Р Е Ш Е Н И Е
№__________/_________07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
МЛ. СЪДИЯ МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Милена Николова
въззивно гражданско дело № 1092 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ
от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от П.Ц.П., действащ чрез адв. К.Д. (надлежно
упълномощен), срещу решение № 478/08.02.2018 г., постановено по гр. д. №
10108/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, 24-и състав, в частта с която въззивникът (ответник
в първоинстанционния процес) е осъден да заплати на „Макси Консулт“ ЕООД сумата
от 5 680,02 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода от
01.01.2016 г. до 01.07.2017 г. за поддръжка на общите части на сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к. ”Св. Св. Константин
и Елена”, ул. „57-ма” № 3, комплекс „Макси”, в която е разположен притежаваният
от ответника апартамент № 31 с площ от 153,93 кв. м., произтичащо от решение на
общото събрание на етажната собственост от 02.05.2011 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.07.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 436,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2016 г. до 19.07.2017
г., включително, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът
оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е игнорирал направеното с отговора
на исковата молба възражение за неизпълнение на възложените задължения на
ищцовото дружество за поддръжка на етажната собственост. Поддържа, че решението
на общото събрание на етажната собственост, от което ищецът черпи заявените
права, не го обвързва, доколкото е придобил собствеността върху обект в
етажната собственост след датата на решението и между страните не е подписано
предвиденото в решението споразумение за встъпване в правата и задълженията на
етажен собственик. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца с твърдения,
че титуляр на процесните вземания е етажната собственост, а не дружеството, на
което са възложени дейностите по поддържането на общите части на сградата,
съответно претенцията на последното, заявена в лично качество, е неоснователна.
Оспорва също възможността ищцовото дружество да бъде процесуален представител
на етажната собственост, доколкото по изрично разпореждане на закона такъв е
единствено нейният управител – физическо лице, или лице по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС,
на което са делегирани тези правомощия по силата на решение на общото събрание
и сключен договор с етажните собственици (какъвто в процесния случай липсва).
По същество
моли за обезсилване като недопустимо на решението в обжалваната част, а в
условията на евентуалност за неговата отмяна като неправилно и постановяване на
друго такова, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, и претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна – „Макси Консулт“ ЕООД, действащ чрез адв. Т.П. (надлежно упълномощена),
е депозирала отговор на подадената въззивна жалба в предоставения й срок по чл.
263, ал. 1 ГПК, в който излага становище за неоснователност на същата.
Поддържа, че възражението на ответника за неизпълнение на задълженията на ищеца
е недопустимо (релевирано след отговора на исковата молба) и неоснователно по
същество, доколкото задължението на етажния собственик за заплащане на
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтичат
от закона (чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 ЗУЕС) и решението на общото събрание на
етажната собственост, което обвързва и новите собственици от момента на придобиване
на собствеността (чл. 11, ал. 4 ЗУЕС). Твърди, че между страните е водено друго
дело – гр. д. № 9737/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, на същото
основание, но за друг период, като делото е приключило с решение, с което са
уважени предявените искове.
С тези
аргументи формулира искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съдът по предмета на спора съобрази
следното:
Първоинстанционното решение е влязло
в сила и не е предмет на въззивната проверка в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Макси Консулт“ ЕООД иск за разликата над присъдената сума от
5680,02 лв. до претендираната от 5680,08 лв., представляваща неизплатено за
времето от 01.01.2016 г. до 01.07.2017 г. възнаграждение за поддръжка на общите
части на сградата, съобразно площта от 153,93 кв. м. на притежавания от
ответника апартамент № 31, находящ се в сграда с административен адрес гр.
Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „57-ма“ № 3, комплекс „Макси“
умножена по 2,05 лв. с ДДС за 1 кв. м., произтичащо от взето на 02.05.2011 г.
решение на ОС на ЕС под т. 3, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
Производството пред Районен съд -
Варна е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от „Макси
Консулт“ ЕООД срещу П.Ц.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5680,08 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода от
01.01.2016 г. до 01.07.2017 г. за поддръжка на общите части на сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к. ”Св. Св. Константин
и Елена”, ул. „57-ма” № 3, комплекс „Макси”, в която е разположен притежаваният
от ответника апартамент № 31 с площ от 153,93 кв. м., произтичащо от решение на
общото събрание на етажната собственост от 02.05.2011
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
20.07.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
436,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2016 г. до
19.07.2017 г., включително, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молбата ищецът твърди, че
ответникът е собственик на ап. 31 в жилищен комплекс „Макси“ в гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“ с площ от 153,93 кв. м. Сградата, в която се
намира апартаментът е в режим на етажна собственост. На проведено на 02.05.2011
г. общо събрание на етажните собственици е взето решение „Макси Консулт“ ЕООД
да извършва всички дейности по поддръжка на общи части на сградата и целия
комплекс „Макси“ срещу месечно възнаграждение от 0,875 евро без ДДС с левова
равностойност 1,71 лв. без ДДС на 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен
собственик площ на обект в сградата. Съгласно взетото решение определеното по
този начин възнаграждение се дължи ежемесечно от всеки етажен собственик,
независимо от това дали обектът се обитава или не. В решението е прието още, че
всеки етажен собственик при прехвърляне на собствеността върху притежавания от
него обект следва да уведоми новия собственик за взетото решение и за
задълженията за заплащане на ежемесечна такса за общи части, като новият
собственик се явява правоприемник и приема решението. Въпреки че решенията на
ОС на ЕС са взети през 2011 г., а ответникът е придобил собствеността върху имота
на 08.12.2014 г., същите го обвързват, доколкото не са оспорвани по исков ред.
За периода от 08.12.2015 г. до настоящия момент ответникът не е заплащал
дължимата такса за поддръжка на общи части съгласно взетото решение на ЕС, която
съобразно площта на притежавания от него имот е в размер на 315,56 лв. с ДДС за
всеки месец. Доколкото в решението на ЕС
не е посочена дата за заплащане на дължимата ежемесечна такса, същата се дължи
на деня след изтичане на съответния месец, поради което, наред с дължимите такси,
е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение,
изчислено върху всяка вноска. По изложените съображения отправя искане за
уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът П.Ц.П. с писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва обстоятелството, че е етажен собственик в посочената сграда. Оспорва
дължимостта на процесната сума на основание взетото решение на ОС на ЕС,
доколкото не е спазен необходимият кворум при провеждането на същото. Заявява,
че претендираното възнаграждение е недължимо и поради това, че дейностите по
поддръжка не са извършвани от ищцовото дружество. Освен това комплексът е от
затворен тип, а договорът за възлагане на управление на общите части трябва да
е в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както и да бъде вписан в
Агенция по вписванията. Навежда доводи, че решението не го обвързва, тъй като
не е бил собственик към 2011 г. и не е подписвал допълнително споразумение с дружеството
- домоуправител за извършване на услуги по поддръжка. Не са издавани и фактури
от ищцовото дружество за осъществени такива дейности. По същество моли съдът да
отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
От протокол за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, ул. „57-ма“ № 3, комплекс „Макси“, се установява, че на
02.05.2011 г. общото събрание е избрало за
управител на етажната собственост „Макси Консулт“ ЕООД (решение № 2 от
протокола). С решение № 3 общото събрание е възложило на домоуправителя „Макси
Консулт“ ЕООД да извършва всички дейности по поддръжка на общите части на
комплекс „Макси“ срещу възнаграждение от 0,875 евро (без включен ДДС) или
левова равностойност 1,71 лв. (без включен ДДС) за 1 кв. м. от притежаваната от
всеки етажен собственик площ на обект в сградата, която сума се дължи
ежемесечно от всеки етажен собственик, независимо дали обекта се обитава или
не. В същото решение е посочено, че всеки етажен собственик се задължава при
прехвърляне на собствения си обект,
който притежава от сградата, да уведоми новия собственик за решението и
задълженията за заплащане на ежемесечна такса за общи части, както и да получи
подписа му в Споразумение – Приложение № 1, с което новият собственик се явява
правоприемник и приема решението. След подписването на Приложение № 1 всички
права и задължения по взетото решение се считат прехвърлени на новия собственик
и той се явява задължен да заплаща посочената такса като етажен собственик.
На 08.12.2014 г. между страните в настоящото производство е сключен
договор за поддръжка на общите части, по силата на който ответникът е възложил
на ищцовото дружество да извърши описаните в договора дейности по
организационно, техническо и административно управление на ап. № 31 срещу
месечна такса за поддръжка в размер на 1,30
лева без ДДС или 1,56 лв. с ДДС за 1 кв. м. или 240,13 лв. с включен ДДС
месечно. Договорът е сключен за срок от една година, считано от 08.12.2014 г.,
т.е. до 08.12.2015 г.
Видно от нотариална покана, представянето на която пред нотариус е
удостоверено с рег. № 1709/2017 г., том 2, № 12 по описа на нотариус Ивелина
Обретенова, нотариус с район на действие РС – Варна и рег. № 561 на Нотариалната
камара, на 31.03.2017 г. същата е връчена на ответника, като съдържа покана от
ищеца за заплащане на такси за поддръжка и управление, както следва: за периода
от месец 07.2015 г. до месец 09.2015 г. в размер на 720,40 лв. съгласно фактура
№ 270/30.09.2015 г., както и договорена лихва по чл. 3.4. от договора в размер
на 72 лв.; за месеци от 10.2015 г. до 08.12.2015 г. в размер на 480,26 лв.
съгласно договор, както и договорена лихва по чл. 3.4. от договора в размер на
48 лв.; за периода от м. 01.2016 г. до м. 03.2017 г. в размер на 4737,97 лв.
съгласно решение на ОСЕС от 02.05.2011 г., ведно със законна лихва от 263,23
лв.
При горната
фактическа установеност, по въведените въззивни основания за неправилност на
съдебното решение, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението.
Районен
съд - Варна е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността
на предявения иск по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: решение на общото
събрание на етажната собственост за определяне на дължимите такси за управлението
и поддържането на общите части на сградата, с което се учредява правоотношение между отделния етажен собственик и
останалите етажни собственици и по
силата на което възниква правно задължение за етажния собственик да заплаща
определените от общото събрание такси.
Спорен
пред въззивната инстанция е правният въпрос дали взетото на 02.05.2011 г. решение
на общото събрание на етажната собственост под т. 3 създава за въззивника
(ответник) правно задължение да заплати в полза на въззиваемото дружество (ищец)
претендираните за процесния период възнаграждения за поддържане на общите части
на сградата в етажна собственост.
Ищецът
в настоящото производство въвежда като основание на предявения иск наличието на
влязло в сила решение на общото събрание на етажните собственици от 02.05.2011
г., като изрично с молба вх. № 69413/29.11.2017 г. е уточнил, че предявява иска
от свое име, като е формулирал и съответно искане за присъждане в негова полза
на възнаграждение, произтичащо от решение на общото събрание на етажната
собственост.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззиваемото дружество не е носител на претендираното
вземане. Това е така, тъй като етажната собственост, която не е учредила
сдружение, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на
етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез
взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел и обвързват всеки отделен етажен собственик, независимо от
обстоятелството дали и как всеки един от тях е гласувал. По силата на тези
решения етажните собственици дължат изпълнение само по отношение на етажната
собственост като неперсонифициран субект – по арг. от чл. 38 ЗУЕС, който
регламентира правото на иск в полза на етажните собственици, предявен от надлежно
оправомощен управител.
По
изложените съображения управителят или представителят по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС
могат да представляват етажните собственици по дела във връзка с общите части
на етажната собственост и изпълнение на решение на етажната собственост, но не
могат да заявяват в своя полза права, респективно вземания, които да са
възникнали въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост (в
този смисъл и решение № 326/07.11.2014 г. по гр. д. № 4010/2013 г. на ВКС, ГК,
4-то отделение). Съгласно принципа за
свобода на договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан от
гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а
задължението за плащане на възнаграждение за извършени дейности на различен от
етажната собственост субект е мислимо единствено в рамките на породено от
двустранна сделка правоотношение – по арг. от чл. 9 ЗЗД. По същите съображения
етажната собственост или отделен етажен собственик не може да изисква изпълнение
на задължение от трето лице само въз основа на решение на общото събрание – без
да е сключен съответен договор, доколкото не е възникнало облигационно
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е и
съответното задължение.
Поради това, че чл. 38 ЗУЕС е императивна правна
норма, процесното решение под т. 3 от 02.05.2011 г. поражда присъщите си правни
последици само по отношение на етажните собственици. Изборът на „Макси Консулт“
ЕООД за управител на етажната собственост, както и изборът на същото дружество да
извършва дейностите по поддръжка, не го прави носител на правото да получи в
своя полза исковата сума от въззивника (ответник).
Няма твърдения, нито доказателства въззиваемото
дружество да е придобило претендираното материално право чрез друг правен
способ. Следователно надлежни страни по материалното правоотношение са въззивникът
(ответник) и етажните собственици, поради което липсва активна материално
правна легитимация на въззиваемото търговското дружество (ищец) по иска по чл.
38, ал. 1 ЗУЕС, а поради неговия акцесорен характер и по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на
предявените искове поради това, че въззиваемото дружество (ищец в производството)
няма правно основание да получи процесните суми от въззивника (ответник).
Поради противоположните правни изводи на двете
инстанции решението на Районен съд - Варна следва да се отмени в обжалваната
част, включително в частта за разноските, като неправилно, а исковете
отхвърлени.
По
разноските:
На основание чл.78, ал. 3 ГПК и направеното искане
въззиваемото дружество „Макси Консулт“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати
на въззивника П.Ц.П. направените по делото разноски за платена държавна такса
по подадената въззивна жалба в размер на 140,50 лв.
Мотивиран
от горното, съставът на Окръжен съд - Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 478 от 08.02.2018 г., постановено по гр.дело № 10108/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която П.Ц.П., ЕГН ********** *** е осъден да заплати
на „МАКСИ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Варна, к.к. Св.Св. Константин и Елена, ул. „57-ма“ № 3, комплекс „Макси“, офис
1 сумата от 5 680,02 лв. (пет хиляди шестстотин и осемдесет лева и две
стотинки), представляваща неизплатено възнаграждение за периода от 01.01.2016
г. до 01.07.2017 г. за поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, к.к. ”Св. Св. Константин и
Елена”, ул. „57-ма” № 3, комплекс „Макси”, в която е разположен притежаваният
от ответника апартамент № 31 с площ от 153,93 кв. м., произтичащо от решение на
общото събрание на етажната собственост от 02.05.2011
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
20.07.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
436,16 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2016 г. до 19.07.2017
г., включително, на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
включително в частта за разноските, с
която П.Ц.П. е осъден да заплати на „Макси Консулт“ ЕООД сумата от 873 лв.
(осемстотин седемдесет и три лева), представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „МАКСИ
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к.
Св.Св. Константин и Елена, ул. „57-ма“ № 3, комплекс „Макси“, офис 1 срещу П.Ц.П.,
ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5
680,02 лв. (пет
хиляди шестстотин и осемдесет лева и две стотинки), представляваща неизплатено
възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 01.07.2017 г. за поддръжка на
общите части на сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:
гр. Варна, к.к. ”Св. Св. Константин и Елена”, ул. „57-ма” № 3, комплекс
„Макси”, в която е разположен притежаваният от ответника апартамент № 31 с площ
от 153,93 кв. м., произтичащо от решение на общото събрание на етажната
собственост от
02.05.2011 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 20.07.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 436,16 лв. (четиристотин
тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.02.2016 г. до 19.07.2017 г., включително, на основание
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „МАКСИ КОНСУЛТ“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Св.Св.
Константин и Елена, ул. „57-ма“ № 3, комплекс „Макси“, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.П.,
ЕГН ********** ***, СУМАТА от 140,50 лв. (сто и четиридесет лева и петдесет
стотинки) - направени по делото разноски за държавна такса пред въззивната
инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Първоинстанционното решение в
останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: