№ 10021
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110143075 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „****“ АД срещу ЗАД „****“ АД,
с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 2 422.87 лв. – регресно вземане
по щета № **** за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за
вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 31.08.2020 г. в гр. П., ведно
със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното плащане; 405.84 лв. – мораторна
лихва за периода от 04.12.2020 г. до 08.08.2022 г.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице при него валидно сключен
договор по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „****“, с рег. № ****. Излага, че на
31.08.2020 г. в гр. П. е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил
марка „****“, с рег. № ****, при което бил увреден застрахованият при него автомобил.
Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № ****, по която е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2 422.87 лв. Поддържа, че към момента на
събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати
регресното си задължение, но той отказал плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на лек автомобил марка „****“, с рег. №
****, настъпването на ПТП на 31.08.2020 г. в гр. П. със застрахования при ищеца по
застраховка „Каско“ автомобил и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в
сочения размер. Оспорва твърдението за противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „****“, с рег. № ****. Оспорва Двустранния констативен протокол, като
изтъква, че той е частен документ и няма материална доказателствена сила. Твърди, че
1
изключителна вина за настъпване на инцидента има водачът на застрахования при ищеца
автомобил, който не е спазил правилата за предимство на дясностоящите, с което е нарушил
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, както и не е съобразил хоризонталната и вертикалната маркировка
при извършване на маневрата. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените
имуществени вреди и процесното застрахователно събитие, като излага, че те са настъпили
при друго застрахователно събитие, реализирано след процесното ПТП. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите от застрахования при ищеца водач. Оспорва
размера на вредите при твърдения, че ищецът е заплатил обезщетение по завишени цени на
резервни части, материали, труд и нормовреме, като счита, че ремонтът е следвало да се
извърши с резервни части от алтернативни доставчици, защото автомобилът не е бил в
гаранционен срок. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на
обезщетение в по-нисък размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,
като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП на 31.08.2020 г. в гр.
П., причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е имало към
датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
при ответника. Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 29968/08.11.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
лек автомобил марка „****“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „****“, с рег. № ****; изплащане от
2
ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 2
422.87 лв.
При съвкупната преценка на Двустранен констативен протокол за ПТП, Уведомление за
щета по застраховки „Каско“ и показанията на свид. Д. се установява, че произшествието е
настъпило на 31.08.2020 г. в гр. П., на ул. „Н.Ч.“, като свид. Д. е управлявал лек автомобил
марка „****“, с рег. № ****, а свид. С. – лек автомобил марка „****“, с рег. № ****. Съдът
не кредитира показанията на свид. С. в частта, в която сочи, че ПТП е настъпило на ул. „К.“,
защото в тази част те са опровергани от другите доказателства, а самият той потвърждава, че
показанията му се отнасят именно за ПТП, за което е съставен предявеният му Двустранен
констативен протокол за ПТП.
Възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на Двустранния
констативен протокол за ПТП са основателно, защото наистина се касае за частен
свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила, а следва да се цени
наред с останалите доказателства по делото. В случая относими към механизма на
настъпване на събитието и обстоятелството кой водач е станал причина за него са събрани и
други писмени доказателства – Уведомление за щета по застраховки „Каско“ и извадка от
Генерален план за организация на движението в гр. П. /схема на организацията на
движението – хоризонтална и вертикална пътна сигнализация в района на ул. „Н.Ч.“ в гр.
Пловдид към 31.08.2020 г./, както и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и
С., и е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
В Двустранния констативен протокол за ПТП е отбелязано, че за лек автомобил марка
„****“ ПТП е настъпило при изпреварване, а за лек автомобил марка „****“ – при завиване
надясно. В съставената схема те са отразени едно до друго, като лек автомобил марка „****“
е отразен от дясната страна на лек автомобил марка „****“ и е отразено, че вторият е
предприел завиване надясно.
В Уведомление за щета по застраховки „Каско“ водачът на лек автомобил марка „****“
е посочил, че на ул. „Ч.“ друго МПС го е ударило странично.
Свид. Д. – водач на лек автомобил марка „****“, разказва следното: Той завил от ул.
„К.“ по ул. „Ч.“. Пред него се движел бял автомобил, който намалил и се изнесъл вляво.
Поради това, а и защото на мястото имало отбивки за наляво и надясно, свидетелят
помислил, че другият автомобил ще завива наляво, и продължил направо. В следващия
момент обаче другият автомобил направил 90-градусов завой надясно и последвал удар. На
мястото на инцидента имало по една лента за движение във всяка посока, като ПТП
настъпило в дясната лента. Преди удара Д. карал с не повече от 30 км./ч., а другият
автомобил бил почти спрял, защото щял да завива. Управляваният от свидетеля автомобил
бил ударен отляво, а другият автомобил – отдясно, като скъсал шарнир и паднала предната
дясна гума, както и скъсал маркуч и изтекла спирачна течност. Другият водач казал, че е
подал сигнал, че ще завива надясно, което било потвърдено и от двама свидетели, намиращи
се наблизо, поради което свид. Д. се признал за виновен, въпреки че не видял мигач нито за
наляво, нито за надясно.
3
Свид. С. – водач на лек автомобил марка „****“, разказва следното: Той се движел с
автомобила по двупосочна улица, достатъчно широка два автомобила да се движат в
различни посоки. Зад него се движел друг автомобил. С. предприел десен завой за влизане в
място за паркиране в междублоково пространство с подаден светлинен сигнал. Докато
извършвал завоя, който на практика представлявал леко отклонение вдясно, а не остър
завой, движещият се зад него автомобил продължил да се движи направо и го ударил от
дясната страна. Преди удара свидетелят се движел със скорост около 20 – 30 км./ч. заради
маневрата и заради предстоящото паркиране, а другият водач се движел малко по-бързо. В
лентата, в която се движел С., имало място само за една кола, но тя била достатъчно широка
и при вземане на завоя той не е изнасял автомобила в лентата за насрещно движение.
Управляваният от него автомобил бил ударен в предната дясна част. Двамата водачи спрели
и другият водач сам се извинил, че не е видял подадения мигач, защото бързал. Водачите
нарисували схемата на автомобилите в Двустранния констативен протокол за ПТП.
Относно механизма на настъпване на ПТП и действията на водачите, довели до него,
съдът се доверява изцяло на показанията на свид. Д., които представляват добросъвестен и
последователен разказ за възприетите от свидетеля факти, съобщени на съда по начина, по
който са били възприети. Показанията на свид. С. корелират частично с тях: относно
описанието на улицата, което не се опровергава и от представената по делото извадка от
Генерален план за организация на движението в гр. П.; относно подаването на светлинен
сигнал от С.; относно предприемането от него на завой надясно; относно продължилото
въпреки това движение направо на управлявания от свид. Д. автомобил; относно настъпилия
удар между двата автомобила; относно съставянето на Двустранен констативен протокол за
ПТП. В частта, в която посочва, че не е изнасял автомобила в лентата за насрещно
движение, обаче показанията му съдът намира за опровергани, извършвайки съвкупна
преценка на Двустранния констативен протокол, подписан от него непосредствено след
събитието, в който автомобилите са отразени на съставената схема като намиращи се един
до друг в момента, предшестващ съприкосновението, и собствените му показания относно
това, че за да карат две коли в едната посока, едната трябва да навлезе в лентата за насрещно
движение. Ето защо съдът приема за установено заявеното от свид. Д., че движещият се
пред него автомобил преди извършване на завоя надясно е бил изнесен наляво.
Същевременно отразеното на схемата разположение на двата автомобила изключва и
достоверността на заявеното от свид. С., че не е извършил остър завой, а предприетата
маневра е представлявала леко отклонение вдясно – при такава маневра би било напълно
нелогично преди това да се изнася автомобилът вляво, тъй като целта на изнасянето според
разясненията на вещото лице Й. е да се повиши радиусът на завоя надясно, което би било
ненужно, ако маневрата действително се изчерпваше с леко отклонение вдясно.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза механизмът на
настъпване на произшествието е следният: Лек автомобил марка „****“ се движи по ул.
„Н.Ч.“ с посока от бул. „К.“ към ул. „В.“ и в района на бл. 25 водачът предприема маневра
престрояване вляво и последваща маневра за завой надясно, като в същия момент зад него
4
се движи лек автомобил марка „****“, чийто водач предприема маневра за изпреварване
отдясно на изнеслия се в лявата лента за движение лек автомобил марка „****“, при което
траекториите на двата автомобила се пресичат в района на кръстовището и настъпва
съприкосновение. Описаният от вещото лице механизъм потвърждава по експертен път
възприятия от съда като достоверен механизъм, като единствено следва да бъде направено
уточнението, че вещото лице е допуснало в тази част от своето заключение фактическа
неточност, като е разменило действията на водачите на двата автомобила, посочвайки като
действия на водача на лек автомобил марка „****“ действията на водача на лек автомобил
марка „****“ и обратно. При тези уточнения заключението в посочената част следва да бъде
кредитирано като обективно и компетентно.
Следователно, преценявайки съвкупно всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че описаният механизъм на ПТП в Двустранния констативен протокол за ПТП, е
категорично установен.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се изяснява, че от техническа
гледна точка водачът на лек автомобил марка „****“ е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако бе изчакал другият автомобил да извърши своята маневра за
завой надясно и след това бе извършил своята маневра за преминаване през кръстовището
направо.
При така установените факти съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че поведението на свид. Д. не е станало причина за настъпване на ПТП. Съдът
счита, че той е нарушил задълженията си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП преди да започне маневрата
/в случая – заобикаляне на пътно превозно средство/ да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая
свид. С. е подал своевременно светлинен сигнал за предприетата от него маневра завой
надясно, но сигналът не е бил възприет от свид. Д. поради невниманието му, поради което
той е продължил движението си направо, опитвайки се да заобиколи намиращия се пред
него автомобил, вместо да изчака свид. С. да извърши своята вече маневра.
Настъпването на вреди по лек автомобил марка „****“ се установява от Двустранен
констативен протокол за ПТП, Уведомление за щета по застраховки „Каско, Описи на
щетите и показанията на свидетелите Д. и С., преценени съвкупно.
Вещото лице по приетата без възражения на страните съдебно-автотехническа
експертиза посочва, че всички увреждания по лек автомобил марка „****“ от техническа
гледна точка са възникнали в резултат на процесното ПТП, както и че всички резервни
части и описани ремонтни операции в приложената фактура е било необходимо да бъдат
вложени с оглед възстановяване на уврежданията, получени единствено вследствие на него.
Следователно всички обезщетени от ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка
с настъпилото на 31.08.2020 г. в гр. П. ПТП.
По отношение размера на подлежащите на обезщетяване вреди съдът намира следното:
5
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се
обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /включително да се
приведе увредения автомобил в предишното му техническо състояние/, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към
който се определя стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с
нови оригинални такива. В настоящия случай при наличието на доказателства, че
увреденият автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е бил с
валидна фабрична гаранция, той е следвало да се отремонтира единствено в оторизиран за
това сервиз. В случая извършеният ремонт, видно от представената фактура, възлиза на
стойност от 2 422.87 лв., поради което съдът приема, че именно тази стойност съответства
на действителния размер на щетите, а възражението на ответника за заплащане от ищеца на
застрахователно обезщетение в завишен размер е неоснователно.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лек автомобил
марка „****“ съдът намира следното:
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
6
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г.
Прието е, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В случая от показанията на свид. Д. и Двустранния констативен протокол за ПТП се
установява, че преди извършването на завой надясно свид. С. е изнесъл управлявания от
него автомобил вляво, а от разясненията на вещото лице Й. пред съда се изяснява, че
габаритите на лек автомобил марка „****“ не налагат изнасяне в лентата за насрещно
движение, още повече че в случая в скицата е отразено изнасяне от поне 2 метра в нея.
Същевременно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза е видно, че от
техническа гледна точка водачът на този автомобил е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако бе извършил своята маневра за завой надясно, без преди това да
се престроява в лявата лента за движение. При тези данни съдът намира, че със своето
поведение по значително изнасяне на автомобила наляво в лентата за насрещно движение
преди извършването на завой надясно свид. С. е заблудил водача на движещия се зад него
лек автомобил за посоката на своето движение, с което е създал предпоставки за настъпване
на ПТП. Отчитайки обстоятелството, че свид. С. все пак е подал светлинен сигнал за
действително възнамеряваната от него маневра преди нейното извършване, съдът намира, че
приносът му за настъпване на произшествието следва да се определи на 50 %, поради което
дължимото от ответника обезщетение следва да бъде редуцирано наполовина.
Следователно за ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало задължение да плати на ищеца
по регресната му претенция сума в размер на 1 211.44 лв., но той не твърди и не доказва
погасяване на дълга.
По изложените съображения главният иск е частично основателен – за сумата от
1 211.44 лв., като ответникът дължи и законната лихва върху нея за периода от 09.08.2022 г.
до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото се установява, че
на 04.11.2020 г. ответникът е получил регресна покана, но на 04.12.2020 г. е отказал
плащане, частично основателен е акцесорният иск за мораторната лихва – за сума в размер
на 206.28 лв. /определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за
законната лихва/ за период на забава от 04.12.2020 г. до 08.08.2022 г. За разликата над 206.28
лв. до пълния предявен размер от 405.84 лв. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковете му, а именно сума в общ размер на 427.77 лв., включваща: 73.46 лв. –
7
държавна такса; 2.50 лв. – такса за съдебно удостоверение; 95 лв. – заплатени депозити;
256.81 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно, защото той не
надвишава нормативно установения минимум /с включен ДДС/.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно сума в общ размер на 220 лв., включваща: 170 лв. –
депозити; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на ЗК „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, следните
суми: на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 211.44 лв. – регресно вземане по щета № **** за
изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 31.08.2020 г. в гр. П., ведно със законната лихва от
09.08.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 206.28 лв.
– мораторна лихва за периода от 04.12.2020 г. до 08.08.2022 г.; на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 427.77 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично исковете, както
следва: иска с правно основание чл. 411 КЗ – за разликата над 1 211.44 лв. до пълния
предявен размер от 2 422.87 лв.; иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над
206.28 лв. до пълния предявен размер от 405.84 лв.
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на ЗАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 220 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8