РЕШЕНИЕ
№
177/16.08.
2016г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на тридесети
юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря…… М.Ч. …............………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………...................…………….като разгледа докладваното
от съдия Бодикян адм. дело № 606 по описа за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба от Е.А.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, адв. Т.К., против Заповед
№ДК-09-Х-2/01.12.2015г. на Началника на РО НСК Хасково към РДНСК Южен централен
район.
В жалбата се сочи,
че в ПИ 033014 в местността „Саксон Алча”, в землището на с. К. А., общ.
Свиленград, не бил налице строеж така, както било посочено в оспорената заповед,
още по малко незаконен такъв. Павилионът в ПИ 033014 в местността „Саксон Алча”
в землището на с. К. А., общ. Свиленград, не бил трайно свързан с терена, не
представлявал „строеж” по смисъла на закона, поради което се твърди, че
административният орган в нарушение на чл.56, ал.1 и §5, т.38 ЗУТ го
квалифицирал като строеж, вместо като преместваемо съоръжение. В резултат на
това незаконосъобразно приел, че за поставянето му били необходими одобрени
проекти и разрешение за строеж. Такива за преместваемите обекти не се изисквали
и липсата им не можела да бъде основание за издаване на заповед по чл.224, ал.5
и ал.6 от ЗУТ. Навеждат се доводи, че почистването на терена – ПИ 033014, което
направил жалбоподателя, с цел поставянето на преместваемия павилион, не
представлявало строеж по смисъла на закона, нито имало характер на изкопни
работи, чакълиране или бетониране. В имота – ПИ 033014, нямало „тръбен кладенец
– сондаж”, както било посочено в оспорваната заповед. Преместваемото съоръжение
павилион се поставяло въз основа на разрешение за поставяне по предвиден в
закона ред и се премахвало по този ред от компетентния орган, който не бил
началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. След като
посоченото в оспорваната заповед не представлявало строеж по смисъла на закона,
то не можело да бъде спряно изпълнението му като такъв, нито премахнато по
реда, предвиден за премахване на незаконни строежи и от органа, който можел да
издаде такъв акт – началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице.
Предвид изложеното и след като издалият заповедта орган не бил компетентен за
това и след като не бил налице обект – „строеж” по смисъла на закона,
издадената заповед била издадена от некомпетентен орган и била без предмет,
поради което била нищожна. Оспорената заповед била издадена от некомпетентен
орган, тъй като освен, че неправилно преместваемият павилион и теренът били
квалифицирани като „строеж”, невярно и несъответно на закона било посочено, че
„строежът е първа категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.”м” от ЗУТ.
Оспорващият сочи, че имотът му – ПИ 033014, не попадал в охранителна зона на
археологически резерват извън урбанизирана територия. Твърди се, че било
невярно посоченото в оспорената заповед, че имотът на жалбоподателя,
представляващ ПИ 033014 в местността „Саксон Алча”, в землището на с. К. А.,
община Свиленград, попадал в централна зона на археологически обект
„Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа
Диагоналис”. Жалбоподателят сочи, че имотът му не попадал в териториалния
обхват на одобрен с надлежен акт по реда на ЗКН режим за опазване на недвижима
културна ценност, нито по отношение на него били одобрени по надлежния ред предписания,
свързани с опазване на недвижима културна ценност и нейната среда. Навеждат се
доводи, че с оспорената заповед, с която била разпоредена забрана за достъп до
строежа, на практика се ограничавало упражняването на правото на собственост на
жалбоподателя върху собствения му имот. Така издадената заповед не отговаряла
на целта на закона, а представлявала недопустимо ограничаване на правото му на
собственост. Моли се да бъде обявена нищожността на оспорваната заповед или
същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – Началник
РО НСК – Хасково към РДНСК – Южен централен район, чрез процесуален
представител моли да бъде потвърдена обжалваната заповед.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №106, том ІІ, рег. №2662, дело №236 от 2011г., М. А. А. продава
на Е.А.С. и М. А. П., втория чрез пълномощника си Т. К. В., по ½ (една
втора) идеални части от следния недвижим земеделски имот, находящ се в
землището на с. К. А. с ЕКАТТЕ: 36110, Община Свиленград, Хасковска област, а
именно: нива, находяща се в местността „Саксон Алча”, четвърта категория с площ
от 4.973 дка, съставляваща имот №033014, по плана за земеразделяне на землището
на с. К. А., общ. Свиленград, Хасковска област, при посочени граници и съседи.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№53, том VІІ, рег. №6986, дело №943 от 2012г., М. А. П.
дарява на Т. К. В. притежаваните от него ½ идеални части от следния
недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. К. А. с ЕКАТТЕ: 36110,
Община Свиленград, Хасковска област, а именно: нива, находяща се в местността
„Саксон Алча”, четвърта категория, цялата с площ от 4.974 дка, съставляваща
имот №033014, по плана за земеразделяне на землището на с. К. А., общ.
Свиленград, Хасковска област, при посочени граници и съседи.
В писмо изх. №94-00-1949/04.11.2015г. на
Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство
на културата, получено в ДНСК и заведено под вх. №Х-3825-19-171/09.11.2015г.
(вх. №СВ-1053-01-869/10.11.2015г. в РО НСК – Хасково), е посочено, че в
Министерство на културата са постъпили сигнали за извършване на изкопни
дейности и продължаващо унищожаване на археологически структури на обект:
Археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и
останките от път „Виа Диагоналис (Via Diagonalis)”, землище на с. К. А., Община Свиленград, област Хасково. В писмото е
посочено също, че обектът е регистриран в АИС АКБ, картон №10000745 и е публична
държавна собственост, съгласно чл.2а от ЗКН и е защитена територия, недвижима
археологическа културна ценност с категория „от национално значение” по смсъла
на чл.146, ал.3 от ЗКН. Отразено е, че във връзка с предишни сигнали, от Главна
Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на
културата е извършена проверка по чл.192, ал.1 от ЗКН и съставен констативен
протокол, вх. №10-00-58/24.03.2015г., за извършени изкопни дейности, в
нарушение на чл.161 от ЗКН, изискващ предварително археологическо проучване. От
приложените към протокола документи било видно, че собствениците имат намерение
за реализиране инвестиционен проект на територията на археологически обект в ПИ
№033014. Посочено е също, че е необходимо извършване на проверка относно
наличие на строителни книжа и предприемане на действия за спиране извършването
на строителни дейности в ПИ №033014, землище на с. К. А., общ. Свиленград.
На 10.11.2015г. служители на РО НСК – Хасково,
РДНСК Южен централен район извършили проверка на строеж „Изкопни работи,
чакълирана площадка (20х10м), бетонова площадка (6х6м), павилион (2.4х5.5м) и
тръбен кладенец – сондаж – попадащ в централната зона на археологически обект
„Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа
Диагоналис”, намиращ се в ПИ 033014, местност „Саксон Алча”, землище на с. К.
А., общ. Свиленград, област Хасково. Резултатите от проверката били
обективирани в съставен Констативен акт №Х-3/10.11.2015г. При проверката било установено,
че поземленият имот и строежът са собственост на Е.А.С. и Т. К. В.. В
констативния акт е посочено, че към момента на проверката са изпълнени изкопни
работи приблизително върху целия имот с дълбочина 1м. до 1,5 м., чакълирана
площадка – ситуирана в югоизточния край на имота, на 14,5 м. от АМ „Марица” с
размери 20х10 м. Бетонова площадка – ситуирана в чакълираната площадка с
размери 6х6м. и павилион върху нея с размери 2,40 м. х 5,50 м. На разстояние
15м. от павилиона (северно) е изпълнен тръбен кладенец – сонда. Посочено е, че
строежът е І категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.”м” от ЗУТ. Посочено е
също, че строежът се извършва без одобрени проекти и без разрешение за строеж,
в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че съставеният
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.224, ал.1 от ЗУТ за спиране на строителството (за строежите без
изискващите се строителни книжа и за издаване заповед за премахване по реда на
чл.225, ал.1 от ЗУТ). Констативният акт е съставен в отсъствие на извършителите
на строежа и е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от приложените по
делото съобщения и служебни бележки.
Констативният акт е връчен на Е.А.С. на 13.11.2015г.
срещу подпис. С вх. №СВ-1053-01-903/16.11.2015г. в РО НСК – Хасково е постъпило
възражение от Е.А.С. против съставения констативен акт.
Видно от Констативен протокол №527/26.11.2015г.,
съставен от служители на РО НСК – Хасково, срещу констативния акт в
законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение в РО НСК –
Хасково от Т. К. В..
Въз основа на констативния акт е издадена и оспорената
в настоящото производство Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015г. на Началник на РО НСК
– Хасково към РДНСК Южен централен район, с която на основание чл.224, ал.5 от ЗУТ и чл.224, ал.6 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: „Изкопни работи,
чакълирана площадка (20х10м.), бетонова площадка (6х6м.), павилион (2.4х5.5м.)
и тръбен кладенец – сондаж – попадащ в централната зона на археологически обект
„Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа
Диагоналис””, намиращ се в ПИ 033014, местност „Саксон Алча”, землище на с. К.
А., общ. Свиленград, обл. Хасково, с извършители Е.А.С. и Т. К. В., като е
забранен достъпа до строежа и е разпоредено поставянето на отличителни знаци за
ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа.
Заповедта е съобщена на Е.А.С. и Т. К. В. по реда на
§4 от ДР на ЗУТ на 02.12.2015г., видно от приложените съобщения и служебни
бележки от същата дата, както и е връчена на Е.А.С. на 02.12.2015г. срещу
подпис.
Жалбата е подадена на 09.12.2015 г. пред Административен
съд – Хасково.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, павилионът, поставен в
поземлен имот (ПИ) 033014 в местност „Саксон алча”, землище на с. К. А., Община
Свиленград, област Хасково представлява преместваем обект съгласно чл.56, ал.1
от ЗУТ. Съгласно публикация в ДВ бр.72/2014г., с решение №905/30.07.2014г. е
одобрен план за застрояване с ВиК и ел. схеми към него на ПИ 033014, находящ се
в м. „Саксон Алча”, землище на с. К. А., общ. Свиленград, област Хасково, с
който предназначението на имота е променено от „земеделски” в „За застрояване с
„ТИР паркинг, бензиностанция, хотел и бистро” и се определя свободно
нискоетажно застрояване с ограничителни линии на застрояване в червен цвят при
устройствени показатели, които не се ограничават”.
На поставения въпрос дали в имота съществува тръбен
кладенец – сондаж, вещото лице е посочило, че не е установило тръбен кладенец.
В отговор на следващия въпрос е посочила, че чакълираната площадка не
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. На следващо място в
заключението е отразено, че павилионът е модулен тип с формата на неправилна
шестстенна призма. Остъклен от 4 страни. Една страна е плътна. Павилионът е еднопространствен,
без търговско или друго обзавеждане. Размери: плътна страна около 5,56 м.;
страна с врата: 2,48 м.; срещуположна 2,48 м.; стъклени витрини 2,04 м. 2 бр.;
стъклена витрина 2,00 м., височина около 2,20 м. Има няколко стека с минерална
вода. Посочено е, че на терена са изпълнени: чакълена настилка около 36 кв.м. с
дебелина от 2 до 8 см. Настилката не е валирана. Върху циментова замазка е
поставен павилион с форма на неправилна призма с височина около 2,20 м.
Павилионът отстои на около 30 м. от асфалтиран път – локално платно за ТИР
автомобили (дясно, асфалтиран ТИР излаз) и на около 60 м. от обозначеното върху
асфалта трасе на Via
Diagonalis. Вещото лице сочи, че
не установява този път да е част от магистрала. На следващо място е посочено,
че ПИ 033014, ЕКАТТЕ 36110, м. „Саксон Алча” в землището на с. К. А., община
Свиленград съгласно план за застрояване, одобрен с Решение №905/30.07.2014г. на
Общински съвет Свиленград е с отреждане „За ТИР паркинг, бензиностанция, хотел
и бистро”.
От вещото лице е изготвено допълнително заключение.
Посочено е, че в Заповед №РД-9Р-2/19.01.2016г., публикувана в ДВ бр.
26/01.04.2016г., с която на основание чл.14, ал.1, т.2 и чл.65, ал.1, т.2 и
ал.2 от Закона за културното наследство е предоставен статут на обект
„Праисторически и протоисторически ямен комплекс”, разположен в м. Хауза при с.
К. А., обл. Хасково, с класификация на археологическа групова недвижима
културна ценност и с категория „Национално значение”, в т.1.1.1.2 са описани
включените имоти в границите на културната ценност. Имот 36110,33,14 влиза в
териториалния обхват, описан в посочените граници в т.1.1.1.1. По делото няма
данни дали тази заповед да е влязла в сила. Вещото лице е установило, че има
разминаване в номера и местността, описана в обжалваната по това дело Заповед
09-Х-2/01.12.2015г. на Началника на РО НСК Хасково към Южен централен район на
ДНСК, с която е спряно изпълнението на строеж в ПИ 033014, местност „Саксон
Алча”, землище на с. К. А., Община Свиленград, обл. Хасково, а в заповедта на
Министър на културата е описан имот 36110,33,14, местност Хауза. Вещото лице
допуска, че се касае или за различни имоти или за допусната грешка в
обжалваната заповед на Началника на РО НСК Хасково.В съдебно заседание вещото лице
направи корекция на заключението, след като извършила проверка по цифровия
модел в службата по земеделие в гр.Свиленград, като установи, че местността
“Саксон Алча” се включва в местността “Хауза”. Това било направено след
окрупняване на по-малки местности в по-големи такива, във връзка с изработване
на цифровия модел. Освен това, номерацията 0,14 при обозначаватето на имота в
заповедта на Началника на РО НСК – Хасково, касаела един и същи имот 14, като
нулите се поставяли вместо точки в следващата сигнатура на цифровите модели. При
тези данни, вещото лице не поддържа констатираното разминаване и установява
идентичност, като местността “Саксон Алча” се включвала в местността “Хауза” и
процесния имот е с №14.
Във връзка с изискването на
чл. 168 от АПК настоящият състав намира, че следва да провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания посочени в чл. 146 от АПК.
В тази връзка
настоящият състав намира, че жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Видно
от разпоредбата на чл.224, ал.5 от ЗУТ, заповедта за спиране изпълнението на строеж
се издава от Началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В
чл.225, ал.6 от ЗУТ е посочено, че със заповедта за спиране по ал.5 се
забранява достъпът до строежа. По делото не е налично писмено доказателство за
делегиране на правомощия от Началник на ДНСК на Началник РО НСК Хасково към
РДНСК Южен централен район да издава заповеди по чл.224, ал.5 от ЗУТ, но на
съда е служебно известно съдържанието на Заповед №РД-13-180/11.07.2014г.,
издадена от Началника на ДНСК, която е представяна като доказателство за
делегираните от Началник на ДНСК правомощия по други дела с подобен предмет.
Ето защо съдът намира, че конкретният издател на процесната заповед притежава
компетентност да постановява такъв административен акт, което обстоятелство не
е било и спорно по делото.
Строежът е първа категория съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ, респ.
чл. 2, ал. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. Същият, видно от приложените по делото доказателства попада в
границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани
територии. Компетентен да издаде заповед за спирането му е началникът на РДНСК
,поради което заповедта е валиден административен акт е законосъобразен и
правилен.
Заповедта е обективирана в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити. Същата е подробно мотивирана, изложени са
фактически и правни основания. Фактическите основания, с които е мотивирана
обжалваната заповед, изцяло възпроизвеждат установеното при извършената на 10.11.2015г.
проверка, отразено в Констативен акт № Х-3/10.11.2015г.
Съдът намира, че при издаване на процесната
заповед не са допуснати съществени нарушения на административните процесуални
правила. Постановяването на същата се предхожда от съставен констативен акт №Х-3/10.11.2015г.,
който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.224, ал.5
от ЗУТ. В случая, констативният акт е връчен лично, срещу подпис на оспорващия,
като безспорно му е дадена възможност да направи възражения. Предвид горното
съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като възражението на жалбоподателя в това
отношение е неоснователно.
Преценена по същество, заповедта е съответна
на материалния закон.
Процесната заповед е спряно изпълнението на
строеж, който представлява „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10м.),
бетонова площадка (6х6м.), павилион (2.4х5.5м.) и тръбен кладенец – сондаж –
попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и
протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис””, намиращ се
в ПИ 033014, местност „Саксон Алча”, землище на с. К. А., общ. Свиленград, обл.
Хасково.
Към момента на
започване на административното производство с констативен акт №Х-3/10.11.2015г.,е издадена
заповед № РД-9К-119/15.08.2013г. на Министъра на Културата за
определяне на режимите-границите и предписания за опазване на археологическия
обект, разположен в м.Хауза при с.Капитан Андреево. В тази връзка е създадена
междуведомствена комисия, която в Протокол от 21-23.08.2013г. констатира местонахождението,
териториалния обхват и наличието на недвижимата археологическа културна
ценност, определя режим за нейното опазване. Видно от приложен по делото
Протокол №46 от 21.01.2014г. на заседание на Специализирания експертен съвет за
опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, е разгледано предложение
на директора на НИНКН за предоставяне статут и определяне на режими за опазване
на археологически обект, разположен в м.Хауза. Съветът е направил предложение
до Министъра на културата да издаде заповед за предоставяне на статут на
археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ на
археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и
останките от път „Виа Диагоналис“ в землището на с.Капитан Андреево.
След извършена проверка от ГД“Инспекторат за опазване
на културното наследство“ при МК на 06.03.2014г., по отношение на ПИ
№033014/процесния/, е констатирано същият да попада в границите на
археологическия обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и
останките от път „Виа Диагоналис“ в землището на с.Капитан Андреево. При огледа
на място е констатиран изкоп с приблизителни размери цитирани в констативния
акт, като на обекта са наблюдаване
археологически материали-единични фрагменти, керамика и камъни. Констатирано
е нарушение на чл.161 от ЗКН, изискващ предварително археологическо проучване
преди осъществяване на инвестиционен проект. За наличието на инвестиционен
проект, говори представеният такъв по делото с обект ПУП –план за застрояване
на ПИ 033014 в м.“Саксон Алча“ в землището на с.Капитан Андреево. Същият е
одобрен с решение на ОС-Свиленград от 30.07.2014г., като имотът е отреден за
застрояване: „За ТИР паркинг, бензиностанция, хотел и бистро”.
Относно понятието „строеж” по см.на пар.5, т.38 от ДР
на ЗУТ и възникналия между страните в производството спор, съдът намира посочените
в обжалваната запоред: „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10м), бетонова
площадка (6х6м), павилион (2.4х5.5м) и тръбен кладенец – сондаж – попадащ в
централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически
ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис”, намиращ се в ПИ 033014,
попадат в обхвата на понятието. Основният спорен въпрос по делото се свежда
до
характера на извършените дейности в имота и дали същите представляват строеж по
смисъла на ЗУТ. Извършените
в имота изкопни, следва да се третира като строеж. Съгласно общата формулировка на разпоредбата на § 5, т.
38 ДР на ЗУТ, във връзка с разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ/отм., но действаща към момента на издаване на
обжалвания акт/, извършването на изкопни и насипни работи е на разрешителен режим. С
извършването на изкопни работи фактически
е започнало реализирането на инвестиционното намерение на жалбоподателя „За ТИР паркинг, бензиностанция, хотел и
бистро”, по одобрен с решение на ОС-Свиленград от 30.07.2014г., план за
застрояване на ПИ 033014 в м.“Саксон Алча“ в землището на с.Капитан Андреево.
Строежът е първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т.
1, б. "м" от ЗУТ, респ. чл. 2,
ал. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Нормата изчерпателно изброява строежите,които са І категория, като в т.1,
б."м" са посочени недвижими културни ценности с категория
"световно значение" и "национално значение", както и сгради
в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън
урбанизирани територии.
Процесният случай попада в приложното поле на
чл.224, ал.1,т.6 от ЗУТ, т.к. се извършва без съгласието на Министерство на
културана при реда и условията на ЗКН.
Отделно от изложеното, следва да се вземе предвид, че
спирането на изкопните работи в ПИ 033014 се налага с цел преустановяване на нарушения
по ЗКН и за отстраняване на вредните последици от тях, тъй като предприетото
строителство е започнато без необходимата съгласувателна документация по реда
на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, както и за преустановяване на нарушения по чл.
161, ал. 2 от ЗКН. Нормата на чл. 83 от ЗКН очертава обхвата на обектите, по
отношение на които се изисква съгласуването по чл. 84 от ЗКН. Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 3 от ЗКН е предвидено, че в охранителните зони на археологически
недвижими културни ценности (какъвто е конкретния случай), се изисква съгласуване на инвестиционните проекти.
ЗКН е специален по отношение
на ЗУТ и предвижда съответни специални правила, както и поради това, че спиране
на строителството винаги се налага след започване на строителството и при
наличие на разрешение за строеж при установени нарушения. В конкретния случай
са установени такива нарушения на специалните изисквания на специалния закон.
С протокола от 21-23.08.2013г. на междуведомствена комисия, назначена със заповед
на министъра на културата само се актуализира оценката на
културно-историческата стойност, границите и режима на опазване и ползване на
територията и охранителната зона на археологическия паметник и според него процесният ПИ, в който са започнали изкопни
работи,
попада в територията на паметника на културата. Щом изискването за съгласуване
с НИПК е било установено към момента на извършването на тези СМР,то налице основната материалноправна
предпоставка за издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 79, ал.2 от ЗКН,
териториалният обхват на недвижимата културна ценност се определя с режима за
опазването й, който пък се определя с акта за нейното деклариране или за
предоставяне на статут, съгласно ал.1 на същия член. Според следваща ал.3
териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност. Факта, че към момента на извършване на
изкопните работи в имота не е обнародвана заповед на министъра на културата за
определяне статут на археологическия обект, а такава Заповед №РД-9Р-2 е
издадена на 19.01.2016г., не е основание според съда да се приме, че това е
моментът за определяне на един обект за археологически. Статутът на обекта се
определя по силата на закона и не зависи от волята на държавния орган да да
категоризира като такъв. Изводът намира опора в разпоредбата на чл.146, ал.3 от
ЗКН, съгласно която „недвижимите и движимите археологически обекти имат
статут на културни ценности с категория съответно национално значение или
национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон“.
Нормата има за цел да установи закрила на подобни обекти до окончателното
произнасяне на компетентния орган и предварително им придава статут от
посочената категория, без да е необходима нарочна заповед.
В подкрепа на изложените мотиви е Протоколът на
междуведомствната комисия от 21-23.08.2013г.,
който се констатира местонахождението, териториалния обхват и наличието
на недвижимата археологическа културна ценност, определя се режим за нейното
опазване. Не без значение е и представеният Протокол №46 от 21.01.2014г. на
заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите
културни ценности /СЕСОНКЦ/,на който е разгледано предложение на директора на
НИНКН за предоставяне статут и определяне на режими за опазване на
археологически обект, разположен в м.Хауза. Съветът е направел предложение до
Министъра на културата да издаде заповед за предоставяне на статут на
археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ на
археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и
останките от път „Виа Диагоналис“ в землището на с.К. А. Бездействието на
административния орган в лицето на Министъра на културата не следва да игнорира
характера и статута на имота, определени по силата на самия закон за културното
наследство. Обратното разбиране би довело до значителни и необратими последици
от разрушаване на констатирани от съответните специалисти археологически
ценности и поставянето на опазването им в зависимост от волята на
администативен орган. Това разрешение се дава в сега действащия Закон за културното наследство (ЗКН) /Обн.,
ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм. с Решение № 7 от
29.09.2009 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 80 от 9.10.2009 г.; изм. и
доп., бр. 92 от 20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм., бр. 93 от
24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г./ Трайно прикрепените надземните и
подземните археологически обекти са
недвижимо културно наследство, съгласно чл. 6,
във вр. с чл. 9. Нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗКН определя "археологически обекти" като "движими
и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които
източници на информация са теренните проучвания" и ал. 2 от същия текст ги
обявява за публична държавна собственост. Такъв статут е даден и на заварените
недвижими паметници на културата с § 10 и
12 от ПЗР на ЗКН.
Самото извършване на строеж в границите на
територията на недвижима културна ценност без съгласуване с Министерството на
културата (НИПК), което в случая не се оспорва от страните, е основанието за
издаване на заповедта по чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Наложеното спиране на
изпълнението на строежа е само временна мярка и отпада при отстраняване на
причините, довели до него.
Изкопните работи и самото изграждане на
бетонови основи /бетонова площадка/, установена в констативния акт и при огледа
на вещото лице е свързано с редица строително-монтажни работи, като кофриране,
армиране, полагане на бетон. Този въпрос не е изяснен от експертизата, но е
известен на съда.
За да е налице незаконен строеж по смисъла
на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е необходимо строежът да бъде извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Наведените в жалбата доводи, че обектът,
предмет на обжалваната заповед, представлява преместваем обект по чл. 56
от ЗУТ, остана недоказано по делото,т.к. не е представено необходимото в
случая Разрешение за поставяне от главния архитект на съответната община.
Основният критерий, според съда за определянето на процесния обект
като строеж е, че е изпълнен върху бетонова основа. В този смисъл е и приетата
и неоспорена от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, която следва да
бъде изцяло кредитирана като обективно и непротиворечиво изготвена, в
съответствие с приетия по делото доказателствен материал.
По принцип строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията и
начина на ползване на земята. В настоящия случай, именно изграждената
впоследствие бетоновата основа върху констатирания в акта от служителите на
РДНСК изкоп, говори за вкопаване в земята с дълбочина 1-1,5м. и трайно
изменя субстанцията на земята. При
извършване на оглед на място, вещото лице не е констатирало този изкоп, т.к.
вече е запълнен с поставения върху него павилион и бетонова площадка. Изложеното
дава основание на настоящия съдебен състав да приема, че административния орган
правилно е квалифицирал обекта като строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Липсата на одобрени и съгласувани строителни книжа / по
см. На чл.224, ал.1, т.6 от ЗУТ/, квалифицират строежа като незаконен по
смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на
ответника всички направени по делото разноски, включително минимално
възнаграждение за един адвокат, определен съгласно наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 200лв.
Предвид изложените съображения,
Административен съд Хасково, на основание чл.
172, ал. 2 от АПК от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ
жалбата на Е.А.С. ***, с посочен
съдебен адрес:***, адв. Т.К., против Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015г. на
Началника на РО НСК Хасково към РДНСК Южен централен район, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.А.С. , ЕГН **********,***, да заплати на Началника
на РО НСК Хасково към РДНСК Южен централен район, разноски
по делото в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен администвативен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: