РЕШЕНИЕ
№ 1297
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330115608 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10, с която е предявен иск срещу Б. Х. Ф., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит
№ ***, сключен между „***“ ЕООД и Б. Х. Ф., вземанията по който са прехвърлени на
дата 23.11.2018 г. чрез Договор за прехвърляне на вземания № *** г. от „***“ ЕООД на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 г., до окончателното погасяване на
вземането.
Ищецът твърди, че на *** г. между ответника и „***“ ЕООД, с търговска марка
„***“, бил сключен Договор за кредит № ***, по силата на който били предоставена в
заем, срещу разписка, сумата от 200 лв. на ответника. Преди сключвате на договора
била предоставена на кредитополучателя изискуемата от закона преддоговорна
информация – стандартен европейски формуляр и приложимите Общи условия.
Твърди се още, че на дата 09.02.2017 г. ответникът заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит от 300 лв., съгласно предоставената му възможност по ОУ да
кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначалния кредит. Поддържа се че
при отпускане на допълнителен кредит по посочения ред съществуващия договор за
кредит се изменя с подписването на нов договор, но всички условия по съществуващия
кредит, с изключение на размер на дължимите суми, остават непроменени и се
прилагат за допълнителния кредит. На основание т. 8.3 ОУ за допълнителния кредит
също се дължали пропорционално лихви и такси. Сочи си, че на 10.02.2017 г.
договорът за кредит повторно бил изменен по същия ред с отпускане на допълнителен
кредит на ответника в размер на 500 лв., което сума била предоставена на Б.Ф. срещу
1
разписка. Твърди се, че с последното изменение общото задължение по процесния
договор за кредит станала в размер на 1207,91 лв., от които 1 000 лв. главница, 20,49
лв. договорна лихва и 187,42 лв. такса за експресно разглеждане. Сочи се, че
кредитополучателят, съгласно предоставената му възможност в т. 11 от ОУ, удължил
срока на договора до 04.03.2017 г. Твърди се, че към датата на падежа, вкл. и
понастоящем, дължимите сумите не били заплатени. Посочено е в исковата молба, че
на *** г. бил сключен между „***“ ЕООД, като цедент, и „Кредитреформ България“
ЕООД, като цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ****г. по силата на
който били прехвърлени на ищеца вземанията по процесния Договор за кредит № ***.
По силата на договора за цесия, цесионерът „Кредитреформ България“ ЕООД бил
упълномощен да уведоми длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената
цесия, поради което и към исковата молба е представено уведомления за извършената
цесия. В уточняваща молба от 25.10.2021 г. е конкретизирано, че процесния договор е
единен такъв, обективиран в три документа, поради изменението му на два пъти. По
изложените съображения се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 000 лв. – главница по договора. Претендират се сторените разноски по
делото. Представени са писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Б. Х. Ф..
Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно заседание.
Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като той е
уведомено за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, депозирана за
проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на
първото съдебно заседание – л. 52 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна, като ответникът е редовно уведомен за последиците по
чл. 238 ГПК, видно от обратната разписка от съобщението на л. 44 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства – договор за потребителски кредит, договор за цесия и уведомление за
нея, разписки за платени суми.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният
осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за
заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2021 г., до окончателното изплащане на
2
сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза
на ищеца сторените от него разноски съобразно представения списък в размер на 50 лв.
за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. *, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сумата
от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит
№ ***, сключен между „***“ ЕООД и Б. Х. Ф., вземанията по който са прехвърлени на
дата ***г. чрез Договор за прехвърляне на вземания № *** г. от „***“ ЕООД на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 г., до окончателното погасяване на
вземането.
ОСЪЖДА Б. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. *, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сумата
от 50 лв. (петдесет лева) за държавна такса и 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN: ***,
BIC: *** при „***“ ЕАД;
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3