№ 6
гр. Шумен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Т.а
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20223600900115 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е започнало по иск предявен от ЕТ „.....“, ЕИК
*********, гр. Силистра, ул. „....“ №31, ап.38, представлявано от собственика Ж.И.Ц. със
съдебен адрес – гр. Силистра, ул. „.....“ №19, ет.3, оф. 9 против „Екани“ АД, ЕИК *********,
с. Трем, общ. Хитрино обл. Шумен, ул. „Аврора“ №50. В исковата молба (ИМ) се твърди, че
страните в производството били в трайни търговски взаимоотношения. Сочи, че ищеца
доставял на ответника стоки – слънчогледово кюспе. Дружеството ответник не изпълнявало
своевременно задълженията си да заплаща сумите за доставените стоки като към 13.10.2022
г. общите задължения на ответника били в размер на 76 769.28 лв. с ДДС и се формирали от
доставки по следните фактури №********** – 1496 лв. и 299.20 лв., №********** – 7711.20
лв. и 1542.24 лв., №********** – 1740.80 лв. и 348.16 лв., №********** – 17190.40 лв. и
3438.08 лв., №********** – 18319.20 лв. и 3663.84 лв. и №********** – 17516.80 лв. и
3503.36 лв. Твърди, че били провеждани разговори с ответника и му били отправяни покани
да изплати задълженията си. Последният сторил това частично и заплатил (до 13.10.2022 г.)
сумата от 85 141.44 лв., но посочената по-горе сума от 76 769.28 лв. с ДДС останала
незаплатена. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника „Екани“ АД да заплати на
ищеца ЕТ „.....“ сумата от 76 769.28 лв. с ДДС, със съответната законна лихва в размер на 9
884.08 лв., от падежа на задължението по всяка фактура, ведно със сторените в настоящото
производство разноски, както и разноските направени в производство за обезпечаване на
вземането. В ИМ не се съдържат изрично направени доказателствени искания, но в нея е
направен списък на приложенията към ИМ.
От страна на ответника е депозиран писмен отговор на ИМ. В него се твърди, че
ответника не оспорва обстоятелството, че страните са били в търговски взаимоотношения,
както и че дължи претендираните от ищеца суми в ИМ. Оспорва твърдението обаче, че
ищецът се е обръщал към него с искане да уредят взаимоотношенията си. Сочи, че към ИМ
са приложени две покани, озаглавени „писмо за доброволно изпълнение“ и „уведомително
писмо“, но и двата документа са с една и съща дата, нямат изходящ номер от ищеца, както и
не са придружени от доказателство, че по някакъв начин са стигнали до ответника. Твърди,
че дружеството ответник на 31.12.2022 г. е направило опит да извърши плащане, след което
се установило, че има запор върху банковата им сметка в ОББ. Свързал се с ЧСИ наложил
запора, но не получил екземпляр от обезпечителната заповед. Ответника предприел
действия за извънсъдебно уреждане на спора, като се свързал с процесуалния представител
1
на ищеца на 30.11.2022 г. Твърди, че на 03.11.2022 г. от дружеството било извършено
плащане на сумата от 76769.28 лв. към едноличния търговец – ищец. Сочи, че съобразно т.5
от ТР №6/2013 отговорността за разноски направени в производството за обезпечаване на
иска е свързана с отговорността по исковото производство. Ето защо намира, че искането на
ищеца за присъждане на разноски за обезпечаването на бъдещият му иск следва да бъдат
отхвърлени или уважени до размера на присъденото по съдебен ред. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан,
както и да му бъдат присъдени сторените в това производство разноски. Ответника също
няма конкретни доказателствени искания, а е посочил приложение на документи към
отговора му.
От страна на ищеца е депозирана допълнителна ИМ в съответствие с възможността
предоставена от чл.372, ал.1 от ГПК. В него се излагат нови твърдения във връзка с
отношенията между страните. Твърди се, че преди налагане на запора за обезпечаване на
претенцията собственика на ищеца е провел разговори по телефон за уреждане на
отношенията между страните. При последните повиквания нямало отговор. С оглед на това
прибягнал до образуване на изпълнително дело с налагане на запор по банкова сметка.
Заведено било и настоящото дело с цена на иска 86653.36 лв., от които 76769.28 лв.
главници с ДДС и 9884.08 лв. лихва върху задълженията по фактурите, предвид падежа на
всяка от тях. Не оспорва обстоятелството, че ответинка на 3.11.2022 г., след научаване за
наложеният му запор, е изплатил на ищеца сумата от 76769.28 лв. Сочи, че чрез имейл е
уведомил ответника, че дължи още и сумата от 18 708.81 лв., формирана от сумите дължими
за лихви и разноски в производствата, като твърди, че сумите включени като адвокатски
възнаграждения са формирани от минималните размери според действащата редакция към
онзи момент на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи, че по ч.т.д. №20223400900056 по описа на ОС – Силистра е била
внесена и парична гаранция. Не се сочат нови доказателства.
Ответника е представил отговор на ДИМ. В него се поддържат становищата
изложени в първоначалния отговор. Сочи, че съдът допуснал обезпечението на бъдещ иск не
е съблюдавал законовите изисквания, тъй като в производството по обезпечаване на
бъдещия иск не са представени доказателства за завеждането му, както това изисква нормата
на чл.390, ал.3 от ГПК. Намира, че предвид това е следвало да бъде отменено обезпечението.
Твърди, че в производството за обезпечаване на бъдещият иск е поискано обезпечаване
единствено на бъдещите претенции за главница, но не и тези за лихва. Намира, че, тъй като
е изплатил главниците по претенцията, то тогава не е станал причина за завеждане на
производството в тази му част. Твърди, че всъщност размерът на дължимите лихви не е
претендираното от ищеца 9884.08 лв., а само 9564.23 лв. Въпреки това твърди, че не оспорва
дължимостта на сумата от 9884.08 лв. като лихви по посочените претенции и е извършил
плащане в посоченият размер, за което прилага платежно нареждане от 09.12.2022 г. за
9884.08 лв. Излага оплаквания, че запорът върху сметката му пречи на нормалната му
търговска дейност и разплащането му с другите контрахенти. Оспорва дължимостта на
разноските направени от ищеца, както следва: разходи за куриерски услуги в размер на
19.60 лв., разноски за такси и съобщения, в размер на 69 лв., за които не е уточнено точно за
какви такси и съобщения се отнасят. Моли да бъде отхвърлен предявения иск в частта му за
2
главница и лихви поради отпаднало правно основание. Моли да бъдат отхвърлени
претенциите на ищеца в обезпечителното и изпълнителното производство, поради
виновното поведение на ищеца, във връзка с приложението на нормата на чл.390, ал.3 от
ГПК. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото производство, както и в
обезпечителното, като сочи, че ще представи препис в първото съдебно заседание.
В съдебно заседание се явяват представители на двете дружества – страни в
производството. Процесуалният представител на ищеца отправя твърдение, че признава
иска за дължимата главница и мораторна лихва. Сочи, че между страните е спорен
единствено въпроса за дължимостта за претендираните от ищеца разноски. От страна на
ответника е направено изрично изявление, че не се противопоставя съдът да се произнесе с
решение при признание на иска по реда на чл.237, ал.1 от ГПК.
В тази връзка съдът е постановил определение на основание чл.237, ал.1 от ГПК, с
което е прекратил съдебното дирене в производството. Налице са всички предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска и не се констатират пречките за това –
чл.237, ал.3 от ГПК. Направеното признание на иска не може да бъде оттегляно – чл.237,
ал.4 от ГПК, освен ако изявлението на страната не е опорочено. По делото са представени
изрични пълномощни за процесуалните представители на страните, които съдържат и
възможност за разпореждане с предмета на иска – л.8 и л.50 от делото. Що се касае до
мотивите на подобно решение – на основание чл.237, ал.2 от ГПК е достатъчно съдът само
да посочи, че то се основава на признанието на иска. Поради изложеното съдът намира, че
не следва да излага мотиви, както и не е необходимо да обсъжда депозираните
доказателства.
Доколкото обаче е налице хипотезата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе
предвид настъпилите след завеждането на производството обстоятелства. Както се
установява претенцията на ищеца е депозирана в съдебно деловодство на 14.10.2022 г., а
претендираните като главница суми са заплатени на 03.11.2022 г., а тези претендирани като
мораторни лихви са платени допълнително на 09.12.2022 г. И двете плащания на дължимите
суми са извършени преди това. Ето защо въпреки признанието на иска по реда на чл.237,
ал.1 от ГПК съдът следва да вземе предвид обстоятелствата настъпили след завеждане на
ИМ и да отхвърли така предявената претенция, като неоснователна, поради настъпило
погасяване на задълженията след предявяване на иска.
Съдът е указал в съдебно заседание на страните, че могат да се спогодят, но
представителят на ответника е посочил, че намира, че не желае сключване на спогодба
между страните.
Страната се явява задължена за разноските, по дело, по което е станала причина за
завеждането му – argumentum a contrario от чл.78, ал.2 от ГПК – „Ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.“ В конкретният случай отвентикът е станал причина за завеждане на
делото, доколкото са били налице негови ликвидни и изискуеми задължения по фактури с
настъпили падежи. Фактурите са били издадени през юли 2021 г., а според нормата на
3
чл.303а, ал.3, изр.1 от ТЗ „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да
се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на
стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди
това.“ Т.е. ответникът е задължен за всички суми, които са свързани с неизплащане на
задълженията предявени в производството.
Ищецът е поискал още с ИМ присъждане на сторените от него разноски в
предприетото обезпечително производство, както и сторените в настоящото. В проведеното
съдебно заседание представителя на ищеца е представил и списък на разноските по реда на
чл.80 от ГПК. В него е посочено, че за разноски ответника дължи сумата от 8 824.73 лв. без
да е направил разбивка на дължимото за конкретни услуги – адвокатски хонорар(и),
държавни такси, други такси и разноски. Съдът намира за необходимо да коментира, че част
от сумите които се претендират най-вероятно са направени в обезпечителното производство,
но самото дело е заведено и разгледано от Окръжен съд Силистра, като то не е ангажирано
като доказателство в настоящото производство. Не са представени и като отделни
доказателства някакви документи установяващи направените от ищеца разноски в това
цитирано и от двете страни обезпечително производство.
В рамките на настоящото дело съдът констатира като направени от ищеца следните
разноски – 3466.13 лв. – държавна такса (л.9 от делото); 3130 лв. – суми платени като
адвокатски хонорар, както и сумата от 135 лв. платени по изпълнително производство,
свързано с производството за обезпечение, обективирани във сметки №47734/21.10.2022 г.
за 66 лв. за образуване на изпълнително дело, изготвяне на покана и уведомление и налагане
на запор; №47735/21.10.2022 г. – 3 лв. за допълнителни разноски и №37037/21.10.2022 г.
отново за 66 лв. за образуване на изпълнително дело, изготвяне на покана и уведомление и
налагане на запор и трите на ЧСИ .... с №930 на КЧСИ и район на действие – района на
ШОС. В този смисъл в настоящото производство са налице данни за направени от ищеца
разноски в размер на 6 731.13 лв.
Направените от представителя на ответника възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение касаят единствено платеното възнаграждение за проведеното
обезпечително производство, но както бе коментирано по-горе съдът не намира за доказано
наличието на направени в обезпечителното производство разноски от страна на ищеца,
поради обстоятелството, че последният не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед на изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумите от 6596.13 лв. – разноски направени в настоящото производство – адвокатски
хонорар и държавна такса, както и сумата от 135 лв. направените от ищеца разноски за
водене на изпълнително производство във връзка с допуснатото му обезпечение.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.....“, ЕИК *********, гр. Силистра, ул. „....“ №31,
ап.38, представлявано от собственика Ж.И.Ц. със съдебен адрес – гр. Силистра, ул. „.....“
№19, ет.3, оф. 9 против „Екани“ АД, ЕИК *********, с. Трем, общ. Хитрино обл. Шумен, ул.
„Аврора“ №50 искове за сумата от 86 653.36 лв. (осемдесет и шест хиляди шестстотин
петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) , от които 76 769.28 лв. (седемдесет и шест
хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) – главници с ДДС
формирали се от доставки по следните фактури: №********** – 1496 лв. и 299.20 лв.,
№********** – 7711.20 лв. и 1542.24 лв., №********** – 1740.80 лв. и 348.16 лв.,
№********** – 17190.40 лв. и 3438.08 лв., №********** – 18319.20 лв. и 3663.84 лв. и
№********** – 17516.80 лв. и 3503.36 лв., както и сумата от на 9 884.08 лв. (девет хиляди
осемстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки) – мораторни лихви върху
горепосочените суми за главници от датата на падежа по всяка една от тях до датата на
предявяване на ИМ – 14.10.2022 г., като неоснователни поради настъпило погасяване на
задълженията след предявяване на иска.
ОСЪЖДА „Екани“ АД, ЕИК *********, с. Трем, общ. Хитрино обл. Шумен, да
заплати на .....“, ЕИК *********, гр. Силистра, сумата от 6 596.13 лв. (шест хиляди
петстотин деветдесет и шест лева и тринадесет стотинки), представляващи дължими
разноски за водене на производството от ищеца.
ОСЪЖДА „Екани“ АД, ЕИК *********, с. Трем, общ. Хитрино обл. Шумен, да
заплати на .....“, ЕИК *********, гр. Силистра, сумата от 135 (сто тридесет и пет) лева,
представляващи разноски за водене на изпълнително производство от ищеца във връзка с
допуснатото му обезпечение.
Решението е постановено при признание на иска по реда на чл.237, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5