Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30 05.04.2017
година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
Районен съд
четвърти граждански състав
В
открито съдебно заседание
на
десети март две хиляди и седемнадесета година
в следния състав:
Председател: Доротея Янкова
Членове
Съдебни заседатели
Секретар: Т.В.
Прокурор: ………………………………
като разгледа докладваното от съдия Янкова
Гражданско дело
номер 313 по
описа за 2016
година,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.310, т.1 ГПК, образувано
по предявени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ във вр.чл.242 КТ; чл.220,
ал.1 от КТ; чл.224, ал.1 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът В.Д.Д., с ЕГН **********, твърди, че с
Трудов договор № 7 от 28.01.2016 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1,
т. 2 от Кодекса на труда с ответното дружество "А Б „ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район "Красно село", ж. к.
"Лагера", бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от управител - А В С, е
бил назначен на длъжността "Сътрудник охрана", считано от 29.01.2016
г., с място на работа Хотелски комплекс "Колхида",
с адрес: гр. Елхово, ул. "Индже войвода"№ *.
По силата на цитирания трудов договор за положения от него труд е следвало да
получа основно трудово възнаграждение в размер на 420 лв., платимо на един път
до 25 - то число на месеца. Съгласно клаузите на Трудов договор № 7 от
28.01.2016 г. срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение е бил един месец, а основният платен годишен отпуск е в размер
на 20 работни дни. В действителност ищецът работил на смени с продължителност
24 часа. Работната му смяна била смесена, като включвала 12 часа дневен труд и
12 часа нощен труд. За периода от постъпването му на работа - 29.01.2016 г. до
прекратяване на трудовото му правоотношение отработил 44 работни смени,
разпределени по месеци както следва: месец януари 2016 г. - 2 работни смени,
месец февруари 2016 г. - 11 работни смени, месец март 2016 г. - 11 работни
смени, месец април 2016 г. - 10 работни смени и месец май 2016 г. - 10 работни
смени. За всяка работна смяна "А Б „ ЕООД трябвало да му заплащат по 35 лв.
От
датата на постъпването му на работа до момента на прекратяване на трудовия му
договор, "А Б „ ЕООД не му заплащало напълно и в срок полагащото му се
месечно трудово възнаграждение. За положения труд за първи път получил трудово
възнаграждение в размер 350.00 лв. на 01.04.2016 г. (т. е. със закъснение около
два календарни месеца). След това на 15.04.2016 г. му била платена сумата
280.00 лв., а на 23.06.2016 г. - 300 лв. Последното плащане било направено на 08.07.2016 г. в размер на 200.00
лв.
Междувременно
на 01.06.2016 г. ми била връчена Заповед № 006/01.06.2016 г. за прекратяване на
Трудовия му договор с № 7 от 28.01.2016 г. на основание чл. 325, т. 4 от
Кодекса на труда. Отказал да я подпише, с аргумент, че не са му платени
дължимите трудови възнаграждения. Освен това в нарушение на клаузите на
трудовия договор, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, не му било начислено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и не му било дадено
едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Неколкократно му било обещавано от управителя и служители
на "А Б „ ЕООД, че ще му бъде платено всичко дължимо по договора, но до
момент тези обещания не са изпълнени.
Ищецът
твърди, че "А Б „ ЕООД към момента на подаване на исковата молба му дължи
сумата от 410.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода месец април 2016 г. - месец май 2016 г., както следва: за месец април
2016 г. - 60.00 лв., за месец май 2016 г. - 350.00 лв., както и сумата от 5.85
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото
възнаграждение, дължимо за периода от 26.04.2016 г. до датата на предявяване на
иска. "А Б „ ЕООД не изпълнил в качеството си на работодател едно от
основните си задължения, а именно това по чл. 128, т. 2 от КТ, предвиждащ,
че работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника/служителя уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа.
Ищецът
сочи, че на основание чл. 245, ал.2 от КТ работодателят дължи разликата от
неизплатеното трудово възнаграждение ведно с лихвите за забава от настъпване на
изискуемостта в размер на основния
лихвен процент за страната. Като в конкретния случай ответното дружество е
изпаднало в забава на 26 - число на месеца, за който се отнася
възнаграждението.
Ищецът
сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е имал право на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж съгл. чл. 224, ал. 1 от КТ. С оглед на
нормативната уредба полагащият му се платен годишен отпуск е 5 работни дни,
които не е ползвал и ответникът "А Б „ ЕООД му дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 105 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Съгласно
клауза в Трудов договор № 7 от 28.01.2016 г. срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение е било определено на един месец.
Работодателят му го е освободил от заеманата длъжност на 30.05.2016 г. без да
му отправи предвиденото в договора едномесечно предизвестие. По този начин
неочаквано останал без работа, без каквото й да било уведомление от страна на
работодателя. Ищецът твърди, че на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ работодателят не е спазил
срока на предизвестието и му дължи
обезщетение в размер на месечното брутно трудово възнаграждение. Поради
което счита, че "А Б „ ЕООД му дължи
обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на брутното
трудово възнаграждение, т. е. в размер
на 420.00 лв.
С
оглед на изложеното, иска съдът да постанови решение, по силата на което
ответникът "А Б „ ЕООД, ЕИК ***, да бъде осъден да му заплати следните суми: на
основание чл. 128, т. 2 от КТ,
сумата от 410.00 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за месеците април 2016 г. и месец май 2016 г.; 5.85 лв., представляващи лихва за забава
при изплащане на трудовото възнаграждение, считано за
периода от 26.04.2016 г. до
предявяване на иска; на основание чл.
220, ал. 1 от КТ, сумата от 420.00 лв.
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие; и на основание чл.224, ал.1 от КТ, сумата от 105.00лв.
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни
дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им плащане. Претендират се и съдебни разноски. С исковата молба
представя доказателства, поддържа и доказателствени искания.
В
законоустановения срок, след редовно връчване на ИМ, осъществено фингиарно, с приложение на фикцията по чл.50, ал.2 ГПК,
ответникът – търговското дружество „А Б „ ЕООД,
с ЕИК ***, не е подало писмено отговор със становище по исковете и не ги
е оспорило, нито по основание, нито по размер, релевирайки
конкретни възражения, включително и такива по допустимостта им. Тази страна не
е упражнила и каквито и да е др. свои
процесуални права, не е посочила и представила доказателства и не е направила
доказателствени искания.
В
с.з. ищецът, редовно призован, участва лично, поддържа изцяло предявените
искове, наред с което претендира постановяване на неприсъствено решение против
ответника по делото. По същество, застъпва становище, то да е положително, като
съдът уважи изцяло исковите претенции.
Ответното
дружество, също редовно призован за о.с.з., по силата на фикцията по чл.50,
ал.2 ГПК, не изпраща свой процесуален представител по делото – представляващия
го по закон или др. упълномощен пълномощник, не се явяват. Същевременно, тази
страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, нито в писмена форма е
изразила процесуалното си становище по исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на явилата се страна, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът,
е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 238 и 239 ГПК
и неявяването на ответника в о.с.з., без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Същото, съдът е счел за допустимо и
основателно, на основание чл.238,ал.1 ГПК и го е уважил, с мотиви изложени в
протоколно определение от с.з. на 10.03.2017г, с което е обявено решаване на
делото по този процесуален ред, съотв. прекратено е
съдебното дирене.
Ответникът „А Б „ ЕООД, с ЕИК ***, в хода на настоящото производство
е демонстрирал процесуално бездействие, следващо, както от липсата на подаден
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове, така и
отсъствието на негов процесуален пълномощник в 1-то по делото с.з., включително
и без да е изразено процесуално становище относно разглеждането му – в негово
отсъствие, т.е. изрично искане за това. Същевременно и фактически данни по
делото, категорично сочат установено напускане на адреса на управление, обявен
в Търговския регистър, без да е изпълнено задължението за вписване на новият
такъв, от тук и обосновало приложението на процесуалната фикция за редовно
връчване на книжата и призоваване за с.з. Това бездействие, включително и
процесуално, в съответствие с предвидената правна възможност, ищецът от своя
страна е интерпретирал, заявявайки искане за постановяване на неприсъствено
решение по делото. Гореизложените фактически данни, установени от съдържанието
на наличните по делото документи, свързани с редовната размяна на съдебните
книжа, призоваването, съотв. и упражнените
процесуални действия от страните, обосновават допустимостта на неприсъствено
съдебно решение, в конкретния случай. С това са осъществени, формалноправните основания за постановяване на такова
решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК.
Доказано
е и осъществяването на кумулативните предпоставки по чл.239 от ГПК, т.к. на ответника са указани последиците от
непредставяне на писмен отговор в срок и от неявяването в първото съдебно
заседание, сторено още с връчването на
исковата молба /в придружаващото я съобщението са съдържими тези разяснения/,
изрично вписани са в приложеното към него разпореждане на съда, както и в
първата призовка, изпратена за о.с.з., като всички тези книжа, вече се посочи,
считат се редовно връчени, на основание чл.50, ал.2 от ГПК. От тук налице е
правната възможност да бъде постановено неприсъствено решение по иска на ищеца,
което и е предвидено в чл.239, ал.1, т.1 ГПК като императивно процесуално
условие и същото, съдът приема за
осъществено и сбъднало се.
Предявените
обективно, кумулативно съединени искове – три главни и един акцесорен, се квалифицират с правно основание, както
следва:
Иск
по чл.128, т.2 от КТ във вр.чл.242 от КТ за сумата от
410.00 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците април
2016 г. и месец май 2016 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.07.2016 година до окончателното
й изплащане, акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 5.85 лв.,
представляващи лихва за забава при
изплащане на трудовото
възнаграждение, считано за периода
от 26.04.2016 г. до предявяване на иска /12.07.2016г./; иск по чл. 220, ал. 1 от КТ за
сумата от 420.00 лв. представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното и плащане.; и
иск по чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 105.00 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни, ведно със законната лихва
върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.07.2016 година до окончателното й изплащане.
Исковите
претенции са процесуално допустими, при въведените фактически твърдения от
ищеца с исковата молба.
В
случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по
делото, вече обсъдени от съда, в която хипотеза не е необходимо мотивирането му
по същество, по правилото на чл.239,ал.2 ГПК.
Решаващият
съдебен състав, приема за вероятно основателен всеки един от предявените от
ищеца осъдителни искове. Така направеният извод, се обосновава от фактическите твърдения, въведени в исковата
молба, обезпечени и с представени писмени доказателства-пряко и косвено относими към релевантните факти за спорното право. От
приетите по делото – трудов договор №
7/28.01.2016г., удостоверение изх.№
2/01.06.2016г., длъжностна характеристика на длъжността сътрудник охрана, всички издадени от "А Б „ ЕООД, копие от страници от
трудова книжка на ищеца В.Д.Д., неоспорени от ответника, установими
са съществувалото валидно трудово правоотношение, с уговорен срок на
предизвестие 1 месец, както и неговото прекратяване, на основание
чл.325, т.4 КТ със Заповед№ 006/01.06.2016г. на ответника. В клаузите на
трудовия договор са уговорени трудовото възнаграждение –основно и допълнително,
формиращи определяемо БТВ, което ищецът в ИМ сочи в размер 420.00 лв., като претендира
дължимост на такова в размер на 60
лв. за м.април 2016 година и 350.00 лв. за м. май 2016 година, така също посочен
е и срокът на платения годишен отпуск - 20 работни дни. При съобразяване,
конкретното правно основание за прекратяване на трудовия договор – чл.325,
т.4 от КТ, но с изрично постигната
между страните договореност за
прекратяване на договора с едномесечно
предизвестие и липсата на конкретно посочена в договора определена работа, при завършването на която договора да
бъде прекратен, с прекратяване на
договора, по преки аргументи от чл. 224 от КТ, възникнало е правото на
работника на получи, респ. конекситетно на
задължението работодателя да му изплати обезщетение – за срока на
предизвестието – в размер на БТВ при безсрочно трудово правоотношение, каквото
е това на ищеца, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето което се признава за трудов стаж /чл.22 КТ/.Тъй като
се твърди неизпълнение на задължението за плащане на същите, от страна на ответника-работодател,
при липса на оспорване и ангажирани доказателства от същия за недължимост на исковите суми, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявените главни искове, посочена в исковата молба.
Предвид горното съдът следва да присъди
претендираните суми в сочения от ищеца
размер. С тези съображения, предвид паричния характер на вземанията за
обезщетение при прекратяване на трудовия договор и настъпилата изискуемост,
вероятно основателна е и претенцията за мораторна лихва, дължимостта
на която се основава на чл. 86 ЗЗД.
Същата следва да се присъди, върху всяка от сумите на главните искове,
за периода на забавата и в размер 5.85лв. върху дължимото неизплатено трудово
възнаграждение, за периода от 20.04.2016г. до 12.07.2016 година /датата на
депозиране на исковата молба/.
Ето
защо, ЕРС в настоящия си състав, намирайки че са налице изискуемите от закона,
кумулативни предпоставки по чл. 238 и чл. 239 ГПК, следва да постанови неприсъствено решение
против ответника, с което предявените искове се уважат изцяло, като и да се осъди „А Б „ ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на ищеца, всяка една от
исковите суми, като дължимите главници, се присъждат ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателното им плащане.
По
делото липсват доказателства за
направени разноски от ищеца, поради
което и такива не се дължат на ищеца.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси, направени в настоящото
производство, следва да се възложат в тежест на ответното дружество, като се
осъди същото да заплати общата сума 200.00 лв. – държавна такса върху размера
на всеки от предявените кумулативно съединени искове и държавна такса - 5.00лв, при служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими по бюджета
на съдебната власт, по сметката на ЕРС.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.239, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А Б „ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Красно село",
ж. к. "Лагера", бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от А В С –
управител ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 410.00 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
месеците април 2016 година и май 2016 годишна, на основание о чл.128, т.2 от КТ
във вр.чл.242
КТ ведно със законната лихва
върху нея, считано от 12.07.2016 г. /датата на депозиране на исковата молба/,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А Б „ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Красно село",
ж. к. "Лагера", бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от А В С –
управител ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 420.00 лв., представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие, на основание
чл.220, ал.1 от КТ ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.07.2016 г. /датата на депозиране на исковата молба/, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „А Б „ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Красно село",
ж. к. "Лагера", бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от А В С –
управител ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 105.00
лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 5
работни дни за 2016 година, на основание чл.224, ал.1 от КТ ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2016 г. /датата на
депозиране на исковата молба/, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А Б „ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Красно село",
ж. к. "Лагера", бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от А В С –
управител ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 5.85 лв., представляваща лихва за
забава върху незаплатеното трудово
възнаграждение за периода 26.04.2016г.
до датата на предявяване на иска – 12.07.2016 година, на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А Б „ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Красно село",
ж. к. "Лагера", бл. 3, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от А В С –
управител ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,ал.6 ГПК държавна такса – в общ
размер 200.00лв и държавна такса -5.00 лв. при издаване на изпълнителен лист, в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Елхово.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, с
изрично указване на правната му възможност, на основание чл.240, ал.1 ГПК, в
1-но месечен срок от получаването на същото, да поиска неговата отмяна от ЯОС,
в случай че е бил лишен от възможността да участва в делото
.
Районен
съдия: