№ 3732
гр. Варна, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502337 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. АТ. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.В., ул.”М.” №**, ет.*, чрез адв.И. И., със съдебен адрес:
гр.Б., ул.”С. г.” №**, против Разпореждане №13571/21.04.2020г. по ч.гр.д.
№4081/2020г. по описа на Районен съд Варна, с което е постановено
незабавно изпълнение на Заповед №1696/21.04.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаването
на изпълнителен лист по същото дело.
С въззивната частна жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане
за незабавно изпълнение на заповед издадена въз основа на документ, е
незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено, а
издаденият въз основана на него Изпълнителен лист №1890/23.04.2020г.
обезсилен. Поддържа се, че е нарушена възможността на длъжника за защита,
тъй като заявителят не е посочил датата, на която е станало изискуемо
вземането и в какво качество счита, че жалбоподателя, се явява длъжник по
въпросното вземане. Поддържа се още, че липсата на доказателства за датата
на възникване на предсрочната изискуемост по договора за кредит,
препятствана и възможността за защита на длъжника, тъй като осуетява
възможността за преценка изтекъл ли е шест месечният императивен срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД с изтичането, на който се погасява материалното право на
кредитора да търси удовлетворяване на вземането си от поръчителя. На
1
следващо място се оспорва наличието на предпоставките за постановяване на
незабавно изпълнение, поради нередовност на представеното от заявителя
извлечението от счетоводната книга на банката, като са развити подробни
съображения. Твърди се, че представеният Договор за поръчителство от
28.12.2011г., както и сключените към него Анекси №№ 1/29.10.2012г.,
2/19.06.2013г. и 3/14.02.2014г., съдържат нищожни клаузи на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.147, ал. 1
от ЗЗД, доколкото предвиждат запазване на отговорността на поръчителя и
след изтичане на 6 месечният срок. Поддържа се, че липсва основание за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, тъй като кредитора е
удовлетворен в производството по несъстоятелност на главния длъжник “Ген
То Милл“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********. В тази връзка се
твърди, че жалбоподателя няма задължение към кредитора, или че не дължи
претендираният размер на задължението. Сочи се, че срещу жалбоподателя е
била издадена Заповед №610/04.02.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№15093/2015г.
по описа на РС Варна, която също има за предмет вземанията по процесните
договор за кредит и анекси към него. Ето защо се поддържа, че издадените в
настоящото производство заповед за изпълнение на парично задължение и
ИЛ, са недопустими. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното
разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение и да обезсили издаденият въз основа на него изпълнителен лист.
От заявителят “Корпоративна Търговска Банка“ АД /в несъстоятелност/,
е постъпил отговор на частната жалба, с който се поддържа становище за
нейната неоснователност. Поддържа се, че атакуваното разпореждане, е
правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в
подкрепа на това становище, включително и с позоваване на относима
съдебна практика. Моли се за потвърждаване на обжалваният съдебен акт и
за присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК и за издаване на изпълнителен лист, е предоставено като възможност
за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен
титул за свое изискуемо и ликвидно вземане, срещу длъжника без да води
2
исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в
цитираната разпоредба документи. Освен специфичната формална проверка,
която се дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.418, ал.2 от ГПК, която е съсредоточена
върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в
чл.417, т.1-9 от ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника, съдът дължи и проверка по общия ред
визиран в чл.411, ал.2 от ГПК, в това число и накърнени ли са изискванията
на императивни правни норми. В случая при разглеждане на конкретното
заявление за издаване на заповед за изпълнение, следва да се прецени не само
годността на представените от заявителя документи от външна страна за
издаване на заповед за изпълнение, а и дали са спазени изискванията на
чл.147, ал.1 от ЗЗД.
В разглежданият казус представените от заявителят Договори за кредит
и за поръчителство, ведно с Анекси и Извлечение от сметка, удовлетворяват
формалните изисквания на чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК, респективно са годни
да обусловят издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми. За
пълнота, следва да се отбележи, че оплакванията на жалбоподателя за
нередовност на заявлението и на извлечението от сметка, са неоснователни.
Трайната съдебна практика, включително и задължителна такава /т.2б от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ е възприела тезата, че евентуалните
нередовности на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, могат
да бъдат преодолени по тълкувателен път, чрез анализ на съдържанието на
ангажираните от заявителя документи, обосноваващи вземането по основание
и размер. Въпросната проверка в случая позволява за целите на заповедното
производство да се установи еднозначно, че се претендира ангажиране на
отговорността на длъжника в качеството му на поръчител по договор за
кредит за суми, които са останали неудовлетворени във воденото
производство по несъстоятелност.
Доводите на длъжника, че е пропуснат срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД,
респективно че е погасена възможността за ангажиране на отговорността на
поръчителя, са неоснователни. Крайния срок за погасяване на задължението е
15.11.2016г., към която дата видно от вписванията в ТР по партидата на “Ген
То Милл“ ООД, е било открито производство за несъстоятелност на
кредитополучателя, респективно всичките му задължения са станали
изискуеми при спазване на сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ за предявяване
на вземанията. Видно е още от вписванията в ТР, че на 29.12.2016г. е обявен
Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, в
който списък е включено и вземането по процесния договор за кредит. С
въпросното действие кредиторът е предприел действия за събиране на
вземането си по смисъла на и в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, респективно е
запазил възможността да претендира погасяване и от поръчителя.
3
С оглед гореизложеното оплакванията на жалбоподателя за нищожност
на клаузи от договора за кредит и от анексите към него, с който се уговаря
запазване на отговорността на поръчителя и след изтичане на 6 м. срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД, се явява ирелевантни за спора и не следва да се
коментират.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на
атакуваното разпореждане предвид удовлетворяването на кредитора в
производството по несъстоятелност на главния длъжник и защото за същото
вземане вече има издадени предходни изпълнителни титули. Вярно е, че
според вписванията в ТР по партидата на несъстоятелният длъжник, има
извършени погашения на процесния дълг, но същите са частични и не
кореспондират с претендираният в настоящото заповедно производство
размер, като дали евентуално е налице припокриване, т.е. претендиране на
вече погасено задължение, е въпрос който следва да се разреши в хода на
исковото производство за установяване на съществуване на задължението по
процесната заповед за изпълнение, каквото вече е образувано пред ВОС.
Изложеното важи и по отношение на оплакването за дублиране на предмета
на настоящата заповед и тази издадена в границите на ч.гр.д.№15093/2015г.
по описа на РС Варна. В допълнение следва да се посочи, че видно от
материалите по ч.гр.д.№15093/2015г. по описа на РС Варна, издадената
Заповед №610/04.02.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, съответно изпълнителен лист, не са приведени
в изпълнение, тъй като изпълнителният титул стой пришит към корица на
дело и не е получен от взискателя. В резултат, от което от една страна правата
на длъжника не са застрашени, доколкото отсъства опасност за двукратно
събиране на едно и също задължение. От друга страна в компетентността на
съдът разглеждащ иска за установяване на съществуване на задължението по
процесната заповед за изпълнение, е да прецени дали е налице недопустимост
на производството, съответно да постанови прекратяване на същото и
обезсилване на ЗНИ и ИЛ по смисъла на т.13 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав на съдът, намира, че
жалбата на Д. АТ. В. се явява неоснователна, поради което атакуваното
разпореждането, с което е постановено незабавно изпълнение на издадена
заповед по чл.417 от ГПК в полза на “Корпоративна Търговска Банка“ АД /в
несъстоятелност/, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №13571 от 21.04.2020г. по ч.гр.д.
4
№4081/2020г. по описа на Районен съд Варна, с което е постановено
незабавно изпълнение на Заповед №1696/21.04.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаване на
изпълнителен лист по същото дело, в полза на “Корпоративна Търговска
Банка“ АД /в несъстоятелност/, против Д. АТ. В., с ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5