Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
гр.Плевен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №372
по описа за 2022г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 76, ал.5
от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Делото е образувано по жалба от „МБАЛ Кнежа“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Кнежа, представлявано от управителя д-р А. Н.,
против Заповед за налагане на санкция №РД-08-637/13.04.2022г. на Директора на
РЗОК-Плевен, с която на лечебното заведение е наложена финансова неустойка в
размер на 200лева, на основание чл.414 ал.3 вр. чл.413 от НРД за медицинските
дейности за 2020-22г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед. Сочи се, че по силата на Индивидуален договор №150506/25.02.2020г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен с НЗОК, ЛЗ е изпълнител
на болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица по клинични
пътеки в посочения обхват срещу заплащане от възложителя. Твърди се, че със
Заповед №РД-08-433/16.03.2022 г. Директорът на РЗОК - гр. Плевен е наредил от
17.03.2022 г. до 31.03.2022 г. да бъде извършена проверка на лечебното заведение
по посочения договор, като резултатите от извършената проверка са отразени във
връчени на 31.03.2022г. Протокол РД-08-Пр287/31.03.2022г., съставен от РЗОК -
Плевен и Протокол за неоснователно получени суми № 114/2022 г., като е прието,
че са нарушени изискванията на чл.20, ал. 2, чл. 221, ал. 1, т. 1, чл. 231, ал.
21 чл. 27, чл. 301, т. 6, чл. 109 и чл. 110 от НРД МД 2020-2022 г. Твърди се още, че Протокол РД-08-Пр287/31.03.2022
г., съставен от РЗОК - Плевен и Писмена покана за възстановяване на суми, получени
без правно основание № 114/2022г. на Директора на РЗОК - Плевен лечебното
заведение е обжалвало пред АС - Плевен, въз основа на което е образувано АД
№306/2022 г. по описа на съда. Сочи се, че от обжалвания протокол е видно, че РЗОК
- Плевен е отразила, че поради неспазване изискванията на чл. 390, ал. 1 от НРД
за МД 2020-2022 год., стойността на КП № 004.1 следва да бъде възстановена като
неоснователно получена сума, за което на основание чл. 766, ал. 1 от ЗЗО е
съставен и Протокол за неоснователно получени суми (ПНПС), като отчетените
дейности, които подлежат на възстановяване, са ИЗ № 1481/14.06.2021 г. -
16.06.2021 г. /на пациентка с ЕГН **********, отчетена по КП № 004.1/, а сумата,
която подлежи на възстановяване лечебното заведение е в общ размер на 281,60
лв. Твърди се, че процесната Заповед за налагане на санкции е съставена за
това, че ИЗ №1449/10.06.2021 г. -13.06.2021 г. на пациентка - с ЕГН **********,
отчетена по КП № 001 - касае се
за пациентка на АГО в „МБАЛ - Кнежа” ЕООД с диагноза Гравидитас м.л.Ш. Абортус
инципиенс, на която е извършена оперативна интервенция - Абразио резидуорум,
отразена в оперативен протокол №51/14.06.2021г., като интервенцията е
осъществена с местна анестезия с Lidocain 1%, с което е нарушен ДЛА на клинична пътека №04.1.
Посочва се, че РЗОК е приела, че до 13 г.с. бременността се прекъсва под обща
анестезия чрез дилатация на цервикалния канал и последваща вакуум-аспирация или
кюретаж, или медикаментозен аборт с регистрирани в Република България
лекарствени средства. Твърди се, че общата анестезия е свързана с отнемане на
съзнанието, за което се изисква съгласието на пациента удостоверено с подпис,
като в процесния случай пациентката е отказала обща анестезия срещу подпис,
съдържащ се в документ №2, поради което абразиото е извършено с местна
инфилтративна анестезия с Лидокаин. Счита се, че процесната заповед е
незаконосъобразна и поради факта, че е издадена преди да са влезли в сила предхождащите я индивидуални административни
актове, имащи пряко отношение към нея. Твърди се също, че при издаване на
заповедта са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените
правила, тъй като в конкретния случай от страна на лечебното заведение е
изразено писмено становище по констатациите от Протокол РД-08-Пр287/31.03.2022г.,
съставен от РЗОК - Плевен и Писмена покана за възстановяване на суми, получени
без правно основание № 114/2022г. на Директора на РЗОК - Плевен, обжалвайки
същите. Предвид последното се счита, че директорът на РЗОК не би могъл да
издаде заповед, с която да наложи санкция, както е сторено в случая. В
заключение се моли за отмяна на заповедта за налагане на санкция – финансова
неустойка. Претендират се разноски.
От ответника, чрез процесуален
представител, е депозиран писмен отговор с доводи за неоснователност на
жалбата.
В съдебно заседание оспорващото лечебно
заведение се представлява от адв.Ч., която поддържа жалбата на заявените в нея
основания. Сочи в допълнение, че заповедта е издадена при липса на фактически
основания, тъй като административният орган не е положил необходимата грижа за
установяване на действителната фактическа обстановка. Счита, че след като
нормативните актове задължават лечебното заведение да указва медицинска помощ
по спешност, то няма предвидена опция лицето да бъда насочено за друго лечебно
заведение или да му се отказва прилагането на медицинска помощ. Моли за отмяна
на заповедта и за присъждане на разноски, съобразно представен списък. В
определения срок представя писмени бележки с доводи, аналогични на изложените в
жалбата и в съдебно заседание.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Х., която счита жалбата за неоснователна, като
навежда доводи, че в хода на съдебното производство се доказва, че документ №2
не е бил наличен към момента на проверката, не е бил представен на проверяващия
екип нито при изготвяне на доклада, нито при издаване на крайния акт. Представя
писмени бележки със съображения, аналогични на изложените в писмения отговор и
в съдебно заседание, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл.76,
ал.5 от ЗЗО регламентира, че санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на
АПК, т.е.
приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта
е връчена на представляващия ЛЗ на 18.04.2022 г., видно от отбелязването за
връчване върху копието на оспорения акт /л.8/, а жалбата срещу нея е подадена в
РЗОК-Плевен на 29.04.2022 г., видно от вх.№ на органа /л.3/, т.е. в
регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от
лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството е изпълнител на медицинска помощ по ИД №150506/25.02.2020 г., сключен с НЗОК, като същият е приложен на л.л.80-126
от делото.
Със Заповед №РД-08-433/16.03.2022г. на
Директора на РЗОК - гр. Плевен е наредено от 17.03.2022 г. до 31.03.2022 г. да
бъде извършена проверка на лечебното заведение по ИД /л.21/. Посочени са двама контрольори, единият от които
лекар, които да извършат проверката, както и че проверката е планова,
тематична, първична, самостоятелна, и задачата и е контрол във връзка с аналитични
справки. Заповедта за проверка е
връчена на управителя на ЛЗ на 17.03.2022 г., видно от отбелязването върху
акта.
Изготвен
от проверяващите е Протокол РД-08-Пр287/31.03.2022г. /л.л.12-20/
за извършената проверка, с който по отношение на посочения в процесната заповед
случай е констатирано следното:
„III. Контрол във връзка с
рехоспитализации в рамките на 2 дни по Хирургична КП след Терапевтична КП в
същото ЛЗБП по справка от Информационната система на НЗОК за периода м.07.2021 год. до м.01.2022 год.
Проверени бяха: КП №001- 1бр. ИЗ и КП №004.1 - 1 бр. ИЗ, както следва:
1.ИЗ №1449/10.06.2021 г. -13.06.2021 г. на пациентка с
ЕГН **********, отчетена по КП № 001 - касае се за пациентка на АГО в
„МБАЛ - Кнежа” ЕООД с диагноза:
Гравидитас м.л.Ш. Абортус инципиенс. Пациентката е
изписана в добро общо състояние, афебрилна, без болки и кървене, със запазена
бременност.
На следващия ден в 11:25 часа, пациентката е
хоспитализирана в спешен порядък в същото отделение на „МБАЛ - Кнежа“ ЕООД,
което е документирано в ИЗ №
1481/14.06.2021 г. - 16.06.2021
г./ по КП № 004.1 /Преждевременно
прекъсване на бременността до 13 г.с. включително/ с водеща диагноза:
Гравидитас м.л. III+. Абортус инкомплетус. Абразио резидуорум. Придружаващи
заболявалия: отрича.
При проверка на представената медицинска документация в
ИЗ №1481/2021г. се констатира, че пациентката е хоспитализирана на 14.06.2022г.
с оплаквания от силни болки ниско в корема и кръста, умерено генитално кървене
от един час, засилващо се със съсиреци. Гинекологичен статус:
влагалище-зацапано с кръв и съсиреци; PVCU- ливидно; СС-отворен, ОЕСС-овален; Ех utero-кърви. Матка-уголемена за мл.Ш+, болезнена; cavum douglasi-свободен На същия ден е извършена оперативна
интервенция - Абразио резидуорум, отразена в оперативен протокол №51/14.06.2021
г. От оперативния протокол е видно, че интервенцията е осъществена с местна
анестезия с Lidocain
1 %, с което е
нарушен ДЛА на горепосочената клинична пътека.
Съгласно изискванията на Приложение №17 от НРД за МД за
2020-2022 г. - КП №04.1.
2.Диагностично-лечебен
алгоритъм. Прием и изготвяне на диагностично- лечебен план.
Диагностично-лечебният
алгоритъм е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни
дейности, които се заплащат по тази клинична пътека.
Прилагане на методи за прекъсване на бременността и
анестезия, в съответствие със спецификата на показанията за прекъсване и
състоянието на бременната.
Прекъсване на бременността по спешност, индицирана от прогредиентен и инкомплетен
аборт, се извършва във всяко лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо с
клиника/отделение по акушерство и гинекология (гинекология).
До 13 г.с. бременността се
прекъсва под обща анестезия чрез дилатация на цервикалния канал и последваща
вакуум-аспирация или кюретаж, или медикаментозен аборт с регистрирани в Република
България лекарствени средства.
Видно и съгласно гореописаното
не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм на КП №04.1.
Съгласно чл. 390, ал. 1 от НРД
за МД 2020-2022 год., за неизпълнен диагностично-лечебен алгоритъм по КП №
004.1, ИМП следва да възстанови неоснователно получената сума за описаният
случай в ИЗ № 1481/14.06.2021 г. -16.06.2022 г./на пациентка с ЕГН **********,
отчетена по КП № 004.1.“
Протоколът е връчен на 31.03.2022г., видно от
отбелязването на самия него. В същия е посочено, че в 7-дневен срок от
връчването може да се даде писмено становище по направените констатации.
Съдържанието на Протокола е
възпроизведено в последващ доклад до Директора на РЗОК от проверяващите /л.л.240-246/.
Срещу част от констатациите в протокола на 07.04.2021
г. е подадено възражение от ЛЗ /л.л.247-248/, като видно от него, се оспорват
констатациите по два случая, между които не е този по процесната заповед. Моли се да не се издава заповед
за налагане на санкция за двата случая.
Във връзка с възражението до ЛЗ е
изпратено писмо /л.249/, в което се сочи, че по единия случай според
проверяващия екип няма нарушение на ЗЗО и НРД, а по втория случай възражението
е прието за основателно.
От Директора на РЗОК-Плевен е издадена процесната
Заповед за налагане на санкции №РД-08-637/13.04.2022г. /л.л.7-8/, в която са изложени
фактите, установени при проверката по отношение на случая и посочени в Протокол
РД-08-Пр287/31.03.2022г., като е посочено, че описаното представлява
нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по
чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, вр. с чл.292, т.6, буква „б“ от НРД. Посочено е,
че нарушението е извършено за първи път. На основание чл.414, ал.3 вр. чл.413
от НРД на ЛЗ е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 200 лева.
Именно тази заповед е предмет на
съдебен контрол в настоящето производство.
По делото е приложена още ИЗ №
1481/2021 /л.л.22-61/, като част от същата /л.61/ е информирано съгласие на
пациента: декларирам, че съм съгласен/а да бъда опериран/а с регионална или
обща анестезия, като ми бяха обяснени всички рискове на анестезията, последвани
от изписване на три имена и подпис. Отдолу допълнително е написано: Отказвам
обща анестезия, последвано от подпис. В оперативния протокол /л.55/ е посочен
вид на анестезията – инфилтрация. В епикризата /л.40/ е посочено т.8.Анестезия:
инфилтрация.
Приложен е също и Протокол за
неоснователно получени суми № 114/2022г. /л.л.9-11/, в който се сочи, че ЛЗ
следва да възстанови неоснователно получената сума по ИЗ 1481/2021, поради
неспазване на ДЛА, констатира се нарушение на условията и реда за оказване на
болнична медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, вр. с чл.292, т.6,
буква „б“ от НРД. В него е посочено, че поради неспазване на изискванията на
чл.390, ал.1 от НРД, стойността на КП №0004.1 следва да бъде възстановена като
неоснователно получена. Протоколът е връчен на 31.03.2022г.
По делото е приобщена и Писмена
покана за възстановяване
на суми, получени без правно основание №51-12-70/13.04.2021г. /л.л.250-254/,
която касае пациенти по други ИЗ, посочени в протокола за проверката, но не касае
конкретния случай и процесната пациентка.
По делото като свидетели са
допуснати и разпитани лицата Д.В.Т. и М. Х.И.. Св.Т. заявява, че работи като контрольор в
РЗОК-Плевен. Разказва за извършената проверка в лечебното заведение, като сочи,
че изискват копия от ИЗ и по-точно, за да бъдат улеснени лечебните заведения се
изисква епикризата. Уточнява, че конкретно от самото ИЗ от първа страница на
епикризата са установили, че прекъсването на бременността е извършено под
местна анестезия, а не под обща. Твърди, че при проверката не са прегледали
цялото ИЗ, като не е бил предоставен документа с отказа на пациента нито в
срока за възражения, нито с крайния акт. Твърди още, че в ИЗ не е отбелязано,
че е налице отказ на пациента от обща анестезия. Посочва, че клиничната пътека
се счита за завършена. Сочи, че не знае дали има регламентиран ред за
действията на лечебното заведение при отказ от обща анестизия, като твърди, че
в клиничната пътека няма описано, а се казва само какъв вид анестезия се
използва. Твърди, че в други лечебни заведения всичко, което се случва по време
на лечението се описва в епикризата, като ако пациентът е отказал анестезия
също се описва. Заявява, че в конкретната епикриза не е описан отказа на
пациента от обща анестезия. Твърди, че проверяват документите, които са им
предоставени от лечебното заведение, като ако се установи, че нещо липсва не
изискват документа, нямат такава практика. Заявява категорично, че нито в хода
на проверката, нито при приключване на проверката някой от лечебното заведение
е коментирал, че има подписан документ с отказ от обща анестезия.
Св. И. заявява, че работи като
лекар анестезиолог-реаниматор интензивно лечение в МБАЛ-Кнежа. Твърди, че е
запозната с документите, и че в конкретния случай има изричен отказ на пациента
от обща анестезия. Твърди, че пациентът има право да вземе решение, и че тя
като лекар няма право без писмено съгласие да приложи обща анестезия. Заявява,
че при отказ от обща анестезия, при спешност се преминава към местна анестезия,
не отказва спешност, защото няма право. Сочи, че може да използва обща
анестезия само когато физическото и психическото състояние на пациента не
позволява да вземе адекватно решение, какъвто не е конкретния случай. Твърди,
че в епикризата се посочва какъв вид анестезия се използва, като се прави
препратка към оперативния протокол. Твърди, че в епикризата не се сочи защо е
използван друг вид анестезия, като такъв документ е документ №2.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Проверката за законосъобразност на
оспорения административен акт, съобразно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146
от АПК, като липсата на някои от визираните в тази норма предпоставки води
до незаконосъобразност на административния акт.
Заповед за
налагане на санкции №РД-08-637/13.04.2022 г. е издадена от компетентен орган -
Директора на РЗОК-Плевен, в рамките на неговите правомощия, за което няма спор
между страните.
По отношение на формата, спазването на административно-
производствените правила, материалния закон и целта на закона съдът съобразява
следното:
По отношение спазването на административно-
производствени правила съдът счита, че липсват нарушения. Заповедта за
извършване на проверка е надлежно връчена, подадено е възражение срещу
констатациите по същата, но за други два случая, като в единия случай не е било
констатирано нарушение, а в другия случай възражението е било прието за
основателно от РЗОК, поради което не е било необходимо изпращане на
възражението на арбитражна комисия. Следва да се посочи, че оспорването по
съдебен ред не представлява възражение по реда на чл.74, ал.4 от ЗЗО. С
възражение по чл.74, ал.4 от ЗЗО се оспорват констатациите от проверката, с
жалба по реда на чл.76, ал.5 се обжалват наложени санкции, а с жалба по реда на
чл.76а, ал.4 се обжалва покана за възстановяване на неоснователно получени
суми. Ето защо са неоснователни възраженията в жалбата в насока за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Не е спорно, че
процесната заповед е индивидуален административен акт и съгласно нормата на чл.
59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма той
следва да съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 реквизити, един от които е
фактически и правни основания за издаването му. По отношение наличието на
мотиви и спазването на материалния закон съдът намира, че не са допуснати
посочените в жалбата нарушения. Съображенията за това са следните:
Посочената като нарушена норма на чл.
292, ал. 6, буква „б“ от НРД регламентира, че клиничните пътеки се състоят от
следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните
заведения: 6. индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен
алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация,
включващи: б) диагностично-лечебен алгоритъм:
диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти
или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и
фармако-терапевтичните ръководства (съгласно чл.
264, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ), за тези които са приети.
Посочената
норма на чл.414, ал.3 от НРД регламентира, че когато изпълнител на болнична
медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.
55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в
размер от 200 до 500 лв.
Клиничната
пътека, съгласно легалното определение на § 1 от ДР
на Наредба № 9/2019г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от
бюджета на НЗОК, е система от изисквания и указания за поведение на
различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и
обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи
хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по кратък от 48 часа. Тези
изисквания са изрично и императивно определени с действащия НРД.
По
отношение на посочената КП № 004.1, в същата /приложима редакция съгласно
Приложение №17 към НРД – отм., но действащо в процесния период/ е налице следния
диагностично-лечебен алгоритъм:
Прием и
изготвяне на диагностично-лечебен план.
Диагностично-лечебният
алгоритъм е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни
дейности, които се заплащат по тази клинична пътека.
…“Прилагане
на методи за прекъсване на бременността и анестезия, в съответствие със
спецификата на показанията за прекъсване и състоянието на бременната.
Прекъсване
на бременността по спешност, индицирана от прогредиентен и инкомплетен аборт,
се извършва във всяко лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо с
клиника/отделение по акушерство и гинекология (гинекология).
До 13
г.с. бременността се прекъсва под обща анестезия чрез дилатация на цервикалния
канал и последваща вакуум-аспирация или кюретаж, или медикаментозен аборт с
регистрирани в Република България лекарствени средства.“
От
приобщените доказателства – ИЗ, се установява, че пациентката е приета по
спешност на следващия ден след предходно лечение, като обща анестезия при
извършеното прекъсване на бременността не е прилагана, и срокът на бременността
е преди 13 г.с. – посочена е дата на последна менструация 02.04.2021г., а
абортът е извършен на 14.06.2021г. Приложена е местна анестезия - инфилтрация.
Освен това, са налице данни, че пациентката изрично срещу подпис е отказала
прилагането на обща анестезия, въпреки, че за този отказ проверяващият екип не
е бил уведомен до приключване на проверката, според свидетелските показания на
св.Т.. С оглед на тези факти съдът приема, че е налице неизпълнение на ДЛА, както
е посочено в неоспорения протокол от проверката, като изискуемата от ДЛА обща
анестезия с оглед срока на бременността не е налице.
По
отношение отказа на пациентката съдът намира, че същият не може да доведе до
извод за изпълнение на ДЛА. Липсва възможност в КП при отказ от обща анестезия
да бъде приложен друг вид анестезия и ДЛА да бъде изпълнен. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че според съда когато пациент откаже извършване на
медицинска дейност, която е изрично изискуема по ДЛА на КП, не е възможно КП да
се счита за изпълнена. Ако другите извършени медицински дейности биха могли да
се подведат под хипотезите на друга КП, извършената дейност би могла да се отчете
по тази друга КП. Когато това не е възможно, пациентът не може да бъде лекуван
съгласно изискванията на съответната КП, и с оглед отказа на пациента /в случая
– от задължителната обща анестезия/ същият следва да заплати проведеното му лечение
от ЛЗ. В случая задължителната обща анестезия по КП не е била приложена, ДЛА на
КП не е изпълнен, поради което е налице посоченото нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, вр. с чл.292, т.6,
буква „б“ от НРД. При определяне размера на финансовата неустойка органът е
наложил същата в минимален размер.
Заповедта
е съобразена и с целта на закона, който изисква да се спазват условията и реда
за оказване на медицинска помощ.
За
пълнота следва да се посочи, предвид направените възражения в жалбата, че протоколът
за проверката - Протокол РД-08-Пр287/31.03.2022г., не подлежи на самостоятелно
оспорване. Констатациите в него могат да бъдат оспорени в 7-дневен срок, което
в случая не е станало по отношение на описаната в процесната заповед пациентка.
Съдебното оспорване на същия протокол е недопустимо. Посочения Протокол за
неоснователно получени суми № 114/2022 г. също не подлежи на самостоятелно
оспорване, като на оспорване подлежи последваща заповед за възстановяване на
неоснователно получени суми. Видно от приобщените доказателства, заповед в този
смисъл за процесния случай не е издавана, което е в съответствие с чл.76б от ЗЗО, според която ал.1, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ
е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този
закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа
неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания,
определени в този закон или в НРД. Според ал.2, в случаите по ал. 1 управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване
на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното
постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. В конкретния случай
писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание по
процесния случай не е издавана, доколкото заповедта за налагане на санкция не е
влязла в сила. Издадена е писмена покана, касаеща други случаи по проверката.
Предвид
гореизложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата
писмена форма, при спазване на съществените административно-производствени
правила, съобразена е с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Независимо
от изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани, съобразно т.11 от ТР №6/2021г. по т.д.№6/2012г. на ОС на гр.и т.
колегия на ВКС, според която претенцията за разноски може да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция. В
конкретния случай искането за разноски е направено едва в писмените бележки на
процесуалния представител на ответника.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБАЛ Кнежа“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, представлявано от управителя
д-р А. Н., против Заповед за налагане на санкция №РД-08-637/13.04.2022г. на
Директора на РЗОК-Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален
представител на ответника за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните в производството.
СЪДИЯ:/п/