Решение по дело №813/2015 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Хасково, 16.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд…………................................…..………… в открито

заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА

при секретаря Росица Тодорова ………..........……………и в присъствието на

прокурора ……………..………….………………………………. като разгледа

докладваното от съдия И В А Н О В А …………….....гр.д.№...….813......….

по описа за 2015 год., взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.74, вр. чл.62, вр. чл.63, ал.2, т.1, т.2, предл.2 - ро и т.5, чл.70 и чл.72 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, за сума в размер на 304 250.66 лева.

ИЩЕЦЪТ – КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КОНПИ/ - гр.София твърди, че с решение от 01.07.2015 год. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на постановление за привличане на А.Н.А. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 28 / 2013 год. по описа на ОСлО при ОП – Разград, за престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 от НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ, и в извършването на които ответницата А. била призната за виновна с присъда № 14 от 11.03.2014 год., постановена по НОХД № 25 / 2014 год. по описа на Окръжен съд – Разград, влязла в законна сила на 27.03.2014 год. С протокол от 19.02.2014 год. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата А., за периода от 19.02.2004 год. до 19.02.2014 год., при която се установило, че проверяваното лице е било във фактическо съжителство с ответника Т.А.М., включен в обхвата на проверката на основание § 1, т.9 от ДР на ЗОПДНПИ. На 16.12.2002 год. е роден сина им – Д. Т. А.. През проверявания период ответниците придобили следното имущество – 1. Поземлен имот, находящ се в чертите на гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 31, за който е отреден парцел ХVIII – 1283, в кв.129 по регулационния план на града, целият с площ от 1 077 кв.м., ведно с построените в него жилище със застроена площ от 90 кв.м., мазе с площ от 16 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., навес без оградни стени със застроена площ от 20 кв.м., закупен от ответника М. с договор от 08.08.2006 год., обективиран в нотариален акт /НА/ № 91, том VII, рег. № 5588, дело № 751, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 40 000 лева;

2. 79 / 1020 ид.ч. от УПИ III – 6175 в кв.169 по плана на гр.Свиленград, ведно с жилище - Апартамент № 1, на втори етаж, със застроена площ от 86.2 кв.м., находящ се в гр.Свиленград, бул.“България“ № 198, закупен от ответника М. с договор от 04.04.2012 год., обективиран в НА № 11, том III, рег.№ 1874, дело № 241, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 40 000 лева;

3. Самостоятелен търговски обект – гараж № 8, преустроен в магазин за промишлени стоки с обща застроена площ от 19.04 кв.м., находящ се в чертите на гр.Исперих, ж.к.“В. Априлов“, блок 12, закупен от ответницата А. с договор от 06.08.2012 год., обективиран в НА № 27, том IV, с рег. № 6166, дело № 778, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 5 000 лева;

4. Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег. № РР 71 75 АН, закупен от ответника М. с договор от 31.03.2008 год., с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 8 000 лева;

5. Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РР 85 78 АН, закупен от ответника М. през месец април 2008 год., с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 1 500 лева;

6. Лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, с рег. № РР 73 56 АН, закупен от ответника М. с договор от 13.10.2009 год., с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 1 200 лева;

Описаните вещи – движими и недвижими подлежали на отнемане в полза на държавата, поради неустановени законни източници на средства за придобиването им.

През проверявания период ответникът М. придобил и отчуждил следното имущество:

1. Лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“, с рег. № РР 91 32 АМ, придобит на 20.03.2007 год. и отчужден на 24.04.2009 год., с пазарни стойности към момента на придобиване – 10 000 лева и на отчуждаване – 8 500 лева.

2. Лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № РР 27 07 АР, придобит на 23.03.2009 год. и отчужден на 30.08.2010 год., с пазарни стойности към момента на придобиване – 15 000 лева и на отчуждаване – 12 000 лева.

3. Лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № РР 82 22 АР, придобит на 21.06.2010 год. и отчужден на 15.02.2013 год., с пазарни стойности към момента на придобиване – 17 000 лева и на отчуждаване – 13 000 лева.

4. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег. № РР 72 95 АТ, придобит на 02.05.2012 год. и отчужден на 13.12.2014 год., с пазарни стойности към момента на придобиване – 10 000 лева и на отчуждаване – 8 000 лева.

5. Лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 1.8“, с рег. № РР 91 32 АМ, придобит на 16.07.2013 год. и отчужден на 18.12.2014 год., с пазарни стойности към момента на придобиване – 3 500 лева и на отчуждаване – 3 200 лева.

Стойността на описаните движими вещи, определена по цени към момента на отчуждаването им подлежала на отнемане в полза на държавата, поради неустановени законни източници на средства за придобиването им.

На 15.12.2003 год. в „Банка ДСК“ ЕАД – клон Исперих на името на ответницата била разкрита разплащателна сметка, закрита на 26.08.2005 год. По сметката били привеждани суми от Дирекция „Социално подпомагане“ в размер на 162 лева – през 2004 год. и 54 лева – през 2005 год. На 04.02.2009 год. на името на ответника М. в същата банка бил открит спестовен влог, по който на 04.02.2009 год. и 19.02.2009 год. били направени вноски в размер общо от 12 000 лева, приведени на 19.12.2009 год. по срочен депозит, закрит на 22.05.2009 год. На 23.03.2009 год. част от депозита в размер на 6 005.73 лева бил изтеглен, а остатъка в размер на 5 994.27 лева – весен по срочен депозит и изтеглен на 31.03.2009 год.

На името на ответника М. на 25.01.2011 год. била открита сметка в „ОББ“ АД, внесената по която сума от 800 лева била изтеглена на 06.11.2013 год. На 03.01.2005 год. в „ОББ“ АД на името на ответника М. била открита и сметка, по която били правени лични вноски, а на 13.07.2010 год. приведена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурън“ сума от 4 296 лева – застрахователно обезщетение.

На проверяваното лице била извършена ревизия, резултатите от която били отразени в Ревизионен акт № ********* от 29.08.2013 год., от които се установявало, че ответницата е получавала валутни преводи от чужбина по банкови сметки и чрез системата за експресни парични преводи „Уестърн Юнион“, като в хода на ревизията не били представени доказателства за произхода на средствата и основанието за получаването им. Общо получените суми възлизали на 325 150.20 лева. На основание чл.28, т.4 от ЗОПДНПИ се приемало, че получените от чужбина суми от трети лица са вложени в последващо придобиване на следното имущество: 1. Поземлен имот, находящ се в чертите на гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 31, за който е отреден парцел ХVIII – 1283, в кв.129 по регулационния план на града, целият с площ от 1 077 кв.м., ведно с построените в него жилище със застроена площ от 90 кв.м., мазе с площ от 16 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., навес без оградни стени със застроена площ от 20 кв.м., закупен от ответника М. с договор от 08.08.2006 год., обективиран в нотариален акт /НА/ № 91, том VII, рег. № 5588, дело № 751, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 45 000 лева;

4. Лек автомобил марка „БМВ“ модел „316 И“, с рег. № РР 9132, с пазарна стойност към датата на придобиване – 20.03.2007 год. – 10 000 лева;

5. Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег. № РР 71 75 АН, закупен от ответника М. с договор от 31.03.2008 год., с пазарна оценка към момента на придобиването – 9 000 лева;

6. Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РР 85 78 АН, закупен от ответника М. през месец април 2008 год., с пазарна оценка към момента на придобиването – 2 500 лева;

7. Лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, с рег. № РР 73 56 АН, закупен от ответника М. с договор от 13.10.2009 год., с пазарна оценка към момента на придобиването – 3 500 лева;

8. Лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № РР 82 22 АР, придобит на 21.06.2010 год. и отчужден на 15.02.2013 год., с пазарна стойност към момента на придобиване – 17 000 лева.

9. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег. № РР 72 95 АТ, придобит на 02.05.2012 год. и отчужден на 13.12.2014 год., с пазарна стойност към момента на придобиване – 10 000 лева.

10. Лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 1.8“, с рег. № РР 91 32 АМ, придобит на 16.07.2013 год. и отчужден на 18.12.2014 год., с пазарна стойност към момента на придобиване – 3 500 лева.

Направени лични вноски по банкови сметки на ответника М. в размер на 26 786 лева.

В резултат на последващо преобразуване на имущество било установено, че за придобиване на последващо имущество е вложена сума от 187 286 лева, а непреобразуваната в имущество сума е 137 864 лева, която подлежала на отнемане в полза на държавата.

Общият разход за издръжка на домакинството за три лица през проверявания период е определена на 101 395 лева. Разходите за задгранични пътувания на двамата ответника възлизали на 20 674.05 лева.

Установените несъответствия по години били както следва – 8 208 лева – за 2004 год.; 7 329.57 лева – за 2005 год.; 99 280.53 лева – за 2006 год.; 77 255.30 лева – за 2007 год.; 26 105 лева – за 2008 год.; 55 013.90 лева – за 2009 год.; 38 919.82 лева – за 2010 год.; 44 265.70 лева – за 2011 год.; 67 333 лева – за 2012 год.; 17 269 лева – за 2013 год. и 1 975 лева – за 2014 год.

При направен икономически анализ за определяне на значително несъответствие били взети предвид следните данни – доходи, приходи или източници на финансиране – 7 561.43 лева; обичайни и извънредни разходи – 122 069.05 лева; установен нетен доход – отрицателен в размер на 114 507.62 лева; имущество общо в размер на 326 447.20 лева и установено несъответствие в размер на 440 954.82 лева.

С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът да отнеме в полза на държавата имущество на стойност 304 250.66 лева, както следва:

1. Самостоятелен търговски обект – гараж № 8, преустроен в магазин за промишлени стоки с обща застроена площ от 19.04 кв.м., находящ се в чертите на гр.Исперих, ж.к.“В. Априлов“, блок 12, заедно с 1.79 % ид.ч. от общите части на сградата и 22.05 кв.м. от правото на строеж върху мястото, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 5 000 лева;

2. Поземлен имот, находящ се в чертите на гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 31, за който е отреден парцел ХVIII – 1283, в кв.129 по регулационния план на града, целият с площ от 1 077 кв.м., ведно с построените в него жилище със застроена площ от 90 кв.м., мазе с площ от 16 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., навес без оградни стени със застроена площ от 20 кв.м., с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 40 000 лева;

3. Недвижим имот, с административен адрес в гр.Свиленград, бул.“България“ № 198, а именно -79 / 1020 ид.ч. от УПИ III – 6175 в кв.169 по плана на гр.Свиленград, ведно с жилище - Апартамент № 1, на втори етаж, със застроена площ от 86.2 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 8.15 кв.м. и отстъпеното право на строеж, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 40 000 лева;

4. Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег. № РР 71 75 АН, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 8 000 лева;

5. Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РР 85 78 АН, с пазарна оценка към момента на подаване на искането – 1 500 лева;

7. Сумата в размер на 8 500 лева от продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“, с рег. № РР 91 32 АМ;

8. Сумата в размер на 12 000 лева от продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № РР 27 07 АР;

9. Сумата в размер на 13 000 лева от продажбата на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № РР 82 22 АР;

10. Сумата в размер на 8 000 лева от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег. № РР 72 95 АТ;

11.Сумата в размер на 3 200 лева от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 1.8“, с рег. № РР 91 32 АМ;

12. Равностойността на получените от трети лица суми в размер на 137 064.20 лева, които не са преобразувани в придобиване на последващо имущество;

13. Сумата в размер на 6 005.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16782690, открит в Банка ДСК ЕАД;

14. Сумата в размер на 5 994.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16902210, открит в Банка ДСК ЕАД;

15. Сумата в размер на 800 лева, изтеглена на каса от сметка № 800231438708810 в ОББ АД;

16. Сумата в размер на 13 986 лева, изтеглена на каса от сметка IBAN ***.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИЦИТЕ – А.Н.А. и Т. А. М. – оспорват иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 14 от 11.03.2014 год., постановена по НОХД № 25 / 2014 год. по описа на Окръжен съд – Разград, подсъдимата А.Н. А. е призната за виновна в това, че за времето от 01.01.2007 год. до 15.04.2007 год. в гр.Разград в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по чл.8, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, като не е подала годишна данъчна декларация за времето от 01.01.2007 год. до 15.04.2007 год., за придобити доходи през 2006 год. в размер на 91 853.53 лева, предвид чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ / отм./, с което избегнала плащане на данъчни задължения за данъчен период от 01.01.2006 год. до 31.12.2006 год. в особено големи размери – 21 408.85 лева и в периода от 01.01.2008 год. до 30.04.2013 год. в гр.Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, съгласно чл.6 от ЗДДФЛ, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 31 370.37 лева, като не е подала годишни данъчни декларации за времето от 01.01.2008 год. до 30.04.2008 год. за придобити доходи през 2007 год. в размер на 70 334.91 лева; за времето от 01.01.2009 год. до 30.04.2009 год. за придобити доходи през 2008 год. в размер на 23 146.27 лева; за времето от 01.01.2010 год. до 30.04.2010 год. за придобити доходи през 2009 год. в размер на 20 673.12 лева; за времето от 01.01.2011 год. до 30.04.2012 год. за придобити доходи през 2010 год. в размер на 28 219.22 лева; за времето от 01.01.2012 год. до 30.04.2012 год. за придобити доходи през 2011 год. в размер на 51 401.93 лева; за времето от 01.01.2013 год. до 30.04.2013 год. за придобити доходи през 2012 год. в размер на 39 521.22 лева, предвид чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, с което избегнала плащане на данъчни задължения за данъчен период от 01.01.2007 год. до 31.12.2007 год. – 15 954.46 лева; за данъчен период от 01.01.2008 год. до 31.12.2008 год. – 2 175.75 лева; за данъчен период от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. – 1 901.93 лева; за данъчен период от 01.01.2010 год. до 31.12.2010 год. – 2 629.92 лева; за данъчен период от 01.01.2011 год. до 31.12.2011 год. – 4 984.19 лева; за данъчен период от 01.01.2012 год. до 31.12.2012 год. – 3 760.12 лева, в особено големи размери – 52 779.22 лева, с което е осъществила от обективна и субективна страда състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26 , ал.1 от НК, поради което и на основание чл.36 НК й е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца и на основание чл.58 а, ал.1 НК е намалено с 1/3, като е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. Със същата присъда А. е призната за виновна и в това, че в периода от 07.10.2010 год. до 06.02.2013 год. в Дирекция за Социално подпомагане гр.Исперих, действайки в условията на продължавано престъпление, е затаила истина за получените брутни доходи от месец октомври 2009 год. до месец януари 2013 год. в размер на 139 815.38 лева, в резултат на което е получила без правно основание помощи от държавата в размер на общо на 1 260 лева, в писмени молби – декларации за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст по реда на чл.7 от ЗСПД, с вх. № 02 – 2926 / 07.10.2010 год.; вх.№ 3171 от 30.11.2011 год. год.; вх. № 228 / 06.02.2013 год., които по силата на чл.7 от ЗСПД се дават пред орган на властта – директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Исперих по образец, утвърден от Министъра на труда и социалната политика, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – размера на брутния доход през предходните дата на подаване на декларацията дванадесет месеца, с което осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.36 от НК й е определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.58 а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 и е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за една година и четири месеца. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл.23 от НК й е определено едно общо наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Подсъдимата А. е осъдена на основание чл.45 от ЗЗД да заплати обезщетение за причинените от престъплението по чл.313, ал.1 от НК имуществени вреди на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Исперих в размер на сумата от 1 260 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.02.2014 год. до окончателното изплащане. Със същата присъда А. е осъдена да заплати на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за причинените от престъплението по чл.255, ал.3 от НК имуществени вреди на Държавата, представлявана от Министъра на финансите в размер на сумата от 31 370.37 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 26.02.2014 год. до окончателното й изплащане. Предявеният от Министъра на финансите против подсъдимата А. Н. А. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 21 408.85 лева – обезщетение за претърпените вреди от престъплението по чл.255, ал.3 от НК - за избегнато плащане на данъчни задължения за данъчен период от 01.01.2006 год. до 31.12.2006 год., в особено големи размери – 21 408.85 лева, за придобити доходи през 2006 год. в размер на 91 853.53 лева, предвид чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ / отм./, е отхвърлен, поради погасяването му по давност. Присъдата е влязла в законна сила на 27.03.2014 год.

От приложеното по делото удостоверение от 17.02.2014 год. се установява, че постоянния и настоящия адрес на ответницата А. *** – считано от 23.04.2012 год. – последен постоянен адрес ***.12.2001 год. до 03.09.2008 год. Считано от 15.05.1996 год. настоящият адрес на А. е в гр.София, кв.Ботунец – 2, № 10, вх.А, ет.1, ап.1, Кремиковци.

Постоянният адрес на ответника М. ***1 от 04.06.2012 год., а настоящия в гр.Свиленград, бул.“България“ № 198, ет.1, ап.1, считано от 31.01.2012 год. От 12.09.2001 год. до 03.09.2008 год. като постоянен адрес на ответника е записан този в гр.Исперих, ул.“В. Левски“ № 13. Считано от 18.12.2002 год. до 18.02.2009 год. като постоянен и настоящ адрес на сина на ответниците - Д. Т. А.,***.

На 08.08.2006 год. ответникът М. е закупил следния недвижим имот, а именно – поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ /В. Левски/ № 31, за който имот е отреден парцел ХV III – 1283 в кв.129 по плана на града, целият с площ от 1077кв.м., ведно с построените в него жилище със застроена площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото му мазе с площ от 16 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 30 кв.м., навес без оградни стени със застроена площ от 20 кв.м., за сумата от 4 000 лева. Договорът е оформен с НА № 91, рег.№ 5588, дело № 751 от 2006 г., в който като данъчната оценка на имота е отразена сумата от 4 068.70 лева.

На 04.04.2012 год. ответникът М. е закупил следния недвижим имот, а именно – 79/1020 ид.ч. от урегулиран поземлен имот УПИ III – 6175 в кв.169 по плана на гр.Свиленград, целият с площ от 1020 кв.м., ведно с жилище – апартамент № 1, представляващо самостоятелен обект на собственост от построената в имота двуетажна жилищна сграда с търговски обекти и гаражи на първия етаж, което жилище е разположено на втория етаж от същата сграда, който апартамент № 1 е със застроена площ от 86.2 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 8.15 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, за сумата от 19 391 лева. Договорът е оформен с НА № 11, дело № 241 от 2012 год., в който като данъчна оценка на имота с административен адрес – гр.Свиленград, бул.“България“ № 198, е посочена сумата от 16 786.10 лева.

На 06.08.2012 год. ответницата А. е закупила следния недвижим имот, а именно – самостоятелен търговски обект – гараж № 8, преустроен в магазин за промишлени стоки, състоящ се от търговско помещение и складова част, с обща застроена площ от 19.04 кв.м., находящ се в чертите на гр.Исперих, ж.к.“В. Априлов“, блок 12, застроен в УПИ 1 – КЖС в кв.50, заедно с 1.79 % ид.ч. от общите части на сградата и 22.05 кв.м. от правото на строеж върху мястото, за сумата от 2 554.30 лева. Договорът е оформен с НА № 27, дело № 778 от 2012 год., в който като данъчна оценка на имота е отразена сумата от 3 684.20 лева.

Описаните по-горе три НА са приети като писмени доказателства по делото.

На 21.11.2005 год. ответникът М. е закупил лек автомобил, марка ВАЗ, модел 2103, с ДР№ РЗ 72 09 за сумата от 200 лева.

На 20.03.2007 год. ответникът М. е закупил лек автомобил „БВМ 316 И“, с ДР№ РР 91 32 АМ за сумата от 500 лева.

На 21.03.2008 год. ответникът М. е закупил лек автомобил БМВ 320 I за сумата от 1 320 лева.

През месец април 2008 год. ответникът М. е закупил лек автомобил, марка Фолксваген, модел Голф, с рег. № VDD085 за сумата от 200 евро.

На 23.03.2009 год. ответникът М. е закупил лек автомобил, марка БМВ, модел 530 Д, с рег. № РВ 2000 ВМ, за сумата от 2 400 лева.

На 30.08.2010 год. ответникът М. се е разпоредил в полза на трето на спора лице с лек автомобил, марка БМВ, модел 530 Д, с рег. № РР 2707 АР, за сумата от 1 500 лева.

На 13.10.2009 год. ответникът М. е закупил лек автомобил, марка Фиат, модел Типо, с рег. № РР 73 56 АН за сумата от 500 лева.

На 21.06.2010 год. ответникът М. е закупил лек автомобил марка АУДИ, модел А 8, с ДК № СА 55 58 ММ за сумата от 8 000 лева.

На 02.05.2012 год. ответникът М. е закупил лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, с рег. № В 35 59 НА за сумата от 1 000 лева.

На 16.07.2013 год. ответникът М. е закупил лек автомобил, марка Рено, модел Лагуна, с рег. № РР1057 ВА за сумата от 500 лева.

Договорите, обективиращи посочените по-горе сделки с МПС, са приети като писмени доказателства по делото.

От страна на ответника бяха представени и приети като писмени доказателства следните документи, а именно – договор за покупко – продажба на МПС от 10.12.2014 год., с който се е разпоредил в полза на трето на спора лице с лек автомобил, „Рено Лагуна 1.8“, с ДР№ РР 1057 ВА за сумата от 500 лева; договор за покупко – продажба на МПС от 11.12.2014 год., с който се е разпоредил в полза на трето на спора лице с лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег.№ РР 72 95 АТ за сумата от 500 лева; договор за покупко – продажба на МПС от 30.08.2010 год., с който се е разпоредил в полза на трето на спора лице с лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № РР 2707 АР за сумата от 1 500 лева; договор от 28.11.2011 год., с който се е разпоредил в полза на трето на спора лице с лек автомобил „Ауди А 8“, с рег. № РР 82 22 АР за сумата от 2 000 лева.

Като писмени доказателства от страна на ответниците бяха представени и приети от съда договор за заем с разсрочени вноски в превод от нидерландски език, сключен на 29.04.2008 год. между Ситибанк Белджъм – Брюксел – кредитор от една страна и от друга – Д. А.М. и Айфер Юсеинова Гьозенберг, за сума в размер на 56 482.44 евро, включваща 36 770 евро - номинална сума на заема, 19 712.44 евро – разходи за заема, за срок от 84 месеца, и договор от 22.04.2016 год. в превод от нидерлански език, сключен между Д. М. и Айфер Юсеинова – от една страна и от друга – ответника М., с подписването на който последният е декларирал, че дължи на заемодателите сума от 28 000 евро, получена като заем на две вноски – 15 000 евро – през месец юли 2008 год. и 13 000 евро – през месец ноември 2008 год., с договорен срок на връщане – 22.04.2016 год., по отношение на които бе открито производство по оспорване, заявено от страна на ищеца.

По искане на ответниците по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката К. се установява, че обичайното й местопребиваване било в гр.Свиленград, бул.“България“ № 95. Твърди, че познавала ответника М. от 2005 год., във връзка с общи бизнес интереси. Ответникът М. живеел в Белгия – при брат си, където работел в строителството. Често пътувал и до Холандия и Испания, от където купувал автомобили, които препродавал. Когато идвал в гр.Свиленград, ответникът винаги се отбивал в ресторанта на свидетелката. Споделял, че има дете. При разговори със свидетелката никога не споменавал за това, че живее с ответницата А.. Понякога в ресторанта идвал с руса жена, към която не се обръщал с името А.. Според свидетелката репутацията на тази жена не била добра – често идвала в заведението, придружавана и от други мъже. Когато свидетелката го попитала защо не идвал с майката на детето, той отговарял, че не живеят заедно. В гр.Свиленград, ответникът М. ползвал жилище под наем, което се намирало над магазин „Зора“. От показанията на свидетелката Р. се установява, че живее в с.Желязковец, Разградска област, където бил и домът на родителите на ответницата А., която живеела с тях и сина си. Свидетелката познавала и ответника М., който идвал в селото от време на време, за да види детето си и да даде издръжка. Ответницата А. заедно със сина си преимуществено живеели в селото. През лятото работела в Испания и Холандия. Пътувала и до Румъния, от където купувала стоки, които препродавала в селото. Твърди, че не е виждала ответниците да живеят заедно.

По искане на ищеца по делото бе назначена автотехническа експертиза, в представеното по която заключение вещото лице Х. е определил следните стойности на оценяваните МПС, а именно – пазарна стойност на лек автомобил ВАЗ 2103, с ДК№ РР 8419 АК към датата на придобиване 21.11.2005 год. - 400 лева; пазарната стойност на лек автомобил БМВ 320 И с ДК № РР 71 75 АН към датата на придобиване – 31.03.2008 год. - 7 800 лева; пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РР 85 78 АН към датата на придобиване – месец април 2008 год. - 2 700 лева; пазарната стойност на лек автомобил „Фиат Типо“ с ДК№ РР 73 56 АН към датата на придобиване – 13.10.2009 год. - 2 800 лева; пазарната стойност на лек автомобил „БВМ 316 И“ с ДК№ РР 91 32 АМ към датата на придобиване – 20.03.2007 год. - 8 000 лева, а към датата на отчуждаване 24.04.2009 год. - 6 500 лева; пазарната стойност на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с ДК№ РР 27 07 АР към датата на придобиване - 23.03.2009 год. - 13 500 лева, а към датата на отчуждаване – 30.08.2010 год. - 11 750 лева; пазарната стойност на лек автомобил „Ауди А8“ с ДК№ РР 82 22АР към датата на придобиване 21.06.2010 год. - 15 000 лева, а към датата на отчуждаване – 15.02.2013 год. - 13 000 лева; пазарната стойност на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ, с ДК№ РР 72 95 АТ към датата на придобиване 02.05.2012 год. - 10 000 лева, а към датата на отчуждаване 13.12.2014 год. - 8 800 лева.

Поради направено от ответниците оспорване на заключението, изготвено от вещото лице Х., по делото бе назначена тройна автотехническа експертиза, в представеното по която заключение експертите определят следните стойности на оценяваните моторни превозни средства, както следва: пазарната и застрахователна стойност на лек автомобил ВАЗ 2103, с ДК№ РР 84 19 АК към датата на придобиване 21.11.2005 год. - 400 лева; пазарната и застрахователна стойност на лек автомобил БМВ 320 И с ДК№ РР 71 75 АН към датата на придобиване – 31.03.2008 год. - 3 112 лева; пазарната и застрахователна стойност на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РР 85 78 АН към датата на придобиване – месец април 2008 год. - 1 463 лева; пазарната и застрахователна стойност на лек автомобил „Фиат Типо“ с ДК№ РР 73 56 АН към датата на придобиване – 13.10.2009 год. - 1 400 лева; пазарната и застрахователна стойност на лек автомобил „БВМ 316 И“ с ДК№ РР 91 32 АМ към датата на придобиване – 20.03.2007 год. - 3 385 лева, а към датата на отчуждаване 24.04.2009 год. - 2 443 лева; пазарната и застрахователна стойност на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с ДК№ РР 27 07 АР към датата на придобиване 23.03.2009 год. - 14 632 лева, а към датата на отчуждаване – 30.08.2010 год. - 11 304 лева; пазарната и застрахователната стойност на лек автомобил „Ауди А 8“ с ДК№ РР 82 22АР към датата на придобиване 21.06.2010 год. - 43 248 лева, а към датата на отчуждаване – 15.02.2013 год. - 27 650 лева, а към 28.11.2011 год. - 34 456 лева; пазарната и застрахователната стойност на лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ, с ДК № РР 72 95 АТ към датата на придобиване 02.05.2012 год. - 21 648 лева, а към датата на отчуждаване 13.12.2014 год. - 13 988 лева; пазарната и застрахователната стойност на лек автомобил „Рено Лагуна“ , с ДК № РР 1057 ВА към датата на придобиване – 16.07.2013 год. - 5 656 лева, а към датата на отчуждаване – 18.12.2014 год. и към 10.12.2014 год. - 4 934 лева. Поради оспорване заключението на вещите лица от страна на ответниците, по делото бе назначена повторна тройна автотехническа експертиза, от представеното по която заключение се установява, че справедливата пазарна стойност на оценяваните МПС към датата на придобиване и датата на отчуждаване във задоволително и незадоволително състояние е както следва – за лек автомобил ВАЗ 2103, с ДК№ РР 84 19 АК – 500 лева – задоволително и 400 лева – незадоволително състояние, а към датата на отчуждаване – и в двата варианта – 309 лева; за лек автомобил БМВ 320 И с ДК№ РР 7175 АН – 3 200 лева – в задоволително състояние и 2 500 лева – незадоволително състояние; за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РР 8578 АН – 2 300 лева – в задоволително и 2 000 лева – незадоволително състояние; за лек автомобил „Фиат Типо“ с ДК№ РР 73 56 АН - 1 000 лева – в задоволително и 600 лева – в незадоволително състояние; за лек автомобил „БВМ 316 И“ с ДК№ РР 91 32 АМ – 2 500 лева – в задоволително и 1 500 лева – в незадоволително състояние; за лек автомобил „БМВ 530 Д“ с ДК№ РР 27 07 АР – 14 000 лева – в задоволително и 12 500 лева – в незадоволително състояние; за лек автомобил „Ауди А 8“ с ДК№ РР 82 22 АР – 27 000 лева – в задоволително и 20 000 лева – в незадоволително състояние; за лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ, с ДК № РР 72 95 АТ – 16 000 лева – задоволително и 12 500 лева – в незадоволително състояние; за лек автомобил „Рено Лагуна“, с ДК № РР 10 57 ВА – 2 500 лева – в задоволително и 1 800 лева – в незадоволително състояние.

По искане на ищеца по делото бе назначена техническа експертиза, от представеното по която заключение се установява, че пазарната стойност на Поземлен имот, находящ се в чертите на гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 31, за който е отреден парцел ХVIII – 1283, в кв.129 по регулационния план на града, целият с площ от 1 077 кв.м., ведно с построените в него жилище със застроена площ от 90 кв.м., мазе с площ от 16 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., навес без оградни стени със застроена площ от 20 кв.м., към датата на придобиване – 08.08.2006 год. е 19 092 лева, съгласно първи вариант от заключението на вещото лице П., при който жилищната сграда, построена в имота е оценявана в състояние за основен ремонт, а съгласно втори вариант - стандартно изпълнение - 27 465 лева. Пазарната стойност на апартамент № 1, на втори етаж, със застроена площ от 86.2 кв.м., находящ се в гр.Свиленград, бул.“България“ № 198, ведно със 79 / 1020 ид.ч. от УПИ III – 6175 в кв.169 по плана на гр.Свиленград към датата на придобиване – 04.04. 2012 год. е определена от експерта за 33 559 лева – съгласно първия вариант от заключението, при която имота се оценя като такъв в незавършен вид, а съгласно втория вариант – стандартно изпълнение – 49 208 лева. Пазарната стойност на Самостоятелен търговски обект – гараж № 8, преустроен в магазин за промишлени стоки с обща застроена площ от 19.04 кв.м., находящ се в чертите на гр.Исперих, ж.к.“В. Априлов“, блок 12, към датата на придобиване – 06.08.2012 год. съгласно втори вариант – стандартно изпълнение е определена на 4 992 лева. Поради направено от ищеца оспорване заключението на вещото лице, по делото бе назначена тройна съдебно – техническа експертиза, от представеното по която заключение се установява, че пазарната стойност на поземлен имот, ведно с построените сгради в него сгради, находящ се в парцел ХVIII – 1283 в кв.129 по плана на гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 31, по цени към датата на придобиване – 08.08.2006 год., съгласно първи вариант – без основен ремонт на къщата е 15 300 лева, в това число – 5 600 лева – за земята и 5 600 лева – за къщата, а съгласно втори вариант – с извършен основен ремонт на къщата – 24 500 лева, в това число – 5 600 лева – на земята и 18 900 лева – за къщата. Пазарната стойност на самостоятелен търговски обект – гараж, преустроен в магазин, находящ се в гр.Исперих, ж.к. „В. Априлов“ № 12, по цени към дата на придобиване – 06.08.2012 год., изчислена по първи вариант – без извършен основен ремонт е 2 600 лева, а по втори вариант – с извършен основен ремонт – 3 600 лева. Пазарната стойност на апартамент № 1 на втория етаж, находящ се в гр.Свиленград, бул.“България“ № 198, построен в УПИ III – 175, кв.169 по плана на града към датата на придобиване – 04.04.2012 год. е 43 000 лева – съгласно първи вариант – без извършен основен ремонт, а съгласно втори вариант – с извършен основен ремонт – 49 000 лева.

От заключението, представено от вещото лице А. по допуснатата съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписите в договор за заем от 22.04.2016 год. са изпълнени от Т.М. и Д. М.. Поставеният в договора за заем с разсрочени вноски от 29.04.2008 год. подпис бил изпълнен от Айфер Гьозенберг, а подписът от името на Д. М. не бил изпълнен от същото лице.

По искане на ищеца по делото бе назначена счетоводна експертиза от представеното по която заключение се установява, че размерът на получените от ответниците приходи от трудови и приравнени на тях правоотношения, обезщетения, социални помощи и други за периода от 19.02.2004 год. до 19.02.2014 год. се равнява на 2 814.43 лева. За същия период от време общият размер на доходите, приходите / източниците на финансиране на ответниците е определен от експерта на 7 566.46 лева. Като вариант – в случай, че като източник на финансиране се включи и кредита в размер на 28 000 евро /54 763.24 лева/, размерът на полученият общ доход възлизал на 62 329.70 лева. Размерът на обичайните разходи за издръжка на домакинството на ответниците за проверявания период е определен на 101 395 лева, а този на разходите за пътувания в чужбина /дневни и квартирни/ - на 21 772.78 лева. Размерът на нетния доход, определен като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране и размерът на извършените обичайни и извънредни разходи на домакинството на ответниците за проверявания период е определен като отрицателен – - 115 601.32 лева. Като вариант - в случай, че като източник на финансиране се включи и кредита в размер на 28 000 евро /54 763.24 лева/, размерът на нетния доход също е определен отново като отрицателен - на - 60 838.08 лева. Размерът на разходите на ответниците за възмездно придобиване на недвижими имоти и МПС е определен на 188 549 лева, съгласно посочените от ищеца пазарни стойности, визирани в представените по делото експертизи. Преведените на ответницата А. суми от трети лица в чужбина за проверявания период са определени от вещото лице на 325 150.2 лева. Внесените суми по банкови сметки от ответниците са в общ размер на 33 682.27 лева. Общият размер на преобразуваните в имущество парични средства е 188 149 лева, а остатъкът от сумата, непреобразувана в имущество е 137 001.20 лева. Общият размер на имуществото на ответниците за проверявания период от време – 19.02.2004 год. до 19.02.2014 год. е определен на 359 232.47 лева, от които 188 549 лева – закупено имущество; 137 001.20 – остатък парични средства; 33 682.27 лева – внесени влогове и депозити. Несъответствието между нетния доход и имуществото на ответниците за проверявания период е определено в размер на 474 833.79 лева. Като вариант - в случай, че като източник на финансиране се включи и кредита в размер на 28 000 евро /54 763.24 лева/, размерът на несъответствието би бил 420 070.55 лева. По поставени от ответниците въпроси, вещото е извършило проверка в Банка ДСК, при която е установил, че спестовен влог № 16723205 е открит на 04.02.2009 год., като салдото по същия към 19.02.2014 год. възлизало на 16.59 лева. На 03.01.2005 год. в ОББ на името на ответника бил открит влог № 800231048741612, като за проверявания период са внесени 19 179.03 лева и са изтеглени 18 440 лева. Стойността на активите съгласно вариант 1 от тройната съдебно – техническа експертиза и вариант 1 от тройната автотехническа експертиза, съгласно формулираната от ответниците задача, е определена на 114 700 лева, включваща разходи за покупка на МПС – 53 800 лева и разходи за покупка на имоти – 60 900 лева. Приходите от продажбата на МПС е 33 000 лева. Стойността на активите съгласно вариант 1 от тройната съдебно – техническа експертиза и вариант 2 от тройната автотехническа експертиза е определена на 99 110.55 лева, включваща разходи за покупка на МПС – 38 210.55 лева и разходи за покупка на имоти – 60 900 лева. Приходите от продажбата на МПС е 25 860 лева. При тези данни, разликата между приходи и разходи е определена съответно на 153 849.47 лева и 162 298.92 лева. Като вариант - в случай, че като източник на финансиране се включи и кредита в размер на 28 000 евро /54 763.24 лева/, размерът на разликата между приходи и разходи би бил 208 612.71 лева, съответно – 217 062.16 лева. От допълнително представеното заключение от вещото лице Н. се установява, че размерът на обичайните разходи на домакинството на ответниците възлиза на 99 731.33 лева – след приспадане на разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия за едно лице, предвид заявеното от ответниците възражение, че едно от лицата в домакинството – синът им е бил малолетен, поради което определените за него разходи по посочените два пункта, следвало да бъдат приспаднати. Размерът на разходите за пътувания в чужбина /дневни и квартирни/ на ответниците за проверявания период, съгласно действащите към съответния момент Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е определен на 21 722.78 лева. Размерът на нетния доход, получен като разлика между доходи, приходи, източници на финансиране /извън получените преводи от чужбина/ и размерът на извършените обичайни и извънредни разходи на домакинството /извън разходите за покупка на МПС и имоти/ за проверявания период е отрицателен - - 113 937.65 лева, и съответно - - 59 174.41 лева – в случай, че като източник на финансиране се включи и кредита в размер на 28 000 евро, равняващи се на 54 763.24 лева. Размерът на разходите за възмездно придобиване на недвижими имоти и МПС е определен общо на 114 700 лева. При отговора на поставения от ответниците въпрос да се определят по години преведените на ответницата А. суми от трети лица в чужбина общо за проверявания период, във вариант, в който са защитими само с първични счетоводни документи, вещото лице е установило, че липсват платежни нареждания, с които е нареждан превода, поради което при определяне на сумата е изходил от приложената към делото справка за получени преводи от „Кеш експрес“, която представлявала вторичен счетоводен документ по смисъла на ЗС – носител на преобразувана /обобщена или диференцирана информация, получена от първичните счетоводни документи. Така определен, размерът на получените преводи възлизал общо на 214 772.86 лева. Внесените суми по банкови сметки от ответниците за проверявания период били 33 682.27 лева, в която сума вещото лице не е включил получената по банкова сметка ***.03 лева като застрахователно обезщетение от ЗАД “Булстрад“. Разликата между получените преводи и разходите за закупуване на имущество е определена на сумата от 100 072.86 лева. Общият размер на придобитото имущество е определен на 248 455.13 лева, а този на несъответствието – разлика между нетен доход и придобито имущество - - 362 392.78 лева, съответно – 307 629.54 лева – в случай, че като източник на финансиране се приеме и кредита в размер на 28 000 евро, равняващи се на 54 763.24 лева. Стойността на придобитите и продадени имоти и автомобили за процесния период – във вариант – без основен ремонт на имотите и при незадоволително състояние – за превозните средства е определена на сума от 114 700 лева, от която 53 800 лева – разходи за покупка на МПС и 60 900 лева – разходи за покупка на имоти. Приходите от продажбата на МПС са определени на 33 000 лева. Несъответствието – разлика между приходи и разходи би било 45 135.8 лева, а в случай, че като източник на финансиране се приеме и кредита от 28 000 евро, разликата би била общо 99 899.04 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните прави изводи:

Предпоставките за уважаване на иска, чиято правна квалификация се съдържа в нормата на чл. 74, вр.чл.62, вр. чл.63, ал.2, т.1, т.2, предл.2 - ро и т.5, чл.70 и чл.72 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ - Закона, се изразяват в наличието на следните условия – проверяваното лице да е осъдено за някое от престъпленията по чл.22, ал.1 от Закона и да може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито – чл.21, ал.1 от Закона. Съгласно ал.2 от същия текст обоснованото предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В § 1, т.7 от Допълнителната разпоредба на Закона като „значително несъответствие“ е дефиниран този размер между имущество и нетен доход, който надвишава 250 000 лева, съобразно редакцията в ДВ, бр.22, в сила от 24.03.2015 год. Приложимостта на ЗОПДНПИ се обуславя от това, че проверката е образувана след влизането му в сила – ДВ, бр.38 от 18.05.2012 год., в сила от 19.11.2012 год., въз основа на протокол за започване на проверка № ТД 04 ВА / УВ – 5290 от 19.02.2014 год. В чл.27, ал.3 от Закона е предвидено, че проверката обхваща 10 години назад, считано от датата на започването й – в разглеждания случай – 19.02.2004 год.

Безспорно по делото се установи наличието на първата от посочените по - горе предпоставки – ответницата А. е осъдена с присъда № 14 от 11.03.2014 год., постановена по НОХД № 24 / 2014 год. по описа на Окръжен съд – Разград, влязла в сила на 27.03.2014 год., с която й е наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, за извършено от нея престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК - за това, че в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения като не е подавала годишни данъчни декларации за придобити доходи за периода от 2006 год. до 2012 год., включително, в общ размер на 325 150.20 лева, попадащо в предметния обхват на чл. 22, ал.1, т.18 от Закона. Съгласно чл.63, ал.2 от Закона незаконно придобитото имущество включва личното имущество на проверяваното лице – в случая ответницата А. – т.1, имуществото, придобито общо от лицата във фактическо съжителство – т.2 и имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство т.5 – в случая ответника М.. В подкрепа на това обстоятелство – че в рамките на проверявания период - от 19.02.2004 год. до 19.02.2014 год., ответниците А. и М. са били във фактическо съжителство, съдът цени приетите като писмени доказателства справки за постоянен и настоящ адрес, видно от които, че от 2001 год. настоящият адрес на ответницата А. ***, а от 2012 год. постоянният й адрес е в гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 31. Посочените два адреса са вписани като постоянни адреси и на ответника М., променени едва след започване на проверката. Като недоказано съдът намира направеното от ответниците твърдение, че макар и да са били регистрирани на един адрес, не са били във фактическо съжителство по смисъла на § 1, т.3 от ДР на Закона, съгласно която „членове на семейството“ са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, и ненавършилите пълнолетие деца. В тази насока бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ответниците свидетели К. и Р., чиито показания съдът не цени като такива, опровергаващи твърдението на ищеца, за това, че ответниците са били във фактическо съжителство, по следните съображения: Показанията на свидетелката К. не почиват на преки и непосредствени впечатления, предвид изрично заявеното от нея твърдение, че срещите й с ответника М. в рамките на една година се ограничавали до 3 – 4 пъти. От друга страна свидетелката не оспорва, че при срещите си с ответника, същият е бил в компанията на жена, която обаче не познавала. Обстоятелството, че ответникът не е представил жената, с която е посещавал заведението на свидетелката и това, че последната е виждала жената, придружавана от ответника и в компанията на други мъже, само по себе си не сочи на извода, че това не е била ответницата А.. От друга страна, показанията на свидетелката К. са и противоречиви. В началото на разпита й, същата заявява, че ответникът М. й споделил, че с майката на детето си се запознали в селото, където са живели, а в края – че ответникът не й споделял подробности в тази насока. Показанията на свидетелката Р. също са лишени от непосредственост, дотолкова, доколкото същата твърди, че всяка година ответницата А. напускала селото и отивала да работи в чужбина – Холандия, Испания, през който период не би могла да има непосредствени впечатления относно това с кого и как съжителства ответницата. Наред с това, свидетелката твърди, че грижите по отглеждане и възпитание на детето на ответниците – Д. Т. А., роден на *** год. се поемали от двамата родители. В подкрепа на извода за това, че през проверявания период от време ответниците са били във фактическо съжителстване, съдът цени и приетата като писмено доказателство справка № 9242 от 28.02.2014 год. за задграничните им пътувания, от която се установява, че през проверявания период нееднократно двамата са пътували съвместно, с едно и също превозно средство. В подкрепа на това обстоятелство е и приложената по ДП № 28 / 2013 год. по описа на ОСлС при ОП – Разград докладна записка от Областна Дирекция на МВР- Хасково, в т.24 и т.28 от която са посочени част от влизанията и излизанията през ГКПП – та, находящи се на обслужваната територия на РУП – Свиленград на лица от региона на гр.Разград, пребиваващи в гр.Свиленград, в която освен датата и часа на влизане и излизане на ответниците, са посочени и МПС, с които пътуванията са били извършени, в това число и закупените от ответника М. такива през проверявания период. В тази насока е и приложената по ДП докладна записка относно извършена проверка по адресна регистрация в обслужваната територия, във връзка с повишения интерес от страна на граждани в други региони да наемат квартири в гр.Свиленград, от която се установява, че ответниците са живели на ул.“Димитър Благоев“ № 8, вх.Б, ет.3, ап.15, като лицата, извършили проверката са установили от разговор с тях, че са семейство и са адресно регистрирани.

Анализът на посочените по-горе доказателства налага безспорния извод, че през проверявания период ответниците са били във фактическо съжителство – обстоятелство, обуславящо материално правната легитимация на ответника М., придобитото от който имущество – налично, преобразувано и отчуждено също подлежи на отнемане в полза на държавата, предвид разпоредбите на чл.63, ал.2, т.2 и т.5 от Закона. С оглед нормата на чл.63, ал.2, вр. чл.62 от Закона, придобитото от ответниците имущество следва да се разглежда като една величина, при анализа на обстоятелствата, необходими за преценка дали е налице „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.7 от ДР на Закона. При отговора на този въпрос съдът изхожда от следните безспорно установени по делото данни, а именно: Размерът на получените от ответниците приходи от трудови и приравнени на тях правоотношения, обезщетения, социални помощи и други, в това число и от стопанска дейност на ответника М. за проверявания период възлиза общо на 2 814.43 лева, съгласно заключението на вещото лице Н., а размерът на доходите, приходите или източниците на финансиране – 7 566.46 лева, в която сума е включена както сумата от 2 814.43 лева, така и полученото от ответника М. застрахователно обезщетение. Безспорно установено е и това, че размерът на обичайните разходи за издръжка на домакинството на ответниците за проверявания период, съобразно данните от Националния статистически институт по години възлиза общо на 99 731.33 лева, съгласно допълнителното заключение на вещото лице Н., а размерът на разходите за пътувания в чужбина – дневни и квартирни, съобразно действащите към съответния момент Наредби за служебните командировки и и специализации в чужбина – 21 772.78 лева, сборът от които две суми, възлизащ на 121 504.11 лева представлява и общия размер на обичайните и извънредни разходи. При това положение разликата между посочените по-горе две суми – 7 566.46 лева – приходи и 121 504.11 лева – разходи /без тези за придобиване на имущество/, определяща размера на „нетния доход“ по смисъла на § 1, т.5 от Закона, се явява отрицателна величина, възлизаща на - 113 937.65 лева. Досежно размера на посочените по-горе суми като приходи и разходи, съдът цени заключенията на вещото лице Н..

При определяне размера на „несъответствието“ по смисъла на § 1, т.7 от ДР на Закона, наред с посочените по-горе величини следва да се определи и размера на разходите, които ответниците са направили за придобиване на имуществото, което по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Закона включва пари, движими и недвижими вещи. Безспорно по делото е установено, че за проверявания период, ответниците са придобили следното имущество 1. Самостоятелен търговски обект – гараж № 8, преустроен в магазин за промишлени стоки с обща застроена площ от 19.04 кв.м., находящ се в чертите на гр.Исперих, ж.к.“В. Априлов“, блок 12, заедно с 1.79 % ид.ч. от общите части на сградата и 22.05 кв.м. от правото на строеж върху мястото;

4. Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег. № РР 71 75 АН.

5. Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РР 85 78 АН.

6. Лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, с рег. № РР 73 56 АН, закупен от ответника М. с договор от 13.10.2009 год.;

7. Лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“, с рег. № РР 91 32 АМ, впоследствие отчужден;

8. Лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № РР 27 07 АР, впоследствие отчужден;

9. Лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № РР 82 22 АР, впоследствие отчужден;

10. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег. № РР 72 95 АТ, впоследствие отчужден;

11. Лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 1.8“, с рег. № РР 91 32 АМ, впоследствие отчужден;

12. Равностойността на получените от трети лица суми, които не са преобразувани в придобиване на последващо имущество;

13. Сумата в размер на 6 005.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16782690, открит в Банка ДСК ЕАД;

14. Сумата в размер на 5 994.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16902210, открит в Банка ДСК ЕАД;

15. Сумата в размер на 800 лева, изтеглена на каса от сметка № 800231438708810 в ОББ АД;

16. Сумата в размер на 13 986 лева, изтеглена на каса от сметка IBAN ***.

Спорен между страните е въпроса относно начина на остойностяване на имуществото – по посочената в договора цена или по пазарната стойност на имуществото, определена по цени към датата на придобиването. В тази връзка ответниците, чрез процесуалния си представител оспориха законосъобразността на метода за определяне стойността на придобитото имущество чрез вещи лица, изразявайки становището, че по този начин се игнорира отразеното в нотариалните актове, както и действителните отношения между страните. Съдът не възприема това становище по следните съображения: Докато придобивната цена при закупуване на недвижим имот е величина, по отношение на която страните по сделката са постигнали съгласие и същата е пряко обусловена от субективната им воля, то стойността на имуществото, предмет на същата сделка, независимо от формата на нейното легализиране, е обективна величина. Обвързвайки правното основание за отнемане на имущество в полза на държавата със стойностен критерий, законът налага тълкуването му като обективен такъв, т.е правно релевантна се явява пазарната стойност, а не тази, посочена в договора. Изключение от това правило се явява относимо само в случаите, когато държавата е прехвърлила възмездно на лицето определено имущество. В този случай приоритет следва да има правилото, че като страна по сделката държавата не може да се ползва срещу ответника от твърдения за друго правно положение, освен вече установеното между тях във връзка разменената стойност, въпреки критерия на специалния закон. Различно е положението при заявената като платена и получена в нотариалния акт цена по възмездна сделка между лицето - ответник по иска за отнемане и друг гражданско правен субект. Държавата нито участва в сделката, нито закон я обвързва да счита отразената цена за официално удостоверение. Официално удостоверени от нотариуса са единствено частните изявления на явилите си пред него лица. В тази връзка нотариалния акт не съставлява официален документ за стойността на сделката, за да е нужно законодателят изрично да извежда специално правило за целите на друг закон, по презумпция или като средство за оборване на официално удостоверени обстоятелства при облекчена тежест. Щом Законът е въвел критерий за „значително несъответствие“, касае се за величина извън волята на страните по прехвърлителните сделки и извън съдържанието на нотариалните актове във връзка с придобивната цена като съществен елемент от договора, предмет на официално удостоверени волеизявления на частни лица. С оглед на изложеното, съдът счита, че като придобивна стойност на придобитото имущество следва да се приеме пазарната такава по цени към момента на придобиването, съответно отчуждаването, определена в заключенията на вещите лица Х. и П., представени по допуснатите автотехническа и съответно – техническа експертизи, от които се установява по безспорен начин, че размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход се равнява на 439 087.85 лева и следователно отговаря на признака - значително такова по смисъла на § 1, т.7 от ДР от Закона, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.22 в сила от 24.03.2015 год. – над 250 000 лева. При определяне размера на разходите, необходими за закупуване на МПС, съдът цени заключението на вещото лице Х. като обективно и компетентно дадено пред останалите две заключения, представени по допуснатите по делото тройна и повторна тройна автотехническа експертизи, предвид обстоятелството, че определените от вещото лице Х. стойности съответстват в най-голяма степен на пазарните такива на оценяваните превозни средства. При определяне на пазарните стойности, вещото лице е отчело следните величини – 1. Налични данни за всеки автомобил, съобразно приложените по делото справки от КАТ и договори за покупко – продажба – тип на двигателя /вид гориво, мощност/, тип на купето, предполагаемо добро техническо състояние и сравнително добър външен вид за съответната „възраст“, от сайтове за продажби на леки автомобили втора употреба на българския автопазар – „Mobile.bg“ и „Cars bg“; 2. Промяната на средните пазарни цени за съответния период назад във времето и 3.Наличните данни за всеки от процесните автомобили в немското периодично издание „Шваке“, съдържащо информация за промяна на покупните цени от Германия за 10 годишен период преди публикуването му, включвайки транспортни разходи средно от около 800 лева за 1 бр. автомобил и определена печалба. Единствено вещото лице Х. определя стойностите по пазарните аналози – метод, който в най – голяма степен отговаря на изискването, визирано в нормата на чл.69, ал.1, т.4 от Закона, съгласно която превозните средства се оценяват по пазарната им стойност. Този метод не е възприет изцяло от експертите по допуснатите тройна и повторна тройна експертиза, назначени след направено от страна на ответниците оспорване на заключението по едноличната експертиза. Необосновано в тази насока вещите лица от състава на първоначалната тройна експертиза приемат като база за определяне стойността на оценяваните превозни средства метода на амортизираната възстановителна стойност, определяйки пазарната стойност като резултативна величина между инвестиционна /набавна/ стойност на нови автомобили от същата марка и модел, намалена със стойността на обезценяването – физическо изхабяване, функционално и икономическо обезценяване, прилагането на който в разглеждания случай – при липса на данни за състоянието на автомобилите, външният им вид и действителен пробег, би дало едни предполагаеми стойности, които не биха могли да послужат за целите на настоящото производство, при което стойностите следва да са еквивалент на пазарни такива. Като необосновано съдът намира и заключение на назначената повторна автотехническа експертиза, предвид това, че при определяне стойността на МПС, вещите лица са приели като база Наредба № 24 за задължителното застраховане, която в случая се явява неприложима доколкото при прилагането на този метод се изходжда от констатациите при извършен оглед на автомобила, което в разглеждания казус не е сторено, поради това, че местоположението на превозните средства не е установено. От друга страна дадените в това заключение стойности на автомобилите, определени по искане на ответниците като такива в задоволително и незадоволително състояние, се явяват и неприложими, предвид липсата на доказателства и изложени в тази насока доводи за действителното техническото състояние на оценяваните автомобили. С оглед на изложеното и възприемайки заключението на вещото лице Х., съдът приема, че направените от ответниците разходи за придобиване на превозните средства са в размер общо на 63 700 лева. Досежно разходите, направени от ответниците за придобиване на недвижимите имоти, съдът цени заключението на вещото лице П. пред това по допуснатата по делото тройна техническа експертиза, предвид обстоятелството, че в представеното от вещите лица З., Б. и Д. заключение, стойностите са определени въз основа на цените, посочени в проверени в Агенция по вписванията сделки, извършени между трети на спора лица, завишени от експертите с около 25 - 30 %, съгласно даденият от тях устен доклад, което не дава реална представа за пазарната стойност, определена по метода на пазарните аналози, възприет от вещото лице П., съгласно изискването, визирано в нормата на чл.69, ал.2, т.2 от Закона. Ценейки заключението на вещото лице П., съдът приема, че разходите, направени от ответниците за закупуване на процесните три недвижими имота се равняват общо на 81 665 лева. При това положение общият сбор на разходите за закупуване на движимо и недвижимо имущество се равнява на 145 365 лева. Размерът на разходите за направени влогове и депозити – 33 682.27 лева, или общо разходи, равняващи се на 179 047.27 лева, придобити в резултат на преобразуване на получени от ответницата А. парични преводи от чужбина, общо в размер на 325 150.20 лева. Остатъкът, след преобразуване на получените парични преводи за придобиване на посоченото имущество – имоти, МПС и пари, равняващ се на 146 102.93 лева, се явява незаконен източник на средства, подлежащ на отнемане в полза на държавата. Сборът от посочените сумите - 145 365 лева, 33 682.27 лева и 146 102.93 лева, формиращия общия размер на придобито от ответниците имущество /пари, движимо и недвижимо/ и установения нетен доход от – 113 937.65 лева, определя размера на несъответствието на 439 087.85 лева, явяващо се значително такова по смисъла на § 1, т.7 от ДР на Закона – обстоятелство, обуславящо основателността на иска.

Като неоснователно съдът намира становището на ответниците за това, че размерът на разходите за придобиване на недвижимото имущество следва да бъде определени по определената от вещото лице П. пазарна стойност във варианта без основен ремонт, възлизащи общо на 57 643 лева, предвид липсата на доказателства, че ремонта е извършен след закупуване на недвижимото имущество. За да определи стойностите по този вариант вещото лице е изходил единствено и само от обясненията на ответника, заявени му при огледа на имотите. Освен за недоказано, съдът намира твърдението и за преклудирано, доколкото доводи в тази насока не са изложени нито в отговора на исковата молба, нито след съобщаване на доклада по делото. Дори и условно да приемем, че стойността на имотите следва да бъде определена като такава съответстваща на твърдяното от ответниците състояние – без ремонт и включвайки посочената по горе сума в сбора на разходите, вместо сумата от 81 665 лева – стойност на имотите след ремонт, то размерът на несъответствието също надхвърля законовия минимум от 250 000 лева. При определяне размера на несъответствието по този вариант, съдът включва като размер на разходите за домакинство по НСИ сумата от 99 731.33 лева, определена от вещото лице Н. в представеното от него допълнително заключение, съгласно поставена от ответниците задача, при която да се изключат разходите за закупуване на алкохол и тютюневи изделия за едно лице, основано с твърдението им, че синът им е бил малолетен. Поради това, че заключенията на вещото лице Н. са представени съобразно формулирани от страните въпроси, препращащи произволно към част от представените оценителни експертизи, при определяне размера на несъответствието, съдът приема като база заключенията на вещите Х. и П. – във варианта за имотите след ремонт, въз основа на които направи изчисленията, обективирани по-горе.

Като неоснователно съдът намира становището на ответниците за това, че получените от А.А. суми от чужбина следва да се приемат като приходи, а не като незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане, доколкото същите били послужили като данъчна основа въз основа на която е определен дължимия от нея данък като местно физическо задължено лице, въз основа на влязлата в сила присъда, с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.255 от НК. По въпроса – следва ли да се приеме за установен като законен такъв доход, който е получен от незаконен източник, ако същият след установяването му от надлежните органи, е обложен с данък и данъкът е заплатен на държавата, има формирана съдебна практика, обективирана в решение № 560 от 23.06.2016 год. на ВКС по гр.д. № 1964 / 2016 год., III г.о., с което е прието, че незаконността на един доход се предопределя от порочността на основанието при неговото придобиване, като този порок не може да бъде саниран от декларирането на дохода и неговото облагане с данък, доколкото това действие не отстранява порока на основанието за придобиването му. В противен случай, според мотивите на решението, би се дала възможност да се легализират доходи от престъпна дейност чрез декларирането им и заплащането на данък, което е недопустимо. В рамките на наказателното производство са събрани данни за това, че на ответницата А. са изпращани парични преводи от различни чуждестранни граждани чрез международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“. Доходите, получени по описания начин, чийто размер е установен с влязла в сила присъда, възлизат на 325 150.20 лева. Тези доходи не са от стопанска дейност и не са от източник в страната. Същите не са и доходи от работа в чужбина, предвид липсата на доказателства за това. Не може да бъде възприето становището на ответниците, че сумите получени от трети лица в чужбина представляват „други източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на Закона, поради което са доход, а не незаконно придобито имущество. Това би било така, ако бе установено основанието за получаване на това „финансиране“ от чужбина – дали от трудови или приравнени на тях отношения, или плащания по облигационни отношения с трети лица. Тежестта да установят основанието за получаване на средствата лежи върху ответниците, което не бе сторено. Обстоятелството, че във воденото данъчно – административно и наказателно производство, тези суми са третирани като доход, подлежащ на облагане, не променя извода за незаконност на същия. В тези производства е била коментирана съставомерността на деянието, изразяващо се в укриването на доходи чрез неподаване на данъчна декларация и неплащане на дължимия данък. Предмет на разглеждане в наказателното производство не е бил произходът на средствата и начинът на придобиването им. В материалите по досъдебното производство прозират данни за измамливи действия на подсъдимата А. във връзка с исканата от нея „материална помощ“ от чуждестранни граждани, но в тази насока не са събрани достатъчно доказателства и не е повдигнато такова обвинение. С оглед на изложеното съдът приема, че средствата от чужбина са получени от ответницата А. без правно основание, което ги прави незаконно придобити.

Като неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците становище за липсата на доказателства, установяващи причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, предвид обстоятелството, че в ЗОПДНПИ за разлика от ЗОПДИППД – отм., изискване за такава връзка / пряка или косвена/ не се съдържа. За разлика от отменения закона за гражданската конфискация, действащия Закон не изисква като процесуална предпоставка за възникване правото на иск в полза на държавата влязла в сила осъдителна присъда по отношение на проверяваното лице, а наказателното производство, водено срещу него е само повод за образуване на производство по отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата срещу проверяваното лице. Разликата в двата закона ясно личи и от заглавията им, като на отнемане по стария закон подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по новия – незаконно придобито имущество. В този смисъл в настоящото производство, започнало по искова молба на комисията по новия закон, не подлежи на установяване връзката /пряка или косвена/ между придобитото имущество и извършеното престъпление от проверявания, поради което и соченото от тях ТР № 7 / 2014 год. на ВКС не намира приложение, доколкото с него са дадени разяснения по приложението на отменения закон.

Като неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците твърдение, че размерът на получените от А.Н. суми от чужбина е 214 772.86 лева, съгласно допълнителното заключение на вещото лице Н., а не 325 150.20 лева, установен в присъдата, предвид това, че на основание чл.300 от ГПК същата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, за това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Вредата и причинната връзка като елементи от общия деликтен състав на чл.45 от ЗЗД произтичат от резултатния характер на престъплението по чл.255 от НК – укриване на данъчни задължения в особено големи размери, за което ответницата А. е осъдена. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи от престъпния състав, включително и размера на вредата, който е елемент от фактическия състав на престъплението. Освен като неоснователно по изложените по-горе съображения, съдът намира твърдението и за преклудирано, доколкото не е заявено нито с отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание по делото, на което е съобщен доклада на съда. За пълнота на изложението, съдът намира твърдението и за недоказано, доколкото определеният от вещото лице Н. размер от 214 772.86 лева, съгласно допълнителното заключение, е въз основа само на справка, изготвена от Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“, съдържаща данни за изплатени на ответницата суми в офиси на „Одит консулт 2005“ ЕООД, „Еврокеш“ ООД, „РУМ Румен Димитров“ ЕООД, „Тавис“ ООД и „БООБ“ ООД, като не са взети предвид сумите, изплащани чрез системата на WESTERN UNION при „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Сосиете Женерал Еспресбанк“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Обединена Българска банка“, справки в каквато насока са приложени по досъдебно производство № 28 / 2013 год. по описа на ОСлС при ОП – Разград, приети като писмени доказателства по делото с прилагане на НОХД № 25 / 2014 год. на Окръжен съд – Разград, в проведеното по което съдебно заседание на 11.03.2014 год., подсъдимата А. – ответник в настоящото производство е заявила, че написаното в обвинителния акт отговаря на истината и, че е получила посочените в него доходи.

Като недоказано съдът намира и заявеното от ответниците твърдение за това, че като законен източник на средства следва да бъдат включени и получените от ответника М. заемни средства в размер на 28 000 евро, представяйки в тази насока документ от 22.04.2016 год., оспорен от ищеца. Изхождайки от съдържанието на документа, същият следва да бъде определен като частен свидетелстващ, а не диспозитивен, доколкото мотериализира удостоверително изявление на своя издател за това, че е получил от Д. М. на две вноски – през юли и ноември 2008 год., като заем суми от по 15 000 евро и 13 000 евро. Определянето на документа като свидетелстващ, а не като диспозитивен се обуслява и от това, че същия материализира изявление, удостоверяващо стоящ вън от документа факт за сключена сделка. Частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и в този смисъл не може да се противопостави на ищеца, доколкото същия не го е подписал. Съдът не е обвързан от доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото, отчитайки в тази насока обстоятелството, че документа е съставен след започване на проверката от ищеца и след предявяване на иска. От страна на ответниците не бяха представени никакви други доказателства, установяващи получаването на сумите, което прави невъзможна преценката на валидно сключени между ответника М. и трето на спора лице договори за заем, предвид реалния характер на сделката.

Като неоснователно съдът намира и заявеното от ответниците становище, че като приход следва да бъдат включени и получените от продажбата на МПС суми, предвид липсата на доказателства, установяващи законен източник на средства за тяхното придобиване.

С оглед на изложеното, съдът счита, че в полза на държавата следва да бъде отнето следното имущество, за което ответниците не доказаха законен източник на средства за придобиването му, а именно -

1.Самостоятелен търговски обект – гараж № 8, преустроен в магазин за промишлени стоки с обща застроена площ от 19.04 кв.м., находящ се в чертите на гр.Исперих, ж.к.“В. Априлов“, блок 12, заедно с 1.79 % ид.ч. от общите части на сградата и 22.05 кв.м. от правото на строеж върху мястото.

4. Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег. № РР 71 75 АН.

5. Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РР 85 78 АН.

6. Лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, с рег. № РР 73 56 АН.

7. Сумата в размер на 6 500 лева от продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“, с рег. № РР 91 32 АМ, като иска в останалата част до предявения размер от 8 500 лева следва да се отхвърли;

8. Сумата в размер на 11 750 лева от продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № РР 27 07 АР, като иска в останалата част до предявения размер от 12 000 лева следва да се отхвърли.

9. Сумата в размер на 13 000 лева от продажбата на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № РР 82 22 АР;

10. Сумата в размер на 8 000 лева от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег. № РР 72 95 АТ, доколкото до определената от вещото лице Х. сума от 8 800 лева не бе поискано увеличение на иска;

11.Сумата в размер на 3 200 лева от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 1.8“, с рег. № РР 91 32 АМ, доколкото до определената от вещото лице Х. сума от 3 400 лева не бе поискано увеличение на иска;

12. Равностойността на получените от трети лица суми в размер на 137 064.20 лева, които не са преобразувани в придобиване на последващо имущество, доколкото до установения размер на 146 102.93 лева не бе поискано увеличение на иска.

13. Сумата в размер на 6 005.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16782690, открит в Банка ДСК ЕАД;

14. Сумата в размер на 5 994.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16902210, открит в Банка ДСК ЕАД;

15. Сумата в размер на 800 лева, изтеглена на каса от сметка № 800231438708810 в ОББ АД;

16. Сумата в размер на 13 986 лева, изтеглена на каса от сметка IBAN ***.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 3 082 лева, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, определени съразмерно уважената част от иска и по компенсация с дължимите на ответниците разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И

По предявения от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване – гр.Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ № 67 против А. Н. А., ЕГН ********** *** и Т.А.М., ЕГН ********** *** И С К с правно основание чл.74, ал.1 и ал.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, ПОСТАНОВИ:

ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл.63, ал.2, т.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, от Т.А.М., ЕГН ********** ***, следното имущество, а именно:

1. Поземлен имот, находящ се в чертите на гр.Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 31, Община Исперих, Област Разградска, за който е отреден парцел ХVIII – 1283, в кв.129 по регулационния план на града, целият с площ от 1 077 кв.м., ведно с построените в него жилище със застроена площ от 90 кв.м., прилежащо мазе с площ от 16 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., навес без оградни стени със застроена площ от 20 кв.м., придобит с договор за покупко – продажба от 08.08.2006 год., оформен с НА № 91, рег.№ 5588, дело № 751 / 2006 год. по описа на нотариус Радомир А.;

2. Недвижим имот, с административен адрес - гр.Свиленград, бул.“България“ № 198, а именно: 79 / 1020 ид.ч. от УПИ III – 6175 в кв.169 по плана на гр.Свиленград, целият с площ от 1 200 кв.м., ведно с жилище - Апартамент № 1, представляващо самостоятелен обект на собственост от построената в имота двуетажна жилищна сграда с търговски обекти и гаражи на първия етаж, което жилище е разположено на втори етаж от същата сграда, който апартамент № 1 е със застроена площ от 86.2 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 8.15 кв.м. и отстъпеното право на строеж, придобит с договор за покупко- продажба от 04.04.2012 год., оформен с НА № 11, рег. № 1874, дело № 241 / 2012 год. по описа на нотариус Величка Василева.

3. Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 И“, с рег. № РР 71 75 АН, с рама № WBACB11060FC39528, двигател № 206S135290279.

4. Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № РР 85 78 АН, с рама № WVWZZZ1GZMW544218, двигател – без номер.

5 . Лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“, с рег. № РР 73 56 АН, с рама № ZFA16000004644119, двигател № 160A10468390726.

ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл.63, ал.2, т.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, от А.Н.А., ЕГН ********** ***, следното имущество, а именно: Самостоятелен търговски обект – гараж № 8, преустроен в магазин за промишлени стоки с обща застроена площ от 19.04 кв.м., находящ се в чертите на гр.Исперих, ж.к.“В. Априлов“, блок 12, застроен в УПИ I – КЖС, в кв.50, заедно с 1.79 % ид.ч. от общите части на сградата и 22.05 кв.м. от правото на строеж върху мястото, придобит с договор за покупко – продажба от 06.08.2012 год., оформен с НА № 27, рег.№ 6166, дело № 778 / 2012 год. по описа на нотариус Радомир А..

ОСЪЖДА Т.А.М., ЕГН ********** *** на основание чл.62, ал.2, т.2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да заплати в полза на Държавата, представлявана от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, сумата в размер на 42 450 /четиридесет и две хиляди четиристотин и петдесет/ лева, от която:

1. Сума в размер на 6 500 лева от продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“, с рег. № РР 91 32 АМ, като иска в останалата част – за разликата до предявения размер от 8 500 лева – ОТХВЪРЛЯ.

2. Сумата в размер на 11 750 лева от продажбата на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № РР 27 07 АР, като иска в останалата част – за разликата до предявения размер от 12 000 лева - ОТХВЪРЛЯ.

3 . Сумата в размер на 13 000 лева от продажбата на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № РР 82 22 АР;

4 . Сумата в размер на 8 000 лева от продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег. № РР 72 95 АТ,

5. Сумата в размер на 3 200 лева от продажбата на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна 1.8“, с рег. № РР 10 57 ВА.

ОСЪЖДА А. Н.А., ЕГН ********** *** на основание чл.62, ал.2, т.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да заплати в полза на Държавата, представлявана от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, сумата в размер на 137 064.20 /сто тридесет и седем хиляди шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща равностойността на парични преводи, получени от чужди граждани, чрез системата WESTERN UNION, които не са преобразувани в придобиване на последващо имущество.

ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН ********** *** на основание чл.62, ал.2, т.5 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да заплати в полза на Държавата, представлявана от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, сумата в размер на 26 786.46 /двадесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, включваща 6 005.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16782690, открит в Банка ДСК ЕАД; 5 994.73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16902210, открит в Банка ДСК ЕАД; 800 лева, изтеглена на каса от сметка № 800231438708810 в ОББ АД и 13 986 лева, изтеглена на каса от сметка IBAN ***.

ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН ********** *** да заплати сумата в размер на 3 462.18 /три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса, която сума да се внесе по сметка на Окръжен съд – Хасково.

ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** *** да заплати сумата в размер на 5 532.57 / пет хиляди петстотин тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща държавна такса, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН ********** *** и А. Н. А., ЕГН ********** *** да заплатят на КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, общо сумата в размер на 3 082 /три хиляди осемдесет и два/ лева – деловодни разноски – по съразмерност и компенсация.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	423
Дата:	16 ноември 2017 г. (в сила от 8 юни 2023 г.)
Съдия:	Тошка Иванова

Дело:	20155600100813
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	28 декември 2015 г.

Решение по дело №813/2015 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта