЕКАТТЕ 30747, общ. Кърджали, с площ 581 кв.м., при
граници на имота: север – имот № 000055 - нива на М.М.Х., северозапад - имот №
000053 - пасище с храсти на Община Кърджали, югозапад, юг и югоизток - имот №
000198 - пасище, мера на Община Кърджали. Твърди се, че ищците живеят в
гореописания имот повече от 20 години, като владението на имота е било постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, демонстративно, несъмнително и с намерение да се
свои, както и че никой не е оспорвал правото на ищците да живеят в имота, нито
е искал от тях да напуснат същия. Твърдят, че имотът е деклариран в Община
Кърджали с Декларация с вх. № 16679 от 16.03.1998 г. и до момента ищците
заплащали всички дължими данъци и такси. Твърдят, че обстоятелството, че ищците
са собственици на посочения имот бил известен и на ответниците, които били
техни роднини, като ищците придобили имота на оригинерно правно основание -
давностно владение, което продължило повече от десет години. Твърди се още, че
през 1989 г. ответницата А.Б.М. заминала
със семейството си за Република Турция, където живеела преимуществено и към
момента, като с нотариален акт № 74, том 5, peг. № 17000, дело № 842 от 2016 г.
по описа на А.Г. - пом. нотариус по заместване при нотариус К. Д., въз основа
на обстоятелствена проверка, ответницата А.Б.М. била призната за собственик по
давностно владение на едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ
70,90 кв.м., попадаща в поземлен имот с кадастрален № 000056 по картата на
възстановената собственост /КВС/ на землището на с. Зелениково, код по ЕКАТТЕ
30747, общ. Кърджали, обл. Кърджали, при посочени граници в нотариалния акт,
като с нотариален акт № 100, том 5, peг. № 17464, дело № 868 от 2016 г. по
описа на А.Г. - пом. нотариус по заместване при К. Д. - нотариус, вписан в
Службата по вписвания с вх.рег.№3060 от 25.08.2016г., акт №177, том 10, дело
№2032/2016г., ответницата А.Б.М. дарила
на синовете си В.М.М. и Р.М.М. недвижим имот: едноетажна полумасивна жилищна
сграда, със застроена площ 70,90 кв.м., попадаща в поземлен имот с кадастрален
№ 000056 по картата на възстановената собственост /КВС/ на землището на с.
Зелениково, код по ЕКАТТЕ 30747, общ. Кърджали, обл. Кърджали, при граници:
изток - поземлен имот с кадастрален № 000053 по КВС на с. Зелениково; запад -
поземлен имот с кадастрален № 000136 по КВС на с. Зелениково; север - поземлен имот с кадастрален № 000055 по КВС на с.
Зелениково; юг -поземлен имот с кадастрален № 000062 по КВС на с. Зелениково, а
по скица № Ф00383 от 04.08.2016 г., заверена от Общинска служба по
„Земеделие" - гр. Кърджали, площта на жилищната сграда била 74 кв.м.,
построена в поземлен имот с кадастрален № 000199 по картата за възстановената
собственост на землището на село Зелениково, код по ЕКАТТЕ 30747, общ.
Кърджали, обл. Кърджали, при граници: пасище, мера с кадастрален № 000198 на
Община Кърджали; пасище с храсти с кадастрален № 000053 на Община Кърджали;
нива с кадастрален № 000055 на М.М.Х.. Твърдят, че описаната в нотариалния акт едноетажна полумасивна жилищна
сграда е идентична с тази, описана в нотариалния акт на ищците, т.е., след
датата на вписване на нотариалния акт на ищците, ответницата дарила
притежавания от ищците имот на своите синове. Твърди се, че от 1989 г. ответницата А.Б.М. живее
преимуществено в Република Турция, не живее и не упражнява фактическата власт
върху имота на ищците - постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
демонстративно, несъмнително и с намерение да се свои, с оглед на което не било
възможно да придобие същия по давностно владение, като в предходните години ответницата нито
декларирала, нито заплащала данъци и такси за имота и дарила на синовете си - ответниците В.М.М.
и Р.М.М. имот, който бил вписан в Службата по вписванията при Районен съд
Кърджали на името на ищците, т.е., не бил нейна собственост. Молят да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по
давностно владение на едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 74
кв.м., попадаща в неурегулиран поземлен имот с № 000199, находящ се в землището
на с. Зелениково, общ. Кърджали, с ЕКАТТЕ 30747, общ. Кърджали, с площ 581
кв.м., при граници на имота: север - имот № 000055 - нива на М.М.Х.,
северозапад - имот № 000053 -пасище с храсти на Община Кърджали, югозапад, юг и
югоизток - имот № 000198-пасище, мера на Община Кърджали; да бъде отменен
нотариален акт № 74, том 5, per. № 17000, дело № 842 от 2016 г. по описа на А.Г.
- пом. нотариус по заместване при К. Д. *** действие Районен съд - гр.
Кърджали, вписан под № 020 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в
Службата по вписванията с вх. per. № 2989 от 19.08.2016 г., акт № 120, том 10,
дело № 1977 / 2016 г. , както и да бъде
отменен нотариален акт № 100, том 5, per. № 17464, дело № 868 от 2016 г.
по описа на А.Г. - пом. нотариус по заместване при К. Д. *** действие Районен
съд гр. Кърджали, вписан под № 020 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в
Службата по вписванията с вх. peг. № 3060 от 25.08.2016 г., акт № 177, том 10,
дело № 2032 / 2016 г. Претендират разноски. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат поддържат иска и молят съда да го уважи. Представят списък
на разноските и писмена защита.
Ответниците А.Б.М., В.М.М.
и Р.М.М. в срока по чл.131 от ГПК депозират отговор на исковата молба, в който
считат предявените искове за допустими, но неоснователни, като оспорват
обстоятелствата, на които се основават исковете. Оспорват твърдението, че
ищците са осъществявали повече от 20 години постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно, демонстративно, несъмнително владение на процесния имот, с намерение да
се го своят за себе си; че никой не е оспорвал правото на ищците да живеят в
имота, както и че никой не е искал от тях да напуснат същия. Оспорват, че
ищците са декларирали процесния имот още през 1998г., както и че оттогава са
заплащали дължимите за него местни данъци и такси, както заявяват, че всички документи касаят друг, различен от процесния имот, находящ се на
друг административен адрес в същото село, а именно: с.Зелениково,
ул."Трета", където именно се
намирала жилищната сграда и дворното място, което било собствено на ищците и в
което те действително живели. Посочва се в отговора, че процесният имот -
жилищна сграда бил на друг административен адрес, а именно:
с.Зелениково, ул.„Шеста", който адрес ответниците са посочили, като свой
постоянен, а и жилищната сграда,
предмет на делото била ситуирана в общински, а не в частен имот. Твърди се в
отговора, че в близост до този адрес се намирала жилищната сграда, ведно с
дворното място, собствено на ищците, което бил с административен адрес -
с.Зелениково, ул."Трета". Счита, че било налице разминаване в данните, които лично
декларирали ищците по отношението на постоянния си адрес в молба - декларация
до Нотариуса чрез Кмета на Община Кърджали, с административния адрес на
декларирания от тях имот. Твърди се, че
същите декларирали и собствена земя, прилежаща към жилищната сграда, а
видно от приложения от тях към исковата молба нотариален акт и скица, имот с
№000199 не бил тяхна собственост. Твърди се в отговора, че действителните
първоначални собственици на спорната жилищна сграда били първата ответница А.Б.М.
и покойният й съпруг М. М.М. , които по време на брака, през периода 1978 -
пролетта на 1979г., изградили за себе си къщата, предмет на настоящия спор.
Същата са построили със свои средства, върху собствено дворно място, което към
момента на построяването е попадало в урбанизираната територия на с.Зелениково
и след построяването й заживели в нея, там са се родили и отраснали децата им.
Твърди се още, че през лятото на 1989г. целият род на А. и М.М. /баба и дядо на
втория и трети ищци и ответници/, вкл. и семействата на ищците и ответниците,
заминали за Р.Турция и след около 5-6 месеца, преди края на годината А. и М.М.,
заедно със семейството на ищците се върнали обратно и се настанили да живеят,
там където са живели преди да заминат - в къщата на А. и М.М.. Твърди се, че
семейството на ответниците се устроило в Р.Турция, при заминаването си М. и А. М.
са оставили цялата покъщнина и лични вещи в процесната къща, като ключът за нея
оставили на съхранение на съседката Селвер. Постъпили са така, т.к. са били със
съзнанието на собственици на спорната жилищна сграда и същата са придобили въз
основа на текла в тяхна полза придобивна давност, в качеството им на
недобросъвестни владелци от момента на построяването й до момента на първото им
пътуване до Р.Турция през лятото на 1989г. или повече от 10 години, през което
време са владели явно, несъмнено, с намерението да го своят за себе си спорния
имот. Твърдят, че през 1994г. А. и М. М. за първи път след заминаването им се
върнали за кратко в къщата си в с.Зелениково, като същата година е бил проведен
разговор между тях и бащата на съпруга на първата ответница, първият ищец Р.
заедно с децата си и бащата на М. да
заживеят временно в спорната къщата, което се налагало, т.к. къщата на М.М.
била много стара и непригодна за живеене, а Р., брат на М. бил починал предната
година, както и поради това, че баща им бил възрастен и болен, а децата на Р. -
малки. Твърди се, че А. и М. М. не се противопоставили, проявили съчувствие и
разбиране и временно разрешили да бъдат настанени в тяхната къща Р. и децата,
както и М.М. докато се устроят в собствен имот или ремонтират старата къща на М.М.,
като се разбрали Р. да поддържа къщата, както и да плаща ток, вода, данък и др.
разходи във връзка с ползването на имота. Твърди се, че няколко години след
този разговор ищците се настанили да живеят временно в спорната жилищна сграда,
като част от мебелите и личните вещи на А.
и М. М. останали в същия имот и поради
това разбирателство и заболяването на М. М., същият до смъртта си през 2003г.
не е идвал повече в имота. Твърди се ,
че през 2007г. А.М. е отседнала в процесната къщата по повод сватбата на В.,
която след като се оженила отишла да живее в къщата на съпруга си Йозбаш, която
се намирала в същото село Зелениково, където живеела и понастоящем. Твърди се,
че през 2008г. при дъщеря си отишла да живее и първата ищца Р. , като от тогава
до сега не живее в спорния имот и от
около 2009г. къщата напуснал и последният ищец - М., който заминал да живее и
работи в Германия. Твърди се, че до 2008г. не е имало никакъв спор между ищците
и ответниците относно собствеността на имота и едва след тази година, след като
А. ***, за да предприеме действия по снабдяването й с документ за собственост е
възникнал спор относно собствеността на процесния имот и ищците започнали да й
създават пречки, да възпрепятстват ползването на жилищната сграда. Твърди се
още, че през м.юли-август 2016г., вероятно с искане от името на Община
Кърджали, в КВС на с.Зелениково били извършени промени, като в рамките на имот
с кад.№000198, собственост на Община Кърджали бил обособен нов имот под номер
000199 и обозначен като частна собственост, който именно бил отделен от
общинския имот, като прилежащ терен на жилищната сграда, въпреки, че ищците не били
извършвали геодезическо заснемане , нито са представили такова за заверка в
Община Кърджали. Твърди се, че ищците се снабдили с документ за собственост
върху процесната къща и обосновават правото си на собственост с давностно
владение върху сграда, попадаща в земеделска земя, която е общинска
собственост, поради което счита, че ищците не били своили имота за себе си и че
не са го придобили на претендираното от тях основание. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържат отговора на исковата молба и молят съда
да отхвърли исковете. Моли съда да приеме за нищожни
извършените правни действия от страна на ОбСЗ по разделянето на имот с кад. № 56 по КВС на землището
на с.Зелениково , имот публична общинска собственост и да приеме за установена
неверността на констатираните обстоятелства в Акт №4715 за частна общинска
собственост, издаден на 18.08.2016г., по отношение на имот 199 по КВС на
землище Зелениково, а именно в частта му, че този имот съществува
законосъобразно нанесен след наличието на съответните предпоставки в ЗСПЗЗ и
Закона за общинската собственост и че същият представлява частна общинска
собственост. Претендира разноски. Представя подробни съображения и в писмена
защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С
доклада по делото е признато за безспорно, че ищецът Р.С.М. е придобила на
22.04.2005г. – поземлен имот, масивна жилищна сграда на два етажа със застроена
площ 103 кв.м.,построена в имот пл.сн.№27, в кв.14 по плана на с.Бленика, общ.Кърджали,
ведно с 1/2 ид.ч. от поземлен имот, в
който е построена сградата, целият с площ 800 кв.м;
-
признато е за безспорно, че ищецът В. Р.Ф.
на 08.08.2006г. е придобила дворно място с пл.сн.№ 70, с площ
430 кв.м., за който е отреден парцел трети в съсобственост с имот с пл.сн.№ 68,
кв.17 по плана на с.Долно Зелениково, ведно с построената в същото място
масивна жилищна сграда на един етаж с висок призем и застроена площ 62 кв.м.;
-
признато е за безспорно, че ищецът М.Р.М.
на 16.09.2013г. е придобил самостоятелен обект в сграда– жилище , апартамент в
град Кърджали;
-
признато е за безспорно, че вторият ищец
В. Р.Ф. е сключила на 05.08.2007г. граждански брак с О.Х. Ф..
Прието е за разглеждане в настоящото
производство възражение за нищожност на вписването по регистъра на имот 000056
, както и промяната в регистъра на собствениците и отразяването на разделянето
на имот 000056 на имот 198 и 199 и на промяна в начина на трайно ползване.
Установява
се по делото,че ищците са наследници по закон на Р.М.М.,починал на 09.03.1993г.
– съпруг на първия ищец и баща на втория и третия,а ответниците са наследници
по закон на М. М.М.,починал на 12.08.2003г. – съпруг на първия ответник и баща
на втория и третия ответник. От своя страна, Р.М. и М. М. са синове на
починалия на 06.03.2001г. М.М.М..
От приложените по делото писмени
доказателства се установяват изложените в исковата молба обстоятелства,че с нотариален акт № 50, том I, peг. № 2680, дело № 34 от 2016 г. по описа на
нотариус Л.Д., вписан в Службата по вписвания при РС-Кърджали с вх.рег.№3055 от
24.08.2016г., акт №172, том 10, дело №2027/2016г., след обстоятелствена
проверка и констатиране правото на собственост
ищците са признати за собственици по давностно владение на едноетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ 74 кв.м., попадаща в неурегулиран
поземлен имот с № 000199, находящ се в землището на с. Зелениково, общ.
Кърджали, с ЕКАТТЕ 30747, общ. Кърджали, с площ 581 кв.м., при граници на
имота: север – имот № 000055 - нива на М.М.Х., северозапад - имот № 000053 -
пасище с храсти на Община Кърджали, югозапад, юг и югоизток - имот № 000198 -
пасище, мера на Община Кърджали. Установява се,че поземленият имот не е актуван
като държавна собственост и за сградите в имота няма съставени актове за
общинска собственост.
След обстоятелствена проверка с нотариален акт № 74,
том 5, peг. № 17000, дело № 842 от 2016 г. по описа на А.Г. - пом. нотариус по
заместване при нотариус К. Д. ответницата А.Б.М. е призната за собственик по
давностно владение на едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ
70,90 кв.м., построена през 1980 г., находяща се в поземлен имот с кадастрален
№ 000056 по картата на възстановената собственост /КВС/ на землището на с.
Зелениково, код по ЕКАТТЕ 30747, общ. Кърджали, обл. Кърджали при граници:
изток – ПИ с кадастрален №000053 по КВС на с.Зелениково, запад – ПИ с
кадастрален №000136 по КВС на с.Зелениково, север - ПИ с кадастрален №000055 по КВС на
с.Зелениково и юг - ПИ с кадастрален №000062 по КВС на с.Зелениково.
С нотариален акт № 100, том 5, peг. № 17464, дело №
868 от 2016 г. по описа на А.Г. - пом. нотариус по заместване при К. Д. -
нотариус, вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№3060 от 25.08.2016г., акт
№177, том 10, дело №2032/2016г. ответницата А.М. дарила на синовете си В.М. и Р.М.
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 70,90 кв.м., построена
през 1980г., находяща се в поземлен имот с кадастрален № 000056 по картата на
възстановената собственост /КВС/ на землището на с. Зелениково, код по ЕКАТТЕ
30747, общ. Кърджали, обл.Кърджали, при граници: изток – ПИ с кадастрален №
000053 по КВС на с. Зелениково; запад - ПИ с кадастрален № 000136 по КВС на с. Зелениково; север - ПИ с кадастрален №
000055 по КВС на с. Зелениково; юг - ПИ с кадастрален № 000062 по КВС на с.
Зелениково, а по скица № Ф00383 от 04.08.2016 г., заверена от Общинска служба
по „Земеделие" - гр. Кърджали, с площ на жилищната сграда - 74 кв.м., построена в поземлен имот с
кадастрален № 000199 по КВС на землището на село Зелениково, код по ЕКАТТЕ
30747, общ. Кърджали, обл. Кърджали, при граници: пасище, мера с кадастрален №
000198 на Община Кърджали; пасище с храсти с кадастрален № 000053 на Община
Кърджали; нива с кадастрален № 000055 на М.М.Х..
От
Регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ за землището на с.Зелениково,
ЕКАТТЕ 30747, община Кърджали, се установява, че имот №000056, представляващ
пасище, мера с площ 2,924 дка в местността „Община-остатък“, осма категория,
вид на територията по предназначение – за нуждите на селското стопанство е
собственост на Община – остатък, придобит на осн. решение по чл.14, ал.1 т.1
от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за
възстановяване право на собственост в стари реални граници на ОС „ЗГ“ за 2,924
дка от 02.04.1999г.
От
обсъждания имот №000056 с площ 2,924 дка след разделянето му на две части са
получени имоти с №000198 с площ 2,343 дка и имот с №000199 с площ 0,581 дка с
вид по предназначение и на двата имота : за нуждите на селското стопанство. За
поземлен имот с №000199, находящ се в землището на с.Зелениково, общ.Кърджали,
с площ 0,581 дка, на 18.08.2016г. на осн. чл.2, ал.1 т.2 от ЗОС е съставен Акт
№4715 за общинска частна собственост, в който е посочен за начин на трайно
ползване на имота: Др.селскостопанска територия, осма категория на земята по
Карта на възстановената собственост на землище в с.Зелениково. Заявлението до
ОСЗ-Кърджали за изготвяне на скици на имот, изработване на скица-проект за
разделяне на имот №000056 и въвеждане на промени в регистъра на имотите и
собствениците е по искане на Община Кърджали от 04.08.2016г.
С
декларация с вх.№16679-1/16.03.1998г. ищцата Р.М. декларирала, че е собственик
на 4/6 ид.ч. от построена през 1980г. масивна жилищна сграда в с.Зелениково, общ.Кърджали,
ул.Трета със застроена площ 70 кв.м., находяща се в строителните граници на
селото,за която няма документ за собственост, както и че е собственик на
дворното място от 350,00 кв.м.
Представени
са доказателства, че ищците са заплатили дължимите за 2016г. данък имот и такса смет за деклариран с
декларация №16679 недвижим имот, находящ в с.Зелениково, общ.Кърджали, ул.Трета.
Установява
се още по делото,че съпругът на първата ответница А.М. – М. М. е придобил
турско гражданство под името М.Г. с решение от 24.10.1990г.,като е регистрирано
негово влизане в България на 23.07.1994г.,както и излизания на А.М. от страната
на 13.08.2007г., 23.06.2008г., 05.10.2008г.,а също и през 2009г. и 2015г.
Ищецът
Р.М. на въпроси по чл. 176 от ГПК отговаря, че през 1989г. заминали за Турция и
след връщането си, се настанили в старата къща на свекър й, а през 1990г. той я настанил в другата къща, в
която живее и понастоящем. Дъщеря й закупила къща в същото село и ищцата Р.М.
живеела и в двете къщи, за да й помага с внуците. Имала животни – кучета, теле,
крава, кокошки.
По
същия ред ищецът В. Ф. отговаря, че от 1990г. заедно с майка й живели в спорната къща. Омъжила се през 2007г.
и с мъжа й закупили стара къща и направили основен ремонт, като до 2011г.
постоянно живеели в процесната къща. Заявява,че дори и след това живеят и в
двете къщи, тъй като мъжът й бил в чужбина и майка й помагала за двете деца. Брат
й в момента работел в чужбина, но когато се връщал в България, живеел в същата
къща, тъй като апартаментът му не бил обзаведен.
По
делото са изслушани и гласни доказателства. От показанията на св. Ф.Р. – съседка,
се установява,че през 1989г. заминали за Турция и се върнали след три месеца същата
година, когато ищците се настанили в имота от нейния свекър, за когото Р. се
грижела най-малко 10 години и оттогава живеели там. Ответницата А., нейният
съпруг М. и свекър заедно построили къщата за около две години и половина и А.
се настанила със семейството си да живее в къщата между 1978 и 1980г. и живели
7-8 години в нея, до заминаването си за Турция през 1989г. Пред свидетелката свекърът
на Р. и А. заявявал, че къщата ще остане на ищците, както и самата А. казала
пред всички съседи, че Р. ще остане в тази къща постоянно, не временно и че къщата
е на сина на Р.. Същото казал и съпругът
на А. по време на гостуването им.
Св.Н.Х.
М. – съседка заявява, че през 1994г. закупила къща в с.Зелениково, на ул. „
Пета“ № 6, настанили се и се запознала с ищцата Р., а след една година мъжът й починал.
Семействата си гостували, като свидетелката посещавала къщата, в която и сега
живеела ищцата Р.. Ищцата В. заедно със
съпругът й купили къща и Р. й помагала за децата,тъй като мъжът на В. бил в
чужбина. В процесния имот Р. имала само една крава. В старата къща на свекъра
се нанесъл след ремонт братът на съпруга на ищцата Р..
От
показания на св.И.М. – съсед се установява, че строежът на спорната къща започнал
през 1977- 1978г. от ответницата А. и мъжът й М., който починал и през 1980г. същите
се настанили в нея, тогава я и измазали – през лятото на 1980г. Свидетелят помагал
за строежа - носел камъни, вар, кал. М.
и А. плащали всички материали, а също и на майсторите. М. накрая поискал 200
лева от баща си М. М. М.. Измазали една стая и се преместили, въпреки че не била
покрита цялата къща,тъй като нямали пари. Земята била на свекърът на
ответницата А. ,като той пред свидетеля определил три парцела - първия парцел дал
на М., втория - на С., а третия парцел - на Р.. Старата къща останала за М..
Другите двама сина имали парцели, но не построили къщи. През 1989г . всички
заминали за Турция – към края на годината. А. и М. останали в Истанбул, а Р. и
семейството му се върнали и се настанили в къщата на А. и М., тъй като къщата
на М. била много стара. Свидетелят заявява,че М. и А. им казали: „Живейте тук и пазете къщата“ и не
искали пари. През 1994г. А. се върнала с децата за около един месец и останали
в тяхната къща - в новата. И след 1994г.
идвала А., като оставала и в семейството на свидетеля, понеже искала ключ, за
да ползва едната стая при завръщането си, но не й дали ключ. В. се оженила след
2000-та година и А. дошла на сватбата. След това вече все със сълзи идвала жената, тъй като не я пускали в къщата
и изхвърлили и изгорили багажа й. В момента никой не живеел в къщата,но имало една
крава и едно куче. Майката на В. живеела при дъщеря си, за да помага за малките
деца. Братът на В. М. работел в чужбина, оженил се там и купили апартамент във
„Възрожденци“. М. не живеел в с. Зелениково след 2005г. След 1993г. свидетелят постоянно
си идвал в България.
СВ.
М. К. –брат на ответницата А.М., свидетелства,че тя и съпругът й през 1978г.
започнали да строят къщата, от Главатарци от балкана изкарали камъни, помагал и
той и 1979г. я довършили, макар и без покрив. 1980г. се настанили без покрив,
след като измазали само една стая, тъй като в старата къща било тясно. Материалите плащал М. /М./, неговият баща М.
бил възрастен човек и не участвал в
строежа на къщата. А. и М. заминали за Турция през м.юли 1989г., но оставили
багаж вътре в къщата - един шкаф, легла, чинии. През 1990 г. се върнали, като
дотогава къщата била заключена с техни лични вещи. М. казал на свидетеля да им
вземе багажа, но той не го взел. Върнали през 1994г., когато спали в къщата, свидетелят им ходил на гости и зет му
М. казал : „ Бате, давам да живеят в къщата, защото имат малко дете“, „Давам им
я само живеят, хем да я пазят“ и „Който живее, трябва да плаща тока, водата,
данъците“. Съгласието било за временно настаняване докато построят своя къща. Тогава
видял,че А. и семейството й имали багаж в къщата. След 1994г. М. се разболял и едва
през 2007г. Ата се върнала на сватбата на дъщерята на Р.. А. спала тогава в
къщата и след 2007г. се върнала през 2008г. Отношенията между двете семейства
били добри до 2008г.След като А. се снабдила с нотариален акт, започнало
неразбирателството. Р. не освобождавала къщата и св.К. през лятото на 2015г. лично
ходил при Р. да разговарят, но бил изгонен. В къщата сега никой не живеел. Р.
гледала кокошки и крава и живеела с дъщеря си в нейната къща. Дядото М. разделил
земята на тримата си синове, първия парцел дал на М., другите - на другите синове. М. построил върху свия
парцел къщата. 1994г. М. разговарял с Р., дядо М. бил болен и живеели в процесната
къща с Р.. А. казвала, че взели ключа от някого.
За изясняване на обстоятелствата по
делото са назначени и изготвени заключения по съдебно-технически експертизи,
които не се оспорват от страните и се възприемат изцяло от съда като пълни,
компетентни и обективно изготвени. От заключенията на в.л. Д.Д. се
установява,че описаната в нотариален акт №50, том 1 ,рег. №2680,дело №34 от
2016г. едноетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ 74 кв.м. е частично идентична със сградата, описана в
нотариален акт №74, том 5 ,рег. №17000 от 2016г. и записана като полумасивна
жилищна сграда със застроена площ 70,90 кв.м., основно поради различието в конструкцията
на сграда и площта. В неурегулиран ПИ с
№000199,находящ се в землището на с.Зелениково, нямало построена друга сграда;
планът за земеразделяне на с.Зелениково бил одобрен на 22.03.1994г. и
обнародван в ДВ.,бр.76 от 20.09.1994г.; граничната линия, разделяща
урбанизираната територия от земеделските земи на землището не била
променяна; статутът на имот с
кадастрален №000198 е начин на трайно ползване
- пасище ,мера, а на имот с кадастрален номер №000199 – друга
селскостопанска територия; кадастралните промени в поземлените имоти били
извършени на основание искане на Община Кърджали по Заявление №92-00-991/
09.08.2016г. за разделяне на имот с
кадастрален №000056 на две части, който имот по одобрената Карта на възстановената
собственост бил с начин на трайно ползване
- Пасище, мера. Процесният имот не бил на нито един от двата
административни адреса – нито на ул. „Трета“ №1, нито на ул. „Шеста“ №1, тъй
като се намирал извън урбанизираната територия на с.Зелениково. В съдебно
заседание в.л. Д. допълва,че спорният имот бил годен за живеене и сравнително
добре запазен. В стаите имало обзавеждане - легла и други мебели. Освен постройката
имало и стопанска постройка. По т. 5 и т. 6 на заключението допълва,че нямало
издадена заповед на министъра на земеделието за разделяне на имот с кад. №
000056, нямало заповед на министъра за промяна на Картата на възстановената
собственост в землището на с.Зелениково по чл.26 от ЗСПЗЗ или на кмета на
общината. Кадастралната карта на възстановената собственост на съответните
землища подлежала на промяна само със заповед на министъра на земеделието.
Освен промяна в номерацията и конфигурацията, от имот 000056 били образувани два новообразувани имота с кадастрален
номер 000198 с начин на трайно ползване - пасище- мера и с кадастрален № 000199 - друга селскостопанска територия, в който се
намирала и процесна постройка. Налице била промяна в предназначението на имота,
от пасище, мера е станал друга селскостопанска територия. Предназначението на
имот с кад.№ 000056 , от който са образувани 000198 и 000199 по Картата на възстановената собственост било
пасище, мера, т.е., чист земеделски имот и липсвал административен акт, заповед или друг документ
за постановяване на промяна в предназначението на имота, единствено било
налично заявление от Община Кърджали до ОбСЗ Кърджали, в което Община Кърджали
моли да се извърши проект за разделяне на имот с пл.сн. или по картата на
възстановената собственост имот № 000056 да бъде разделен на две. Преди
промяната, собственикът на имот 000056 по КВС на с.Зелениково била Общината.
Понастоящем собственик на имот с пл.сн. 000198 е Общината, а за имот с пл.сн.№
000199 с НТП - друга селскостопанска
територия бил съставен акт за частна общинска собственост, в който се намирала
и процесната сграда. По отношение на граници на процесния имот, описани в двата
нотариални акта , същите били почти еднакви. Според вещото лице конструкцията е
полумасивна жилищна сграда – едноетажна и щом е извън урбанизираната територия
процесният имот нямало как да се третира на кой адрес е. Планът за
земеразделяне бил от 1994г. и към 1998г. и сега имотът бил извън урбанизираната
територия.
От допълнителното заключение се установява, че
процесната сграда представлява едноетажна масивна жилищна сграда, изградена от
каменна зидария с бетонови колони в
ъглите на сградата и стоманобетонова плоча на нулевия етаж и на тавана, покрита
с дървена конструкция и етернитови плоскости
върху тях, с площ 70,90 кв.м.
От изготвеното заключение на в.л. С.С. се
установява, че при разделянето на имот с кадастрален номер 56 по КВС на
с.Зелениково не били спазени техническите и административни процедури – в
ОСЗ-гр.Кърджали нямало входирана преписка за разделяне на имота, възлагателно
писмо до фирмата, поддържаща КВС и
новообразуваните имоти не отговаряли на изискванията за площ при делба на имоти. Към входираното
заявление на община Кърджали №222 от 04.08.2016г. не били приложени никакви
документи; липсвали и документи за промяна на начина на трайно ползване на
новообразувания имот 199 от „пасище, мера“ на „друга селскостопанска
територия“. В съдебно заседание заключението не се оспорва от страните и изцяло
се възприема от съда като пълно,обективно и компетентно изготвено. Вещото лице
допълва,че към 19.08.2016г. и 24.08.2016г. няма акт за обявяване за
незаконосъобразно разделянето на имот с кад.№ 000056. Към преписката в ОбСЗ има
само едно заявление, приложено към делото и е представена скица на
новообразувания имот 199 и 198. От общината е поискано да се извърши разделяне
на имот 56 на два, като се отдели една част от около 500 кв.м. – имот 199 - от общата площ на имот 56, като единият имот запазва
начина на трайно ползване, а другият го променя. ОбСЗ издава скици, т.е.,
извършва административни услуги в неурбанизирани територии – горска или земеделска
територия, обслужването и поддръжката на плановете за картите на възстановената
собственост се извършва от ОбСЗ. След входиране на заявлението на Общината с
искането за разделяне, се появяват двата имота – новите 198 и 199. и след дата
04.08.2016г. в актуалната карта на възстановената собственост съществуват два
имота с номера 198 и 199, а предходният, от който са образувани новите имоти,
вече е заличен.Освен това, собственикът на имота - община Кърджали, във всеки момент може да
поиска да промени предназначението му или да го раздели или да смени начина на
трайно ползване, а ОбСЗ следвало да прецени дали исканото отговаря на нормите.
Община Кърджали не е поискала по надлежен ред разделяне на имота, е поискала
издаване на 2бр. скици-проект, скица, промяна в регистъра за имот 56 и промяна
на начина на трайното ползване - промяна в регистъра. Към заявлението нямало
нищо приложено – липсвала обосновка в заявлението за искането за промяна на
начина на трайно ползване. Тъй като мерите и пасищата били публична собственост
по силата на закона и имот с кад.№ 56 по КВС щом е пасище или мера,също е
публична собственост и следва да има решение на Общинския съвет. Освен това, следвало
да се спазва и норматива за минимални размери на новообразуваните нови имоти,
съгласно Закона за наследството,
повторено в ЗСПЗЗ, т.е., най-малкото парче може да бъде 3 дка за ниви, 2 дка за
ливади и 1 дка за овощни градини. Вещото лице пояснява,че нива е обработваема
земя, а пасищата и мерите не са обработваеми земи. Искането за разделяне на
този имот и отделянето на едно парче от него не отговаряло на изискванията на
Закона за наследството с минимални размери на новообразуваните парчета по площ.
Код „друга селско-стопанска територия“ принадлежал към територията, заета от
селско стопанство. По отношение на новообразуваното парче – новообразуваният
имот трябва да отговаря на условията за
минимум площ, но и това, което остава, също трябва да отговаря на тези условия.
При изменение в КВС, следва да има възлагателно
писмо от ОбСЗ до фирмата, която поддържа КВС с нареждане какво да извърши.
Такова възлагателно писмо в преписката нямало, а била приложена скицата на вече
разделения имот 56, на новообразуваното парче.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира предявения установителен иск за неоснователен
по следните съображения:
Съгласно
чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви
иск ,за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно
право ,когато има интерес от това. Ищците заявяват собственическа претенция
върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност
повече от 20 години с начало 1990г. Установено бе по делото, че
същите през 1990г. заживели в къщата, построена от ответницата А.М. и съпруга й
М. /М./ М., след завръщането им от Турция, в която били допуснати временно, до
построяване на собствена къща. Установено бе, че в имота е бил
оставен багаж на семейството на ответницата и че през 1994г. тя и съпругът й,
връщайки се от Турция, отседнали в
собствената си къща, в която им гостувал и нейният брат - св.М. К.. Съдът не
дава вяра на показанията на св. Ф.Р., че ответницата и съпругът й предоставили
на ищците за постоянно ползване собствената им къща, тъй като същите се
опровергават в тази им част от показанията на свидетелите И.М. и М. К., установяващи
предоставяне за временно ползване и стопанисване имота, в това число и от
обстоятелството, че в него била оставена покъщнина - багаж на семейството на А.М.,
която впоследствие била унищожена, така и от подадената едва през 1998г. декларация
от ищците, с която същите декларират собственост върху сградата и дворното
място и за пръв път реално манифестират собственически права. Обстоятелството,
че през това време ищците са полагали грижи за М. М. – свекър на Р.М. и дядо на
В. Ф. и М. М., не променя качеството им на държатели, а не на владелци на
построената от А. и М. М. къща, тъй като те не са своили същата за себе си до
1998г., въпреки че са живели в нея, поради което с оглед неизтичане на предвидения
в чл.79,ал.1 от ЗС 10-годишен давностен срок към предявяване на иска, не може
да бъде направен извод, че Р.С.М., В. Р.Ф.
и М. Р. М. са придобили правото на собственост върху спорния недвижим имот.
На
следващо място, бе установено, че едноетажната масивна жилищна сграда - предмет на настоящото производство е
построена без издадени строителни книжа и представлява незаконен строеж,
изпълнен през 1980г. /предвид заявеното от ответницата А.М. в нотариалното производство
и в жалба до кмета на община Кърджали/, в имот, за който се установява, че е общинска
собственост със статут на земеделска земя
- пасище, мера, като строежът е извън урбанизираната територия на
селото, чиято гранична линия от земеделските земи на землището не е променяна със влезлия в сила
План за земеразделяне /КВС/ за землище с.Зелениково, общ.Кърджали, обнародван в
ДВ, бр., 76 от 20.09.1994г. Други безспорни доказателства за собствеността на
поземления имот не са ангажирани. Не се установява и да се предприети действия
по узаконяване на сградата, както и не се установи строежът да е бил допустим
по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Ето защо, в
случая следва да се приложи разпоредбата на чл.92 от ЗС и да се приеме, че
собственикът на земята е собственик на постройките върху нея.
С
оглед горното, по приетото за разглеждане възражение за нищожност на вписването
по регистъра на имот 000056, както и промяната в регистъра на собствениците и
отразяването на разделянето на имот 000056 на имот 198 и 199 и на промяна в
начина на трайно ползване, въпреки очевидното в случая отклонение от реда по
чл.25 от ЗСПЗЗ, съдът не следва да разглежда същото, поради обстоятелството, че
по делото не бе установено страните да имат права върху имота, при което поради
това, че актът не засяга правата им, не следва да бъде осъществяван съдебен
контрол върху същия.
При
горното, следва да се приеме,че искът е неоснователен и същият следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлено и искането за отмяна
на нотариален
акт № 74, том 5, per. № 17000, дело № 842 от 2016 г. по описа на А.Г. - пом.
нотариус по заместване при К. Д. *** действие Районен съд - гр. Кърджали,
вписан под № 020 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията с вх. per. № 2989 от 19.08.2016 г., акт № 120, том 10, дело № 1977
/ 2016 г., както и искането за отмяна на нотариален акт № 100, том 5, per. № 17464, дело
№ 868 от 2016 г. по описа на А.Г. - пом. нотариус по заместване при К. Д. ***
действие Районен съд гр. Кърджали, вписан под № 020 в Регистъра на Нотариалната
камара, вписан в Службата по вписванията с вх. peг. № 3060 от 25.08.2016 г.,
акт № 177, том 10, дело № 2032 / 2016 г., като неоснователни.
При
този изход на делото, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК следва ищците да бъдат осъдени
да заплатят на ответниците направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както следва: на ответника А.М. – 200,00 лв., на ответниците В.М.
и Р.М. – 400,00 лв., както и заплатените разноски за възнаграждение за вещи
лица – 465,00 лв. и деловодни разноски – 11,60 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.М.,
с ЕГН **********,***, В. Р.Ф., с ЕГН **********,*** и М. Р. М., с ЕГН **********
*** против А.Б.М., с ЕГН ********** ***, В.М.М., с ЕГН **********,*** и Р.М.М.,
с ЕГН **********,*** иск за признаване за установено по отношение ответниците А.Б.М.,
В.М.М. и Р.М.М., че ищците Р.С.М., В. Р.Ф. и М. Р. М. са собственици по давностно
владение на едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 74 кв.м.,
попадаща в неурегулиран поземлен имот с № 000199, находящ се в землището на с.
Зелениково, общ. Кърджали, с ЕКАТТЕ 30747, общ. Кърджали, с площ 581 кв.м., при
граници на имота: север - имот № 000055 - нива на М.М.Х., северозапад - имот №
000053 -пасище с храсти на Община Кърджали, югозапад, юг и югоизток - имот №
000198-пасище, мера на Община Кърджали.
ОТХВЪРЛЯ искането на Р.С.М.,
с ЕГН **********,***, В. Р.Ф., с ЕГН **********,*** и М. Р. М., с ЕГН **********
*** за отмяна на нотариален акт № 74, том 5, per. № 17000, дело № 842 от 2016 г. по
описа на А.Г. - пом. нотариус по заместване при К. Д. *** действие Районен съд
- гр. Кърджали, вписан под № 020 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в
Службата по вписванията с вх. per. № 2989 от 19.08.2016 г., акт № 120, том 10,
дело № 1977 / 2016 г. и за отмяна на нотариален
акт № 100, том 5, per. № 17464, дело № 868 от 2016 г. по описа на А.Г. - пом.
нотариус по заместване при К. Д. *** действие Районен съд гр. Кърджали, вписан
под № 020 в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията
с вх. peг. № 3060 от 25.08.2016 г., акт № 177, том 10, дело № 2032 / 2016 г.
ОСЪЖДА Р.С.М., с ЕГН **********,***,
В. Р.Ф., с ЕГН **********,*** и М. Р. М., с ЕГН ********** *** да заплатят на А.Б.М.,
с ЕГН ********** разноски в размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА Р.С.М., с ЕГН **********,***,
В. Р.Ф., с ЕГН **********,*** и М. Р. М., с ЕГН ********** *** да заплатят на В.М.М.,
с ЕГН **********,*** и Р.М.М., с ЕГН **********,*** разноски в размер на 400,00
лв.
ОСЪЖДА Р.С.М., с ЕГН **********,***,
В. Р.Ф., с ЕГН **********,*** и М. Р. М., с ЕГН ********** *** да заплатят на А.Б.М.,
с ЕГН ********** ***, В.М.М., с ЕГН **********,*** и Р.М.М., с ЕГН **********,***
деловодни разноски в размер на 476,60 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2 – седмичен срок
от връчването му.
Съдия: