Р Е Ш Е Н И
Е
№ 158
гр.Велико
Търново, 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на тридесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 116 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.Л.Е. *** срещу принудителна административна мярка –
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, по отношения на собственият му
автомобил „Мерцедес” с ДК № ***, наложена на 02.06.2017г. от Н.Г.Г. – инспектор
в ЕООД „Организация на движението, паркинги и гаражи“. Жалбоподателят
претендира нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като е наложен
от некомпетентни лица, както и в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Моли съда
да обяви за нищожна, респ. да отмени обжалваната принудителна мярка, като
издадена от некомпетентен орган и при липса на извършено нарушение по ЗДвП.
Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на същата, като моли
за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Принудителна административна
мярка - преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, по отношения на автомобил „Мерцедес” с ДК № ***,
наложена от инспектор при ЕООД „Организация за движението, паркинги и гаражи“.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2017г., около 15,48 часа на ул.
„Иван Вазов” в гр. В. Търново, жалбоподателят паркира собствения си лек
автомобил „Мерцедес” с ДК № *** на пътното платно, от лявата страна по посока
на движението по улицата, където е поставен пътен знак В 27 и допълнителна
табела „нарушителят се отстранява принудително“. В отсъствие на жалбоподателя
автомобилът е преместен с помощта на специализиран автомобил на „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД.
В хода на
съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган.
Настоящият състав не споделя развитата от жалбоподателя теза
за наличие на законово ограничение като длъжностно лице да бъде определен
служител на търговско дружество. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП
предоставя на собственика на пътя правото да определи компетентните лица, които
да налагат принудителната административна мярка принудително преместване на
автомобил. След като по дефиниция пътищата биват републикански, общински и
частни, то за „длъжностно лице” по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП може да бъде
определено всяко лице – не би могло да се изисква от собственика на частен път
да определя общински служител или държавен служител за лице, което да налага
принудителната мярка. При липсата на изрична законова забрана или изискване
принудителната административна мярка да се налага от лице, работещо при
собственика или администрацията, управляваща пътя, то всяко надлежно определено
лице представлява „длъжностно лице” именно с факта на посочването му като
такива от собственика или администрацията, управляваща пътя.
В конкретния случай паркирането е извършено на общински път,
за който няма спор между страните, че се управлява от Община Велико Търново.
Кметът на Община Велико Търново издава Заповед № РД22 – 1688 / 04.10.2017г., с
която определя четири поименно посочени лица за длъжностни лица, които да
прилагат или нареждат прилагането на принудителна административна мярка –
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или упълномощения от него водач, когато 1) превозното средство е паркирано
правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; 2) е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението и 3) не е заплатена дължимата цена по чл.99,
ал.3 от ЗДвП и в случаите на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП след изтичане на
разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. Издателят на
принудителната административна мярка И.К.П. е измежду определените от Кмета на
Община Велико Търново длъжностни лица, поради което и той разполага с
материална компетентност за налагане на ПАМ.
При наличието на изрично овластяване от собственика на пътя
без правно значение за компетентността на издателя на акта е факта дали
дружеството в което той работи може да бъде определено за „служба за контрол”
по смисъла на ЗДвП. Дали лицето има право да установява административни
нарушения, за преустановяването на които се издават принудителните
административни мерки е въпрос свързан с доказаността и материалната
законосъобразност на акта, но не и с компетентността на издателя му.
Настоящият състав намира принудителната административна
мярка за издадена в нарушение на материалния закон.
На първо място липсва адресат на административния акт. Всеки
административен акт следва да има адресат, който следва да е правосубектно
лице, а в някои случаи следва да притежава и специални качества. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”а” и „б” от ЗДвП принудителната административна
мярка преместване на превозно средство се налага на собственика на автомобила
или упълномощения от него водач. Следователно в конкретния случай адресата на
акта следва да притежава качеството собственик или упълномощен водач на лек
автомобил. В конкретния случай не е посочен собственика на автомобила, нито са
събирани преди издаването на ПАМ доказателства за собственика на автомобила или
управлението на МПС от упълномощено лице.
На второ място не е посочена правната норма за налагането на
принудителната административна мярка. В констативният протокол е посочено
съставянето му на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.171, т.5, б.”а”, ”б” и
„г” от ЗДвП. Първата разпоредба определя компетентните органи, а втората –
няколко хипотези за налагане на принудителна административна мярка преместване
на превозно средство. Така посочените правни основания включват както
преместване на правилно паркирано превозно средство, така и преместване на
паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство и такова,
което създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението, така и паркирано в зона за платено паркиране без заплащане на
дължимата такса. При наличието на повече от три различни фактически основания
за налагане на принудителна административна мярка липсата на индивидуализация
на правното основание се приравнява на липса на правно основание.
На трето място в хода на административното производство е
допуснато и нарушение на изискването по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП за уведомяване на районното управление на Министерството на
вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото
местоположение на превозното средство. В представената по делото административна
преписка липсва уведомяване, поради което не е изпълнена процедурата по
налагане на принудителната административна мярка.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя за недоказаност на паркиране на превозното средство в
нарушение на пътен знак В 27. На представения снимков материал е видно както наличието на пътния
знак забраняващ паркирането, така и допълнителна табела „нарушителят се
отстранява принудително“ и наличието на паркирани автомобили, един от които е
процесния.
Независимо от наличието
на административно нарушение на ЗДвП и основание за налагане на принудителната
административна мярка, настоящият състав намира, че допуснатите множество
нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат санирани в настоящото
производство и водят до извод за незаконосъобразност на принудителната
административна мярка.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателят за
присъждане на разноски съобразно представения списък с разноските и
доказателствата за действителното им заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка –
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, по отношения на собственият му
автомобил „Мерцедес” с ДК № ***, наложена на 02.06.2017г. от Н.Г.Г. – инспектор
в ЕООД „Организация на движението,
паркинги и гаражи“.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на Е.Л.Е. *** сумата
от 310лв. / триста и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: