№ 158
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20252000500287 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 19/ 6.02.2025 г., постановено по гр.д. № 286/ 2023 г. по
описа на Окръжен съд Сливен, е осъдено „Граве Румъния застраховане“
АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и
адрес на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти
етаж, район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на
Б. И. К., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл.
„Позитано“ № 2 – адв. Г. Р., сумата от 50 000 лв., предявени частично от сума
в размер на 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с настъпилата смърт на неговата съпруга,
ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429,
ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като претенцията до пълния
претендиран размер от 80 000 лв. е отхвърлена.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на Б. И. К., ЕГН
**********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г.
Р., против „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26,
данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.
1
„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.
Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, за заплащане на сумата от 15 475,28
лв. - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лв.,
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане -
25.11.2024 г.
Със същото решение е осъдено „Граве Румъния застраховане“ АД,
застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес
на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж,
район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на И. Б.
А., ЕГН *********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 –
адв. Г. Р., сумата от 50 000 лв., предявени частично от сума в размер на 130
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
във връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законната лихва
върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата
на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, като претенцията до пълния претендиран размер от 80 000 лв. е
отхвърлена.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на И. Б. А., ЕГН
**********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г.
Р., против „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26,
данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.
„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.
Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, за заплащане на сумата от 15 475,28
лв. - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лв.,
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане -
25.11.2024 г.
Със същото решение е осъдено „Граве Румъния застраховане“ АД,
застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес
на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж,
район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на С. В.
С., ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2
– адв. Г. Р., сумата от 50 000 лв., предявени частично от сума в размер на 130
2
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
във връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законната лихва
върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата
на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, като претенцията до пълния претендиран размер от 80 000 лв. е
отхвърлена.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на С. В. С., ЕГН
**********, с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г.
Р., против „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26,
данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.
„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.
Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, за заплащане на сумата от 15 475,28
лв. - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лв.,
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане -
25.11.2024 г.
Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Б. И. К., И. Б. А. и С. В. С., с адрес за връчване: гр. София 1000, пл.
„Позитано“ № 2 – адв. Н. Д., в която същото се обжалва, в частта, с която
исковите претенции са отхвърлени над размера от 50 000 лв. до
претендирания размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 29.06.2023 г. до окончателното изплащане; както и в
частта, с която са отхвърлени претенциите на въззивниците – ищци за
присъждане на суми в размер на по 15 475,28 лв. – законна лихва върху
изплатените главници от 120 000 лв., считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане -
25.11.2024 г.
Сочи се, че в тази част съдебният акт е неправилен, постановен в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при необоснованост. Заявява се, че
решението противоречи на съдебната практика на съдилищата в Република
България, в това число върховната съдебна инстанция, по сходни случаи.
Претендира се неговата отмяна и присъждане допълнително на
3
горепосочените суми.
Сочи се, че постановеното от първата инстанция решение нарушава
материалния закон – чл.52 ЗЗД, и въведения с него обществен критерий за
справедливост. Изтъква се, че макар да се е позовал в мотивите си на
критериите на ППВС № 4/ 1968 г., решаващият състав не е изследвал
задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото
факти, имащи значение за справедливия размер на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди. Не е отчетено, според въззивниците, че
загубата на близкия за тях човек е трайно и безвъзвратно увредила
емоционалното и социалното им развитие, като настъпилите в същото
дефицити са пряко отражение на липсата.
Въвеждат се оплаквания, че съдът не е определил онзи необходим и
достатъчен паричен еквивалент, възмездяващ въззивниците – ищци, и не е
съобразено в достатъчно степен цялостното негативно отражение на деликта
върху психичното и емоционалното им състояние.
На следващо място се заявява, че съдът не е преценил действащите
застрахователни лимити и увеличаващият се инфлационен индекс, както и
социално - икономическите условия в страната, към момента на приключване
на съдебното дирене.
Оспорването на решението в частта, с която са отхвърлени исковете
за законната лихва върху изплатената главница, се основава на тезата, че
въззивниците - ищци са депозирали писмена застрахователна претенция на
посочената по - горе дата, ведно с всички необходими доказателства към нея,
и застрахователят е следвало да се произнесе по основателността й.
Дължимостта на лихвата, в конкретния случай, се аргументира с
неоснователното изискване на допълнителни документи от застрахователя,
различни от визираните в чл.498, ал.3 КЗ.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба от
застрахователя не е постъпил.
Против така постановеното решение е постъпила и въззивна жалба
от „Граве Румъния застраховане“ АД, с адрес за връчване: гр. Пловдив, бул.
„Марица“ № 93 – адв. Т. Б., в която същото се обжалва, в частта, с която
исковете за обезщетение за неимуществени вреди са уважени, претендира се
4
неговата отмяна и отхвърляне на претенциите за заплащане на допълнително
обезщетение и законната лихва върху него. Изтъква се, че в контестираната
част решението е неправилно, поради противоречие със закона.
Релевират се оплаквания, че съществен порок на решението е
пропускът на съда да обсъди всички събрани доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и съществуващото несъответствие между
фактическите констатации на съда и обективната истина.
Аргументира се, че съобразно събраните в производството
доказателства, справедливият размер на дължимото на въззивниците - ищци
застрахователно обезщетение възлиза на 120 000 лв., а недостатъчното
обсъждане на критериите по прилагане на чл.52 ЗЗД е довело до определянето
от съда от първа инстанция на завишени размери на присъдените обезщетения
за причинени неимуществени вреди.
Застъпва се позиция, че при присъждане на обезщетението, съдът не
е отчел социално - икономическото развитие на страната, към момента на
настъпване на произшествието, както и интензитета и времетраенето на
търпените вреди; не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото
доказателства и решението е постановено в отклонение от задължителната
съдебна практика.
Сочи се, че неправилно е решението в частта, с която е определено,
че законната лихва върху присъдените допълнителни обезщетения се дължи,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция, като се
подчертава, че непосочването на банкови сметки прави обективно невъзможно
заплащането на застрахователното обезщетение.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Б.
И. К., И. Б. А. и С. В. С., в който същата се оспорва, като се изтъква, че в
обжалваната част решението е правилно, законосъобразно и обосновано, и се
моли за оставянето й без уважение.
Изтъква се, че твърденията във въззивната жалба, за това, че
присъденото застрахователно обезщетение на ищците е прекомерно завишено,
не кореспондират с доказателствения материал по делото. Обосновава се, че в
производството са били събрани множество доказателства, явяващи се
достатъчно убедителни, логични последователни и категорични, за да бъдат
уважени исковете на ищците в тяхната цялост. Сочи се, че дружеството –
5
застраховател, формирайки оплакванията си, не е преценило съществуващата
в страната икономическа конюнктура, както и нарасналата инфлация.
Постъпила е частна жалба от „Граве Румъния застраховане“ АД
против Определение № 334 от 28.05.2025 г., с което горепосоченото решение е
изменено, в частта за разноските, като е осъдено „Граве Румъния
застраховане“ АД да заплати на адв. Г. Г. Р., личен номер **********, със
служебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж,
офис № 6, адвокатско възнаграждение в размер на 15 862,50 лв., с вкл. ДДС,
съобразно уважената част от исковите претенции на всеки от тримата ищци;
както и адвокатско възнаграждение, в размер на общо 34 010 лв., с вкл. ДДС,
съобразно изплатената и прекратена част от исковите претенции на всеки от
тримата ищци.
В жалбата се оспорва осъждането на дружеството да заплати
определените суми за адвокатски възнаграждения, като се поддържа, че по
делото не са представени договори за правна защита и съдействие с адв.
Радков, в които да е отразена конкретната хипотеза на чл.38, ал.1 ЗАдв.,
наложила осъществяването на безплатна правна помощ.
В допълнение се изтъква, че определеното възнаграждение е с
некоректно изчислен размер.
В постъпилия отговор на частната жалба от Б. И. К., И. Б. А. и С. В.
С., същата се оспорва, по съображения, че към молба от 15.11.2024 г. е
приложен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗАдв.
По отношение оспорения размер на възнаграждението, се сочи, че то
следва да се изчисли за всеки един от уважените искове, като се дължи
възнаграждение и по повод претенциите, по които е извършено извънсъдебно
плащане, в хода на процеса.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
6
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в
субективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Сливен
претенции за обезщетение на неимуществени вреди, с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивниците – ищци, като
следствие от пътен инцидент, при който е загинала тяхната съпруга – за ищеца
Б. К., респективно майка – за ищците И. А. и С. С., против застрахователя на
прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник – ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от
прекия причинител на увреждането – Н. Ш..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
7
Установено е в производството, че въззивниците са отправили до
застрахователното дружество на 29.06.2023 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не са
получили плащане от застрахователя, са инициирали настоящото исково
производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане по
същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото по делото е установено, че той е
заплатил извънсъдебно обезщетения, в размер на по 120 000 лв., за всеки от
въззивниците – ищци, по претенциите им за неимуществени вреди. Ето защо,
налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота
и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта,
като база за възникване на отговорността на застрахователя за чуждите
противоправни действия. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира
върху справедливия размер на обезвредата, дължима на правоимащите лица.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение,
решаващият съд е необходимо да вземе предвид възрастта на починалия;
общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди; начина на извършване на
противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и
интензитета на претърпените от въззивниците болки и страдания; прогнозата
за възстановяването им. Тези критерии, въведени със задължителна сила с
указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се
допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото
разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната
преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая
обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на
настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Към датата на деликта, загиналата е била на възраст 65 г., а
8
въззиваемите съответно на 67 г. – Б. К., 45 г. – И. А., и 42 г. – С. С..
Видно от данните по делото, на 17.05.2023 г. на път II-48, км 51+500
м, по посока с. Градец, община Котел е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което водачът на лек автомобил Фиат Браво, с румънски
рег. № *******, Н. Ш., управлявайки автомобила в зоната на десен завой, при
мокра и хлъзгава настилка, с несъобразена с пътните условия скорост, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в лентата за
насрещно движение и се е сблъскал с правомерно насрещно движещия се лек
автомобил Хюндай матрикс, с турски регистрационен № ******, управляван
от Б. И. К.. В резултат на сблъсъка е причинена смъртта на сродницата на
въззиваемите А. М. К..
Горният механизъм на пътния инцидент е установен от заключението
на изпълнената пред първоинстанционния съд съдебна автотехническа
експертиза. За горното деяние делинквентът е осъден с влязла в сила Присъда
№ 18 от 16.07.2024 г., постановена по НОХД № 341/2024 г. по описа на
Окръжен съд Сливен, за престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“,
предл.1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Внезапната загуба на съпруг следва да се окачестви като тежка
емоционална травма, предвид дълбочината на връзката, формирана в резултат
на споделените чувства и съжителството. За детето, макар и встъпило в
зрялата си възраст, лишаването от родител е увреждане със значим занапред
отзвук.
От разпита на допуснатите пред първата инстанция свидетели – Л.
А., Б. К. и И. К., става ясно, че отношенията в семейството на починалата са
били хармонични, топли и сплотени, макар К. и синовете им да не са живели
съвместно. Починалата и нейният съпруг са живели в Турция, в гр. Чорлу,
синът й С. е живял в същото населено място, но в друго жилище, а синът й И.
е живял в България. По данни на свидетелите, А. К. се е грижила за
домакинството, създавала е домашен уют и е събирала семейството, помагала
е с грижи за детето на сина си С., синовете й са разчитали на нея за съвет,
пътували са и са празнували празници заедно. Свидетелите убедително
проследяват и разкриват пред съда значимата промяна в душевния интегритет
на въззивниците - ищци, провокирана от загубата, намерила израз в скърбене,
емоционални изблици.
9
От данните по делото става ясно, че въззивниците - ищци са търсили
психологическа помощ, във връзка с преодоляване на психическата травма от
загубата на тяхната майка и съпруга. При прегледите не е установена
психопатология, изискваща последващо лечение. В заключението на вещото
лице по изпълнената при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебно – психологична експертиза, по отношение на въззивника – ищец И. А.
е посочено, че при обследваното лице е наблюдавана дистимна продукция,
като форма на депресия, като при него не е приключил преходът от загуба към
раздяла, при класическата траурна реакция. Експертът е заключил, че
прогнозата е за пълно възстановяване, при правилно приложена психологична
терапия.
При определяне размера на следващата се обезвреда настоящият
състав съобрази всички релевантни гореизложени обстоятелства –възрастта на
въззивниците - ищци и починалата тяхна родственица; естеството на техните
отношения и интензитета на претърпените от загубата вреди, както и
икономическата конюнктура и общественото схващане за справедлива
обезвреда, към датата на увреждането. В този аспект съдът отбелязва, че
считано от 2018 г. и към момента на увреждането, лимитът на отговорността
на застрахователя е увеличен от 10 000 000 лв. на 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
От друга страна, съставът преценява положителната за въззивниците
А. и С. перспектива за възстановяване от психическата травма, в
подкрепящата среда на останалия им родител – техния баща, семействата,
които самите те са създали, и останалите им близки. Ето защо, настоящият
състав намира, че справедлив стойностен адекват на претърпените вреди се
явява сумата от по 140 000 лв. за всеки от синовете на починалата.
По отношение на съпруга, следва да се прецени, че той е бил лишен
от спътницата си и най-близък човек и, предвид неговата възраст, е малко
вероятно да създаде връзка с подобен интензитет занапред. Не следва да се
пренебрегва, обаче, че въззивникът К. ще продължи да има позитивни и топли
отношения със синовете си и техните семейства, които ще осмислят живота
му. Дължимата от застрахователя обезвреда, предвид горното, следва да се
определи в размер на 150 000 лв.
Апелативната инстанция приема, че така посочените размери на
10
обезщетението за морални вреди съответства както на общественото
разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на обществото,
обусловено и от икономическата конюнктура в страната за респективния
период, изразено и чрез произнасяния по аналогични случаи, така и на
възприетия от ЕСПЧ подход за определяне на обезщетението при отчитане
стандарта на живот в съответната държава – членка, поради което изложените
оплаквания в жалбата на ищците, в този смисъл, са лишени от основателност.
Тъй като в настоящия случай горните размери обезщетения са
преценени към момента на извършване на увреждащото въздействие и са
съобразени с настъпилите вреди и прогноза за възстановяване,
инфлационните процеси за времето от увреждането до присъждане на
обезщетението не оказват влияние и не следва да се отчитат – Решение № 1 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1106/ 2010 г., IV г.о. Повдигнатото в тази
насока възражение в жалбата, подадена от въззивниците - ищци, е
неоснователно.
При съобразяване на доброволно извършените от дружеството –
въззивник плащания, претенциите се явяват основателни до размера на 30 000
лв. за въззивника – ищец Б. И. К. и по 20 000 лв. за въззивниците – ищци И. Б.
А. и С. В. С..
Искът за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателен, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 29.06.2023 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивниците.
Обезщетение за забава, в размер на законната лихва, не следва да се
присъжда върху доброволно изплатените от застрахователя суми, от по
120 000 лв. за всеки от въззивниците – ищци, тъй като, видно от писмената им
застрахователна претенция, те не са били изпълнили задължението си по
чл.380, ал.1, предл.2 КЗ за предоставяне на пълни и точни данни за банкова
сметка, по която обезщетенията да бъдат изплатени, а в момента на
предоставяне на такива данни – с молба от 20.11.2024 г., са извършени
11
плащания от застрахователя. Забавата на кредитора освобождава длъжника от
последиците на собствената му забава, по изричния текст на чл.308, ал.3 КЗ,
вр. чл.96, ал.1 ЗЗД. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по
т.д. № 2273/2018 г.
Без основание се поддържа в жалбата на ищците, че неоснователното
изискване от застрахователя на допълнителни документи е основание за
присъждане на лихва за забава за пълния претендиран период. Възможността
за застрахователя да плати надлежно е обусловена от предоставянето на данни
за сметка в банкова институция, където финансовият ресурс да постъпи, и
пропускът да осигурят съдействие, като представят данни за такава сметка, е
изцяло по волята на ищците и тази тяхна забава е възникнала независимо от
поведението на застрахователя.
Несъвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция, по
отношение размера на обезщетенията, с тези на първоинстанционния съд
обосновават отмяна на постановеното решение, в частта, с която претенциите
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са уважени над
размера на 30 000 лв. до размера на 50 000 лв. за Б. А. и над размера на 20 000
лв. до размера на 50 000 лв. за И. А. и С. С., предявени частично от 130 000
лв., и отхвърляне на исковете над горния размер.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като
бъде отменено и Определение № 334 от 28.05.2025 г., като разноските за двете
съдебни инстанции бъдат разпределени отново, на базата на изводите на
въззивния съд.
Представен е Договор за правна защита и съдействие № 147909 от
18.11.2024 г., видно от който на въззивниците – ищци е предоставена
безплатна правна помощ, по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Преценката да
предостави или не безплатна защита е на адвоката, осъществил
представителството, и тя не може да се ревизира от съда – Определение № 43
от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г. Изложените в частната жалба и
в съдебното заседание пред въззивния съд оплаквания в този смисъл са
лишени от състоятелност.
При този изход от делото на процесуалния представител на
въззивниците – ищци следва да се заплати адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от претенциите, като се вземе предвид и
12
размерът, относно който е налице отказ от исковете, по съображения, че се
касае за предприето от ищците процесуално действие, поради обстоятелства
новонастъпили, след предявяването на исковете, породени от поведението на
ответника, довели до отпадане на задълженията, поради извънсъдебното му
погасяване – така в Определение № 626 от 20.08.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. №
275/2010 г., IV г.о. Това възнаграждение е платимо от дружеството -
въззивник, без да се зачитат размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото с
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че националният
съд е длъжен да откаже приложението на наредба със задължителен характер
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато присъжда
дължими от насрещната страна разноски. При съобразяване вида на спора,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, настоящият
състав определя възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна
помощ пред настоящата инстанция, в общ размер на 24 000 лв. с ДДС, както и
същата сума за защита пред първата инстанция.
На въззивника – ответник предвид поискването и ангажираните
доказателства, че са заплатени, се следват разноски пропорционално на
отхвърлената част от исковете от сторените такива 34 055,60 лв., по списъка
пред първата инстанция, сумата от 14 875,60 лв., като настоящият състав
намира за основателно възражението за прекомерност на платеното
възнаграждение за един адвокат, отправено в молбата на въззивниците – ищци
от 10.01.2025 г., като същото бъде намалено до размера на 14 000 лв. От
сторените разноски пред втората инстанция - 7320 лв., пропорционално се
дължи сумата от 5185 лв., платима от въззивниците – ищци.
Поради освобождаването на въззивниците - ищци от задължението
да заплатят държавна такса в производството пред първата инстанция, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, същите следва да се поемат от дружеството –
застраховател, съразмерно на уважената част от претенциите в размер на общо
2800 лв. Следва да се понесе от тази страна и от платеното възнаграждение на
експерта – 400 лв. сумата от 46,67 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 6.02.2025 г. на Окръжен съд Сливен,
постановено по гр.д. № 286/2023 г., в частта, с която предявените от Б. И. К.,
ЕГН **********, И. Б. А., ЕГН *********, и С. В. С., ЕГН **********,
тримата с адрес за връчване: гр. София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г. Р.,
против „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код RO-26,
данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.
„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.
Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при непозволено
увреждане, настъпило на 17.05.2023 г., вследствие на което е загинала А. М.
К., са уважени над размера на 30 000 лв. до размера на 50 000 лв. за Б. И. К.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2023 г., над
размера на 20 000 лв. до размера на 50 000 лв. за И. Б. А., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.06.2023 г. и над размера на 20 000 лв. до
размера на 50 000 лв. за С. В. С., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.06.2023 г., както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. И. К., ЕГН **********, И. Б. А.,
ЕГН *********, и С. В. С., ЕГН **********, тримата с адрес за връчване: гр.
София 1000, пл. „Позитано“ № 2 – адв. Г. Р., искове против „Граве Румъния
застраховане“ АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697,
със седалище и адрес на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –
ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
непозволено увреждане, настъпило на 17.05.2023 г., вследствие на което е
загинала А. М. К., над размера на 30 000 лв. до размера на 50 000 лв. за Б. И.
К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2023 г., над
размера на 20 000 лв. до размера на 50 000 лв. за И. Б. А., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.06.2023 г. и над размера на 20 000 лв. до
размера на 50 000 лв. за С. В. С., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.06.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОТМЕНЯ Определение № 334 от 28.05.2025 г. на Окръжен съд
Сливен, постановено по гр.д. № 286/2023 г.
14
ОСЪЖДА „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код
RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.
„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.
Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на адв. Г. Р., с адрес: гр.
София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сумата от 24 000 лв. адвокатско
възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код
RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.
„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.
Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати на адв. Г. Р., с адрес: гр.
София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сумата от 24 000 лв. адвокатско
възнаграждение за защита пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, И. Б. А., ЕГН *********, и С.
В. С., ЕГН **********, тримата с адрес за връчване: гр. София 1000, пл.
„Позитано“ № 2 – адв. Г. Р., да заплатят на „Граве Румъния застраховане“
АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и
адрес на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти
етаж, район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, сумата от
14 875,60 лв. – разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, И. Б. А., ЕГН *********, и С.
В. С., ЕГН **********, тримата с адрес за връчване: гр. София 1000, пл.
„Позитано“ № 2 – адв. Г. Р., да заплатят на „Граве Румъния застраховане“
АД, застрахователен код RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и
адрес на управление: ул. „Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти
етаж, район № 3, гр. Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, сумата от 5185
лв. – разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Граве Румъния застраховане“ АД, застрахователен код
RO-26, данъчен номер RO8398697, със седалище и адрес на управление: ул.
„Вултурилор“ 98А, приземен етаж 2 –ри, 3-ти и 4-ти етаж, район № 3, гр.
Букурещ, п.к. 30857, Република Румъния, да заплати по сметката на Окръжен
съд Сливен сумата от 2800 лв. – държавна такса за първоинстанционното
производство, както сумата от 46,67 лв. – разноски за експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16