Решение по дело №16707/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2962
Дата: 25 юли 2018 г. (в сила от 16 ноември 2018 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20175330116707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 2962                                       25.07.2018 г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                  ХV граждански състав

На двадесет и пети юли                     две хиляди и осемнадесета година

 

В  открито  заседание на единадесети юли 2018 г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Катя Янева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 16707 по описа за  2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.1 от Кодекса на труда.

Ищцата Р.И.И., ЕГН **********,*** твърди, че работи при ответника Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470228 по трудово правоотношение, като заема длъжността „*******************“ и е с *** години трудов стаж. Заявява, че незаконосъобразно работодателят й е наложил дисциплинарно наказание „забележка“, тъй като заявява, че вмененото й нарушение на трудовата дисциплина не е извършила. Заявява, че на датата на вмененото й нарушение, а именно ***** г., е изпълнявала точно и добросъвестно служебните си задължения, като не е получила оплакване от страна на пътниците във влак № ****. Заявява също, че А. не е пътувал същия ден в посочения влак. Той не е и служител с контролни функции, а е извършил проверка в качеството си на ******************* към „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД. Същият се обаждал по телефона на Ч., че е бил на ***** г. в посочения влак и това негово обаждане именно наложило ответното дружество да връчи на ищцата заповедта за налагане на наказанието. Заявява, че за толкова години като служител не е била наказвана за други нарушения на трудовата дисциплина и винаги е изпълнявала добросъвестно служебните си задължения.

С оглед изложеното  моли съда да отмени наложеното дисциплинарно наказание „забележка“.

Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който искът се оспорва. Твърди се, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно наложено, че е установено по безспорен начин извършване на нарушението на трудовата дисциплина, като на процесната дата ищцата не е изпълнявала изискванията на одобрените от *** на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД правила за уведомяване на клиентите на дружеството чрез високоговорителните системи ПЖПС /подвижен железопътен състав/. Твърди се, че ищцата е запозната срещу подпис с тези правила, като в същите подробно е описана информацията, която следва да подава *****, както при движение на влака по разписание, така и при възникване на причини, водещи до спирането му или нарушаване на график за движение на влаковете /ГДВ/.

Твърди се, че дисциплинарното производство е образувано след подаден сигнал до работодателя от ***. В.А. – *******************, който е информирал работодателя, че на ***** г. в посочения влак не е подавана информация към пътниците по високоговорителните системи, което се явява нарушение на правилата. Поискани са обяснения от служителя, като са депозирани такива, като тя заявява, че във влака е нямало такъв пътник и тя нямала забележки в придружителния лист за извършена проверка.

Твърди се, че А. не е служител от *****, за да има задължение да се подписва в придружителния лист на влака, когато извършва проверка. Заявява, че меродавно за работодателя за започване на проверка е обстоятелството, че до него е достигнала информация, че негов служител е допуснал нарушение на правилата.

След получаване на писмените обяснения е наложено процесното дисциплинарно наказание. Твърди се, че са спазени всички изисквания, както процедурни, така и при издаване на процесната заповед – същата е издадена от упълномощено лице и е мотивирана.

Оспорва се твърдението в исковата молба на ищцата, че за периода на съществуване на трудовото правоотношение по отношение на същата не са налагани дисциплинарни наказания. Заявява се, че такива са налагани, но същите са заличени, като не са взети предвид при определяне на процесното наказание. Моли исковете да се отхвърлят. Претендират се направените по делото разноски.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представената заповед за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение при ответника последно на длъжността “*********”. Със Заповед № ****** г. на ********* на Териториален център за пътнически превози – Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД – тогавашен работодател на ищцата и праводател на настоящия ответник, на същата било наложено дисциплинарно наказание “Забележка” за това, че на ***** г. при обслужване на влак № **** не е изпълнявала изискванията на одобрените от *** на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД „Правила за уведомяване на клиентите на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД  чрез високоговорителните системи в ПЖПС“ и не е подавала информация към пътниците във влака по високоговорителната уредба. Нарушението било констатирано на посочената дата при проверка в участъка ****** от ******************* ***. В.А.. С тези действия ищцата е осъществила нарушение на разпоредбата на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, като на основание чл.188, т.1 от КТ е наложено атакуваното дисциплинарно наказание. Заповедта била връчена на ищеца на 29.09.2017 г. при отказ от нейна страна, удостоверен с подписите на двама св.

Ищецът заявява, че В.А. не е пътувал този ден в процесния влак, като не е положил и подпис в качеството на проверяващ орган в придружителния лист.

От разпита на св. В.В.А. се установи, че към датата 28.08.2017 г. заемал длъжността „*********“ в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Едно от основните неща на Европейската норма за управление на качеството ***** за измерване на обслужване е мониторинг с тайни клиенти. За да може да се измерва адекватно обслужването на пътниците, на клиентите в транспортната система използват т.нар. мониторинг с тайни клиенти. Мониторинг с тайни клиенти означава, че има хора, които биват изпращани на определени транспортни обекти, използвайки услугите като клиенти, а не като служебни лица. След този мониторинг или проверка се дават изводи от тези наблюдения, които са направени. *** на „БДЖ – Пътнически превози“ бил привлякъл К.В. като такъв таен клиент. БДЖ има 60000 годишен бюджет за такива тайни клиенти, но досега този бюджет не е използван. БДЖ поради някакви причини не иска да плаща за тайни клиенти. В случая К. В. имал една карта, която му била дадена да пътува. Св. бил направил мрежа от над 12 души от ***, от ***, редовни клиенти на БДЖ, от които получавал такава информация, като той се ангажирал, когато ги изпраща, да им покрие разходите за пътуването. Човекът отива, пътува, след това се виждат и св. заплащал разходите от своя джоб, за да може да има информация какво се случва. Много често се оказвало и имало внесени документи в д. на БДЖ, че това, което се казвало, че се случва, било коренно различно от това, което се случвало в действителност. В случая К. В. на 28.08. му написал съобщение в Messenger, че пътува във въпросния влак– ****. По заповед, по Правила за уведомяване на пътниците и допълнителна втора заповед по тези правила имало типови съобщения и трябвало да се съобщава за посрещане на пътниците, за следващи гари, за връзка с други влакове и т.н.

В случая К. В. му съобщил, че по време на неговото пътуване не чува нито едно от тези съобщения, при което първото нещо е човек да си помисли, че има някакъв технически проблем. Св. се качил се на ***** етаж при А., който е *** на Отдел „***“, за да пита, но той му казал, че всичко е изправно. Съответно отново се чул с К. и той му казал: „Не, няма“. Св. дори не знаел, че *** Р. пътувала във влака. Според св. тя е добър служител и даже, когато имало проблеми с проблемни пътници и по-специфични ситуации, дори нейните колеги не са й съдействали, а той като пътник й съдействал. В случая той не знаел кой е в този влак и това нямало значение. За него било важно пътниците да имат информация за предстоящи гари, за връзки, цялата информация за уведомяване. Съответно на база на информацията от *** В. написал един доклад. Това било редовна практика. Имало внесени може би над 15-20 такива доклада при ***, в  деловодството на БДЖ. Той също пътувал като таен клиент, защото имал заповед от *** да пътува с билети, не с картата. Независимо дали е Р. или някой друг, нямало значение кой обслужва, важното било крайният продукт да бъде качествен. В БДЖ идвали хора, клиенти, които алармирали, защото са изпускали гарите си. Гарите в Б. били много лошо осветени, не били обозначени, както в нормалния *** свят с табели на пероните. Имало само една табела на приемното здание според изискванията на Наредба 58, което водило до страшно много инциденти. Пострадалите при слизане и качване от вагони в Б са два пъти над средното ниво за Е. В периода от февруари до май месец организирал мониторинг, независимо че не бил служител на БДЖ и установил осем влака, в които трябва да има това уведомяване, а всъщност го няма. По повод на случая посочва, че К. В. е обществена личност. Той не бил само служител на БДЖ, а *** с високо обществено доверие. Благодарение на него има гари, влакове, които не били закрити. Благодарение на него единственото направление, по което миналата година имало повишаване на пътниците било ******, защото той фокусирал усилията си върху това направление и това било единственото направление, което имало повече пътници. Св. заяви, че има пълно доверие на В. и въобще не съществувало ни най-малко съмнение, че той бил там, че видял това и това се е случило. От друга страна, своевременното уведомяване на пътниците, съгласно тези правила, би предотвратило някои от инцидентите при слизане и качване на пътниците, защото сега гарите са лошо осветени, хората се улисват, пътуват, разсейват се и просто в даден момент влакът спира. Човекът поглежда през прозореца, вижда някаква тъмнина или някакво поле и докато си оправи нещата, докато слезе, влакът потегля. Имало такива случаи в П., имало медийни разследвания за тези неща, дори семейство с малко дете за малко да пострада. По инструкцията било казано, че човек трябва да има време да чуе, да подготви багажа си, да се подготви пред вратите, а не просто в последния момент да чуе и да слезе, ако в този момент влакът потегли, какво ще се случи? Само уведомяване не било достатъчно, то трябвало да върви успоредно с поставяне на табели в гарите. К. В. в момента, когато пътувал, бил *** на БДЖ. Пътувал с карта, която му била предоставена от БДЖ. К. В. не му се обадил, той му писал на Messenger през Facebook. Св. не можа да уточни от коя гара се качил В., но това, което му написал, било в края на пътуването. Имал достатъчно време, над час и половина, да пътува във влака.

            От показанията на св.К. Д.В. се установи, че работи в „БДЖ – Пътнически превози“, в централното управление, на длъжност „************“. В „БДЖ – Пътнически превози“ работил от **** г., а на тази длъжност - от *****. Преди това два месеца бил на друга длъжност. В края на м. юли или началото на м. август 2017 г., по покана на *** на „БДЖ – Пътнически превози“ започнал да ходи на работа без договор в началото, за да опознае длъжността и да прецени дали иска да отговори на поканата за работа в „Пътнически превози“, като бил предаден на *** В.А., който тогава бил на сегашната му длъжност, за да го внедри в неговата работа и евентуално за в бъдеще да работят заедно. На *** г. било поредното му пътуване с влак от *** до ***. Той бил от ***, живеел в *** и пътувал редовно по маршрута. Тогава пътувал с влак **** от *** до ***. По време на пътуването си забелязал най – обичайната нередност - несъобщаването по уредбата на влака, тъй като знаел, че от известно време на този влак и още няколко други имало тази екстра, за съобщаване на гарите по трасето на влака. Направило му впечатление, че за пореден път не се съобщава по уредбата. Уведомил *** А., като му казал, че пътува във въпросния влак и не се съобщава по уредбата. Той казал, че ще направи необходимото и възможното да се види на какво се дължи. После, като разговаряли, той казал, че се е обърнал към *** в С., за да се направи проверка дали уредбата е изправна, тъй като имало случаи, в които не е изправна. Съответно му предал, че е била изправна и следователно остава само **** просто да не е съобщавал, както не се и чувало. Св. пътувал първа класа, тъй като имал първокласна карта за пътуване по цялата мрежа на БДЖ и пътувал в първокласен вагон. Влакът тръгвал от ***** до ****.

На всичките гари, дори до ден-днешен вече като служител и преди въпросния ден, пътувайки с влаковете, които имали уредба, дори за себе си гледал да се информира и минавал по другите вагони преди някоя гара съответно, за да видел дали съобщават, защото било възможно наистина във всеки един момент да откаже уредбата или да не чува в конкретен вагон или конкретно купе. Не се чувало никъде, дори питал пътници и в този случай, и в други, дали съобщават гарите по време на пътуването, но хората казвали: „Не“. Точно в този конкретен ден минал по други вагони и си направил тази проверка дали се чува, дали проблемът бил в неговия вагон, но не се съобщавало. Св. заяви, че не е бил длъжен да се разписва на документи. Той се качвал във влака като пътник, тогава дори не бил назначен. Сътрудничил граждански, без документ на БДЖ. *** знаел за това. Той го поканил на работа, поверил го на *** А. и пътувайки св. му казал: „В., за пореден път не се съобщава във влака“. Пътниците нямало откъде да знаят, че на старите вагони на БДЖ има работеща такава екстра – *****. Пътниците знаели, че в съвременните „С.“ – новите влакчета, които са на БДЖ, има ***. Този експеримент си правел винаги, когато пътувал, тъй като пътувал четири пъти седмично и два пъти от четири са с влак **** – друг влак, който имал *****. Питал пътниците дали знаят, че има уредба, тъй като никога не се съобщава при неговите пътувания. Пътниците не знаели и няма как да се обърнат към ************ и да се оплачат. Те не очакват това нещо. Св. потвърди, че А. не бил във влака. Той не му се обадил, а му писал във фейсбук. Той не бил във влака с него. Св пътувал не с цел проверка, пътувал просто към С. и този влак му бил удобен. Заяви, че в качеството на ********* няма задължение да се подписва в придружителния лист на влака, тъй като не е контролен орган, за да се качи и да се подпише като техните проверители, които проверяват работния персонал. Имал устното нареждане на *********, дори при своите лични пътувания, дори в извънработно време, както се случва, те да сигнализират дали писмено, дали устно, за нередности по транспорта, касаещи обслужването на пътниците и на клиентите. Преди всичко това се касаело за него като *********.

В противовес на техните показания се явяват тези на св. И.Д.Д.. Същата заяви, че работи към *** от **** г. През месец *** миналата година работила като „***“ към *****. Сега продължавала да работи в БДЖ, но от месец *** - на друга длъжност. На **** г. пътувала като пътник, не като служебно лице, във влак № **** от *** през *** за ***, тъй като на служителите всяка година им се полагал профилакториум, към избрана от тях почивна *** към „Холдинг БДЖ“. Тя пътувала за *** и най-удобният влак за пътуване бил влак № ***, тъй като от гара *** се прехвърляли за гара ***. Знаела, че в този влак има високоговоряща уредба за съобщаване на гарите на пътниците. В П. нямало такива влакове с такова обслужване и й станало много приятно като пътник, не като служебно лице, да слуша как се обявяват всички гари. След около 2-3 седмици се видели с *** Р.И., все пак били *** и тя ми споделила, като била доста разстроена. Казала й „Знаеш ли какво се случи? Помниш ли, когато отивахте на ***“? и тя казвала „Да“. Казала, че от *** В.А. имала донос, че не е *****. Тя й казала, че даже се радвали с още една ***, с която пътувала, че така трябва да бъдат всички влакове. Тя казала „Аз ги обявявах, но даже съм наказана вече“. Направо се разплакала и кръвно била вдигнала предния ден. Станало й „гадно“ като ***, защото и тя била ***, защото си вършела работата и някой да тръгнел да пише глупости за нея... Може би човекът имал проблем със слуха. Във вагона, в който пътувала тя, този *** не го била видяла. Все пак не била обикаляла целия влак, но *** А. не го видяла. Същия ден се качила от гара *** и слязла на гара ***, а влакът е от гара ***. От ** до ** всички гари се обявявали, даже се радвала и завиждала, че те нямали такива композиции. Това, което чула, било например „Уважаеми пътници, следва гара ***“. Обявявало се, не като влезе влакът в гарата, а преди това, тъй като имало подремнали пътници, имало и такива, които за първи път пътуват и не знаят къде да слязат. Докато била във влака, отивала до тоалетната и до предния вагон, защото там била една ***, за да се видят с нея. След това пак си отивала на мястото, защото всичко й било там. В случая този влак бил абсолютно навреме и била сигурна, защото от *** си направила перфектна връзка с ***. Не било обявявано закъснение на влака. Абсолютно преди всяка следваща гара било давана информация минути преди гарата.

Съдът възприема показанията на св.А. и св.В. като обективни, логични, последователни и съответни едни на други и не кредитира показанията на св.Д. като заинтересованисъщата заяви, че се намира с ищцата в близки *** отношения. Те не се възприемат и поради факта, че същата заяви, че влакът тръгва от ***, а от придружителния лист се установява, че влакът е с направление ******, което разколебава достоверността на нейните показания предвид факта, че св. заема същата длъжност като ищцата и следва да е запозната с влаковите направления и началните гари. От друга страна, не се възприема възражението на ищцата, че показанията на св.А. и св.В. се явявали тенденциозни, тъй като се установи, че нито един от двамата не е знаел кой е бил *** на влака на процесната дата.

От представенитеПравила за уведомяване на клиентите на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД  чрез високоговорителните системи в ПЖПС“ се установява, че е вменено на *** на влака задължението да подава информация по високоговорителната уредба със стандартизирани съобщения при движение на влака по разписание съответно 5 минути преди тръгване, пет минути преди пристигане на влака, 5 минути преди пристигане в гара с осъществяване на връзка с друг влак и т.н. От представения списък на служителите от Превозна служба ****, запознати срещу подпис с посочените правила, се констатира, че ищцата е запозната със същите на 21.10.2016 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че е установено при условията на пълно и главно доказване осъществяването на вмененото на ищцата нарушение. За този извод съдът съобрази и обстоятелството, че в дадените от ищцата по реда на чл.193 от КТ обяснения, същата не е оспорила нарушението по същество, а оспорване в този смисъл е направено едва с исковата молба.

Относно наведеното от ищцата възражение в насока, че св.А. не е извършил проверка на влака на тази дата, съдът намира същото за неоснователно. От показанията на посочения св., както и от тези на св.В. се установи еднозначно, че св.В. е пътувал в процесния влак в качеството на „таен клиент“. Констатира се също така, че последният е установил нарушението, като е сезирал надлежно св.А. за констатираното несъобщаване на информация съгласно правилата за уведомяване на клиентите, а той от своя страна – по имейл сезирал работодателя.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че проверката чрез „тайни клиенти“ не представлява такава от лица  с контролни функции, поради което и за същите не съществува задължение да отразят констатациите при проверката в придружителния лист. Ето защо и посоченото възражение на ищцата се явява неоснователно.

Не се възприема и възражението й в насока, че пътниците не са се оплакали от липса на съобщения по време на пътуването, тъй като от разпита на св.В. се установи, че повечето от тях не са запознати със снабдяването на тези влакови композиции с високоговорителна уредба.

От друга страна, работодателят е изискал обяснения от ищцата за вмененото й нарушение на трудовата дисциплина преди налагане на наказанието, като е  наложил наказанието в предвидения в разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ срок за това. Наказанието е било наложено на **** г. с връчване на заповедта на наказаното лице, който извод следва от текста на чл.195, ал.3 от Кодекса на труда, съгласно който дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Наказанието е наложено от оправомощен орган, с мотивирана писмена заповед, в предвидения преклузивен срок.

При така установените факти, съдът намира, че законосъобразно работодателят е наложил дисциплинарно наказание на ищеца за нарушения на трудовата дисциплина, като законосъобразно е субсумирал вменените нарушения под хипотезиса на правната норма на чл.187, ал.1 т. 10 от КТ. Изпълнена е процедурата по изискване на обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание, като е налице и съответствие между тежестта на нарушението и тази на наложеното дисциплинарно наказание, като е наложено най-лекото, предвидено в закона, наказание. Заповедта е издадена от оправомощено лице, като са спазени изискванията за форма на същата.

С оглед изложеното съдът намира, че наложеното наказание е законосъобразно, поради което следва предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ищецът претендира заплащане на разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъждани. Ответникът иска присъждане на разноски, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК на същия ще се присъди сумата от 150лв.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.И., ЕГН **********,*** против Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470228, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 3, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.1 от Кодекса на труда за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № ******* г. на ********* на Териториален център за пътнически превози – Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, с която на Р.И.И., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “Забележка”, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470228, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 3, сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/ - разноски.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова

 

Вярно с оригинала!

КЯ