Пловдивска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.М.Г. за това, че на 25.01.2017
г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, повторно в немаловажен
случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, е отнел чужди движими вещи — мобилен телефон марка „Самсунг Галакси
Ес 6" на стойност 550 лв., дамска чанта от еко кожа на стойност 10 лв.,
дамско портмоне (изкуствена кожа) на стойност 3 лв., мъжко портмоне (естествена
кожа) на стойност 8 лв., осем броя секретни ключове всички на стойност 24 лв.,
50 евро на стойност 98,79 лв., сумата от 100 лв. и документи без стойност,
всички вещи на обща стойност 792,79 лв., от владението на В.Т.Г., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал
изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото по
отношение на подсъдимия обвинение и моли да му бъде определено наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде изтърпяно
ефективно.
Защитникът на подсъдимият се солидаризира
с казаното от прокурора. Моли за наказание в рамките на предвидения в закона
минимум.
В правото си на лична защита
подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. В правото си на последна дума моли
за налагане на минимално наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.М.Г. е
роден на *** ***, живущ ***, т., български гражданин, с начално образование - 7
клас, не учи, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. М.Г. през 2016 г. е осъден с 8 съдебни акта за извършени кражби и 1
грабеж, като последното осъждане е по НОХД № 163/2016 г. на Районен съд
гр.Кубрат, в сила от 29.01.2016 г., в размер на 8 месеца пробация, а преди това
по НОХД № 218/2016 г. на Районен съд гр.Кубрат му е наложено наказание от 4
месеца лишаване от свобода с 1 год. изпитателен срок. Всички наказания са кумулируеми,
но кумулация не е извършвана.
Подс. Г. е осъден и с присъда по НОХД № 6140/2016 г., в сила от 27.02.2017
г. (след настоящето деяние) за продължавано престъпление по чл.195 ал.1 т.З,
т.4 и т.5 от НК на 10 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.
Пострадалата В.Т.Г. живеела в къща с гараж на ул. „Средна гора" № 3 в
гр. Пловдив. На 25.01.2017 г. около 18:20 ч. тя се прибрала от работа, като
паркирала личния си автомобил перпендикулярно на улицата в страни от гаража,
защото се налагало да почисти снега пред него. Дамската си чанта от еко кожа
оставила на пасажерската седалка в незаключения и със свален прозорец
автомобил, за да не й пречи. В нея се намирали мобилният й телефон марка
„Самсунг Галакси Ес 6", дамско портмоне, мъжко портмоне, 50 евро и 100
лева, осем броя секретни ключове и лични документи. Започнала да чисти снега,
като увлечена в работата не наблюдавала автомобила.
Няколко минути по-късно по улицата преминал подс.М.Г., който оглеждайки се
веднага забелязал, че автомобила е със свалено стъкло на предна дясна врата, а
намиращата се в ляво св.Г. е погълната от работата си. Минута по-късно подс.Г.
се върнал като минал от задната част на колата. Огледал се и леко приклекнал и
наведен се придвижил към дясната предна врата на водача. Отворил я, бързо взел
дамската чанта на Г. с всички намиращи се в нея вещи и отново приклекнал и
наведен се отдалечил от автомобила. Пострадалата почистила снега, качила се в автомобила и
го паркирала. Едва тогава забелязала, че от седалката липсва дамската й чанта.
Уведомила III РУ при ОДМВР гр.Пловдив. Работещият по преписката полицейски
служител - св.И.Ц. установил запис от видеокамера на частен обект, находящ се
срещу паркирания автомобил. Дискът му бил предаден с протокол за доброволно
предаване от А. К. На записите Ц. категорично разпознал подс.Г., като
извършител на кражбата. Дискът бил прегледан и от свидетелите Е.Т. и С.А.,
които също са единодушни, че лицето от видеозаписа е подс.М.М.Г..
Видно от изготвената СОЕ стойността на икриминираните вещи е както следва:
мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ес 6" - 550 лв., дамска чанта от
еко кожа -10 лв., дамско портмоне (изкуствена кожа) - 3 лв., мъжко портмоне
(естествена кожа) - 8 лв., осем броя секретни ключове всички - 24 лв., 50 евро
на стойност 98,79 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: свидетелските
показания на свидетелите Е.Т., И.Ц., С.А., заключение на техническа експертиза,
заключение на съдебно стокова експертиза, както и от приложените по ДП писмени
доказателства, включително и протокол за доброволно предаване, справка за
съдимост и характеристична справка.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимата, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
вр. чл.28 ал.1 от НК са налице.
Установява
се, че на 25.01.2017 г. в гр.Пловдив, като непълнолетен, но като
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи — мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси Ес 6" на стойност 550 лв., дамска чанта от
еко кожа на стойност 10 лв., дамско портмоне (изкуствена кожа) на стойност 3
лв., мъжко портмоне (естествена кожа) на стойност 8 лв., осем броя секретни
ключове всички на стойност 24 лв., 50 евро на стойност 98,79 лв., сумата от 100
лв. и документи без стойност, всички вещи на обща стойност 792,79 лв., от
владението на В.Т.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Налице са
съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 194 НК- подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна
власт на владелеца на инкриминираните вещи, като е установил своя собствена
фактическа власт, с което деянието се явява довършено. Промяната във фактическата власт върху инкриминираните вещи е извършена без съгласието
на владелеца на парите-В.Г..
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал.1,
т.7, вр. чл. 28 НК. Стойността на предмета на посегателството, близо 800 лв. и
личната степен на обществена опасност на дееца определят случая като
немаловажен. Деянието по настоящето обвинение 25.1.2017г. е извършено след
влизане в сила на съдебните актове по АНД 267/2015, по описа на КРС, НОХД
1600/2016 по описа на ПРС, НОХД 3069 по описа на ПРС, НОХД 4818/2016 по описа
на ПРС, НОХД 482/2016 по описа на ЧРС, НОХД 218/2016 по описа на КРС, НОХД
163/2016 по описа на КРС, с които подсъдимият е признат за виновен в извършени
от него престъпления по основания или по квалифицирани състави на
престъплението кражба.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Налице е и изискуемото присвоително
намерение, изводимо от обстоятелството, че след отнемане на вещите подсъдимият
е разходил същите и те не са били открити в негово владение по време на
досъдебното производство.
Към момента на деянието подсъдимият е бил
непълнолетен, което обуславя и привръзката с чл. 63, ал.1 НК
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл.
194 ал. 1 вр. с чл. 28 НК се предвижда наказание от една
до десет години лишаване от свобода. При съобразяване на установената в чл. 61,
ал.1, т.3 редукция за непълнолетни извършители приложимото за подсъдимия
наказания е до три години лишаване от свобода. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
лошата семейна (както бащата, така и останалите деца в семейството са с изявени
криминални прояви, майката не е в състояние да оказва превъзпитателен
надзор) и социална среда (обкръжение от
криминалния контингент), в която живее подсъдимият и която според ИДПС е
причина за девиантното му поведение.
Младата възраст на подсъдимия не може да бъде отчетена като самостоятелно
отегчаващо вината обстоятелство, доколкото е съобразена при редукцията на
предвиденото наказание по чл. 63 НК.
Направеното самопризнание също не може да бъде отчетено като
самостоятелно смекчаващо вината обстоятелство, доколкото е направено за първи
път на съдебна фаза, за да се ползва диференцираната процедура по глава 27 НПК,
а не още на досъдебно производство, когато би могло да окаже реално съдействие
за разкриване на престъпното деяние. Още повече, че в процесния случай
самопризнанието не е съпроводено с разкаяние за извършеното и стремеж за в
бъдеще да се избягват подобни прояви.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат предходната съдимост
на подсъдимия, която говори за трайно установени престъпни навици и лошите
характеристични данни.
С оглед гореизложеното, доколкото по делото не се констатират нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които значително да преобладават над отегчаващите, нито пък само
едно но изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, което да
обуслови извод, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, то настоящият състав намира, че наказанието
следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 НК, като на подсъдимия се
определи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година.
Съдът намира, че така
определеното наказание 1 година ЛОС ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се
засягат правата на подсъдимият. Определеният размер на наказанието съответства
на степента на обществена опасност на престъплението и на подсъдимия, така и на
размера на предмета на престъпно посегателство- вещи и парична сума в общ
размер на 792,79 лв.
При съобразяване на степента на
лична опасност на дееца, настоящият състав съобрази и данните, че същият не
учи, не работи, по-никакъв начин не е ангажиран с обществено полезен труд, не
изразява съжаление за стореното, а признанието му е направено с оглед
по-благоприятния режим на глава 27 НПК.
На основание чл. 58А, ал.1 НК
определеното наказание ЛОС в размер на 1 година следва да се редуцира с 1/3 на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
какъвто ще бъде и окончателния размер на наказанието.
Предвид извода за трайно установени престъпни навици у
подсъдимия, който вижда в кражбите своя основен източник на доходи, и доколкото
видно от справката му за съдимост налаганите друг вид наказания- обществено
порицание, глоба, пробация, условно осъждане на лишаване от свобода не са
изиграли превъзпитателния си ефект, то съда намира, че на подсъдимия следва да
се определи ефективна форма на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
На основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се
определи първоначален ОБЩ режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца
лишаване от свобода.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 164,90 лева, по сметка на
ОД на МВР – Пловдив.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото
доказателство 1 бр. СД от охранителна камера, находящо се в кориците на делото следва
да се УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
......................................
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.