№ 19
гр. гр.Велинград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200497 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от СТ. АТ. З., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 58а, чрез пълномощника адв. Р.А.
– АК-Пазарджик, против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-254 от
03.12.2021 г, издадена от Емил Ваклинов Льотев – младши разузнавач при РУ
- Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя СТ. АТ. З..
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност
на атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта за
задържане. Моли съда да отмени заповедта за задържане. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С.З., чрез процесуалния си
1
представител адв. Р.А., поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на
заповедта за задържане. Излага доводи за незаконосъобразност на заповедта
за задържане. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Емил Ваклинов Льотев – младши разузнавач
при РУ - Велинград към ОДМВР - Пазарджик, редовно призован, се явява
лично. Депозира писмено становище по жалбата, в което излага съображения
за законосъобразност на заповедта за задържане и моли за потвърждаването
й.
Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 03.12.2021 г., около 15:45 часа, в гр. Велинград, на ул.
„Индустриална“, на разклона на конна база „Сивек“, жалбоподателят С.З.
управлявал лек автомобил „Форд Експедишън“, с рег. № РА3754 КР,
собственост на „Велинсофт“ ЕООД, като на ляв завой загубил контрол на
моторното превозно средство, което излязло в дясно от пътното платно.
Автомобилът се блъснал в метален електрически стълб за улично осветление,
собственост на Община Велинград и в метална ограда, намиращи се на
източния тротоар на улицата. От удара автомобилът се обърнал по таван. В
резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие (ПТП) били
причинени имуществени вреди по автомобила, по металния електрически
стълб и металната ограда, намиращи се на източния тротоар на улицата.
Жалбоподателят С.З. бил с видимо кървяща рана на главата и в шок от
случилото се. На мястото на инцидента пристигнал полицейски екип от РУ-
Велинград. Водачът С.З. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер № 7410 с фабр. № ARSK, като цифровият
индикатор отчел 0,00 промила в издишания въздух. На мястото на
произшествието пристигнал и екип на ФСМП-Велинград, който подготвил
водача за транспортирането му до МБАЛ-Велинград, където след извършен
преглед било установено, че същият е без опасност за живота, с повърхностни
наранявания, поради което бил освободен за домашно лечение. На същата
дата 03.12.2021 г. бил извършен оглед на местопроизшествието и образувано
досъдебно производство № ЗМ 617/2021 г. по описа РУ - Велинград. След
2
напускане на болничното заведение жалбоподателят се прибрал в дома си
заедно със свид. Калин Шошев, където взел болкоуспокояващи лекарства.
Около 18:00 часа в дома на жалбоподателя в гр. Велинград пристигнали
полицейски служители при РУ - Велинград, които го изпробвали за употреба
на наркотици и го отвели в сградата на РУ – Велинград.
На 03.12.2021 г., в 18:10 часа, Емил Ваклинов Льотев – младши
разузнавач при РУ - Велинград към ОДМВР - Пазарджик, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издал заповед за задържане на жалбоподателя СТ. АТ.
З. за срок до 24 часа. В същата като фактическо основание за издаването й е
посочено „причинил значителни материални щети при ПТП, престъпление по
чл. 343, ал. 1, буква „а“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК във връзка със ЗМ №
617/03.12.2021 г.“.
При задържането на 03.12.2021 г. СТ. АТ. З. подписал декларация, като
отразил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не
желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната
помощ, има здравословен проблем – бактериална инфекция, травма от ПТП,
желае медицински преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на
семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, че е уведомен
за правото му на свиждания, както и да получава колети и храна и че се
нуждае от специална хранителна диета. Посочил е още, че е бил запознат с
правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. На СТ. АТ. З. бил извършен
обиск, за който е съставен Протокол за обиск от 03.12.2021 г.
Жалбоподателят бил задържан в 18:10 часа на 03.12.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административната преписка, показанията на свидетеля Калин Шошев, както
и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Калин Шошев, тъй като същите
са убедителни, логични и достоверни. Същият излага последователни и
непротиворечиви сведения относно случая, като показанията му намират
опора в приобщените писмени доказателства по делото. Съдът кредитира и
приетите по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост, кореспондират със събраните гласни
доказателства и изясняват фактическата обстановка по начина, въприет от
3
съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.
При издаването на оспорения акт обаче са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта за
задържане е издадена в нарушение на нормативно регламентираните
изисквания за съдържанието на акта. В същата не са посочени конкретните
фактически основания за издаването й. Соченето на фактическите и правните
основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит,
съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. с чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР. Отсъствието им се квалифицира като нарушение на изискването
4
за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
заповедта за задържане.
В конкретния случай изискването за форма не е изпълнено, поради
липсата на описание на фактическата обстановка, при която се е реализирало
основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За да е
законосъобразно издадена заповедта за задържане е необходимо в нея да
бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до
предположението за евентуално извършено от задържаното лице
престъпление. Процесната заповед за задържане не съдържа данни за това
кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, в какво
се изразяват причинените значителни материални щети от ПТП, респ. при
управление на моторно превозно средство ли са настъпили те и какво е
увреденото имущество. За обосноваване на правото на органа да упражни
предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и
за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в
заповедта за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни
фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е съпричастно с него. Трайна е съдебната практика в
разбирането, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. В този смисъл следва да се има предвид и Решение от
24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и
№ 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че
единствено посочване на правното основание за ареста е недостатъчно, а при
липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането,
то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Съдът счита, че непосочването на фактическите основания за издаване
на заповедта за задържане обосновава извода за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в
засягане правото на защита на задържаното лице, вследствие невъзможността
му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които
полицейският орган при РУ - Велинград е издал процесната заповед за
5
задържане.
Отделно от гореизложеното, следва да се отбележи, че по делото са
представени две копия на заповедта за задържане на жалбоподателя СТ. АТ.
З., ЕГН **********, и двете заверени от РУ – Велинград, които не са с
идентично съдържание в частта относно това кога е освободено задържаното
лице, което е недопустимо. В едното заверено копие на заповедта за
задържане на жалбоподателя не е посочено кога той е освободен, а в другото
е отразено, че лице с друг единен граждански номер, а именно с ЕГН
********** е освободено в 18:10 часа на 04.12.2021 г. При това положение не
става ясно кога е бил освободен жалбоподателят от помещението за временно
задържане на РУ-Велинград, т.е до кога е продължило задържането на същия.
Поради това настоящият съдебен състав е възпрепятстван да се произнесе
дали е спазено изискването на чл. 73, изр. второ от ЗМВР - срокът на
задържането да не бъде по-дълъг от 24 часа. Точното посочване на датата и
часа на освобождаване на лицето е от значение не само за ненарушаване
правата на задържаното лице и адекватното упражняване правото му на
защита, но и за направата на правилна преценка дали е спазено изискването
на чл. 73, изр. второ от ЗМВР.
На следващо място, съдът намира, че със задържането на
жалбоподателя в процесния случай е нарушен принципът на съразмерност по
смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в
зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен
характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, §1, б. с) от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да
осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
6
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. От
материалите по делото е видно, че самоличността на лицето е била
установена и то е с известен адрес, като не е имало признаци, че възнамерява
да се укрие. Не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е неоправдано, защото в случая не са
били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления,
предотвратяване укриването на извършителите, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Със задържането правата и законните интереси на
жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт.
Ето защо, след като към момента на задържането жалбоподателят е бил
известен и установен от органите на МВР, не е имало данни, които да
обосноват опасност от укриването му, заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР не е допринесла за постигане на целите на принудителната
административна мярка и съставлява акт на неоснователна принуда върху
лицето чрез лишаването му от свобода за срок до 24 часа.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 143 от АПК, право на
разноски има жалбоподателят. Същият е направил своевременно искане за
присъждане на разноски - 400 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в
брой и 10 лв. за държавна такса за образуване на делото, като е ангажирал
писмени доказателства за реалното им извършване - договор за правна защита
и съдействие и вносен документ. Ето защо на жалбоподателя следва да се
присъдят поисканите в настоящото производство разноски в общ размер на
410 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-254 от 03.12.2021
г, издадена от Емил Ваклинов Льотев – младши разузнавач при РУ -
Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя СТ. АТ. З., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 58а.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на СТ. АТ. З., ЕГН **********,
с адрес: гр. Велинград, ул. „Петър Берон“ № 58а, сумата в размер на 410 лв.
(четиристотин и десет лева), представляваща сторени в съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3
от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8