№ 901
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100503056 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”,
представлявана от главен комисар Николай Николов, с адрес гр. София, ул. „Пиротска”
№17А, чрез юк С.П., против решение № 1337/13.10.2021г. по гр.д. № 20213110106420 на 39-
ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на Б. ЯНЧ. СТ., с ЕГН ********** и адрес
гр.Варна, жк Вл. В., бл.406, вх.14, ет.1, ап.52 сумата от 1529.41 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в размер на
191.33 часа за периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г., както и сумата от 282.12 лева,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г.
извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане до 26.04.2021г.; е осъдена да заплати на Б. ЯНЧ. СТ., с ЕГН **********
и адрес гр.Варна, жк Вл. В., бл.406, вх.14, ет.1, ап.52 сумата от 330.38 лева възнаграждение
за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК и е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 283.77 лева, на осн. чл. 78, ал.6
ГПК.
Считайки първоинстанционното решение за неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането
и заплащането на нощния труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени
от ЗМВР. Моли се за отмяна на цялото решение. Претендира присъждане на сторените
разноски. Възразява за прекомерност, в случай, че насрещната страна представи
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер по-висок от минималния,
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в писмен отговор Б. ЯНЧ. СТ., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, жк Вл. В., бл.406, вх.14, ет.1, ап.52, чрез адв. Цв.Б. оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
В о.с.з. на 19.04.2022г. въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната си жалба, а въззиваемият с писмена молба, депозирана преди о.с.з., чрез своя
процесуален представител я оспорва като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена. Двете
страни поддържат молбите си за присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. ЯНЧ. СТ., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, жк Вл. В., бл.406, вх.14, ет.1, ап.52, срещу Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“
№171А, с която е предявила иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
осъждане ответника да заплати сумата 1397.50 лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.-
10.07.2020г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и
сумата от 281.44 лева мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2018г. –
26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът е полагал труд на длъжност
„младши експерт в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна
към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, поради
което е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил
общо 1504 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1719 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 215 часа,
който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума
е в размер на 1397.50 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А,
представлявяна от гл.комисар Николай Николов, чрез ст.юк С. П. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като неоснователни. Не оспорва
съществувалото служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от
него длъжност. Прави възражение за погасяване на предявените искове по давност. Оспорва
предявените искове и с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд.
Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде
обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.
В о.с.з. на 28.09.2021г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска по
размер от 1397.50лв. на 1695.01лв. и мораторната лихва от 281.44лв. на 333.74лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020г. Бойка
Янчев С. е полагал труд, като е заемал младши изпълнителска длъжност-командир на екип
в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна към ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР.
Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните, установена от
приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова справка на Б.
ЯНЧ. СТ., писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП, Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г., множество справки за коригирани
графици, протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., платежни
2
бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за С. нощен труд не е
оспорено в хода на първоинстанционното производство и същите са ползвани от приетата
по делото ССчЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020г., Б. ЯНЧ. СТ. е положил общо 1504 часа нощен труд.
Положеният нощен труд в размер на 1504 ч., не е бил преизчислен от въззивника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения
от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143 от 1719.07ч., се дължи
допълнително от ГД „ПБЗН“ брутно възнаграждение в общ размер на 1695.01 лева за
разликата от 215.07 часа дневен извънреден труд. Изчислена е мораторната лихва за периода
от 01.04.2018г. до 26.04.2018г. в размер на 333.74лв. Вещото лице е изчислила сумата за
доплащане за извънреден труд от приравнените нощни часове за първото тримесечие на
2018г., дължима на С. в размер на 165.60лв., както и лихва от 51.62лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС
намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в
спорния период, доколкото С. е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период С. е полагал труд
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
3
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59
от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, приложими към процесния период 01.01.2018г. до 10.04.2020г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се
приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
В същата насока са и изводите на СЕС в решение от 24.02.2022 по дело С-262/20,
според които се допуска нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва от
националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На
следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципът, че
полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез
различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време,
допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск,
заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които
полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на Международната организация на
труда /МОТ/ за организацията на работното време, включително и за регламентацията на
нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации. Посочените
принципи са наложени и от националното законодателство, като още в чл.6 от
Конституцията на Република България е предвидена забрана за неравно третиране на
гражданите. В същото време, законодателят не е поставил и обосновал някаква цел,
оправдаваща по-неблагоприятни условия на труд на работниците от публичния сектор -
полицаи и пожарникари. Специфичният характер на работа на служителите в МВР прави
труда им тежък и рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни
механизми за защита на този труд. Вярно е, че законът предвижда за тези служители,
предвид специфичния характер на длъжността, редица придобивки - ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. Същите обаче не компенсират конкретно тежестта
на полагания нощен труд. Липсва обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,
водещо до различно третиране на тази група служители спрямо тези по трудово
4
правоотношение.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по основание и е в размера по заключението на вещото лице .
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът, за периода от
01.01.2018 г. до 31.03.2019 г., е положил 166 ч. нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 189.74ч., като
дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече заплатеното е в
размер на 23.74часа и възлиза на сумата от 165.60 лева.
Първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника възражение за
погасявяне на вземането в периода от 01.01.2018г. до 31.03.2018г. Поради това исковата
претенция е уважена частично до размера на главницата от 1529.41лв. и мораторна лихва от
282.12лв. За основателност на исковите претенции до тези размери прави изводите си и
въззивният съд.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за
присъдените разноски.
Следва с оглед изхода на спора да бъдат определени дължимите разноски за
въззивната инстанция. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 330.00лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и списък за разноските. Не следва да бъде уважено
направеното възражение за прекомерност. Заплатеното възнаграждение от 330.00лв. е дори
в по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1337/13.10.2021г. по гр.д. № 20213110106420 на 39-ти
състав на ВРС, с което Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от
гл.комисар Николай Николов е осъдена да заплати на Б. ЯНЧ. СТ., с ЕГН ********** и
адрес гр.Варна, жк Вл. В., бл.406, вх.14, ет.1, ап.52 сумата от 1529.41 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в размер на
191.33 часа за периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г., както и сумата от 282.12 лева,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г.
извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане до 26.04.2021г.; Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А,
представлявана от гл.комисар Николай Николов е осъдена да заплати на Б. ЯНЧ. СТ., с ЕГН
********** и адрес гр.Варна, жк Вл. В., бл.406, вх.14, ет.1, ап.52 сумата от 330.38 лева
възнаграждение за процесуално представителство за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК и Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм.
адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от гл.комисар Николай
Николов е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 283.77 лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, с адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от гл.комисар
Николай Николов да заплати на Б. ЯНЧ. СТ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, жк Вл. В.,
бл.406, вх.14, ет.1, ап.52 сторените във въззивното производство разноски в размер на 330.00
лева, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6