Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. К., 19.10.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 12.10.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1797 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Ф.М.Ю.,
ЕГН ********** *** против О.Ю.Ю., ЕГН ********** ***, с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че заживяла на съпружески начала с ответника през месец юли 2009 г., установили се да живеят в с. А. в къщата на родителите му. Родил се синът им О. О.Ю. през 02.12.2010 г.
Впоследствие сключила граждански брак с ответника на 22.02.2016 г. в гр. К., който бил първи и за двамата. При сключването на брака, ответникът приел нейната фамилия.
Сочи, че малко след сключването на брака заживели в гр. К., Г.. Добрите им отношения продължили до 2018 г., когато ответникът започнал да проявява ревност спрямо нея.
Твърди, че на **.10.2018 г. ответникът събрал личните си вещи, взел всички спестени пари и с личния им автомобил се прибрал в Б., като оставил нея и детето без финансови средства. В края на същата година той се прибрал, променил отношението си към нея и заживели нормално.
Сочи, че в началото на декември 2019 г. той отново изпаднал в криза, била подложена на ежедневен тормоз от негова страна. Потърсили помощ при психиатър, уговорила му час, но на 22.01.2020 г. ответникът отново напуснал жилището като взел личните си вещи и всички спестени пари.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да определи местоживеенето на синът им О. О.Ю. с ЕГН ********** да бъде при нея; да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето им; да определи режим на лични контакти на ответника с детето – двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен отпуск; да го осъди да заплаща чрез нея като майка и законен представител на сина й ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от м.февруари 2020 г., до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Моли съда да постанови издръжката да бъде изплащана чрез пощенски запис. Относно семейното жилище, находящо с в *** е собственост на родителите на ответника, поради което няма претенции за ползването му. След прекратяването на брака желае ответникът да носи предбрачното си фамилно име - С..
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия е редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно призована, се явява лично и заявява, че няма възражения по исковата молба за развод.
Заинтересова страна
- АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват
и не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад,
приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 22.02.2016 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № *** г. на Община К./, първи и за двамата.
Страните имат едно родено дете, преди сключването на брака - О. О.Ю., ЕГН ********** /удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** г., издадено от община С.З..
От приложеното към исковата молба удостоверение за завършен 3-ти клас, 2-ри срок на О. Ю. /преведено от немски език/, се установява, че същият е ученик в Католическо основно училище Х., К., Г. през учебната 2019/2020 г.
Ищцата е представила декларация по делото, от която е видно, че същата от 4 години работи като продавач в турски сладкарски магазин в гр. К., Г. и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 600,00 евро.
Доказателства за доходите на ответника не се събраха. Същият в открито съдебно заседание по делото заяви, че няма доходи, тъй като не работи.
По делото се събраха гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Н.В.О. и М. А. Ю., съответно дядо и баща на ищцата, желаят да свидетелстват, се установи, че ищцата заживяла с ответника през 2009 г., оженила се за него през 2016 г. Живеели в село А.. Имали едно дете, родено през 2010 г. Сочат, че през 20** г. съпрузите заминали да работят в Г., но след време ответникът се прибрал в Б., като взел всички спестени семейни пари. Известно време след това ищцата и ответникът подобрили взаимоотношенията си, заживели отново в Г. и всичко било добре около година, след което съпругът О.С. отново напуснал семейството си като взел отново спестените финансови средства. Свидетелите заявяват, че ищцата е категорична в решението си за развод с ответника. Сочат, че ищцата се установила в Г. заедно с детето си.
По делото е изготвен и приложен социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К., от заключението на който е видно, че преките и непосредствени грижи за детето О. Ю. не са поети от неговия баща О.Ю., а по негови данни са поети от майката, която го отглежда на територията на Р. Г.. След проведения разговор с г-н Ю., същият заявил, че е съгласен с иска на г-жа Ю. и желаел да изплаща издръжка на детето си, когато започне работа и придобие финансови средства за това.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от м. декември 2019 г. страните по делото са във фактическа раздяла и няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най - характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от м. декември 2019 г. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече - никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание. Същите кореспондират с всички събрани доказателства по делото, а и в проведеното открито съдебно заседание по делото, лично явилият се ответник не обори и не оспори изложените факти.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Ф.М.Ю. и О.Ю.Ю., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Анализът на събрания по делото доказателствен
материал навежда на извод, че ответникът е станал причина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. През 2018 г. и през 2019 г. О.Ю. безпричинно
напуснал семейното жилище в Г. вземайки със себе си всички спестени пари и се
върнал в Б..
Съдът счита, че именно начина на живот и поведението на съпруга е довело до настъпване на трайната фактическа раздяла. То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищцата.
Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето, фактът че О. през учебната 2019/2020 г. е ученик в Католическо основно училище Х., К., Г., че майката живее в К., Г. и по делото не се доказа същата да не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и полага грижи за детето си, съдът намира, че в негов интерес е да бъде отглеждано от майка си, още повече, че по делото по безспорен и категоричен начин се доказа, че бащата се е самоосвободил от родителските си задължения, като е изоставил малолетния си син и съпругата си, още от месец декември 2019 г. и не е давал средства за издръжката му.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен обичаен режим на лични контакти между малолетния О. и ответника, както следва: двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
Ответникът не взе отношение по поискания в исковата молба режим на лични контакти между него и детето, поради това съдът постановява същият режим да бъде така, както е поискан от ищцата.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 350 от 19.12.2019 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2020 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 610,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под **2,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
Към настоящия момент детето О. е на девет години. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи, учебници и помагала и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. Освен това не се събраха и доказателства по делото същият да има задължения и към трети лица.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетния О., възрастта на детето, нуждата от храна, облекло, учебници и помагала и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 200,00 лева, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъденият размер на издръжката се дължи от месец февруари 2020 г. /както е поискано в исковата молба/ до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане. Издръжката следва да се изплаща от ответника с пощенски запис.
Ответникът в открито съдебно заседание не оспори поискания в исковата молба размер на месечна издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в с. А., общ. П.Б., ул. „Ч.В.“ № **. Същото е собственост на родителите на ответника, поради което ищцата няма претенции за ползването му.
Същото следва да се предостави за ползване на О.Ю.Ю..
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство при сключването на гражданския брак, съпругът е приел фамилното име на съпругата си – Ю.. Същият не направи изрично заявление по този въпрос, поради което ще следва след развода да продължи да носи брачното си фамилно име - Ю..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищецът претендира за сторените по делото разноски, които са в общ размер на 625,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и 600,00 лева адвокатско възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да й заплати.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса в размер на 40,00 лева, както и държавната такса върху размера на така присъдените месечни издръжки за малолетния О. в размер на 288,00 лева, по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 22.02.2016г.
в гр. К. граждански брак между О.Ю.Ю., ЕГН ********** *** и Ф.М.Ю., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа.
ПОСТАНОВЯВА детето О. О.Ю., ЕГН ********** да живее при майката Ф.М.Ю., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете О. О.Ю., ЕГН ********** на майката Ф.М.Ю., ЕГН **********, като дава възможност на бащата О.Ю.Ю. да осъществява режим на лични контакти с детето - двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА О.Ю.Ю., ЕГН ********** да заплаща на малолетния си син О. О.Ю., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ф.М.Ю., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева и 00 стотинки/, считано от месец февруари 2020 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане, платима с пощенски запис.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в село А., общ. П.Б., ул. „Ч.В.“ № ** на мъжа О.Ю.Ю., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака мъжът да носи
брачното си фамилно име - Ю..
ОСЪЖДА О.Ю.Ю., ЕГН ********** да заплати на Ф.М.Ю., ЕГН ********** направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 625,00 лева /шестстотин двадесет и пет лева и 00 стотинки/.
ОСЪЖДА О.Ю.Ю.,
ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд - К. окончателна държавна
такса в размер на 328,00 лева /триста двадесет и осем лева и 00
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: