№ 3304
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110128077
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД да заплати на „.....- О застраховане“ ЕАД сумата от 866.16 лева,
представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „.....“ за вреди по лек автомобил
„.......“ с рег. № СВ ............ КМ вследствие на ПТП от 01.10.2020г., настъпило по вина на
водача на лек автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № СВ .......... НХ, чиято деликтна
отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на
сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.05.2021г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 01.10.2020г., в гр. София, на бул. „А. Пушкин“ № 34
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „.......“ с рег. № СВ ............ КМ и лек
автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № СВ .......... НХ, чийто водач поради неспазване на
достатъчна дистанция и движение с несъобразена скорост ударил спрелия пред него в
колона от автомобили и застрахован при ищеца лек автомобил, в резултат на което
причинил на последния увреждания в размер на 3359.21 лева, която сума ищецът заплатил в
полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 15.01.2021г., като сторил и разноски
за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек
автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № СВ .......... НХ бил поканен да заплати регресната
претенция в посочения размер, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски
в размер на 15.00 лева, от които възстановил в полза на ищеца само част, възлизаща на
сумата от 2508.05 лева. По изложените съображения ищецът претендира остатъка от
изплатеното обезщетение, законна лихва върху него, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по размер, поддържайки, че
изплатеното от ищеца обезщетение е завишено, като такива са както цените на вложените
1
при ремонта труд и авточасти, така и вписаните във фактурата и калклулацията за ремонта
количества на същите. Поддържа наред с това, че с оглед периода на експлоатация на
увредения лек автомобил към датата на ПТП- повече от 7 години, считано от
първоначалната му регистрация, необосновано било ремонтът да бъде извършен в доверен
сервиз и с нови, оригинални авточасти. С оглед на това счита, че отговорността му следва да
бъде ограничена до размер на обезщетението, определен по средни пазарни цени, възлизащо
на изплатената от него преди процеса сума в общ размер на 2508.05 лева с включени
ликвидационни разноски. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на
лек автомобил „Мерцедес С 200“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че
вина за настъпване на пътния инцидент има водачът, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по
застраховката застрахователно обезщетение в размер на 3359.21 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че в изпълнение на регресното си
задължение ответникът е възстановил на ищеца сумата от 2508.05 лева.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол за ПТП, заявление до ищеца за
настъпило застрахователно събитие от собственика на увредения лек автомобил,
документите, приложени по образуваната въз основа на заявлението застрахователна
преписка, фактура, издадена от автосервиза, в който е извършен ремонтът на увреденото
МПС, отправена до ответника регресна покана, справка от електронния регистър, воден от
Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Мерцедес С200“, преводно нареждане
от 23.03.2021г. за извършено от ответника в полза на ищеца плащане, вкл. по процесната
щета.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на претендираното регресно вземане,
в частност до действителната стойност на обезщетените от ищеца вреди.
Съгласно неоспореното заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
2
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 3389.70 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 3374.21 лева, включваща изплатеното застрахователно
обезщетение от 3359.21 лева, което, противно на поддържаното от ответника, е в размер под
определения по средни пазарни цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в
размер на 15.00 лева.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 2508.05 лева, искът с правно основание чл. 411
КЗ следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от О 760.00 лева, включваща заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение
на вещото лице, както и възнаграждение за един адвокат, чийто размер, противно на
поддържаното от ответника, не е прекомерен, доколкото е в минималния размер съобразно
материалния интерес по делото и разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията им, приложима към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК
................, да заплати на „.....- О застраховане“ ЕАД, ЕИК .........., сумата от 866.16 лева,
представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „.....“ за вреди по лек автомобил
„.......“ с рег. № СВ ............ КМ вследствие на ПТП от 01.10.2020г., настъпило по вина на
водача на лек автомобил „Мерцедес С 200“ с рег. № СВ .......... НХ, чиято деликтна
отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на
сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.05.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 760.00 лева-
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3