Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N9257 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №ІІ-55-389120 от
19.04.2018год., на СРС, 55-ти състав, постановено по гр.дело
№14272/2017год. е осъден „М.С.” АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: 5246,32 лева - възнаграждение за извънреден труд за
периода от
17.11.2015г. и 06.06.2016г., на основание чл.262 КТ, ведно със законната лихва от 09.03.2017г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата над присъдения до
пълния претендиран размер от 6684,27 лева, като неоснователен; сумата от 1440лв. - командировъчни разходи за
периода 17.11.2015г. и 06.06.2016г., на основание чл.215, ал.1 КТ, ведно със
законната лихва от 09.03.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът
за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 1720 лева, като
неоснователен; сумата от 523,75 лева
- лихва за забава върху сумата за извънреден труд за периода 15.12.2015г. - 08.03.2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния
претендиран размер от 641,55 лева, като неоснователен. Осъден е на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „М.С.” АД, ЕИК********, да заплати на В.В.Н., ЕГН **********,
сумата 234,78 лева - разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати по сметка на СРС сумата от 476,87лв. от която сумата от 159,42лв.-за
вещо лице и 317,45лв.-държавна такса.
Срещу
така постановеното решение само в уважените осъдителни части е постъпила въззивна
жалба от ответника «М.С.»АД, подадена чрез адв.А., пълномощник по делото, в
която посочва, че в обжалваната част решението е неправилно и моли да се отмени и да се постанови друго, с което се отхвърлят
предявените искове изцяло. Посочва, че изводът на първонстанционният съд, че
ищецът е полагал извънреден труд извън установеното за него работно време със
знанието и без противопостовянето на работодателя е необоснован като не почива
нито по писмените доказателства по делото, нито на свидетелските показания. Сочи, че независимо, че на обекта
където служителят е бил командироват е била въведена контролно-пропусквателна
система, чрез която се отчита влизането и напускането на обекта след като тя не
е въведена от работодателя, а от инвеститора на обекта, работодателят не е
разполагал с достъп до нея, а инвеститорът не е изпращал извадки, поради което
въведената система не може да бъде разглеждана като годно доказателствено
средство за наличието на положен труд, а и
организацията на обекта е допускала влизане и излизане на обекта и без
чекиране или е възможно едно лице да не е било на обекта през цялото време на
справката. Посочва, че с оглед на
двукратното уведомяване на работодателя от страна на служителя за полагане на
извънреден труд следва да се вземе в предвид, че първия път е било в края на
периода на командироване, непосредствено преди прекратяване на трудовото
правоотношение-18.05.2018год., а следващото след прекратяване на трудовото
правоотношение. Излага доводи, че работодателят не е длъжен да изисква, следи и
събира доказателства за реалното време на положения труд от страна на командирования,
а напротив на служителя е предоставена самостоятелност и свобода сам да
определя работното си време, но и извлеченията от системата на пропусквателен
режим да е била предоставена от инвеститора на работодателя, то последния ще
бъде лишен от възможност да се противопостави доколкото касаят приключили
събития, поради което смята, че предявения иск за заплащане на положен
извънреден труд от ищеца е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. По
отношение на иска за заплащане на
командировъчни, предполага, че това са дневни пари, които са с определен
минимален размер от 20лв. на ден. Смята, че не са налице предпоставки за
заплащане на дневни пари в максимално допустивия размер и ако има заплащане на
командировъчни разходи от 40лв. на ден, то смята, че това не следва да се
третира като дневни пари, а като допълнително възнаграждение-бонус и което е
изцяло по инициатива на работодателя. Смята, че с оглед на неоснователност на
главните претенции, съответно са неоснователни и претенциите за заплащане на
законна лихва за забава. Претендира за разноски по делото за двете инстанции. В
съдебно заседание пред въззивния съд чрез упълномощените адвокати по делото
поддържа въззивната жалба и претедира за присъждане на разноски. Представена е писмена защита по делото.
Въззиваемата страна В.В.Н. оспорва въззивната жалба и излага подробни
съображения в отговор на същата. Посочва, че противоречат на обективната истина
твърденията на ответника относно липсата на знание и информация и съобразяване
с внедрената система за контрол на достъп и въведения режим за влизане и
излизане от строителната площадщка след като използването на системата е
условие вменено от ответника, в качеството му на работадател за всички
служители, включително и за ищеца. Още повече, че администрацията на
дружеството ответник е предоставила личните данни на своите служители на
собственика на системата «К.Б.» с цел именно издаване на лични пропуски за
упражняване на ежедневен контрол на лицата, които работят на строителната
площадка и което е потвърдено и от свидетеля, изпълняващ независим строителен надзор, след като е
имало физическа охрана и ограда на обекта. Смята, че предмет на спора за
командировъчните е единствено липсата на плащане на същите през почивните дни и
официалните празници, но не и относно сумата на ден, която сума е определена от
работодателя и е заплащана. Претендира за разноски по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд въззиваемия поддържа направените уточнения на
исковите претенции от 30.11.2018год. и моли да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваните части. Заявява, че няма искания за разноски. След
приключване на устните състезания и в срока за произнасяне са постъпили писмени бележки от адв.Н., пълномощник на
въззиваемия към които са приложени договор за правни услуги и разписка за
направени разноски.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца В.В.Н. с обективно кумулативно съединени искове срещу „М.С.“ АД, както следва: иск с правно основание чл.262 от КТ за заплащане на
сумата 6684,27
лева - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.11.2015г. - 06.06.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
09.03.2017г., до окончателното плащане; иск с правно основание
чл.215 от КТ
за заплащане на сумата 1720лева - неплатени командировъчни разходи за периода
на командировка на ищеца в гр.Велико
Търново, считано от 17.11.2015г. до 06.06.2016г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 09.03.2017г., до окончателното плащане и иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 641,55 лева - лихва за забава за периода 15.12.2015г.
- 08.03.2017г., дължима върху вземанията за извънреден труд и командировъчни
разходи.
В исковата молба ищецът В.В.Н. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника с оглед на сключен трудов договор № 118/11.11.2015г., и е постъпил на работа на 17.11.2015г. като технически ръководител на пълно
работно време и за неопределен срок и от
постъпването си на работа до 06.06.2016г. е бил командирован на обект
„Производствено хале Conti Press - К.Б.“ в гр.Велико Търново. Сочи, че уговореното трудово възнаграждение
възлизало на 1100лв. на месец, като му се полагали и
командировъчни разходи в размер на 40лв. на
ден. На 06.06.2016г. трудовото правоотношение
било прекратено по взаимно съгласие на страните и заявява, че за целия период на работа от 17.11.2015г. до
06.06.2016г. е полагал извънреден труд, който не му бил заплатен, както и дължимите
му се командировъчни разходи за същия период за положения труд през почивните
дни. Заявява, че на обекта била въведена система за
контролиран достъп и отчет, от която можело да се установи броя отработени
часове. Сочи, че е поканил работодателя да заплати
търсените суми, но плащане не е постъпило, поради което е предявил и исковете срещу ответника.
В отговора на исковата
молба ответникът „М.С.“ АД не оспорва
наличието на валидно трудово правоотношение с ищеца за процесния период, както
и прекратяването му на сочената от ищеца дата по взаимно съгласие на страните. Изтъква, че за положения от служителя труд не е
имало разпореждане, нито знание или мълчаливо съгласие на работодателя и след
като е бил командирован на обект в гр.Велико Търново е следвало самостоятелно
да определя продължителността на разпределението на работното си време, за да
приключи поставените му задачи, поради което смята, че липсва и основание за
заплащане на положен извънреден труд. Възразява, че престоя на обекта от страна на
техническия ръководител извън установеното работно време не е разрешавано от работодателя,
съответно не е налице знание и/или съгласие на работодателя за това. Твърди, че
системата за контролиран достъп до строителния обект в гр.Велико Търново е
въведена и поддържана от инвеститора на обекта, поради което информацията от
нея не е на разположение на работодателя, както и че същата позволява и
свободно влизане и напускане на обекта без чекиране, поради което не може да се
приеме за безспорно доказателство относно броя часове положен на обекта труд от
ищеца. Посочва, че всички суми, представляващи
командировъчни разходи за служителя, са били изплатени.
За да уважи предявените искове частично, първоинстанционният съд
е приел, че след като по делото няма
спор, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения като технически
ръководител на обект „Производствено хале-К.Б.“ , в гр.Велико Търново за
периода 17.11.2015год. до 06.06.2016год. и където е бил командирован от работодателя,
след като доказването на извънреден труд се извършва с всички доказателствени
средства, при преценката на удостовереното с извадката от контролно
пропусквателна система на строителната площадка чрез персонална карта на името
на ищеца и данните от нея и която система е била задължителна за достъп на
лицата до строежа, но и също за отчет на положения труд, което се установява и
от свидетелските показания по делото, като добросъвестно е полаган от ищеца
като технически ръководител и което с оглед на чл.8, ал.2 КТ се презюмира от
закона и при липса на проведено насрещно доказване е приел, че през цялото
време на присъствие на работното място, ищецът е изпълнявал задълженията си
като технически ръководител, поради което му се дължи възнаграждение, при приспадане
на едночасова обедна почивка. Приел е, че
независимо, че системата за контрол и отчет на достъпа до обекта е била
въведена от инвеститора, съществуването на системата е било известно и на
работодателя, поради което не би могло да се обоснове извод, че полагането на
извънреден труд е станало без знанието на работодателя, още повече, че е
следвало да изисква информация за изпълнение на задълженията на своите
служители на обекта и с оглед на задължението си да осигурява нормативно
определените междудневни и междуседмични почивки и противното не би могло да го
доведе до освобождаване от отговорност, тъй като от неположената грижа не би
могъл да черпи права. Също така е приел, че и от друга страна работодателят
двукратно е бил уведомен от ищеца за дължимото възнаграждение за извънреден
труд с нарочни покани, в отговор на което не са предприети никакви действия по
изискване на информация за това от инвеститора и е налице бездействие от страна
на работодателя. С оглед на приетата съдебно счетоводна експертиза
относно отработените часове извън установеното работно време за ищеца и
посочения начин за заплащане на извънреден труд с оглед на чл.262 и чл.263 КТ е
определено дължимото възнаграждение за извънреден труд от 5 246,32лв. и до
който размер искът е уважен. Прието е също така, че с оглед на това, че ищецът
е бил командирован през процесния период на обект в гр.Велико Търново, както и
с оглед на това, че са определени и заплащани командировъчни дневни разходи от
40лв. се дължат и за отработените почивни дни
и официални празници и общо от
1 440лв. При уважаване на главния иск за възнаграждение за положен
извънреден труд и което възнаграждение се дължи помесечно и до 15 число на
месеца следващ отработения е уважен предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД
за периода 15.12.2015год. до
08.03.2017год. в размер на 523,75лв., а в останалата част до пълния претендиран
размер е отхвърлен.
Първоинстанционното
решение, в частта, с която са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер по
исковете с правно основание чл.262 КТ и по чл.215 КТ и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на настоящото въззивно
производство е решението само в уважените
осъдителни части по исковете с правно основание чл.262 КТ, чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД, със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното й заплащане и при направено уточнение на исковата молба с молба
от 30.11.2018год.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционно решение в обжалваните му осъдителни части е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор,
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269,
изр. 2 ГПК. Настоящия състав на въззивния съд като споделя изложеното в
мотивите на първоинстанционото решение и с оглед на чл. 272 ГПК препраща към тях, като намира, че следва да се
има в предвид и следното:
Между
страните по делото не е спорно и е отделено изрично за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е служител при ответника на длъжност
технически ръководител по силата на трудов договор №118/11.11.2015год., като е
осъществявал трудовите си задължения за периода 17.11.2015год.-06.06.2016год.
на обект в гр.Велико Търново и трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие със заповед от 06.06.2016год. Не се оспорва по делото, че ищецът е бил
командирован да изпълнява задълженията си като технически ръководител на обект „Производствено
хале Conti Press - К.Б. в гр.ВеликоТърново, с инвеститор на обекта „К.Б.“ за
което е получавал от работодателя си дневни командировъчни по 40лв. за
работните дни.
От приложените към
исковата молба заверени копия от личен
пропуск за контролно пропусквателена система на обекта в гр.Велико Търново на
името на ищеца и от извадки от контролно пропусквателната система на обекта за
процесния период на името на ищеца се
установява, че за обекта на който е работил ищецът като технически
ръководител за изграждане на хале и
складове, възложени от инвеститора е въведена система на достъп до обекта и
строителната площадка чрез карта-личен пропуск и чекиране, което е било
задължително, с информация относно часа на влизане и напускане на обекта,
независимо, че системата е въведена по изискване на инвеститора. В тази връзка
са и свидетелските показания на свидетелката Новоселска, която е била лице за
контакти между ответника-работодател и инвеститора на обекта, представляващ производствено
хале и складове и която е заявила, че е предоставен от ответника на инвеститора списък на
работниците на обекта по имена за издаване на карти и за чекиране на същите при
влизане и излизане на обекта и тази система е съществувала откакто съществува строителния
обект. Независимо, че самата свидетелка посочва, че тя е влизала безпроблемно
на обекта и на нея не са искани документи при влизане и излизане, а
работодателят, чиито представител е била за обекта, не е задължавал работниците си да се чекират се е
извършвало такова чекиране, и въведената система е с цел да има информация за
работещите на обекта, но според нея е имало работници на обекта, които не са се
чекирали, както и през много входове можело да се влезе.
Свидетелят Вълчев, осъществявал строителен надзор на обекта и в това си
качество посещавал строежа ежедневно, посочва, че на обекта има монтирана
контролна система с цел охрана, като влизането и напускането на обекта се
осъществява от работещите на него посредством издадени персонални карти, а
чекирането им е задължително, което се отнасяло до всички, включително
свидетеля. Посочва, че достъпът се осъществявал само чрез тези карти, макар
инцидентно да са се откривали и други неосигурени с тази система входове за
преминаване на машини, на които обаче е имало поставена физическа охрана.
Пояснява, че за да си получат заплатата работещите на обекта е следвало да
преминат през системата за достъп и да се чекират и по този начин да
удостоверят продължителността на положения труд и е виждал как хората чакат, за
да излязат, чекирайки се през системата.
С покана от 18.05.2016 год. и от
07.06.2016год. ищецът е поканил ответника да му заплати възнаграждение за
положения извънреден труд в периода 17.11.2015год.-16.05.2016год., като вземе в
предвид и вътрешната система за отчитане на работното време.
В приетата основна съдебносчетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и е компетентно изготвена и която и настоящия състав на въззивния съд
кредитира е посочено, че положеният
от ищеца извънреден труд съгласно приложената по делото справка от
контролно-пропускателната система на обекта е за 474.5 часа за периода на действие на
трудовия договор, а дължимото за тях трудово възнаграждение възлиза на сумата
от 5246,32 лева и от която сумата от 1499,67 лева за отработени 151 часа
извънреден труд в делнични дни, 3439,08 лева за положен извънреден труд от 249,5
часа в почивни дни и 307,57 лева за извънреден труд от 23,5 часа през дните,
обявени за официални празници, като са съобразени при изчисляването на
извънредния труд разпоредбите на чл.262, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. В
експертизата е посочено, че сумата, дължима като командировъчни разходи за
работа през почивните дни - 33 дни, възлиза на 1320лева, а за положен труд през
дните, обявени за официални празници - 120лева. Вещото лице е посочило, че сумите
за възнаграждение за извънреден труд са посочени след приспадане на 1 час
дневно, представляваща осигурена на служителите на обекта почивка, което време
е отразено в намаление и в самите приложени
справки от пропускателната система на строежа. В тази връзка след изготвяне на
допълнителното заключение, където са приспаднати по един час обедна почивка, вещото
лице е посочило, че този един час е вече приспаднат още в първото заключение с
оглед на това, че самата пропусквателна система на строежа в извлеченията от
нея този един час вече е приспаднат.
При така установената фактическа обстановка
Софийският градски съд достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 136 КТ нормалната продължителност на
работната седмица е 5 дена, с 40-часово седмично работно време и 8-часово
работно време през деня /каквото е и уговореното между страните/. Нормалната
продължителност на работното време не може да бъде удължавана, освен в случаите
и по реда, предвидени в КТ. В конкретния случай ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника на длъжност технически ръководител, като е бил
командирован на обект „Производствено хале- К.Б.“ в гр.Велико Търново за построяването на халето по възлагане на дружество „К.Б.“, при
осем часово работно време, петдневна работна седмица, като никоя от страните не
е релевирала своевременно твърдения, че е било въведено сумирано изчисляване на
работното време. При подневното отчитане на работното време, когато работникът
или служителят отработи в повече от законоустановеното работно време за
длъжността, то се счита като извънреден труд във всеки отделен месец.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ
извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител извън установеното за него работно време. Видно от законовата
разпоредба фактическият състав на извънредния труд изисква кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ да се касае за работа по определената с
конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; 2/ трудът да е
полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно
време, т. е. извън установеното за конкретния работник или служител работно
време и 3/ да се извършва по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.
В тежест на работника е да установи, че е полагал
извънреден труд, който е приеман от работодателят, за което са допустими всички
доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. Независимо дали е
издадена заповед за полагане на извънреден труд от работодателя, с която е
възложено на работника да полага извънреден труд, както и дали за отчитането му
е водена специална книга, липсата на такава заповед или отчетност от работодателя не прехвърля
доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по
себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143,
ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните,
доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на
положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на
извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими
писмените доказателства и съдебните експертизи.
В разглеждания случай по делото е доказано, че ищецът като технически ръководител на обекта за строителство-производствено
хале в гр.Велико Търново е осъществявал трудовите си задължения, които с оглед
характера на работата в строителството, независимо, че не е представена
длъжностна характеристика, са изисквали ръководене, разпределяне на задачите на
строителните работници, инструктаж, включително и за безопасност, контрол върху
строителните дейности и тяхното приемане и актуване, като с оглед на въведената контролно-пропусквателна система на обекта, независимо, че е въведена от
възложителя на строежа, ищецът е
разполагал с издадена персонална карта за достъп и при отчитането й за влизане
и излизане на обекта се установява, че е полагал труд в посочените часове и
дни, включително и преди и след работното време, в почивни дни и през време на
официални празници, както е отразено в системата на отчитане на достъпа по
персоналната карта на името на ищеца. Освен, че няма спор, че инвеститорът на
строителния обект е изискал от работодателя списък с имената на работещите на
обекта и такъв е бил изготвен и представен, за да се изготвят персонални карти
за работещите на обекта, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелката
Новоселска, системата на отчитане на влизане и излизане от обекта реално е
действала, като същото е посочено и от свидетелката Новоселска/ представител на
работодателя -„лице за контакт между ответника и инвеститора“/, така и в
показанията на свидетеля Вълчев, който е осъществявал функции по строителен
надзор на обекта и който изрично посочва, че „системата е такава, че за да си
получат хората заплатата, трябва да преминат през нея, да се чекират“. Това, че
е имало и други входове за обекта, освен този през който е ставало чекирането
или, че не е ползвана системата от
всички работници и свидетелката Новоселска е влизала в обекта и без да трябва да разполага
с карта и да се регистрира влизането и излизането й, още повече, че тя не е
полагала ежедневно труд на обекта, а само е представлявала работодателя не
променят извода, че след като е съществувала и реално е действала
контролно-пропусквателната система за обекта по нея е ставало и отбелязването
на влизане и излизане от обекта, чрез използване на персонална карта за отчет.
В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивника във въззивната жалба,
че след като не е въведена системата да контрол и достъп до обекта от
работодателя ответник и не е получавал
извадки от нея, не може да служи за установяване на времето на положения труд,
след като именно работодателят е изготвил
списъка със своите работници и служители
на обекта, между които и ищецът, предоставил е списъка на инвеститора и въз
основа на него са издадени персонални карти за достъп, включително и за ищеца,
а работодателят е бил запознат с начина
на работа на системата и нейните показания за влизане и излизане от обекта, не
се твърди неправомерно въздействие върху системата или манипулиране, поради
което данните от контролно –пропусквателната системата по персоналната карта на ищеца, в съвкупност
със свидетелските показания по делото, които не си противоречат обосновават
извод, че за часовете, които са отбелязани на извлечението от системата и
съгласно и изготвената ССЕ ищецът е полагал труд в повече от установеното
работно време и от който 151 часа
извънреден труд в работни дни, 249,5часа в почивни дни и 23,5 часа извънреден
труд на официални празници, който извънреден труд възлиза на сумата от
5 246,32лв. и който труд е допускан
и приеман работодателят. При процес на строителство на обекта, който включва
извършване на строителни дейности, които не могат да бъдат спрени или
приключени технологично в рамките на работното време, житейски логично е, също
така и отразено в контролно-пропусквателната система за обекта, а не се
опровергава и от доказателствата по
делото обстоятелството, че ищецът в изпълнение на трудовите си функции като технически
ръководител реално е полагал труд в посочените часове и извън установеното
работно време в работните дни, както в
почивни дни и официални празници. Въпреки наведените доводи в тази насока от
въззивника след като е установен часа на влизане, респективно на излизане от
обекта от контролно-пропусквателната система, отчитана с персоналната карта за
достъп на ищеца, не се установява от доказателствата по делото, че въпреки
отбелязванията на часовете за влизане в обекта, съответно излизане на ищеца в работни
дни, почивни дни или официални празници, че друг е осъществявал чекирането с
картата на ищеца или, че ищецът е осъществявал само чекирането с картата си, но
не пребивавал на обекта в посоченото време, отразено в системата. В случая не
се оспорва от ответника работодател, че именно при упражняване на възложената
трудова функция като технически ръководител на обекта ищецът добросъвестно е
изпълнявал задълженията си, като няма и твърдения, а и доказателства да е
допуснато забавяне на строителството, некачествено изпълнение или злополука и за недопускане на което, естеството на
работата в строителството е изисквала присъствие
на ищеца на обекта за контрол, отчет и приемане, включително и във време извън
работното, както и в почивни и официални празници.
Въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата, въззивният съд приема, че по делото е установено, че през процесния период ищецът е изпълнявал задълженията си като
технически ръководител на обекта в гр.Велико Търново и през работни дни в повече
от продължителността на работното време от 151 часа, от 249,5 часа в почивни
дни и от 23,5часа през време на официални празници. Този труд е полаган със знанието и без противопоставянето
на работодателя, доколкото той е бил запознат с въведената система на достъп до
строителния обект след като именно по списъци с имена и данни на лицата,
работещи на обекта са издавани персонални карти за достъп и е осъществявано
чекиране на работниците и служителите, при влизане и излизане на обекта с
отразяване на часовете и с приемане на работата по строителството на обекта, за
който е бил командирован ищецът като технически ръководител.
Следователно налице е полагане на извънреден
труд, за който работодателят следва да заплати на ищеца възнаграждение, както е
предвидено в КТ – чл. 262, ал. 1, т. 1- т.
2 и т.3, което възлиза на сумата от
5246,32лв., с оглед на приетата и неоспорена от страните първоначална ССЕ и до
който размер претенцията се явява основателна и подлежи на уважаване, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане. След като
няма изрично оплакване по претенцията по чл.86 ЗЗД върху главницата за
извънреден труд, а с оглед и на това, че възнаграждението за извънреден
труд се явява и част от
трудовото възнаграждението за съответния месец, което се дължи от 15-то
число на месец, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение
основателна се явява претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за извънреден труд за всеки месец поотделно и за периода
15.12.2015год. до 08.03.2017год. в размер на 523,75лв.
По иска с правно основание чл.215 КТ за заплащане на дневни пари за времето на командироване през
време на работа през почивни дни и официални празници, при направено изрично
уточнение на претенцията пред въззивния съд, след като по делото не се спори
между страните, че ищецът е бил командирован за целия процесен период от време, както и не се спори,
че е получавал по 40лв. дневни пари през работните дни и което се установява и
от ССЕ, след като се установява, че е полагал труд и през време на почивни дни
и официални празници от общо 36 дни, основателна се явява претенцията за заплащане
на сумата от 1440лв., представляваща
дневни пари по 40лв. на ден за положен
труд през почивни дни и официални празници през време на командироването. Със
заплащане по време на командироване на дневни пари се осъществява компенсация
на допълнителните разходи, свързани с изпълнение на работата на друго населено
място и само минималния размер се определя от МС в съответна наредба.
Неоснователно е възражението на ищеца, че приложимите разпоредби на Наредбата
за командировките в страната предвиждат
в този случай заплащане по 20лв. на ден и няма предпоставки за заплащане на
дневни пари в увеличен размер с оглед на чл.21 от НКС след като с оглед на
разпоредбата на чл.228, ал.2 от КТ, която предвижда, че размера на
обезщетенията по чл.215 и др. от КТ се прилагат, доколкото в акт на
Министерския съвет, в КТД или в трудовия договор не са предвидени по-големи
размери, а в случая това е осъществено след като работодателя ответник е
заплащал през целия период на командироването дневни пари за работните дни от по 40лв. на ден.
С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение, в обжалваните уважени
части поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанция
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и
неуважаване на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника, но не следва да
се присъждат разноски и на въззиваемата страна след като изрично в откритото
съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемия е заявил, че не претендира
разноски за въззивна инстанция и също така едва с писмените бележки и след
приключване на делото са представени доказателства да са направени разноски от
въззиваемата страна за заплащане на адвокатско възнаграждение, което като
несвоевременно представено не следва да бъде взето в предвид.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №ІІ-55-389120
от 19.04.2018год., на СРС, 55-ти състав, постановено по гр.дело
№14272/2017год. в обжалваните осъдителни
части.
Решението в отхвърлителните части не е обжалвано
и е влязло в сила.
Настоящото решение само по исковете с правно основание чл.262 КТ и чл.86 ЗЗД може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му и връчване на препис от същото при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК, като в останалата част по
иска с правно основание чл.215 КТ е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.