№ 520
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520100710 по описа за 2021 година
ЦВ. ХР. ЛЮТ. заявява, че от 23.08.2016г. до 20.01.2020г. е бил в трудово
правоотношение с „Логитекс“ ООД, основано на договор, по силата на който заемал
длъжността „главен механик“, работа, която се характеризирала с първа степен на физическа
натовареност.
Пояснява, че изпълнявал трудовите си задължения на моторен танкер „Нефтяник-1“ с
местодомуване: Понтон на „Ривър сървиз“ в гр.Русе.
На 19.11.2018г., около 17.30 часа се наложило да смени дизелгенератора, тъй като в
базата нямало ток и електрическото захранване на кораба се осъществявало посредством
щатни генератори. Корабът се намирал на четвърта позиция след понтона. Ищецът отишъл
до зарядната станция, намираща се зад мостика. Слязъл до столовата, за да вземе фенер и
тръгнал към машината, за да спре работещия генератор. Слизайки по трапа към машината, с
дясната си ръка се държал за парапета, а с лявата – носел фенера. Придвижвал се с повишено
внимание. Около средата на трапа, десният му крак се хлъзнал по стъпалото и се озовал зад
стойката на парапета. Увиснал на едната си ръка. Изпитал силна болка, вследствие която
загубил съзнание за неопределено време. Когато се свестил, извикал за помощ, но на кораба
нямало никой. Усетил се сам и безпомощен, страхувал се, че може да остане в това
състояние цяла нощ. Направил опит да се придвижи, но парапетът на кораба бил на стойки,
а не заварен за борда, а трапът бил прекалено стръмен. Пояснява, че подхлъзванията в този
участък са чести и екипажът подхождал с повишение внимание. Мястото било
изключително тясно (достатъчно да премине само един човек) и нямало възможност някой
1
да му помогне. Поради това, с провлачване и придърпване, на едно коляно, ищецът успял да
се придвижи до палубата, където трябвало да се прехвърли през прага на канижела, който
бил висок около 30 см. При това прехвърляне изпитал неописуема болка и останал на място.
В следващия момент чул да се приближава П. И. - морякът, който бил дежурен на кораба.
Колегата му помогнал да стане, при което кракът му увиснал на една страна. С усилие
двамата успели да стигнат до кабината и П. И. се обадил в Спешна помощ.
При пристигането си, медиците обездвижили крака на ищеца, но категорично
отказали да го пренесат до сушата, тъй като между „Нефтяник-1“ и понтона имало няколко
кораба. Свързали се с останалия екипаж, за да придвижат кораба по-близо до брега, откъдето
да свалят пострадалия. Впоследствие екипажът свалил на ръце Ц.Л. и той бил откаран до
болницата.
Ищецът твърди, че изпитвал силни болки, чувствал се изключително безпомощен и в
унизително положение.
При прегледа в УМБАЛ „Канев“ – Русе се установило, че фрактурата на долния
крайник е тежка, тъй като костите били счупени на няколко места. Същата вечер била
проведена първоначална оперативна процедура под пълна анестезия и кракът бил
обездвижен. На 21.11.2018г. ищецът попълнил заявление за избор на екип от медицински
специалисти, за извършване операция на долния крайник, за която заплатил 700 лева. След
оперативната интервенция, при която били поставени метални импланти, пирон и винтове,
молителят бил хоспитализиран до 03.12.2018г. с диагноза: фрактура крурис декстра. При
изписването му се наблюдавали ограничени движения на дясна колянна става и дясна
глезенна става. Освен назначената медикаментозна терапия получил указания да не
натоварва десния долен крайник.
В следоперативния период и непосредствено след изписването му преживял ужас: не
можел да движи крака си и да го сгъва, усещал непрекъсната силна болка; всяко
помръдване, преобличане или промяна в позицията на тялото било свързано с болки и
страдания. Не можел да възприеме усещането за чужди тела в тялото си, нарушил се сънят
му, непрекъснато мислел за последиците от поставянето на металните импланти, тъй като не
бил сигурен дали организма му ще ги приеме или отхвърли. Живеел в страх, ден за ден,
притеснявайки се, че може да се стигне до втора операция при която имплантите да бъдат
премахнати или сменени. Съзнанието му било обременено от мисълта, че ще остане инвалид
и няма да е пълноценен човек. Това чувство се подхранвало от бавното му възстановяване и
невъзможността да използва пълноценно крака си.
Наред с физическите страдания, Ц.Л. се чувствал зле психически. Притеснявал се, че
няма да се възстанови. Семейството му било ангажирано денонощно с него - приблизително
четири месеца, съпругата му го носела, вдигала, поставяла го в леглото. Ищецът изпаднал в
депресия, когато след четвъртия месец лекарите констатирали, че и левият крак започва да
2
се пренатоварва. Преуморена от грижите, съпругата му помолила дъщеря им да живее при
тях, за да й помага. Това довело молителя до психически срив, тъй като цялото семейство го
обгрижвало като малко дете. В този интервал от време, гледал внучето му как расте и
съжалявал, че не успял да изгради у него усещането, че има силен и здрав дядо.
След операцията, предвид невъзможността да движи десния крайник, натоварвал
левия крак, което довело до допълнителни проблеми. Пет месеца по-късно успоредно с
болките в десния крак, изпитвал болки и в левия.
Здравословното му състояние било подробно описано в протоколите на ЛКК. С
експертно решение от 27.01.2020г., ТЕЛК определил 10% трайно намалена
работоспособност за срок от две години.
Месеци наред ищецът не могъл да излезе от дома си, освен когато трябвало да се
явява на контролни прегледи. Изпитвал изключителни затруднения при изкачване и слизане
по стълби. Непрекъснатата болка, продължила повече от година след операцията, налагала
постоянен прием на обезболяващи и предвид привикването към тях не му действали. Всички
медицински специалисти, които го консултирали били категорични, че няма да се
възстанови напълно, но периодични рехабилитационни процедури биха довели до
облекчаване на състоянието му. Въпреки проведените такива, кракът му останал
деформиран и поставените импланти се визуализирали. Шофирането се превърнало в
болезнена дейност.
С Разпореждане на НОИ – Териториално поделение – Варна, злополуката била
обявена за трудова. Въпреки това застрахователят (ОББ АД) отказал да изплати обезщетение
по групова полица злополука. Впоследствие ДЗИ – Общо застраховане ЕАД му изплатило
обезщетение в размер на около 1300 лева. След неофициален разговор с работодателя,
ответникът доброволно заплатил на УМБАЛ „Канев“ – Русе сума, представляваща
стойността за закупуване на имплантите.
Молителят твърди, че общата сума, изплатена като пряка и непосредствена
последица от злополуката е около 6000 лева. Счита, че тази сума покрива в някаква
съразмерна степен разходите, свързани с лечението, поради което не претендира
имуществени вреди.
Пояснява, че на 20.01.2020г. е освободен от длъжността, която заемал в ответното
дружество и получил обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „Логитекс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Мусала“№11, ет.2,
ап.3, представлявано от А.В.Г. и В.Н. да заплатят на ЦВ. ХР. ЛЮТ., ЕГН ********** сумата
22 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, непосредствена последица от трудова злополука, настъпила на 19.11.2018г.,
3
ведно със законната лихва върху главницата, счита от деня на злополуката, до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Логитекс“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че злополуката не е настъпила при и по повод изпълнение на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, поради което не е трудова. Поддържа, че увреждането е настъпило извън
рамките на определеното работно време, след като пострадалия самоволно и неоснователно
се е върнал на работното място (борда на плавателния съд), с оглед което счита за
неоснователна претенцията за обезвреда, насочена към работодателя.
В подкрепа на това заявява, че съгласно правилника за вътрешния ред, установеното
за деня редовно работно време е приключило в 16 часа, след което екипажа, включително и
ищеца е напуснал работното място. Сочи, че липсват доказателства и твърдения за
възлагане на неотложна работа или извънредна ситуация, налагаща съхраняване интересите
на работодателя, чрез извършване на работата без нареждане. Към датата на злополуката
всички системи и машини на кораба били напълно изправни, факт, удостоверен със
сертификатите за техническа годност. Системата осигуряваща автономно ел.захранване на
кораба не била включена в дневниците за неотложни и/или планови ремонти и оптимизация.
На 19.11.2018г. не била регистрирана повреда и/или прекъсване в работата на
дизелгенератора, налагаща превключване. В тази връзка оспорва твърденията, че около
17.30 часа е била належаща смяна на дизелгенератор, както и доводите досежно
необходимостта от превключване на генераторите през 12 часа поради тяхната дълга
експлоатация.
Поддържа, че с поведението си, ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй
като не е спазил установените правила за безопасност и преминал през злополучния трап
без да положи необходимото внимание. Пострадалият бил облечен по начина, по който е
напуснал кораба след края на работния ден – с цивилните си дрехи и обувки, а не със
задължителното работно облекло, обувки и лични предпазни средства. Пояснява, че
парапета и наклона на трапа отговарят на всички международни изисквания и стандарти,
включително на условията за безопасна експлоатация и труд и за това няма регистрирани
други инциденти, свързани с тези съоръжения.
Оспорва обстоятелствата, изнесени от ищеца, на които основава иска, в т.ч. вида на
травматичните увреждания, получени в резултат на злополуката; обема и интензитета на
претърпените болки и страдания; причинната връзка между злополуката и последващите
смущения във физическото и психично здраве на пострадалия.
4
Релевира възражения за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. В подкрепа на доводите, които излага в тази насока, сочи, че към
12.03.2020г. Ц.Л. е изявил желание за извънсъдебно уреждане на спора, като е определил
обезщетение в по-нисък размер – 15 000 лева.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – трето лице, помагач на страната на ответника
оспорва основателността на ищцовите претенции. Твърди, че в изпълнение на задълженията
си, произтичащи от задължителна застраховка „Трудова злополука“, застрахователна
полица №711518021000117/14.11.2018г. е изплатило на пострадалия обезщетение в размер
на 1348.48 лева. Релевира възражение за съпричиняване. Приема, че претендираното
обезщетение е прекомерно, несъответстващо на действително претърпените от ищеца вреди.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Безспорно е, че в периода 23.08.2016г. до 20.01.2020г. страните по делото са били в
трудово правоотношение, основано на договор №09/23.08.2016г., по силата на който ЦВ.
ХР. ЛЮТ. заемал длъжността „главен механик“ в „Логитекс“ ЕООД, с място на работа: м/т
„Нефтяник-1“ в гр.Русе.
Установено е, че ответникът е застраховащ по задължителна застраховка „Трудова
злополука“, договор обективиран в застрахователна полица №711518021000117/14.11.2018г.
на „ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД. От удостоверение изх.№0-92-7438/23.03.2019г. (лист
102) е видно, че по посочената застрахователна полица, на пострадалия е изплатена сумата
1348.48 лева.
ОББ Животозастраховане ЕАД е отказало да изплати на ищеца обезщетение по
групова полица Злополука №2020 (лист 56).
Приложени са: "Производствена характеристика“; Crew list; извлечение от журнал за
инструктаж; работното време на ищеца през м.ноември 2018г.; фактура (лист 90), с която се
установява, че на 20.11.2018г. ответникът е заплатил 2100 лева на УМБАЛ „Канев“ АД –
стойността на медицинско изделия (имплант), необходим за лечението на ищеца
(декларация – лист 91); справка относно датите и часовете на бункероване на кораб
„Нефтяник-1“ за периода 15.11.2018г. – 21.11.2018г.; Документ за надеждно комплектоване
на кораб „Нефтюник-1“ с екипаж; фактура за ремонт и регулировка на ГПВН от
12.09.2018г.; „Докладна относно техническото състояние на КСУ и КВВ на м/к „Нефтяник
1“ към м.февруари 2018г.; протокол за извършена услуга от 12.09.2018г.; Правилник за
вътрешния трудов ред; препис от корабния дневник; фактура №152992/19.11.2018г.
Данни за злополуката, настъпила на 19.11.2018г. се съдържат в „Декларация за
трудова злополука“, изготвена от работодателя. В раздел ІІІ е отразен датата и часът на
5
инцидента: 17.45 часа на 19.11.2018г. Вписано е работното време: от 08.00 часа до 12.00 часа
и от 14.00 часа до 18.00 часа. Конкретизирано е мястото: машинно отделение на моторен
танкер „Нефтяник – 1“. Визирано е, че инцидента е настъпил във връзка с обичайната работа
в машинно отделение., при слизане по метална стълба в машинно отделение.
С разпореждане №5104-03-288/05.12.2018г. на НОИ – Териториално поделение –
Варна, злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Изискана е преписка от проверка на „Логитекс“ ЕООД, извършена от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе. Според обясненията на покойния капитан Панев дадени в
хода на извършената проверка, на 19.11.2018г. ищецът е бил на работното си място от 08.00
часа до 18.00 часа. Служебните му задължения включвали проверка на правилната
експлоатация на корабните механизми, в това число подмяна работата на генераторите по
негова преценка и време в работната му смяна. Снети са обяснения и от П. И. – моряк на м/к
„Нефтяник 1“, в които се сочи, че „Л. е главен механик на кораба и по време на инцидента е
извършвал проверка на генераторите. Свидетелят сочи, че пострадалият е бил облечен с
необходимото работно облекло и е бил в трезво състояние. От списъка на получилите
работно облекло е видно, че Ц.Л. е получил: обувки половинки с композит клас S3 №40 – 1
чифт; зимен ватиран гащеризон; зимна ватирана шуба; работен гащеризон – 2бр. Според
„Анализ на режима на работа и класифициране на персонала“, главния механик отговаря за
поддръжката на главен двигател, механизмите и корпуса на кораба; контролира състоянието
и работата на механизмите и участва в ремонтите; организира и осъществява контрол за
разхода на горива на борда; дава вахта в МКО, при необходимост организира сдаването на
гориво. Работи на сменен режим по график 12 часови дежурства.
Ангажирани са писмени доказателства досежно физическото увреждане на ищеца,
медицинските манипулации и интервенции които са проведени в хода на лечение и
здравословното му състояние в периода след трудовата злополука.
Ответникът представя свидетелство за медицинска годност №761/16.12.2019г. на
Ц.Л..
На 13.03.2020г. ищецът отправил покана до ответника с предложение за
извънсъдебно уреждане на отношенията и искане да му бъде изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: Х.Ц. Л. – син на
ищеца; Д.Х. Л.а – съпруга на ищеца; И. Г.П. – служител в „Логитекс“ ООД; И.И.Ж. и П.И.Д.
– моряк на кораб „Нефтяник“.
Х.Ц. Л. – изнася данни за състоянието на ищеца към момента на инцидента и
претърпените неимуществени вреди.
6
Твърди, че непосредствено след злополуката баща му се свързал с него по телефона.
Бил притеснен, звучал неадекватно, обяснил, че е станал инцидент на кораба и помоли да
„звънне за линейка и по най-бързия начин да отиде“. Свидетелят се обадил в болницата и се
разбрал със служителите, линейката да го изчакат пред входа на „корабната“. Пристигайки
на м/т „Нефтяник-1“, потърсил баща си в каютата му. Установил, че Ц.Л. е в тежко
състояние – прежълтял, изпитвал силни болки, кракът му „висял“ от коляното надолу, не
бил в състояние да се придвижи. Върнал се при санитарите, за да им покаже откъде биха
могли да стигнат до пострадалия. Предвид местоположението на плавателния съд и
невъзможността ищецът да се движи се наложило корабът да бъде изместен, а пострадалият
– изнесен на ръце. Междувременно медиците шинирали счупения крак, което било
съпроводено със значителни болки за ищеца. Шест човека от екипажа на кораба пренесли
Ц.Л. до линейката.
При прегледа в болницата, лекарят установил, че фрактурата е тежка и ще се наложи
да бъдат проведени оперативни интервенции. Първите месеци след изписване от болницата,
ищецът бил абсолютно обездвижен. С помощта на инвалидна количка бил извеждан от
жилището, когато се налага. След петия – шестия месец започнал да се придвижва с
патерици, които ползвал около година след злополуката. Изпитвал силни болки, ограничил
значително социалните си контакти, не бил в състояние да шофира, започнал да го боли и
другия крак. Чувствал се дискомфортно, тъй като нямал възможност да посещава дъщеря си
и внучето си в гр.Варна. Към настоящия момент все още не се бил възстановил, ползвал
бастун. Според предписанията на лекарите трябвало да избягва натоварването. Останали
белези от операциите и се откроявали местата, където били поставени пироните, които
поддържали увредените кости. Не можел да шофира на дълги разстояния. След инцидента се
променил живота на цялото семейство.
Христо Л. твърди, че всеки от екипажа има каюта на кораба и там съхранява
цивилното и работното си облекло. Понякога се налагало да се изчаква дълго и в тези
случаи ищецът обличал цивилни дрехи за удобство. В деня на инцидента Ц.Л. бил с работни
обувки, които свидетелят свалил. Обул на здравия крак на пострадалия цивилна обувка, за
да му е по-удобно.
Д.Х. Л.а заявява, че вследствие злополуката, кракът на ищеца бил счупен на пет
места, което наложило поставяне на импланти. Съществувала опасност за живота му, тъй
като фрактурата била близо до артерия. През първите дни от престоя му в болницата, докато
се събере екип за операцията, пострадалият изпитвал силни болки, лежал неподвижен с
вдигнат крак. Молел съпругата си до говори с лекарите, за да го оперират по-бързо. След
като го изписали от болницата се наложило близките му да го обгрижват ежедневно – не
можел да стане, нямал възможност сам да отиде до тоалетна. Свидетелката повикала дъщеря
си от гр.Варна, за да и помага в ежедневните грижи. Ц.Л. изпаднал в емоционална криза –
нямал желание да се среща с никого; не се чувствал добре; не можел да спи; приемал
обезболяващи медикаменти; притеснявал се, че ангажира изцяло близките със себе си.
7
Приблизително 6 месеца търпял болки. Една година по-късно се почувствал по-добре и
решил да се върне на работа, за да е полезен за семейството. В момента, в който се опитал да
води нормален живот, започнали болки в гърба, здравия му крак оттекъл. Към настоящия
момент имал проблеми и с двата крака. Не смеел да шофира на дълги разстояния. Въпреки
проведеното лечение не се възстановил. Според лекарите, състоянието му щяло да остане
такова до края на живота му. Визуално имало разлика между двата крака – болният крак бил
по-слаб от здравия, а имплантите се откроявали. Налагало се да носи по-високи обувки, за да
придържат глезена.
Свидетелката твърди, че докато бил в трудово правоотношение с ответника, ищецът
работел през седмица. През работната седмица излизал около 08.00 часа и се прибирал
около 18.30 – 19.00 часа, но се налагало инцидентно да ходи и по-късно вечер до кораба.
И. Г.П. заявява, че заема длъжността „технически супервайзор“ в „Логитекс“ ООД. В
изпълнение на служебните си задължения, обезпечавал техническата поддръжка и
документацията на плавателните средства. Поддържа, че за кораб „Нефтяник“ е издаден от
квалификационно – техническа организация, одобрена от Българския флаг и Европейския
съюз класификационно свидетелство, т.е. техническо свидетелство за годност на кораба,
което важи до 2023г. Пояснява, че когато възникне технически проблем на кораба, ако е
спешно, се рапортува по телефон, като впоследствие се прави заявка, която се докладва на
управителя и започва работа по отстраняване на проблема.
Твърди, че на „Нефтяник“ автономното електроподаване се осъществява от два
дизелгенератора. Сочи, че за да се износват равномерно механизмите всеки генератор
работи през месец. Докато генераторът е спрян, се извършвала плановата му поддръжка –
смяна на масла, филтри и др. Нямало практика, съответно вътрешноведомствена заповед,
генераторите да се превключват на 12 часа. Поддържа, че не е получавал доклад за авария в
периода една седмица преди и една седмица след злополуката. Заявява, че към датата на
инцидента не бил планиран ремонт и такъв не бил належащ. Не бил уведомяван за
настъпила авария на дизелгенераторите. Изнася технически сведения за ползването на
генераторите.
Пояснява, че дружеството снабдява служителите с лятно и зимно работно облекло,
което се изготвя по поръчка и съобразно инструктажа, всеки член на екипажа следва да е на
работното си място със съответното работно облекло и лични предпазни средства.
Счита, че работното време на кораба е от 08.00 часа до 17.00 часа.
И.И.Ж. заявява, че работи на граждански договор с ответното дружество. В деня на
инцидента, около 18 часа, капитанът на кораб „Нефтяник“ го уведомил за злополуката и
обяснил, че трябва да се намери вариант пострадалият бързо да бъде изнесен от плавателния
съд. За кратко време екипажът намерил подходящ понтон и преместил кораба. Свидетелят
8
твърди, че с помощта на моряците П. и И. положили Ц.Л. на медицинско съоръжение като
стол и го пренесли от „Нефтяник-1“ до линейката. Времето било лошо, имало сняг на
понтона. Ищецът бил облечен със зимно яке, светъл анцуг и маратонки. Бил в съзнание,
казал, че изпитва болки.
П.И.Д. – моряк на кораб „Нефтяник“ твърди, че в деня на инцидента не е имало
проблем с генератора, но пояснява, че не разбира от дизелгенератори. Поддържа, че
работното време на екипажа е от 08.00 часа до 17.00 часа. Когато давал дежурство по време
на което настъпи авария, следвало да се обади на главния механик. Във въпросния ден не се
наложило да се обади на ищеца. Последният, заедно с капитана напуснали кораба около 15-
16 часа.
На 19.11.2018г. излязъл да пазарува и около 18.15 часа мотористът на плавателния
съд го уведомил по телефона, че Ц.Л. е паднал. Когато се върнал на кораба видял
пострадалия в каютата, облечен в цивилни дрехи. Единият му крак бил обут с маратонка.
Стоял прав, на здравия крак, а коляното му било подпряно на стол. Медицинските лица
влезли в каютата и го прегледали. Помогнал при преместването на ищеца от кораба до
линейката, като описва действията които са извършили.
Заявява, че същата вечер, когато правили маневрата, на кораба нямало хора облечени
с „червеникави дрехи“. Сочи, че екипажът е инструктиран да ползва работно облекло, което
е със светлоотразителни елементи и работни обувки с желязно бомбе.
По искане на ищеца е възложена и приета съдебномедицинска експертиза, чието
заключение съдът цени като обективно, всестранно, ясно и пълно. След проверка на
медицинската документация и преглед на пострадалия, вещото лице установило, че при
злополуката на 19.11.2018г. Ц.Л. получил следните увреждания: многофрагментни
счупвания в средните части на голямопищялната и малкопищялната кост на десния долен
крайник, наложили наместване и оперативна интервенция с голям обем и сложност, с
поставяне на метална синтеза. Такъв вид счупвания, налагали медикаментозно лечение и
рехабилитация на травмите. Увреждането довело до трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник. Според експерта, нормалният възстановителен период при счупвания
на костите на подбедрицата е около седем – осем месеца. В случая основната функция на
долния крайник – вървенето била възстановена около м.юли 2019г. (приблизително осем
месеца след травмата). Предвид тежестта на фрактурата и промените във връзковия апарат,
настъпили усложнения, изразяващи се в ограничаване движенията в колянната и глезенна
става на десния долен крайник. Вещото лице констатирало, че е налице нарушаване на
биомеханиката на движенията и болков синдром. Пояснено е, че счупванията са свързани
със силно изразени болки след травмата, след оперативната интервенция и при раздвижване
на крайника, като в конкретния случай ищецът търпял такива и в резултат на установени
усложнения, които се засилвали при пренатоварване на крайника, промяна на времето и др.
Експертът счита, че е налице пряка причинно следствена връзка между счупванията и
9
злополуката на 19.11.2018г. Към настоящия момент Ц.Л. бил с 10% намалена
работоспособност в резултат на установените травматични увреждания на десен долен
крайник. Намалената работоспособност се изразявала в невъзможност да извършва тежък
физически труд с пренатоварване на долни крайници, предвид ограничените движения в
колянната и глезенната става и наличния болков синдром. Вещото лице поддържа, че
ищецът не се е възстановил напълно от травмата и излага становище, че тези усложнения
могат да останат в продължителен период от време. Не можело да се твърди по безспорен
начин, че ще настъпи пълно възстановяване. Нарушението на биомеханиката на движенията
на долните крайници, налично към момента, можело да продължи в по-голям период от
време. При прегледа, проведен на 08.05.2021г., вещото лице констатирало и оток на лявото
коляно.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.200
от КТ.
Цитираната правна норма вменява имуществена отговорност на работодателя за
вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо от
това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им. Отговорността
по чл.200 от КТ има обективен и безвиновен характер и обхваща всички претърпени преки и
непосредствени вреди от имуществен и неимуществен характер. За успешното провеждане
на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1. че е бил в трудовоправни отношения с ответника
към момента на увреждането; 2. трудовия характер на злополуката; 3. настъпване на вреди
от същата; 4. техния вид и размер.
Безспорно е, че към 19.11.2018г. ЦВ. ХР. ЛЮТ. е бил в трудово правоотношение с
„Логитекс“ ЕООД, назначен на длъжност „главен механик“, с място на работа: м/т
„Нефтяник-1“ в гр.Русе.
Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод, че
злополуката, в резултат на която е ищецът получил травматични увреждания има характер
на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Този факт е констатиран по предвидения
законов ред, съобразно нормата на чл.58 КСО (разпореждане №5104-03-288/05.12.2018г. на
НОИ – Териториално поделение – Варна лист 55). Съдът намира за недоказани изложените
от ответника твърдения, че злополуката не е настъпила при и по повод изпълнение на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес
на работодателя, поради което не е трудова. В подадената от „Логитекс“ ЕООД декларация
за трудова злополука №1/20.11.2018г. работодателят изрично признава, че инцидентът е
настъпил в рамките на работното време (раздел ІІІ, т.19 и т.20) в машинно отделение на
10
моторен танкер „Нефтяник-1“, във връзка с обичайната на ищеца работа в машинно
отделение. Отбелязал е, че злополуката е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО (раздел ІІІ,
т.29). След като злополуката е призната за трудова, то съобразно разпоредбата на чл.200,
ал.1 от КТ работодателят дължи обезщетение за претърпените от ищците болки и страдания,
пряка и непосредствена последица от претърпяната вреда. Изложеното води до извод, че
претенцията е установена по основание.
Неимуществените вреди са свързани с физически и морални страдания, т.е.
накърняват неимуществени блага. Те са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от
увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ не е
абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните повреди, са характера на увреждането; начина и
обстоятелствата, при които е получено; неблагоприятната прогноза – невъзможността за
настъпване на пълно възстановяване (промяна в походката, болки при натоварване и
промяна на времето); отрицателното влияние на това състояние върху общата
трудоспособност на пострадалия; продължителността на възстановителния период;
преживяната оперативна интервенция; претърпените силни болки в един продължителен
период; неудобствата и затрудненията в ежедневното битово обслужване; възрастта на
пострадалия; негативното отражение върху психиката му; социалния дискомфорт.
Неимуществените вреди в същността си са неприятни психични изживявания на личността
и се свеждат до физически и емоционални болки и страдания. Обективно по делото бе
установено, че вследствие трудовата злополука Ц.Л. е получил многофрагментни счупвания
в средните части на голямопищялната и малкопищялната кост на десния долен крайник,
наложили наместване и оперативна интервенция с голям обем и сложност. Основната
функция на крайника (вървенето) е възстановена след около 8 месеца. Пострадалият
претърпял болки и страдания с висок интензитет и продължителност, започнали
непосредствено след инцидента, продължили по време на лечението, при възстановяване от
операцията и през целия възстановителен период. Ц.Л. имал нужда от чужда помощ, за да се
движи и за задоволяване на елементарните си потребности. В продължение на месеци
следвало да полага усИ. за да се раздвижи, а впоследствие да се придвижва с помощни
средства. Приблизително три години търпи негативни последици от увреждането. Към
настоящия момент не само не се е възстановил от травмата, но вследствие увреждането на
десния крак са настъпили промени във връзковия апарат и увреди на левия крак.
Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира, че дължимото от ответника
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер над 22 000 лева, с оглед
което претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В
11
случая на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 1348.48 лева по Договор за
задължителна застраховка „Трудова злополука“, обективиран в застрахователна полица
№711518021000117/14.11.2018г. на „ДЗИ Общо застраховане„ ЕАД. От приложените към
исковата молба писмени доказателства е видно, че пострадалият е направил значителни
разходи, свързани с лечението и възстановяването. Изрично е заявил, че не претендира
имуществени вреди, приемайки, че с получената сума същите се покриват. Поради това,
съдът счита, че от определеното обезщетение не следва да се приспада изплатеното
застрахователно обезщетение. Доказателства, че на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение от „ОББ Животозастраховане“ ЕАД, не са представени.
По възражението на ответника с правно основание чл.201, ал.2 КТ:
Посочената правна норма предвижда възможността отговорността на работодателя да
бъде намалена, когато работникът е допуснал груба небрежност или изцяло да отпадне,
когато пострадалият е действал умишлено. В правната доктрина и съдебната практика се
приема, че по реда на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали само
в изключителни случаи, когато пострадалият е допуснал груба небрежност, като е извършил
определени действия в нарушение на установените правила за безопасност, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносния резултат и лекомислено се е надявал да го
предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. Не всяко нарушение на
инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това, което е в
пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато
и най-небрежният би положил в подобна обстановка (Решение №977/14.01.2010г. по ВГД
№298/2009г. на ВКС, ІV .о.). В случая недоказано остана твърдението на ответника, че по
време на злополуката ищецът не е бил с работно облекло. Според показанията на Христо Л.,
в деня на инцидентът Ц.Л. бил с работни обувки. Свидетелят събул работните обувки и обул
на здравия крак на пострадалия цивилна обувка. Иван Живков и П. И. са видели ищецът по-
късно, когато вече не е бил с работните обувки. В хода на проверката, извършена от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, на 20.11.2018г. са снети обяснения от П. И., който е
твърдял, че Ц.Л. е бил облечен с необходимото работно облекло. Не бе установено, че при
придвижване по трапа към машината ищецът е проявил такава степен на небрежност, която
да е основание за намаляване имуществената отговорност на работодателя. Липсват
доказателства за наличие на каквито и да е конкретни действия на пострадалия, извършени в
разрез с изискванията за безопасност при работа, с оглед което съдът намира, че
възражението на ответната страна е неоснователно.
При обезщетяване на вреди по чл.200 от КТ намират приложение общите правила на
отговорността при непозволено увреждане, включително принципът обезщетенията да са
изискуеми и лихвоносни от момента на настъпване на вредата, с оглед което ответникът
дължи лихва върху главницата, считано от 19.11.2018г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
12
ищеца направените по делото разноски в размер на 2080 лева (възнаграждение за
процесуално представителство и заплатена държавна такса), съобразно списък по чл.80
ГПК.
„Логитекс“ ООД следва да заплати по сметка на РРС сумата 300 лева –
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛОГИТЕКС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Мусала“№11, ет.2, ап.3, представлявано от А.В.Г. и В.Н. да заплати на ЦВ. ХР.
ЛЮТ., ЕГН ********** сумата 22 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, непосредствена последица от трудова злополука,
настъпила на 19.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, счита от деня на
злополуката, до окончателното й изплащане и 2080 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЛОГИТЕКС“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд
– Русе 300 лева – възнаграждение на вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Триадица“, бул.“Витоша“№89Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13