Решение по дело №1204/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 158
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20227260701204
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       158     

 

02.03.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росица Чиркалева

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Петър Вунов

                                                                           Биляна Икономова

 

секретар: Ивелина Въжарска

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АД(К) № 1204 по описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Р.М.С. против Решение № 769/15.11.2022 г., постановено по и. адм. д. № 90 по описа за 2022 година на Административен съд - Хасково в частта, с която е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София /ГД“ИН“ – София/ иск с правно основание  чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. АПК, за сумата над 50,00 лева до пълния предявен размер от 6 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействия на администрацията  на ГД“ИН“ - София да изпълни вменени ѝ по закон задължения за времето от 30.11.2021 г. до 02.12.2021 г. и от 18.01.2022 г. до 20.01.2022 г. във връзка със задържането му в тези периоди в Следствен арест – гр. Хасково, ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до окончателното й изплащане. 

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В тази връзка неколкократно се твърди, че размерът на претендираното обезщетение следвало да бъде определен в съответствие с уредения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) принцип на справедливостта, а в случая не ставало ясно защо първоинстанционният съд му присъдил само 50,00 лева, вместо търсените 6 500,00 лева, като за това не били изложени никакви мотиви. Поддържа се и не била направена преценка на събраните по делото доказателства, а и законната лихва била присъдена не от 30.11.2021 г. - датата на постъпването му в Следствения арест, а от 03.02.2022 г. – датата на подаване на исковата молба.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 769/15.11.2022 г., постановено по и. адм. д. № 90 по описа за 2022 година на Административен съд - Хасково в частта, с която е отхвърлен предявения от Р.М.С. срещу ГД“ИН“ – София иск за сумата над 50,00 лева до 6 500,00 лева, и да се постанови друго, с което да му присъди пълният размер на претендираното обезщетение, както и законната лихва, считано от датата на постъпване в Следствения арест. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - ГД“ИН“ – София, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага първоинстанционното решение като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ГД“ИН“ – София да заплати на Р.М.С. сумата от 50,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 30.11.2021 г. до 02.12.2021 г. и от 18.01.2022 г. до 20.01.2022 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РСИН – Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.02.2022 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 6 500,00 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че през процесните периоди ищецът бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на задържането под стража, поради лошите битови условия в Следствения арест гр. Хасково, изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, проветряване на помещенията, естествена и слънчева светлина, двигателна активност, престой на открито. От друга страна са приети за недоказани твърденията му за неосигуряване на отопление в килиите, за лоши хигиенно-битови условия в тях, за неосигурена медицинска помощ, за неосигурена възможност за личен тоалет и тоалетни принадлежности, за неосигурени чаршафи, калъфки и одеяла, както и за лишаването му от възможност за комуникация с близки по телефон. Ето защо и като е отчел кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия е намерил, че те действително са му причинили негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти е счел, че е налице нарушение на чл. 3 КЗПЧОС, респ. на чл. 3 ЗИНЗС, което му е дало основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по КЗПЧОС има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като я е направила част от вътрешното си право. По отношение размера на дължимото обезщетение се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД, като е съобразил, че в конкретния случай ищецът е престоял в Арест - Хасково реално само 6 дни. Поради това и с оглед характера на бездействията, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания е намерил, че справедливото обезщетение за процесния период било в размер на 50,00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за  това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал по изискуемия от закона ред всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на Административен съд – Хасково е формирал правилен краен извод. Съдът е дал ясен и аргументиран отговор кои релевантни факти приема за установени и въз основа на кои от доказателствата по делото, анализирани задълбочено в тяхната съвкупност и взаимна връзка. На тази основа са направени обосновани, изчерпателни и верни изводи относно спорното материално право. На следващо място, констатациите му са изградени не са върху безупречно изпълнение на всички процесуални изисквания, които гарантират правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, но също така не противоречат на правилата на логическото мислене, както и на т. нар. опитни правила. Тук е уместно да се посочи и че в изпълнение на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като с оглед съдържанието й, в съответствие с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, и съобразно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е приел за доказани част от твърдени в исковата молба факти. Накрая, следва да се посочи и че обжалваното решение е изцяло съобразено с релевантните нормативни актове, тъй като техните разпоредби са правилно приложени, като това се отнася и до относимата практика на ЕСПЧ. Ето защо бланкетните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на закона и за необоснованост на проверяваният съдебен акт са явно несъстоятелни. Несъгласието на страната с изведеният правилен извод за частична основателност на предявения иск не може да обоснове наличието на сочените форми на поддържаното касационно основание.

Възраженията на касационния жалбоподател, свързани с определения размер на присъденото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди, също са неоснователни.

Съгласно трайната съдебна практика установеното по делото неизпълнение на задължения по ЗИНЗС и ППЗИНЗС не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението чл. 52 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 13316 от 1.11.2018 г. по адм. д. № 6918/2018 г. на ВАС, III о., Решение № 1916 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 6196/2018 г. на ВАС, III о., Решение № 2429 от 19.02.2019 г. по адм. д. № 5501/2018 г. на ВАС, III о., Решение № 6019 от 19.04.2019 г. по адм. д. № 349/2018 г. на ВАС, III о., Решение № 6991 от 10.05.2019 г. по адм. д. № 5221/2018 г. на ВАС, III о. и много др.

В случая изводите на съда за размера на дължимото обезщетение съответстват на посочените критерии. Това е така, защото от една страна е съобразен сравнително краткият период от 6 дни, през който е търпяно нарушението, както и практиката на българските съдилища по аналогични дела, и тази на ЕСПЧ по дела срещу България във връзка с такива казуси. От друга страна е отчетено, че част от твърденията на ищеца, а именно а неосигуряване на отопление в килиите, за лоши хигиенно-битови условия в тях, за неосигурена медицинска помощ, за неосигурена възможност за личен тоалет и тоалетни принадлежности, за неосигурени чаршафи, калъфки и одеяла, както и за лишаването му от възможност за комуникация с близки по телефон, са останали недоказани, като тези мотиви на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях. Следва да се има предвид и че по делото не са твърдяни, а и не са установени някакви по-сериозни последици за здравословно (физическо и психическо) състояние на касатора от неблагоприятните условия в Ареста гр. Хасково. Предвид изложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, респ. размерът на присъденото обезщетение е справедлив, доколкото е определен съобразно всички релевантни в случая факти и обстоятелства.

По тези съображения съдът намира, че не е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

По отношение на искането на касационния жалбоподател за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на постъпването му  в Следствения арест – Хасково, следва да се отбележи, че то е било направено своевременно – още с исковата молба, но контролираният съд не се е произнесъл по него, като не го е и обсъдил в мотивите си. Следователно, липсва формирана и изразена воля на съда относно искане на страната, свързано с главния предмет на делото, поради което следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 176, ал. 1 АПК. Ето защо делото в тази му част следва да бъде върнато на първата инстанция, която да приложи предвидения в чл. 176, ал. 2 АПК процесуален ред, приключващ с постановяване на допълнително решение, подлежащо на обжалване по реда на първоначалното решение.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 769/15.11.2022 г., постановено по и. адм. д. № 90 по описа за 2022 година на Административен съд – Хасково.

ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – Хасково за произнасяне по реда на чл. 176, ал. 2 АПК по искането на Р.М.С. за законна лихва върху присъденото му обезщетение, считано от датата на постъпването му  в Следствения арест – Хасково – 30.11.2021 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.