Определение по дело №1315/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 894
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Николай Джурковски
Дело: 20201000601315
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 894
гр. София , 02.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601315 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение № 260804 от 17.11.2020 г. на Софийски
градски съд, НО-13 състав, постановено по н.ч.д. № 4099/2020 г. по описа на
същия съд, е оставена без уважение молбата на защитника на лишения от
свобода Д. Б. Н. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието, наложено му по НЧД № 137/2020 г. по описа на РС-
Самоков.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адв. М.
О., защитник на осъдения Д. Б. Н. , ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в затвора гр. ***, ЗО „***“.
Твърди се в жалбата, че атакуваното определение на СГС противоречи
на изискванията за прилагане на института за условно предсрочно
освобождаване, визирани в чл.70 НК и чл.439а НПК. Излагат се доводи, че
оценката на осъдения, изпълнението на плана на присъдата и представените
по делото доклади на пенитенциарните работници свидетелстват за
поправянето на осъдения. Сочи се в частност, че от съдържащите се в
затворническото досие доказателства могат да се направят категорични
изводи, че у осъдения е настъпила положителна промяна. Като безспорно се
изтъква обстоятелството, че Д. Б. Н. е изтърпял не само половината от
1
наказанието си, каквото е изискването на чл. 70 НК, но че видно от
представената справка има значително малък остатък на фона на размера на
наложеното му наказание.
Претендира се, че е налице и втората кумулативна предпоставка по чл.
70 от НК а именно – че лишеният от свобода е дал доказателства за своето
поправяне. Сочи се, че лишеният от свобода е в затвора за първи път; че има
добро поведение; че няма нарушения; че не е наказван; че не е конфликтен; че
е с необходимото уважение към администрацията; че няма доказателства и
данни за поведение, различно от изискуемото; че е преместен в общежитието
от открит тип, където е правилното място за изпълнение на наказанието.
Изтъква се също, че както се сочи в доклада на социалния работник л.св. има
изградени трудови навици; че е работил преди влизането си в затвора; че е
изразил желание да работи и при постъпването си; че е назначен на работа на
външен работен обект /извън общежитието без охрана/ и че с оглед на всичко
това при него е налице участие в трудова дейност.
Твърди се, че поради ангажираността му за работа извън общежитието
6 дни в седмицата при осем часов работен ден и време за отиване и връщане
за и от работа не е било възможно включването му в образователни,
културно-информационни, квалификационни и спортни дейности, в
индивидуални или групови програми за въздействия, като.такива не са му и
били предлагани. В тази връзка се сочи, че включването му в такива не се и
предвижда в изготвения план за изпълнение на присъдата, както и че няма
никаква индиция за отказ от включването му в такива дейности.
Сочи се, че оценката на риска от рецидив при осъдения е нисък и че
рискът от вреди е посочен като среден, но на базата на извършеното
престъпление, а не свързано с поведението му в затвора. Излагат се и доводи,
че Н. разполага с ресурс за благоприятна ресоциализация; че има завършено
средно образование; че има изградени трудови навици; че е бил и ще бъде
трудово ангажиран; че има подкрепа от близките си; че живее съвместно с
приятелката си при родителите си. Изтъква се, че според експресното
психологическо изследване Н. не притежава трайно формирани нагласи за
криминални деяния; че извършените правонарушения са по скоро ситуативно
обусловени, а не в резултат на криминално мислене; че изпитва срам от
2
извършеното правонарушение и попадането в затвора.
Според подалият жалбата защитник всичко така посочено, обусловено
единствено от доказателствата по делото, се явява достатъчно основание да
бъде направен извода, че Н. се е поправил.
В жалбата се излагат доводи, че за да постанови определението си,
съставът на СГС се е мотивирал единствено със становището на началника на
затвора, което пък е мотивирано със становището на началника на
общежитието, което пък е базирано на „експертния доклад на инспектора
социална дейност и възпитателна работа" от м.10.2020 г., но че пък този
доклад е базиран на първоначалния доклад на ИСДВР А. Р. от 26.03.2020 г. В
тази връзка се сочи, че план на присъдата е изготвен месец 04.2020 г. Твърди
се, че освен наличието на тези документи няма данни нещо да се е случило за
период от 8 месеца, както и че според самия план не се планира да се извърши
нещо и в следващия период. Изтъква се, че във всички посочени документи
са цитирани само две проблемни зони -злоупотреба с наркотици и умения за
мислене. Относно първата зона се сочи, че лишеният от свобода отрича да е
зависим и че в затвора, и в условията на смекчен режим в общежитието, и
при работата на свободен режим без охрана извън общежитието няма данни
за употреба или злоупотреба с алкохол или наркотици, поради което се счита,
че тази зона е за преоценка. Относно втората проблемна зона, че за нея се
повтарят определени понятия, противоречащи с други констатации; че е
акцентирано на „овладяване на импулсивността“, но че в същото време е
налице констатация, че по време на престоя си в затвора не е дал признаци за
агресивна несдържаност; не е влизал в конфликти с останалите лишени от
свобода и със служителите и пр.
Сочи се, че в случая становището на началника на затвора е абстрактно
и неподкрепено с никакви доказателства, като напротив - доказателствата
сочели за обратното. Като абстрактно и формално се определя изискването за
прилагане на прогресивната система, а именно – че режимът трябвало да бъде
сменен на лек. Твърди се, че процедурата за смяна на режима е единствено в
правомощията на началника и че л.св. няма инициатива. Излагат се и доводи,
че при положение, че ИСДВР не поеме инициативата, а че това е видно и от
самия план на присъдата, режимът няма да бъде сменен. Твърди се, че в плана
3
на присъдата, както не се предвижда смяна на режима, така не се предвижда и
момент и условия за условно предсрочно освобождаване, което, според
подалия жалбата защитник, е задължително съгласно чл.156, ал.3 т.3 от
ЗИНЗС.
При това положение се заявява становище, че по-нататъшният престой
на осъдения Н. в затвора би имал само една цел - изолиране от близките, но
не и тези по чл.36 от НК, като дейностите за постигане на целите от чл.2
ЗИНЗС са забравени.
Във връзка с гореизложеното се прави оплакване, че неправилно
първостепенният съд не е анализирал доказателствата по делото, а просто
безкритично е приел становището на администрацията на затвора, като не е
било взето предвид и изложеното в пледоарията на защитата. Заявява се
становище, че в случая са налице предпоставките, визирани в чл. 70 НК,
както и критериите на чл. 439а НПК, поради което се отправя молба да бъде
отменено атакуваното определение на СГС и да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода" на Д. Б. Н. , изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в затвора гр. *** - ЗО „***, като не се възразява да бъдат наложени и
пробационни мерки за срок, равен на остатъка от наказанието.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните
и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Лишеният от свобода Д. Б. Н. е постъпил в затвора *** на 04.03.2020 г.
за изтърпяване на наказание от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му
по НОХД № 179/2018 г. по описа на PC Самоков и приведено в изпълнение на
основание чл. 68 ал.1 от НК. Това наказание е изтърпяно на 04.06.2020 г.
Считано от тази дата Н. търпи наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца, наложено му по НЧД № 137/2020 г. по описа на PC
Самоков на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК като едно общо наказание
измежду наказанията, наложени му по НОХД № 49/2020 г. по описа на РС
Самоков /за престъпление по чл. 354а ал.3 от НК/ и по НОХД № 247/2019 г.
също по описа на РС Самоков /за престъпления по чл. 343б ал.3 и чл. 354а
ал.5 вр. ал.3 от НК/. Като към датата 17.11.2020 г. осъденият Н. е изтърпял от
4
това наказание фактически 11 месеца и 22 дни, от работа 14 дни, или всичко 1
година и 6 дни, като неизтърпеният остатък е в размер на 5 месеца и 24 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за
постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, СГС правилно и
обосновано е приел, че доколкото осъденият Д. Н. е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му наказание за престъпление, което не
представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70
ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на
наложеното наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се
установява да е налице другата законоустановена и необходима предпоставка,
за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – осъденият да е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. СГС е мотивирал този си извод с изложените становища от
затворническата администрация и в частност с мненията и заключенията,
съдържащи се в приложените по делото доклад за лишения от свобода от
ИСДВР С.А.; становище на началника на затвора *** и становище на
Началник сектор ЗО „***“ инсп. Д., въз основа на които е приел, че оценката
на риска от рецидив не е коригирана и не е намалена от първоначалните си
стойности; че рискът от вреди е среден за обществото и среден за лишения от
свобода; че към настоящия момент не е осъществен принципа на
прогресивната система при изпълнение на наказанието; че целите на
наказанието все още не са постигнати, както и че корекционната работа
следва да продължи до постигането им. Същевременно, за да обоснове извода
си, че не са налице всички основания за прилагане на чл. 70 от НК,
първостепенният съд е приел, че към настоящия момент и остатъкът от
наказанието за изтърпяване в размер на 5 месеца и 24 дни не е малък.
Въззивният съд в настоящия си състав не споделя решаващия извод на
СГС за отсъствието на законоустановената предпоставка за постановяване на
УПО „осъденият да е дал доказателства за своето поправяне“, като не
възприема за обосновани и правилни изложените в тази връзка констатации и
съображения.
Очевидно единственият спорен въпрос в настоящото производство е
относно обстоятелството дали чрез поведението си и отношението си към
труда осъденият Н. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне /което
е предпоставка за приложението на чл. 70 ал.1 от НК/. В тази връзка
разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК предвижда, че доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто му
поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
5
въздействие, общественополезни прояви.
Извършвайки собствена преценка на доказателствата за наличието на
такива обстоятелства, АС-София счита, че от данните по делото
безпротиворечиво и еднозначно може да се приеме, че към настоящия момент
с поведението си осъденият Д. Н. е дал достатъчно по обем и съдържание
доказателства за своето поправяне. Т.е., въззивната инстанция намира, че към
момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за
постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения Н., като
съображенията за това са следните:
Изследването на цялостното му поведение по време на престоя му в
затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към
момента поправянето му е завършено и пълно, доколкото присъстват
убедителни данни за затвърдена промяна на поведението и мисленето на
осъдения в положителна насока, още повече, че съгласно приложеното в
досието експресно психологическо заключение при него изначално отсъстват
трайно формирани нагласи за нарушаване на социалните норми и ред и че
извършеното от него правонарушение е ситуативно обусловено, а не е
резултат от криминогенно мислене. В тази връзка следва да бъдат отчетени и
съдържащите се в доклада на ИСДВР С.А. /на л. 5-6 от първоинст. дело/
констатации, че след постъпването му в затвора адаптацията на осъдения Д.
Н. е протекла безпроблемно; че не е влизал в конфликт с останалите лишени
от свобода и със служителите на затвора; че не е наказван, че по време на
престоя му в затвора не е дал признаци за агресивна несдържаност; че е с
нагласи за безпроблемно изтърпяване на наложеното наказание; че е изразил
желание за включване в трудова дейност; че е преразпределен в ЗО ОТ „***“
считано от 31.07.2020 г.; че към момента изпълнява трудови задължения на
работен обект извън пределите на ЗО „***“ – на стадион „Георги Аспарухов“
към ПФК „Левски“; че към служителите се отнася с необходимото уважение;
че на територията на общежитието не е допускал нарушения на ЗИНЗС; че
при изготвената първоначална оценка на риска от рецидив са регистрирани
ниски стойности – 39 точки; че рискът от вреди е среден за лишения от
свобода, среден за обществото, нисък за персонала.
Обобщените изводи в доклада са, че към момента не е осъществен
принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието,
изхождайки това, че режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода не е заменен на лек; че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК, все още не са постигнати; и че корекционната работа следва да продължи
до постигането им.
Въззивният съд не кредитира обаче тези обобщаващи изводи в доклада,
тъй като същите не се подкрепят от изложените в доклада фактически
обстоятелства относно поведението на лишения от свобода в
пенитенциарното заведение и относно данните за личността му. Те са
декларативни и на практика немотивирани, тъй като не са изложени ясни и
6
обосновани аргументи, основани на конкретни фактически положения, защо
се приема, че процесът на поправяне и превъзпитание при осъдения Н. все
още не е завършил.
В представеното становище от НС ЗО „***“ З. Д. /л. 8 от първоинст.
дело/ се сочи, че са налични формалните предпоставки за УПО, както и че
видно от експертния доклад на ИСДВР наказанието лишаване от свобода все
още не дава своя коригиращ ефект; че не е осъществен принципът на
прогресивната система при изпълнение на наказанието, поради това че
режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен на
лек; че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, все още не са
постигнати. Тези изводи на практика обосновават отрицателно становище за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното наказание лишаване от свобода по отношение на осъдения Д. Н..
В този му вид това отрицателно становище не се кредитира обаче от
въззивния съд, тъй като е необосновано, не се основава на никакви конкретни
факти и обстоятелства относно поведението на лишения от свобода.
Становището не се основава на преки и непосредствени впечатления от
провеждания превъзпитателен процес спрямо осъдения. То се основава
единствено на експертния доклад на ИСДВР и на декларативни и
неаргументирани с конкретно установени факти изводи, че наказанието
лишаване от свобода все още не е дало своя коригиращ ефект и че целите на
наказанието по чл. 36 от НК все още не са постигнати.
В горния смисъл е и представеното становище на началника на затвора
гр. ***. В същото се сочи, че не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка, визирана в чл. 70 от НК, а именно – че липсват данни за
поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. В тази връзка
са изложени доводи, че такива доказателства не са налице; че целите на
наложеното наказание, визирани в чл. 36 от НК, не са изпълнени в своята
цялост предвид характера и тежестта на извършеното нарушение; че има
проблемни зони, по които работата следва да продължи; че оценките на риска
от вреди към обществото и рецидив са с непроменени първоначални
стойности; и че изпълнението на прогресивната пенитенциарна система не е
завършило.
Това становище на началника на затвора също не се кредитира и не се
приема с доверие от настоящия състав. В частност въззивния съд не намира
становището на началника на затвора *** за обективно и достоверно, тъй като
то не се основава на преки и непосредствени лични впечатления от
провеждания превъзпитателен процес спрямо осъдения Н., а очевидно почива
на производни източници на информация, които по същество са непроверени
и недостоверни. Освен това въпросното становище на началника на затвора е
декларативно, необективно и неубедително мотивирано, като изтъкнатите в
него аргументи се явяват неоснователни и не се споделят от въззивния съд.
Необосновани /доказателствено необезпечени/ се явяват констатациите
7
на началника на затвора, че все още са налице актуални проблемни зони, по
които работата следва да продължи. От съдържанието на доклада на ИСДВР
се налага извода, че на практика не са отбелязани никакви реални дефицитни
зони, в които да се налага продължаването на корекционния процес. Като
проблемна зона е посочена злоупотребата с наркотици, но мотивите за
обосноваването й са свързани единствено с факта, че в условията на свобода е
употребявал марихуана и амфетамини. Същевременно обаче в самия доклад
не се сочи такова проблемно поведение на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Следователно към момента такава
дефицитна зона не е налична. От друга страна, отбелязаната дефицитна зона
„умения за мислене“ е обоснована с твърденията, че не решава проблемите си
по адекватен начин и че не осъзнава последствията от криминалното си
поведение. Тези твърдения обаче са прекалено абстрактни /лишени от
конкретика/ и декларативни, както и доказателствено и фактологично
необезпечени. Що се касае до констатацията, че осъденият не осъзнава
последствията от криминалното си поведение, следва да се отбележи, че в
действителност в експресното психологическо заключение относно Д. Н.,
изготвено на 26.03.2020 г., е посочено, че по отношение на извършеното
деяние е лаконичен и настроен самосъхранително, но това съвсем не
означава, че същият не е осъзнал последствията от деянието си. Още повече,
че в същото заключение е констатирано, че се чувства тъжен от факта, че е
извършил правонарушението и че е допуснал да влезе в затвора и че в тази
връзка изпитва известен срам от семейството си. Тези факти сами по себе си
са красноречиви, че още в началото на изпълнението на процесното наказание
осъденият е проявил критичната си оценка към извършеното и напълно е
осъзнал какви са последствията от деянията му /включително и за него самия
и за семейството му/.
Напълно неоснователен е аргументът на началника на затвора, че
целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36 от НК, не са изпълнени в
своята цялост предвид характера и тежестта на извършеното нарушение. В
тази връзка следва да се подчертае, че за преценката дали осъденият е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода без каквото и да е значение се явяват
обстоятелствата относно степента на обществената опасност на деянието и на
дееца, преценявани към момента на постановяването на осъдителната
присъда, доколкото те веднъж вече са били преценени именно при
индивидуализацията на наказанието. Повторното отчитане и съобразяване на
тези обстоятелства и в настоящото производство по предсрочно
освобождаване априори би означавало изхода на произнасянето по молбата
на лишения от свобода за предсрочно освобождаване винаги да е
предопределен от обстоятелства, послужили вече за индивидуализацията на
наказанието. Тези обстоятелства са били значими за определянето на
наказанието и нямат, а и не могат да имат никакво отношение към
последващия процес на превъзпитание и поправяне по време на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, поради което като ирелевантни не
следва да бъдат обсъждани в това производство. С оглед на това напълно
8
неотносимо към предмета на настоящото произнасяне се явява
обстоятелството за какво точно престъпление осъденият изтърпява наказание.
Както бе посочено, тази предходна негова престъпна дейност, обществената й
опасност, както и детерминираната от нея обществена опасност на самия деец
са били отчетени при индивидуализацията на търпяното наказание и затова
нямат никакво отношение към поправително-възпитателния процес при
изпълнението на това наказание, като в принципен план тези обстоятелства
стоят извън волята на лишения от свобода и не засягат по никакъв начин
мотивацията му в процеса на поправяне и превъзпитание при изтърпяване на
наказанието. В този смисъл е и даденото в т. 5 от ППВС № 7/1975 г.
тълкуване, че „при решаване въпроса за основанията за условно предсрочно
освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и
55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат пред
вид при постановяването на присъдата“.
Предвид установените по делото факти относно поведението на
осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода в случая
без особено и съществено значение относно преценката дали същият е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне се явява обстоятелството, че
прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена в своята цялост, т.е., че
режимът му не е променен в лек.
Основателно се явява и възражението в жалбата, че на практика, макар
и непреоценен, рискът от рецидив при осъдения е нисък, както и че рискът от
вреди е посочен като среден, но на базата на извършеното престъпление, а не
на основание поведението му в затвора. Последното, преценено във връзка с
данните, съдържащи се в доклада на ИСДВР и в експресното психологическо
заключения, несъмнено сочат, че рискът от извършване на ново
престъпление, както и рискът от вреди за обществото са с ниски стойности.
Предвид гореизложеното напълно произволен и не основан на данните
по делото се явява решаващият извод на СГС, че доказателствата за
поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода не са с
характеристиката и устойчивостта, които са необходими за постановяване на
УПО. При условие, че в докладите и становищата на затворническата
администрация не се сочат никакви неудачи и пороци в поведението и
отношението на осъдения по време на корекционния /поправително-
възпитателния/ процес; при условие, че същият не е наказван; че работи на
външен обект и че се справя много добре с работните си задължения и че
показва отговорност и дисциплинираност в работния процес; че стриктно
спазва режимните изисквания и не допуска нарушения на ЗИНЗС, настоящият
състав не съзира никакви трудности, колебания и неудачи в поправителния и
превъзпитателния процес, осъществяван спрямо л.св. Д. Н., които да
обосновават нужда и необходимост от допълнително утвърждаване с цел
придобиване на устойчивост на настъпилите до момента положителни
промени в поведението и отношението на осъдения.
9
Гореизложените фактически констатации относно поведението на л.св.
Д. Н. при изтърпяване на наложеното му процесно наказание лишаване от
свобода налагат извода на въззивния съд, че изследването на цялостното
поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото
заведение сочи за наличието на убедителни данни за устойчива и трайна
промяна на поведението и мисленето му в положителна насока. Което пък от
своя страна е основание да се приеме, че към настоящия момент поправянето
на осъдения Н. е завършено и пълно, респективно, че осъденият е дал
достатъчно доказателства за поправянето си, в какъвто смисъл еднозначно
сочат всички налични по делото доказателства. В тази връзка следва да се
посочи, че нито затворническата администрация в приложените доклади и
становища, нито СГС в атакуваното определение са посочили и са се
позовали на конкретни факти и обстоятелства от поведението на осъдения Д.
Н., които да обосновават и да са в подкрепа на изводите им за неизпълнение
на целите на наказанието, за незавършване на корекционната работа с него и
за ненастъпило /неосъществено/ негово поправяне. В случая установените по
делото фактически положения непротиворечиво сочат, че чрез примерното си
поведение и честно отношение към труда осъденият недвусмислено е
показал, че се е поправил. Като тази констатация /че осъденият е показал
примерно поведение и се е поправил/ се основава изключително на данните за
съзнателно и активно негово положително отношение към режимните
изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността, както и за честното
му и отговорно отношение към труда, детерминирано от полагането на
общественополезен труд и от очевидното приемане на труда като свое
морално задължение /съгласно критериите, заложени в т.1 б.“б“ от ППВС №
7/1975 г./. В случая фактическият извод на въззивния съд за наличието на
положителна промяна у осъдения Н. по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода се основава и на критериите, заложени в самия закон
/чл. 439а ал.1 от НПК/, а именно - на безспорните данни за доброто му, дори
безукорно, поведение и отношение към служителите и другите лишени от
свобода, за отговорното му участие в трудовата дейност, и то на външен
обект.
Предвид гореизложеното настоящият състав на САС счита, че жалбата е
основателна и че като такава следва да бъде уважена, тъй като са налице
всички предпоставки по чл. 70 ал.1 от НК за постановяване на предсрочно
условно освобождаване по отношение на осъдения Д. Н.. Същият с
примерното си и позитивно поведение, както и с отговорното си и честно
отношение към труда е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и
фактически е изтърпял повече от половината от процесното наложено му
наказание. С оглед на това незаконосъобразно градският съд е отказал да
уважи молбата за условно предсрочно освобождаване на л. св. Н..
Това от своя страна налага извода, че атакуваното определение на СГС
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Д. Н. от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 6
10
месеца, наложено му по НЧД № 137/2020 г. по описа на Районен съд -
Самоков. На основание чл. 70 ал.6 от НК следва да бъде определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък
към датата 17.11.2020 г. 5 месеца и 24 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-
Затвора град *** /л. 15 от първоинст. дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр. 2 от НК въззивният съд намира за
необходимо постановяването по отношение на осъдения Н. на пробационна
мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК /задължителни периодични срещи с
пробационен служител/ за срок от 5 месеца.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 ал.2 във вр. 341, ал. 2
НПК Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 260804 от 17.11.2020 г. на
Софийски градски съд, НО-13 състав, постановено по н.ч.д. № 4099/2020 г. по
описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на защитника на
лишения от свобода Д. Б. Н. за предсрочно условно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му по НЧД № 137/2020 г.
по описа на РС-Самоков, като вместо това:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения Д. Б. Н. с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода, наложено му по НЧД № 137/2020 г. по
описа на Районен съд-Самоков.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 17.11.2020 г. 5
месеца и 24 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-Затвора град *** /л. 15 от
първоинст. дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на
Д. Б. Н. с ЕГН ********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а
ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 5 месеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11