Решение по дело №1573/2018 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../...........05.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

        

при участието на секретаря Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията,

т.д. № 1573/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от К.Н.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни Връх“ № 51Д, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2015 г., в гр. Варна, на кръстовището на бул.“Васил Левски“ с ул.“Мир“, причинено виновно от водача на Л. А. „О. М.“ с per. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № *********/*******Г., със срок на действие от 30.06.2014 г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 21.03.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 174.20 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018г., до окончателното изплащане.

Ищцата поддържа, че на 21.03.2015., при пресичане на пешеходната пътека, находяща се в гр.Варна, на кръстовището на бул.“Васил Левски“ с ул.“Мир“, Г.А.М., управлявайки Л. А. „О. М.“ с per. № ******, виновно е предизвикал пътно-транспортно произшествие, като в нарушение на правилата за движение не я пропуснал да премине по пешеходната пътека. За описаното ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по нохд № 834/2018 г., по описа на ВРС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 04.08.2018 г. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22114001732241/ 30.06.2014г. от застрахователна компания ЗК „Лев Инс“ със срок на действие от 30.06.2014 г. до 30.06.2015 г. В резултат от удара ищцата е изгубила съзнание и са й причинени следните телесни повреди – дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма, разкъсване на страничната връзка на дясно коляно и разкъсно-контузна рана на дясно коляно, които са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и трайно затруднение движенията на десен долен крайник за период повече от 30 дни. Непосредствено след инцидента ищцата е била хоспитализирана по спешност и й е поставена ортеза на дясно коляно. Оплакванията от силно главоболие, гадене и повръщане, както и болките в колянната става са продължили в значителен период от време, като при извършените прегледи в периода 17.04.2015г. – 25.09.2017г. са й поставени диагнози „състояние след мозъчно сътресение“ и „инкомплектна лезия на медиалния менискус, костно-мозъчен едем на фемура“. Лечебният и възстановителен период на ищцата продължава и понастоящем, същата все още изпитва негативните последици от уврежданията, което ще продължи през целия й живот. Наред с неимуществените вреди, ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение и медикаменти в претендирания размер.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че ищцата няма интерес от предявения иск, тъй като не е изпълнила задължението си по чл.380 от КЗ да отправи извънсъдебно до застрахователя застрахователна претенция и да посочи банкова сметка. По същество исковете се оспорват по основание и размер. Оспорват се всички наведени твърдения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и претендирания размер като прекомерен. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, с твърдения, че същата е започнала пресичането внезапно, без да се огледа и прецени разстоянието и скоростта на преминаващите автомобили. Обективирано е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за изтекла лихва за периода от 21.03.2015г. до 09.10.2015г.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че разпоредбата на чл.380 от КЗ е неприложима към разглеждания случай, тъй като се касае за договор за застраховка, сключен преди 01.01.2016г., т.е. преди приемането на закона. Възражението за съпричиняване се оспорва като неоснователно. Твърди се, че с влязла в сила присъда е установено, че вина за настъпилото ПТП има единствено застрахованият, поради което на основание чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК този въпрос не подлежи на преразглеждане в гражданския процес. Пострадалата в случая не е допринесла с поведението си за настъпване на произшествието. Твърдяните вреди са реално претърпени и са в причинна връзка с увреждането. Размерът на поисканото обезщетение е адекватен и напълно съответства на претърпените вреди.

В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова молба ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 04.08.2018 г. присъда №208/19.07.2018г. по н.о.х.д. № 834/2018г. по описа на ВРС, подсъдимият Г.А.М. е признават за виновен по повдигнатото му обвинение за това, че на 21.03.2015г. в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. „Опел Мерива“ с per. № ******, нарушил правилата на движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на К.Н.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на страничната връзка на дясната коленна става, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 2-3 месеца и контузия на мозъка, което е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

По силата на застрахователна полица № *********/*******Г. л.а. „Опел Мерива“ с per. № ******, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество със срок на застрахователно покритие от 30.06.2014 г. до 30.06.2015 г., видно от представената справка от Гаранционен фонд.

Според заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р Д. от представената по делото медицинска документация се установява, че на 21.03.2015г. в резултат на ПТП като пешеходец ищцата е получила черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана в централната област, счупване на черепа в същата област, контузия на мозъка, контузия на дясната колянна става – разкъсване на външната странична връзка на същата, разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно удар от детайл на лек автомобил в областта на дясното коляно, с последващо падане и удар на главата в подлежащата настилка. Контузията на мозъка обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Описаната разкъсно-контузна рана в централната челна област и подлежащото счупване на черепа са създали реална комуникация между външната среда и черепната кухина и в този смисъл са обусловили проникващо нараняване в черепната кухина. В резултат от травмата на мозъка при приемането в болницата ищцата е била в безсъзнание, а впоследствие с главоболие, гадене и повръщане. Видно от приложената медицинска документация ищцата е посещавала нееднократно Спешен център при МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, където е отразена диагноза: главоболие. Разкъсването на страничната връзка на дясната колянна става е обусловило трайно затруднение във функцията на десния долен крайник за период около 2-3 месеца. Във връзка с оплакванията през 2017г. е проведен ядрено-магнитен резонанс на колянната става, при което е установено непълна лезия на вътрешния мениск и костно-мозъчен оток в областта на бедрената кост. Видно от приложената медицинска документация и консулт със специалист ортопед – травмотолог, е назначено артроскопско оперативно лечение, което към настоящия момент не е проведено. Проведено е консервативно лечение с болничен престой от 21.03.2015г. до 30.03.2015г., като са използвани обезболяващи, антибиотици, витамини, противооточни. Във връзка с проявите на пристъпно главоболие е необходимо извършване на ЕЕГ и ЯМР за установяване на евентуални късни последици от черепно-мозъчната травма – развитие на кисти, посттравмена епилепсия и пр. По отношение на оплакванията в областта на дясна колянна става е необходимо оперативно лечение и отстраняване на увредения медиален менискус. Към момента в централната и дясната челна област се установява косо разположен белег с ширина около 5-8 мм и дължина 3 см., а на коляното белег с неправилна форма с диаметър 3 см. Направените разходи са в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания.

С оглед установяване интензитета на твърдяните болки и страдания по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката С., от които се установява, че при свижданията в болницата ищцата не я разпознала, била некомуникативна, не била в състояние да осъществи адекватна комуникация, оплаквала се от болки в главата и крака. След изписването от болницата в продължение на два-три месеца ищцата имала нужда от придружител и от помощ за извършване на елементарни действия от битов характер – поддържане на лична хигиена, грижи за детето й, тъй като ищцата е самотна майка. След третия месец започнала да се възстановява физически, но оплакванията й от главоболие, кръвотечение от носа и подуване на коляното продължават и до настоящия момент. За контузията в коляното е необходима според лекарите операция, която не е предприета до този момент поради липса на средства, тъй като разходите не се поемат от Здравна каса. За силното главоболие ищцата редува различна медикаменти, но при нетърпима болка се налага да посещава Спешна помощ, където се предприемат различни манипулации, вливания, предписват се успокоителни. Белегът на главата, заемащ челото и малка част от косата, до миналата година продължавал да кърви и не се е заличил и понастоящем, което допълнително я стресира. След инцидента психическото състояние на ищцата се влошило, станала по-емоционална, затворила се в себе си, чувства се некомфортно заради белега, започнала да си пуска коса, за да го прикрива.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Обективираното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството се явява неоснователно, доколкото главното вземане произтича от застрахователен договор, сключен при действието на КЗ (обн. в ДВ бр.103 от 23.12.2005г., отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015г.), поради което предвидената в действащия материален закон предпоставка не намира приложение спрямо заверени правоотношение, по аргумент от пар. 22 от ПЗР на КЗ. Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ представлява материалноправна норма, предвиждаща рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя. Нормата предвижда абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на самото право на иск, но сама по себе си няма процесуален характер, както се поддържа в отговора на исковата молба. Процесуалноправните норми уреждат властнически отношения с участието на правозащитни органи, които прилагат държавна принуда като санкция. В разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ не са регламентирани отношения на власт и подчинение, а напротив - предвижда се предварителен способ за доброволно извънсъдебно уреждане на спора между равнопоставени субекти.

Прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл. 45 ЗЗД.  Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Към датата на ПТП между ответното дружество и собственика на увреждащия лек автомобил, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което същият е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката за причинени от него вреди на трети лица. По делото не са предмет на спор фактите на настъпилото застрахователно събитие на 21.03.2015г., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. В случая причинените телесни повреди са съставомерен елемент от престъпния фактически състав на чл.343, ал.3, б. „а“ от НК, поради което също попадат в приложното поле на установените по чл.300 от ГПК обстоятелства. Фактът на претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания и причинната им връзка с деянието се установява от ангажираните гласни доказателства и специални знания. По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск се явява доказан по основание.

Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата предполага обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. (ППВС 4/68).

При определяне на паричен еквивалент на понесените от ищцата неимуществени вреди съдът отчита следните обстоятелства: ищцата е на 34 г. в трудоспособна възраст. Причинени са две средни телесни повреди, една от които временно опасна за живота. Травмата е съпроводена с изпадане в безсъзнание за неопределен период от време, макар и непродължителен, предвид съдържащите се в „История на заболяването“ данни, че най-късно два часа след инцидента ищцата е била контактна. Налице е траен белег в челната област, който видно от събраните гласни доказателства води до душевен дискомфорт и интровертна нагласа. Физическите и психически последици от увреждането не са отшумели напълно до настоящия момент, въпреки изминалия период от четири години и независимо от проведеното болнично лечение в първите два месеца след инцидента. За пълното възстановяване се налага оперативно лечение на колянната става и специализирани изследвания по отношение на черепно-мозъчната травма.

От друга страна по делото се установява, че трайното затруднение във функцията на десния долен крайник и свързаните с него неудобства от битов характер са със сравнително кратка продължителност (2-3 месеца). Извън ангажираните гласни доказателства за оттичане на крака в областта на травмата, по делото не са събрани доказателствта за физически болки със значителен интензитет след обичайния възстановителен период. Следва да се съобрази, че принос за продължителността на тези оплаквания има и неизпълнението на лекарските предписания за хирургична интервенция, дадени от специалист ортопед-травматолог още на 12.05.2015г. Посочената от свидетеля причина за несвоевременното осъществяване на необходимата операция - липса на средства, не е в състояние да обуслови по-голям обем на отговорността на застрахователя, предвид възможността за ангажирането й на по-ранен етап, от която ищцата не се е възползвала нито по съдебен ред, нито извънсъдебно. Своевременното прилагане на оперативно лечение в рамките на давностния срок е в интерес на пострадалия, не само с оглед ограничаване обема и продължителността на търпените болки и страдания, но и с оглед възможността разходите за това да се претендират под формата на имуществени вреди.

По делото не са събрани доказателства ищцата да е потърсила специализирана медицинска помощ от невролог или психиатър във връзка с оплакванията си от главоболие и кръвотечение от носа, като се изключи болничният престой в периода 15.05.2015г. – 17.05.2015г. Посещенията на Център за спешна медицинска помощ са в състояние единствено да съдействат за временно овладяване на симптомите, но не могат да допринесат за адекватно диагностициране и лечение на заболяването. Отделно от това три от доказаните по делото общо четири посещения на Спешен център за изминалия период от четири години, са извършени в първите три месеца след ПТП (17.04.2015г., 28.04.2015г., 05.07.2015г.). По тази причина представените доказателства за потърсена спешна медицинска помощ не са достатъчни да обосноват твърдяния интензитет и продължителност на търпените болки, доколкото и от гласните доказателства не се установява точната им честотата.  В този смисъл по делото са налице обективни данни само за оплаквания в близък до инцидента период от време, но не и за актуални към настоящия момент регулярни и високи по интензитет последици от претърпяната мозъчна травма. От друга страна няма данни същата да е довела до необратимо и неизлечимо психично заболяване.

С оглед конкретните прояви на увреждане, възрастта на пострадалата, интензитета на претърпените физически и емоционални преживявания и съобразявайки конкретните икономически условия, съдът намира, че справедливият размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 30000 лева.

Обективираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, се явява недоказано, предвид липсата на събрани по делото данни същата да е предприела действия, които са в противоречие с предвидените чл. 113, ал. 1 ЗДвП правила за преминаване по пешеходните пътеки. По изложените съображения не са налице основания за намаляване на определения от съда размер на обезщетението.

 Налага се извод за частична основателност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, която следва да бъде уважена до сумата от 30000 лева и отхвърлена за разликата до 100000 лева.

На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху деликтното обезщетение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – в случая считано от 21.03.2015г. Своременно релевираното от ответника възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност се явява основателно, тъй като по отношение на лихвата за забава приложение намира кратката погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед изложеното в случая претенцията за обезщетение за забава се явява основателна за период от три години преди предявяване на иска, т.е. считано от 10.10.2015г., като за периода 21.03.2015г. – 09.10.2015г. искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

За да се произнесе по основателността на претенцията за имуществени вреди, съдът съобрази, че извършените разходи се явяват доказани по основание и размер с представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – касов бон от 27.03.2015г. за 1бр. ортеза за дясно коляно на стойност 72 лева, талон за платена потребителска такса от 30.03.2015г. на стойност 52.20 лева и касов бон от 12.05.2015г. за преглед неврохирург на стойност 50 лева, а причинната им връзка с увреждането се установява от ангажираните специални знания. По изложените съображения досежно претендираното обезщетение за имуществени вреди предявеният иск се явява основателен изцяло и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 174.20 лева, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018г., до окончателното изплащане.

По разноските:

На основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1064.35 лева, представляваща дължим адвокатски хонорар пропорционално на уважената част от иска за предоставената от него безплатна правна помощ, определен съобразно чл.7, ал.2 от Наредба 1/09.07.2004г. в общ размер на 3533.48 лева.

Разноски не се присъждат в ползва на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска поради липса на представени доказателства за сторени такива в настоящото производство.

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 1250 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и направените по делото разноски от бюджета на съда в размер на 250 лева за възнаграждение за съдебни експертизи.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни Връх“ № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.03.2015 г., в гр. Варна, на кръстовището на бул.“Васил Левски“ с ул.“Мир“, причинено виновно от водача на Л. А. „О. М.“ с per. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № *********/*******Г., със срок на действие от 30.06.2014 г. до 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 174.20 /сто седемдесет и четири лева и двадесет ст./ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30000 лева до претендираните 100000 лева и за законна лихва върху него за периода 21.03.2015г. – 09.10.2015г.

 

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни Връх“ № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й.А., с адрес ***, сумата от 1064.35 лева (хиляда шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща адвокатски хонорар за предоставената от него на ищеца по т.д. №1573/2018г. по описа на ВОС, ТО, безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

 

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни Връх“ № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: