РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. Пловдив, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. И. Б. против Решение №
206/16.04.2024г., пост. по гр.д.№ 1208/2023, АРС, с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД общо
сумата на 2622,42лв., от които: 2204,84лв. главница, 417,58лв. представляваща
договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 01.02.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 19.05.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, дължима по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от *** г., сключен между „Обединена
Българска Банка“ АД и Т.З.Б. - кредитополучател и А. Д. Б.-съдлъжник, за
събирането на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 880/2023 г.
по описа на РС Асеновград, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят А. Б. е останал недоволен от цялото решение, като
поддържа че същото е неправилно и незаконосъобразно. Развива доводи, че
той не е съдлъжник по договора, а поръчител. Твърди, че този факт се
установява от обстоятелството, че кредитът е отпуснат директно на
кредитополучателя и липсват доказателства той също да е получил сумата от
отпуснатия кредит. Позовава се на съдебна практика според която,
съдлъжник, спрямо когото задължението за плащане е поставено в зависимост
от главното задължение, е винаги поръчител на задължението. Поддържа, че е
1
изтекъл шест месечния срок по чл.147 от ЗЗД, като поради преклузията на
този срок, то спрямо него е погасена възможността да се търси плащане. В
този смисъл поддържа, че е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита на 01.02.2022г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено повече от година след това – на 19.05.2023г. По тези съображения
счита, че предявеният против него иск следва да бъде отхвърлен. На следващо
място оспорва валидността на извършената цесия. Сочи, че цесията не му е
съобщена надлежно, като развива доводи за редовността на връчването по
пощата. По изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което отхвърли иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЕОС МАТКРИКС“ ЕООД е подала отговор, в
който оспорва въззивната жалба. Счита, че щом в договора жалбоподателят се
е съгласил да бъде съдлъжник и е положил подписа си като такъв, то е явно, че
той няма качеството поръчител. Развива съображения относно разликата във
фигурата на съдлъжника и поръчителя – относно преклузивният срок за
предявяване на вземането против поръчителя, относно обема на задълженията
на съдлъжника и поръчителя, правото на встъпване в правата на кредитора,
правото на възражения против другия съдлъжник . Поддържа, че при договор
подписан със съдлъжници няма значение дали кредитната сума е отпусната
само на един от длъжниците или на няколко от тях. При подписване на
договор като съдлъжник, то лицето отговаря за целия дълг, независимо от това
дали е получило сума по кредита. Поради това поддържа, че не следва да
намери приложение нормата на чл.147 от ЗЗД. По отношение валидността на
договора за цесия поддържа, че същият е съобщен на длъжника редовно, на
адреса, който е посочил в договора. Отделно от това възражението, свързано
с нередовност при съобщаване на цесията би имало значение ако длъжникът
претендира заплащане на цедента, а подобни твърдения не са правени.
Поддържа и че връчването на исковата молба също е надлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия, в който смисъл е налице и трайна съдебна
практика. Моли съда да постанови решение, с което потвърди обжалваното
като правилно и законосъборазно. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са искове с пр. осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
предявени по реда на чл.422 ГПК, за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца „ЕОС маткрикс“ ЕООД от ответника А. Б., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 880/2023 г. на АсРС.
За да обоснове претенциите си ищецът е твърдял в исковата молба, че
между трето за спора лице „Обединена българска банка” АД и ответника Б.,
като съдлъжник наред с кредитополучателя Т.Б. е бил сключен Договор за
потребителски кредит от ***г., по който е била предоставена на
кредитополучателя сумата от 2240лв., при лихвен процент от 6,3 и ГПР
2
10,41%. Твърди, че процесните суми не са погасени, т.к. длъжнищите са
спрели плащанията. Поддържа и че вземането на банката му е цедирано с
договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г.
В отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете с
възражение, че той има качеството не на съдлъжник, а на поръчител, както и
че цесията е недействителна.
След събиране на поисканите от ищеца доказателства, районинят съд е
постановил обжалваното решение , с което е уважил изцяло исковете, като е
счел за неоснователно възражението на ответника.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. С
оглед посочения предметен обхват на въззивната проверка, съдът намира, че
първоинстанционното решение е допустимо, постановено е от законен състав,
по иск, с който съдът е сезиран, в рамките на поисканото. Ето защо
постановеното решение се явява валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК и оплакванията в
жалбата, въззивният съд намира, че решението е правилно и законосъобразно.
Доколкото по делото не са наведени оплаквания в тази насока, следва да
се приеме, че е налице действителен договор за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между ОББ АД, като кредитор и Т.Б. , като
кредитополучател и длъжник. Спорът е в какво качество А. Б. е подписал този
договор – като съдлъжник, както е записано в договора или като поръчител, с
оглед твърденията на страната.
Действително в самия договор Б. е записан като „съдлъжник“ по
договора. За да се установи какво е качеството му в това правоотношение е
необходимо да се изследват реално поетите задължения от него по договора.
Съдът намира, че е без значения факта кое е лицето, което реално е усвоило
предоставените пари, доколкото това може да бъде само кредитополучателят,
а това в случая е Т. Б.а. От съдържанието на договора се установява, че
кредитополучателят и съдлъжникът договарят начина на промяна на лихвения
процент / чл.3, ал.3 от договора/, договарят и възможността за директен дебит
в полза на банката, въз основа на които се инкасират дължимите изискуеми
суми от сметките на длъжника и съдлъжника/чл.11, ал.2/, съдлъжникът се
задължава да отговаря солидарно с длъжника за всичките му задължения по
договора, независимо от бъдещите промени, съгласява се с клаузите по
договора и има право да получава извлечения, информация за размера на
задължението, извършените плащания, както и да дължи всяко едно
задължение, с настъпила изискуемост /чл.16/. Договорено е че при
неизпълнение на задължение от кредитополучателя и/или съдлъжника
банката може да прекрати договора едностранно, да направи предсрочно
изискуем целия дълг, служебно да събира дължимите суми. От посоченото
описания на правата и задълженията на страните се установява, че
регламентираното правно положение на „съдлъжник“ в процесния договор е
3
идентично на правното положение на страна – кредитополучател.
Единствената разлика е, че кредитополучателят усвоява кредита, т.е.
фактически му се предава сумата. Налице е солидарна отговорност между
кредитополучателя и съдлъжника за целия размер и за всички произтичащи от
договора задължения. В този случай съдлъжникът е страна по договора, която
може да влияе на изпълнението му и чийто действия дават отражение на
съществуването на този договор / договаря лихва, възможност за промяната
й, при неизпълнение на негово задължение, за кредитора възниква правото и
да развали договора/. Следва да се обърне внимание и на факта, че към
момента на сключване на договора за кредит, Б. са съпрузи / виж
представеното решение за развод/. С оглед установената от СК – чл.32,
солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на
нуждите на семейството, е обяснимо и логично сключването на договор за
кредит за битови нужди и от двамата съпрузи, като съдлъжници по него. Не
може да бъде споделена тезата на жалбоподателя за това, че има правното
положение в договора на поръчител, доколкото той е договарял основни
елементи от договора за кредит – лихвата и начина на погасяване на
задължението, а поведението му може да доведе и до прекратяване на
договора или до предсрочната изискуемост на цялото задължение. Подобни
права за поръчителя не съществуват, а неизпълнение на задълженията на
поръчителя не могат да доведат до такава промяна в отношенията между
кредитодателя и кредитополучателя. Поръчителят не участва в договаряне на
възнаграждението на кредитора, каквато е договорната лихва, а само
обезпечава изпълнение на задължението. Предвид тези съображения, съдът
намира за неоснователна и непочиваща на уговорките в договора тезата на
жалбоподателя, че не е страна по договора за кредит , а е само поръчител,
респ. че може да се ползва от правата на поръчителя във връзка с
преклузивния срок за предявяване на вземането за изпълнение.
Следващото оплакване във въззивната жалба е свързано с валидността
на договора за цесия, с който кредиторът е прехвърлил вземанията си на
ищеца по делото, като се твърди, че цесията не е надлежно съобщена. На това
оплакване следва да се отговори, че съобщаването на длъжника за извършена
цесия на вземането има правно значение само в случай, че той е изпълнил
задължението на първоначалния кредитор. Подобни твърдения , обаче, по
делото не са направени и липсват данни за изпълнение на задължението от
който и да е от длъжниците. От друга страна, съдебната практика е
единодушна, че предявяването на иск за вземането от цесионера съставлява
надлежно уведомяване за извършената цесия. Не се установяват някакви
други пороци на договора , с който е прехвърлено вземането, а и не се твърдят
такива. Ето защо това възражение се явява неоснователно и не може да бъде
споделено.
Доколкото липсват други оплаквания, на които да се дължи отговор,
както и предвид това, че съдът намира че в първоинстанционното решение е
установена правилно фактическата обстановка и са приложени съответните
норми, то препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
4
Подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива
няма да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206/16.04.2024г., пост. по гр.д.№ 1208/2023,
АРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5