Решение по дело №67/2019 на Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ № 123

 

гр.ВРАЦА,22.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,Гражданско отделение,в публичното заседание на 20 март 2019 год. в състав:

      

                Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

       Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ                                           ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

 

при секретаря Мария Ценова,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №67 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.30,ал.3 "Закон за закрила на детето".

Образувано е по въззивна жалба вх.№9533/03.12.2017 г. на Й.Л.Б. и Т.Д.С.,***, против Решение №863/20.11.2018 г. по гр.дело №3529/2018 г. на Районен съд-Враца, с което е отхвърлена молбата им с искане по чл.30 ЗЗДет. - за прекратяване на настаняването на детето С.Т.Д. в приемно семейство и за реинтеграцията му в биологичното семейство.

Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно, тъй като районният съд не е съобразил, че разполагат с необходимите средства за отглеждането на детето, като всеки месец дават по 100.00 лева за идване до гр. Враца за осъществяване на контакт с него. Изразяват несъгласие с констатациите на съда за тяхно влошено здравословно състояние,както и със заявеното от приемния родител при изслушването му в съда.

Искат детето С.Т.Д. да бъде върнато в биологичното си семейство.

Дирекция"Социално подпомагане"-гр.Враца,Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Козлодуй и РП-Враца не заявяват становище по жалбата.

В съдебно заседание е изслушана Н.Г.Г.-приемния родител,при когото е настанено детето С..

 Въззивната жалбата е процесуално допустима - подадена е от лица с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество - правилно и  обосновано.

Предмет на разглеждане по делото е поредна молба на Й.Л.Б. и Т.Д.С.  с правно основание чл.30,ал.1 във връзка с чл.29,ал.1,т.6 от "Закон за закрила на детето" за прекратяване настаняването на малолетното им дете С.Т.Д.,родено на *** год., в професионално приемно семейство и реинтеграцията му в биологичното  му семейство.

За да отхвърли с обжалваното решение тази молба,Районен съд-Враца е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено,че исканите от родителите прекратяване на настаняването и реинтеграция в биологичното семейство са в интерес на детето С.Д.,респективно-не е установено,че майката и бащата към настоящия момент имат възможност да поемат грижите за отглеждането и възпитанието му в семейна среда.Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани.Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока,които мотиви въззивната инстация напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 ГПК.

Правилно съдът е приел,че необходима предпоставка за исканото  прекратяване на настаняването на детето в специализира институция е прекратяването да е в негов интерес,като подробно е посочил какво представлява най-добрия интерес, по смисъла на §1,т.5 от Допълнителните разпоредби към ЗЗДет.Именно с оглед на определения от посочената разпоредба интерес на детето съдът е преценил доколко в случая исканото прекратяване е в интерес на детето С.,при което е стигнал до правилен и обоснован извод,че прекратяването не е в интерес на детето.

По делото не е установена способността на Й.Б. и Т.С. да се грижат за детето си в семейна среда.Напротив,установено е от представените и неоспорени от молителите социални доклади,изготвени от Дирекция "Социално подпомагане"-Враца и Дирекция "Социално подпомагане"-Козлодуй,че родителите имат много нисък родителски капацитет,живеят в крайно неподходящи битови и хигиенни условия,страдат от тежки заболявания , нямат подкрепяща среда от близки и роднини и не поддържат никакви социални контакти извън домакинството.

Всички тези обстоятелства сочат,че реинтеграцията на детето в биологичното му семейство не само не е в негов интерес,но би поставило в опасност здравето и живота му.

И изцяло опровергават твърденията на жалбоподателите във въззивната жалба,че имат нужния родителски капацитет и финансова възможност за отглеждане на детето в семейна среда,поради което въззивният съд възприема тези им твърдения като защитна теза,неподкрепена с доказателства.

Тук следва да се отбележи,че в разпоредбата на чл.29 от ЗЗДет са изброени хипотезите,при които се прекратява настаняването на дете извън семейството.В настоящия случай основанието,на което се иска прекратяването,е по т.6 на посочената разпоредба,а именно - поради отпадане на основанията по чл.25,ал.1 ЗЗДет.Доколкото настаняването първоначално в специализирана институция,а впоследствие в приемни семейства е било извършено поради трайната невъзможност на родителите да отглеждат детето,то в рамките на настоящето производство трябва да се докаже промяна,изразяваща се в наличие на възможност и условия детето да бъде отглеждано в семейна среда.В конкретния случай такава промяна не е установена.

При тези си съображения настоящият съдебен състав приема,че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 от ГПК,Окръжен съд-Враца

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №863/20.11.2018 г. по гр.дело №3529/2018 г. на Районен съд-Враца,постановено в производство по чл.30,ал.1 от "Закон за закрила на детето".

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Преписи от същото да се изпратят за сведение на жалбоподателите и на Дирекция "Социално подпомагане"-Враца.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                        ЧЛЕНОВЕ:1..........             2..........