Р Е Ш Е Н И Е
№121 12.05.2016 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав, на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета год. в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАИЛ Р.
секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Р.
адм. дело №427 по описа на Административен съд Стара
Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на П.К.С. ***, против уведомително писмо
изх. №02-240-6500/6710 от 29.09.2015 год. на Зам. Изпълнителния Директор на
Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/, с което писмо е отказана оторизация и
изплащането на финансова подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014 год. и му е наложена санкция за бъдещ период.
Ответникът оспорва
жалбата като неоснователна, като в съпроводителното писмо излага подробни
съображения относно неоснователността на направеното оспорване. Счита че,
възстановените му имоти са залесени като ниви, за същите не е получил субсидии
за 2014 год. и моли да му бъдат изплатени полагащите му се субсидии за двата
имота.
След като обсъди
доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия
състав приема следното от фактическа и правна страна.
С процесното уведомително
писмо на жалбоподателят е извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 год., като е
отказано изплащането на подпомагането и му е наложена санкция за бъдещ период
общо в размер на 569.23 лв..
В делото не се събраха
данни за датата на получаване на оспореното уведомително писмо с изх.№02-240-6500/6710
от 29.09.2015 год. Дори с последните си представени по делото писмени
доказателства, ответникът не е удостоверил това, а се съдържа писмо на Зам.
Изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, адресирано до МЗХ /лист 152 от
делото/, в пункт първи на който се твърди, че нямат данни за получаването на
уведомителното писмо от бенефициента. При така установеното и при липса на
оспорване от страна на ответника на допустимостта на жалбата, съдът приема, че
същата е подадена в срок, от лице, адресат на акта и срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което и жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Република България е член на
Европейския съюз от 2007 год. и като такъв е въвела в законодателството си
правилата на регламентите и директивите на съюза относно Общата селскостопанска
политика и относно схемите и правилата за единно плащане чрез транспонирането
им в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. По силата на
чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФ”Земеделие” е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България, считано от датата на издаване на
акта за акредитация. Акредитацията е получена със Заповед №
РД-09-1166/20.12.2006 г. на Министъра на земеделието и горите, което е служебно
известно на съда. Изпълнителният директор представлява, организира и ръководи
дейността на РА - чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП. Последната включва
действията по одобряване или неодобряване на участие на земеделските
производители в мерки за подпомагане. От това следва, че Изпълнителният
директор на ДФЗ има право да издава административни актове, с които не се
одобрява подпомагане по мярка по Общата селскостопанска политика /ОСП/.
Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”, от своя страна, е издал Заповед
№03-РД/323 от 11.03.2015 год., с която е делегирал правомощията си по издаване
на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009
год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, както и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените
за участие парцели, животни или пчелни семейства по мярка 214 „Агроекологични
плащания”, мярка „Агроекология и климат” и мярка „Биологично земеделие” на Зам.
Изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” Живко Живков.
Съгласно разпоредбата на чл.20а,
ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, а съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че Зам. Изпълнителният директор е органа, който има законовите
правомощия, както да сключва договори за финансово подпомагане на земеделските
производители, така и да прекратява агроекологичният ангажимент спрямо тях. По
тези съображения съдът приема, че процесният административен акт е издаден от
компетентен орган.
Административният орган е
констатирал при извършваните проверки по чл.37 от ЗПЗП, че за кампания 2014 год.
е налице двойно деклариране на заявените площи за подпомагане, като за това е
уведомил жалбоподателя с писмо изх.№02-240-6500/5424 от 22.08.2014 год.,
получено от П.С. на 14.09.2014 год. В указаният срок е подадено възражение,
като същото е уважено само за имот №14951.094.23 с площ от 0.14 ха, но не и за
останалите. Посочените в писмото два недвижими имота не са част от
специализираният слой „площи в добро земеделско състояние„ за кампания 2014
год., одобрен със заповеди №РД 09-807 от 05.12.2014 год. /лист 170-172/, с
която е приет обновения специализиран слой „площи в добро земеделско състояние”
за Кампания 2014 год. и №РД 46-287 от 06.03.2015 год. /лист 174-175/ на
Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния
специализиран слой „площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2014 год., който
слой е основа за извършваните оторизации
и плащания на площ за съответната година. Срещу първата заповед от декември
2014 год., г-н С. е депозирал възражение в срок, което не е прието като
основателно. Въз основа на него е издадено уведомително писмо №02-240-6500/6740
от 29.09.2015 год. на Изпълнителният Директор на ДФ”Земеделие”, с което е
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2014 год., като е отказано финансиране по всяко
едно направление.
По делото бе допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение бе прието от страните по делото
без възражение. Съдът намира заключението за компетентно, отговарящо на всички
поставени въпроси и спомагащо за изясняване на спорните въпроси по делото,
поради което кредитира същото.
Жалбоподателят е земеделски
стопанин по смисъла на §1, т.23 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП. Същият (с
уникален регистрационен номер (УРН) 532633 е подал Общо заявление за плащания
на площ за 2014 год. по СЕПП, СПП и НР2. Заявлението е подадено на 26.03.2014
год. и заведено под номер 2431051485812 /лист 71/. В текста на заявлението е
инкорпорирана декларация на подателя, че е запознат с правилата и условията за
подпомагане. Заявените площи за подпомагане са
общо в размер на 2.56 ха и са шест парцела: два в землището на с. Помощник -
№57515-74-1-1 с площ 0.2 ха и 57515-342-1-1 с площ 0.6 ха и четири в землището
на с. Главан - №14951-54-1-1 с площ 0.2 ха; №14951-1299-1-1 с площ 0.15 ха;
№14951-393-1-1 с площ 0.7 ха и №14951-1403-1-1 с площ 0.15 ха. Неразделна част
от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името
на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като
земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната
от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от
всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на
ползване на земята. По подаденото от П.К.С. общо заявление за плащания на площ
по схемите и мерките за директни плащания за 2014 год. с 2431051485812, е
извършена задължителна проверка на заявлението, съгласно чл. 37 от ЗПЗП. При
извършените административни проверки е установено, че четири от тях са
допустими за подпомагане, а два са недопустими. Имотите които не са включени в
одобрения слой за подпомагане са: парцел №57515-74-1-1 /кадастрален имот №054007/ с площ 0.6 ха и
парцел 14951-393-1-1 /кадастрален номер 007978/ с площ 0.7 ха. Същите са били
заявени само от жалбоподателят, не са били предмет на двойно деклариране и не е
имало спор относно стопанисването им от С.. Спорът е дали същите са допустими
за подпомагане или не.
Съгласно чл.16б, ал. 1, изр. 1 от
Наредба №105 от 22 август 2006 год. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и
контрол /наричана по нататък за краткост Наредба №105/ всяка година след
приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и
храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за
одобряване на изготвения специализиран слой „Площи в добро земеделско
състояние“. Това производство представлява сложен фактически състав на процедура,
провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД
„Земеделие”, която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните
по чл.16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД–46–287 от 06.03.2015 год.), с
която одобрява окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско
състояние“. Настоящия съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на
чл.16а, ал. 6 от Наредба №105, въз основа на одобрения от министъра на
земеделието и храните специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“
РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и
приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа
в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна
оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното
лице не е включен в заповедта по чл.16г, ал. 4 от Наредба №105. В този смисъл
заповед №РД 46-287/06.03.2015 год. на министъра на земеделието и храните
създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители,
съгласно Тълкувателно Решение №8 от 11.12.2015 г. по тълкувателно дело №1/2015
год. на ВАС). Видно от представеното от Министъра на земеделието и храните,
уведомление по чл.72, ал.2 от АПК /лист 176 от делото/, П.С. е уведомен, че
възражението му не е прието, поради което и обжалване подлежи заповедта на
Министъра. Уведомлението е получено лично на 06.06.2015 год., видно от
приложената обратна разписка, а няма данни заповедта да е обжалвана от г-н С.,
нито пък същият твърди това. В настоящия случай издаденият административен акт
- заповед №РД 46-287/06.03.2015 год. не е обжалван в законоустановения срок,
поради което в частта отнасяща се до заявените от С. имоти е влязъл в сила. В
този смисъл всички изложени от жалбоподателя аргументи относно неправилно
изключване на имоти от допустимия слой са неоснователни.
На последно място следва да бъде
посочено, че видно от приетата по делото съдебно техническа експертиза всички
описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със
заповед №РД 46-287/06.03.2015 год. на министъра на земеделието специализиран
слой "Площи в добро земеделско състояние", поради което са
недопустими за подпомагане. Доколкото сумата на същите е 1.3 ха, а
декларираната площ е 2.56 ха, то е налице наддеклариране. Правна последица от
установения процент на наддеклариране /100% по СЕПП, СПП и НР2/, съгласно чл.58
от Регламент /ЕО/ 1122/2009 на Комисията и чл.16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на
Комисията е санкциониране на цялата заявена площ по трите мерки – СЕПП, СПП и
НР2.
Ответника
е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. С
оглед изхода на спора и доколкото от данните по делото е видно, че искането за
присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено, съдът
намира, че същото следва да бъде уважено, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден жалбоподателят да
заплати сумата от 300.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 338.10 лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения и като
провери оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган и в
установената форма, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. Жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на П.К.С. *** на уведомително писмо изх.№02-240-6500/6710/29.09.2015
год. на Зам. Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие”, като неоснователно.
ОСЪЖДА П.К.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на ДФ”Земеделие” гр. София, представлявано от
Изпълнителния директор Румен Андонов Порожанов сумата от 638.10 /шестстотин
тридесет и осем лв. и 10 ст./ лв., представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: