ОПРЕДЕЛЕНИЕ №788
гр. Варна, 07.12.2018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 535/18г., намира следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД, гр. Варна, подадена чрез
адв. К.Д. ***, срещу решение № 1431/31.07.18г. по гр.д. № 2375/16г. на ВОС, с
което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против В.Г. ***, В.К.Н., Г.Б.Н. *** и „СЕВАР“ ЕООД, гр.
Варна, ул.“Братя Миладинови“ 16, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗЗД,
за прогласяване на нищожност на Договор за доброволна делба от 11.06.2015г.,
вписан под Акт № 46, том V, дело 1744, с вх.рег.№ 13232 с дв.входящ 13066 от
11.06.2016г. по описа на АВ и за прогласяване на нищожност на нот.акт № 82 от
22.06.2015г., вписан под Акт № 195, том ХХХVІ, с вх. рег. с дв.вх. № 14194 по описа на АВ, поради
невъзможен предмет и поради противоречие със закона. Счита се, че решението е необосновано, тъй като е постановено в
противоречие с доказателствения материал по делото. Отправеното искане е
решението да бъде отменено и предявения иск по чл. 26 от ЗЗД да бъде уважен
чрез прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.06.15г. и на
НА № 82 от 22.06.15г., ведно с присъждане на разноските по делото. Сочи се, че
съдът не е съобразил, че одобряването на представения от ответника
инвестиционен проект по чл. 202 от ЗУТ, е постановено при непълнота на
преписката и в противоречие със закона – възложителят В. К. Н. е заблудил
длъжностните лица от общинската администрация, че е собственик на третия
тавански етаж, а освен това не е представил в пълнота решението по гр.д. №
2299/10г. на ВОС. Липсват и пълните проекти, които да са част от инвестиционния
проект. За имота освен това липсва план за реконструкция и преустройство, а с извършената
делба се заобикаля закона, тъй като се променя предназначението на имота. В
преписката на район „Одесос” липсва и самото решение за одобряване на
инвестиционния проект. В представеното пред съда копие от същия липсват и
графичните части на проектите по част електрическа, ВиК, за пожарна безопасност
и конструктивна. По делото е било установена и липсата на съгласие на НИПК при
Министерство на културата. Счита се, че от доказателствата по делото е видна и
целта на част от ответниците – да избегнат извършващата се публична продан на
двуетажната жилищна сграда. Освен това съдебният акт на ВОС противоречи на
нормата на чл. 297 от ГПК, имайки предвид формираната сила на пресъдено нещо с
решението по в.гр.д. № 2299/10г. на ВОС, с което е било установено, че
таванският етаж не може да бъде жилище или ателие (подробно са посочени и
теоретичните постановки относно същността и правните последици на силата на
пресъдено нещо на съдебно решение). Извежда се аргумент за тезата на ищеца
/въззивник/ и от твърдението на ответника В.Н., изложено в исковата му молба,
по която е било образувано и гр.д. № 4746/05г. на ВРС, ХІV с-в, който сам е
признал и е поддържал, че таванският етаж на къщата е обща част и принадлежи
към етаж 1 и етаж 2 от сградата. След като не е взел предвид извънсъдебното
признаване на неизгоден за страната факт, първоинстанционният съд е постановил
акта си в нарушение на процесуалните правила. Освен това обжалваното решение е
постановено и в противоречие на т. 1 от ТР № 34/15.08.1983 г. по гр.д. № 11/83
г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че подпокривното пространство /таванът/ на
сгради, притежавани в режим на ЕС, когато не е изградено като жилища, ателиета,
стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други обекти или сервизни
помещения към такива, е обща част от сградата, какъвто е и конкретния случай.
Изложено е още, че съдът е допуснал процесуално нарушение като без мотиви не е
уважил искането на ищеца за назначаване на тройна СТЕ, поради което и е
отправено доказателствено искане за назначаване на тройна СТЕ, която да
отговори на поставените общо 13 въпроса, както и дали в обекта в момента има
монтирани съоръжения на ел. и ВиК комуникациите, както и такива в изпълнение на
противопожарните предписания, съобразно одобрения инвестиционен проект. Освен
това е отправено искане да се спре настоящото производство до приключването на
образуваното по жалба на въззивното дружество адм.д. № 2434/18г., VІ с-в на
Адм.С-Варна, по което е поискано обявяване на нищожността на административния
акт, представляващ одобряването на инвестиционния проект за делбата от
11.06.15г. по чл. 202 от ЗУТ.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от В.Г.В. чрез процесуалните му представители адв. М.Б.
и адв. Вл. Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна и се претендира
обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва се поддържаното от насрещната
страна твърдение, че придобития от В. недвижим имот не отговаря на изискванията
за самостоятелен обект – ателие, както и основания на това правен извод за
нищожност на правните сделки за неговото придобиване поради противоречието им
на закона и поради невъзможен предмет. Счита се, че въз основа на събрания по
делото доказателствен материал може да се направи противоположния на
поддържанното от насрещната страна извод – процесният тавански етаж отговоря на
нормативните изисквания за ателие и това е признато с одобряването на
инвестиционния проект за делбата, както и попълването на кадастралната карта с този имот. Освен това от изслушаните пред
ВОС заключения се установило еднозначно, че процесното подпокривно пространство
отговаря на нормативните изисквания, предявени за обособяването на ателие.
Поради това и предявените искове са неоснователни. Оспорва се твърдението на
въззивника, че в инвестиционния проект липсват отделните му части по ел., ВиК,
проект пожарна безопасност и технически контрол по СК, тъй като същите са
приложени по делото. Счита се, че макар и да липсва съгласие на НИПК към
Министерство на културата за делбата, то такова не е необходимо, тъй като не са
предвидени никакви изменения по сградата по повод на тази делба. Освен това
силата на пресъдено нещо по предходно дело не обвързва страните по настоящото
дело, които са различни. Противопоставя се на уважаването на отправеното
доказателствено искане за назначаване на тройна СТЕ пред настоящата инстанция,
тъй като пред ВОС са били изготвени 5 отделни заключения от 2 вещи лица, в
които е било отговорено на почти всички и понастоящем формулирани въпроси, а
освен това по-голямата част от тях са неотносими към предмета на делото.
Въззиваемият се противопоставя и на искането за спиране на настоящото
производство до приключването на посоченото дело пред Адм.С-Варна, тъй като
същото е било прекратено като недопустимо с определение от 02.10.18г. /копие от
същото приложено към отговора/, а освен това въпросът за действителността на
одобряването на инвестиционния проект, който е главен по настоящото дело,
следва да се реши от настоящия съд.
Останалите насрещни страни –
въззиваемите В.К.Н., Г.Б.Н. *** не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в
срок, против обжалваем съдебен акт, от страна с правен интерес от обжалването и
при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е
допустима.
С определение № 671/30.10.18г.
настоящият съд е оставил без уважение искането на „Експрес гаранцион комерс”
ЕООД за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
до приключването с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. № 2434/18г. на VІ с-в на
Адм.С-Варна, както и е оставил без движение производството по исковата молба и
на въззивното производство по настоящото дело, давайки възможност на ищеца
/въззивник/ „Експрес гаранцион комерс” ЕООД в указан срок да обоснове правния
си интерес от така предявените искове, да уточни предявените искове и
ответниците по всеки един от тях.
С молба от от 12.11.18г. въззивното
дружество чрез адв. К. Д. е уточнило, че правният си интерес от предявените по
настоящото дело искове е обусловен от воденото срещу него гр.д. № 9350/16г. на
ВРС, по което настоящият ответник В.В.Г. претендира установяване против
дружеството, че той е собственик на ½ ид.ч. от имота с идентификатор
10135.1508.120.3. Освен това се сочи, че дружеството е придобило собствеността
върху цялата двуетажна къща в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови” 16, вкл. и
подпокривното пространство, за което с молбата се представя издаденото по
изп.д. № 20148070400340 на ЧСИ Н. Д.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.01.16г., върху което е
отразено, че е влязло в сила на 27.06.16г. и е вписано в СВ-Варна на 18.11.16г.
Освен това се сочи, че въззивното дружество е ипотекарен кредитор/взискател по
посоченото изпълнително дело, конституирано след прехвърлянето му на вземането
на първоначалния взискател „Токуда банк” АД, което е било обезпечено с
учредената на 26.02.08г. ипотека, включваща цялата сграда на посочения адрес. В
този смисъл правото на собственост на дружеството върху таванския етаж на
сграда е оспорено от ответника В. В. Г., което обуславя правния интерес да
бъдат атакувани придобивните основания /договорите/, с които той и неговите
праводатели се легитимират като собственици на същия имот. Изрично е посочено,
че се претендира прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от
11.06.15г. и на договора за продажба от 22.06.15г. Уточнено е още, че исковете
са насочени против съответните страни по посочените два договора – срещу
„СЕВАР” ЕООД, В. К. Н. и Г. Б. Н. – по договора за доброволна делба и против В.
К. Н., Г. Б. Н. и В.Г.В. – по договора за продажба. Посочено е, че в случай на
необходимост следва да се изиска гр.д. № 9350/16г. на ВРС за послужване, по
което е приложена учредената на 26.02.08г. ипотека, както и копие от посоченото
изпълнително дело. Към молбата са приложени и документи, за които не е
отправено искане за тяхното приемане като доказателства.
С определение № 736/15.11.18г.
съдът е разпоредил да се изпратят на въззиваемите преписи от уточняващата молба
на дружеството за изразяване на становище в 1-седмичен срок, а на дружеството е
дадена възможност в указан срок да уточни дали отправя искане за приемането
като доказателства по делото на представените с уточняващата молба документи,
вкл. и като обоснове относимостта и допустимостта им към предмета на
делото.
С молба от 03.12.18г. дружеството
чрез адв. К. Д. е посочило, че представените с предходната молба документи са
относими към предмета на делото и моли да бъдат приети като доказателства.
Повторени са твърденията, обосноваващи правния интерес от така предявените
искове, вкл. и последният като обусловен от вписаните ипотека и възбрана върху
цялата двуетажна къща на посочения адрес в гр. Варна, вкл. и обособения
тавански етаж, който се поддържа, че е обща част към първи и втори етажи на
къщата. В тази връзка се цитират и дела, инициирани от В. Г. В., по които му е
било отказано спирането на посоченото изпълнително дело, именно поради липсата
на противопоставими негови права спрямо правата на взискателя.
На 05.12.18г. е депозирано
становище по направените от въззивника-ищец уточнения единствено от В.Г.В. чрез
адв. М. Б. и адв. Вл. Г.. В същото се споделя целесъобразността на искането на
насрещната страна за изискване на гр.д. № 9350/16г. на ВРС, в което се съдържа
НА за учредяване на договорна ипотека № 158/2008г., тъй като се поддържа, че
ипотеката обхваща само първи и втори етажи на сградата, а не и целия прилежащ
тавански етаж, който неправилно е описан като възложен на дружеството с
представеното от него Постановление за възлагане от 08.01.16г. Въззиваемият се
противопоставя на приемането като доказателства на представените с уточняващата
молба две писма от Община Варна, свързани с даване на указания по повод лошото
състояние на сградата, тъй като същите са неотносими към предмета на делото.
Останалите въззиваеми не са
депозирали становище в дадения им от съда срок.
Съобразно направените от ищеца
/въззивник/ уточнения следва да се приеме, че не са налице пречки за
разглеждане на делото в открито с.з. Направеното от въззивника искане за
допускане на тройна СТЕ следва да се остави без уважение, тъй като от една
страна по повечето въпроси /така по т. 1, т. 2, т. 4-6 и т. 8-13/ са изслушани
няколко единични заключения, за които не може да се отнесе никоя от двете
хипотези на чл. 201 от ГПК, а освен това са събрани и писмени доказателства за
установяване на фактите, по които са формулирани въпросите. Останалите въпроси
или са правни /така по т. 3/ или не изискват специални знания в техническата
област, имайки предвид утвърждаваните към всеки момент условни знаци за съответните
планове по устройствените закони /така т. 7/.
Искането за приемане като
доказателства на представените с молбата от 12.11.18г. документи,
представляващи Постановление за възлагане от 08.01.16г. по изп.д. №
20148070400340 по описа на ЧСИ Н. Д., влязло в сила на 27.06.16г. и вписано на 18.11.16г. в
СВ-Варна, скицата на продадения поземлен имот и схемите на самостоятелните
обекти в сградата, както и справката от СВ-Варна относно вписванията,
отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на „Севар” ЕООД, са
относими към предмета на делото и са допустими /тъй като касаят обосноваването
на правен интерес на ищеца, за който не се отнасят преклузивните срокове/.
Същите следва да се приемат като доказателства по делото. Останалите два
документа, представляващи указания за аварийно-временното укрепване на сградата
от 21.09.18г. и връчването им на въззивника през м. 10.18г., не са относими към
предмета на делото, поради което същите не следва да се приемат като
доказателства.
Не следва да се изисква и гр.д. №
9350/16г. на ВРС, тъй като цитираният и от двете страни НА № 158, т. І, рег. №
3252, дело № 142/26.02.08г. на нотариус Ил. М. –Варна, рег. № 195 на НК, е
приложен на л. 5-6 от гр.д. № 13181/16г. на ВРС – първото образувано дело по
настоящото исково производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Експрес гаранцион комерс” ЕООД
за назначаване на тройна СТЕ, която да отговори на формулираните във въззивната
жалба общо 13 въпроса; за приемане като
доказателства на Указания за аварийно-временно укрепване, съставени на
21.09.18г. от администрацията на Община Варна и изпращането им до дружеството и
до В. Г. В. с рег. № АГУП 18001658ВН/25.10.18г. на Община Варна, както и за изискване на гр.д. № 9350/16г. на ВРС .
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от „Експрес гаранцион
комерс” ЕООД документи, представляващи Постановление за възлагане от 08.01.16г.
по изп.д. № 20148070400340 по описа на ЧСИ Н. Д., с
отразяване, че е влязло в сила на 27.06.16г. и вписано на 18.11.16г. в
СВ-Варна, скицата на поземлен имот № 15-287718-08.07.15г., схемите на
самостоятелните обекти в сградата с №№ 15-287697-08.07.15г., 15-287706-08.07.15г.
и 15-363735-26.07.16г., както и справка от СВ-Варна относно вписванията,
отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на „Севар” ЕООД за
периода от 01.01.1992г. до 12.11.2018г.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 16.01.19г. от 9.00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на копие от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване в никоя от двете му части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: