№ 1587
гр. Плевен, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Г. Иванова Гражданско дело №
20244430100096 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., чрез ***, против М. М.
А., ЕГН **********, от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същият дължи на ищеца сумата от 588,07 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022г.-
30.06.2023г., и сумата от 35,93 лева, представляваща лихва за забава за
периода 04.07.2022 г.-01.08.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4858/2023 г. по описа на РС-
Плевен.
Твърди се в исковата молба, че по заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №4858/2023 г. по описа на
РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение, против длъжника М.
А., като след дадени указания, ищецът сочи, че е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си по отношение на М. А..
Твърди се, че до имот, на който ответника е собственик/ползвател, е
доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ
се гр. Плевен, жк.“***“, бл.***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено
искане за съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му *** - адв.З. Т. от АК-Плевен, в който не оспорва исковете по
основание и размер. Посочва, че исковата молба е допустима и основателен,
като отбелязва, че не е изтекла давността по отношение на вземането; че няма
данни за извършени плащания от страна на ответника; приложени са таблица
извлечение по пера, препис-извлечение за исковия период, фактури, които
особеният представител не оспорва, като обективиращи вземането. Не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез ***, не
се явява, представлява се от адв.З. Т. от АК-Плевен. Особеният представител
поддържа отговора на искова молба. Излага становище, че е проучил щателно
делото, като счита, че искът е доказан и не прави оспорвания.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №4858/2023 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 28.08.2023г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника М. М. А., ЕГН ********** и срещу С. М. Х., при условията на
разделност. Съобщението е редовно връчено на С. Х., чрез работодател.
Ответникът М. А. е уведомена по реда на чл. 47 ГПК, ал.5 ГПК. С
Разпореждане на Съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си срещу М. А..
Установява се от писмените доказателства, че ответникът М. М. А.,
2
ЕГН **********, е собственик на процесния недвижим имот в гр. Плевен,
жк.“***“, бл.***.
Налице са фактури, издадени за процесния период, които
остойностяват разпределена ТЕ за този имот, който е с абонатен номер *** и с
посочени потребители, ответникът М. А. и С. Х.. Видно е от материалите към
исковата молба, че през 2002г. е сключен договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане. Представени по делото са и заверени копия на
споразумителни протколи между ищеца и изпълнителя на топлинно
счетоводство, заверено копие на Протокол от 08.08.2022г. за проведено Общо
събрание на етажните собственици.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление
и препис-извлечение от сметка, съгласно които отдадената ТЕ включва сума
за отопление с ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за
битово горещо водоснабдяване и сума за дялово разпределение.
От заверено копие на Декларация по чл.14 от ЗМДТ / л. 89-л.93 от
делото/ се установява, че В.С.В. е декларирала собственост върху недвижим
имот в гр. Плевен, жк.“***“, бл.***, като е посочила като собственици и
ответника М. М. А. и С. М. Х.. Горепосочените лица, вкл. и ответника, са
посочени и в Справка от Община Плевен, Дирекция „Приходи от местни
данъци такси“, находяща се на л. 88 от делото.
От заверено копие на удостоверение за наследници №***/19.03.2024г.
се установява, че М.Х.И. е починал на ***г., като е оставил наследници по
закон: В.С.В. /починала на ***г./-***, С. М. И., починала на ***г.-***,
ответникът М. М. А., ЕГН ********** –***, и С. М. Х., ЕГН ********** -
***. Отбелязано е в удостоверението за наследници, че В.С.В. е оставила
същите наследници, като М.Х.И..
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна следното:
Собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
3
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера на
разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена.
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на
делото, е на ответника. Не се констатират неравноправни клаузи в
представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят
начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число
и ответника. От доказателствата по делото следва извод, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на
апартамент в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла
на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е
разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът
реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се
счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона
и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на
собственика/носителя на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
4
Особеният представител не е оспорил счетоводните записвания.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към
подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
Поради гореизложеното, искът за главница в размер на 588,07 лева се
явява основателен и доказан като размер и период към датата на подаване на
заявлението, и следва да бъде уважен изцяло.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. вр.чл.86 ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия,
следва да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер от
35,93 лева.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника М. А. следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 400
лева за депозит за ***, 5 лева за съдебно удостоверение и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 12,50 лева за
държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
4858/2023г. по описа на РС-Плевен, които ответникът М. А. следва да бъде
осъден да му заплати.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. М. А.,
ЕГН **********, от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
5
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., сумата от
588,07 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2022г.-30.06.2023г., и сумата от 35,93 лева,
представляваща лихва за забава за периода 04.07.2022 г.-01.08.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -28.08.2023г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 2739/31.08.2023г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4858/2023 г. по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. М. А., ЕГН
**********, от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., направените
разноски в исковото производство в размер на 25 лева за държавна такса, 400
лева за депозит за ***, 5 лева за съдебно удостоверение и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. М. А., ЕГН
**********, от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й.В., направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4858/2023г. по описа на РС-
Плевен, както следва: 12,50 лева за държавна такса и 25 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6