АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2016
гр. Пловдив, 11.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, X състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от Председателя административно дело № 680 по
описа за 2022 год. и взе предвид
следното :
Производството о делото е образувано по жалба на д-р П. К. Председател на медицинска комисия по чл. 98,
ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив, против Експертно решение /ЕР/ №0195/027 от
11.02.2022г. от заседанието на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични
и ССЗ, издадено на М.А.М. ЕГН ********** при
НЕЛК -0081 гр. София. в
частта му за срока на определения процент трайно намалена работоспособност -
пожизнен. В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и се иска отмяната му в оспорената
част, като се изразява несъгласие единствено в частта за срока на определения
процент ТНР, което оплакване може да бъде отнесено към основанията за оспорване
по чл. 146, т.4 от
АПК.
Ответникът – Национална експертна лекарска комисия,
чрез процесуалния му представител оспорва жалбата. Претендира се възнаграждение
за юрисконсулт.
Заинтересована страна М.А.М.
не взема становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Заинтересованите страни ТЕЛК - ПЕТИ СЪСТАВ ПРИ УМБАЛ
ПЛОВДИВ ЕООД, Агенция за хора с
увреждания – София, ТП на НОИ – Пловдив и Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител
и не изразяват становища по основателността на жалбата.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК в оспорената му част, като се сочи, че
противоречи на материалноправните разпоредби и постановено при съществено
нарушение на административно- производствените правила. Обосновава се
приложимост на приети изменения в Наредба за медицинската
експертиза, обн. ДВ бр. 59/16.07.2021 година, като счита, че в
настоящия случай не е изпълнено съдържанието на определението за
"дефинитивни състояния", посочено в §1 т.5 от ДР
на Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ за определяне на срок —
пожизнен на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице,
съобразно чл.69 ал.4 от
същата наредба, което според него следва да бъде съобразено с петата
година от установяване на заболяването. Сочи, че при онкологични заболявания
след петата година, не може да се очаква позитивна промяна, но рецидив и
далечна дисеминация са възможни по всяко време, т. е. възможна е негативна
еволюция във времето. Иска отмяна на оспореното ЕР. Съдът, като прецени
становищата на страните и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Заинтересованата страна М.А.М. има издадено ЕР на
ТЕЛК-1618 №4805/170/19.10.2021г. с което са определени 50% ТНР за понесените
двукратни трансуретрални резекции на пикочния мехур по повод доказано
злокачествено новообразувание на пикочния мехур с давност 2017 г., без данни за
рецидив и дисиминация, по Забележка към 4.VIII,
р.ХП от НМЕ/2017 със срок на определения % ТНР -
пожизнен, и съгласно чл.69, ал.4.
Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано по отношение срока на
определения процент трайно намалена работоспособност - пожизнен от МК при ТП на
НОИ - Пловдив с Решение № 10979/549/26Л 0.2021г..
С ЕР №0195/027/11.02.2022
г. НЕЛК-0081 потвърждава изцяло ЕР на ТЕЛК. НЕЛК- 0081 определя 50% ТНР по
Забележка към ч.VIII, р.ХП от НМЕ/2017 и срок - пожизнен съгласно чл.69, ал.4
от НМЕ/2017
В обжалваното в настоящето производство
Експертно решение /ЕР/ №
0199/027 от 11.02.2022г. е посочено следното:
Освидетелстваното лице е мъж на 60-годишна възраст, който ло повод на
дизурични оплаквания и промяна цвета на урината постъпва в МБАЛ-Пловдив ИЗ №
9323/08.04.2013 г., където е извършен ТУ ТУР на пикочния мехур на 09.04.2013 г.
Хистологичен резултат №4703- 04/12.04.13 г. - фрагменти от първа степен
папилиферен урогелен карцином на пикочния мехур Т2аН0М0. Обсъден на онкокомитет
и е провел курс; интракавитална химиотерапия. На 21.08.2013 г. по повод на
рецидив е извършен отново ТУ ТУР с потвърдена хистологична верификация. Взет на
диспансерен отчет в КОЦ-Пловдив. В актуално Удостоверение от KOL) Пловдив изх.№1849/01.10.2021 г. о описано: Задоволително общо състояние, с
неудържим позив за ходене по малка нужда и изпускате особено след кашлица и
физическо усилие, не се палпират увеличени регионални лимфни възли.
С 67.0 За карцином на пикочния мехур с двукратни операции след петата
година без данни за рецидив или метастази.
С това ЕР НЕЛК потвърждава изцяло ЕР 1618 №4805/170/19.10.2021г.
При така
установената фактическа обстановка, на база приобщените по делото писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт,
подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл.149 ал.1
от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следните за това съображения:
Обжалваният административен акт е
постановен от компетентен орган по смисъла на чл.103 ал.4
от ЗЗ във връзка с чл.3 от НМЕ,
в установената, съгласно чл.59 ал.2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Решението е взето от специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в
изпълнение на чл.49 ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ). Специализираният състав на НЕЛК, издал оспорваното
ЕР, отговаря на изискванията на чл.18 ал.3 от правилника. Експертното решение е
постановено в състав от председател и двама специалисти. Липсват основания за
прогласяване на нищожност на издаденото ЕР на НЕЛК.
По установените факти по делото не
се формира спор между страните. Спорът е правен и касае правилното приложение
на забележка към Част осма,
Раздел XII от Приложение № 1 на НМЕ/2017 г. досежно срока
(пожизнен), определен на освидетелстваното лице за 50% трайно намалена
работоспособност. Според посочената забележка: "всички онкологични
заболявания с код "С" по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при
давност, надвишаваща пет години от хистологичната верификация, се оценяват с 50
% (не включва карциноми "ин ситу" – код "D" по МКБ)".
Безспорно случаят касае онкологично
заболяване с код "С", а именно С20 за опериран карцином на ректума без данни за
рецидив или дисеминация на процеса Налице е давност надвишаваща пет години от
оперативната намеса. Посоченото онкологично заболяване безспорно обуславя
приложение на горецитираната забележка от Приложение №
1 на НМЕ/2017 г., както правилно е прието от административния орган
в оспорваното ЕР. Прилагането на цитираната забележка, съдът намира, че не
следва да бъде изолирано от останалите отправни точки, относими за конкретно
заболяване, включени в съответните раздели на Приложение №
1 на НМЕ/2017 г., Част 8
- Хирургични заболявания, където са посочени и съответните злокачествени
заболявания. Така определеният, е съответният % трайно намалена
работоспособност и е определен пожизнен срок, като са съобразени отправни
точки, съгласно посл. ред. на НМЕ/2017 в релевантните към казуса разпоредби
Съгласно Забележка от ч.VIII, р.XII, всички
онкологични заболявания с код "С" по МКБ, без данни за рецидив и
дисеминация, при давност, надвишаваща пет години от хистологичната верификация,
се оценяват с 50 % (не включва карциноми "ин ситу" – код
"D" по МКБ), т.е. за петата година след операцията се определя 50%
трайно намалена работоспособност, с пожизнен срок. Това само е достатъчно да се
приеме, че след като за петата година след операция се определя 50% ТНР с пожизнен
срок, като и при преосвидетелстване на лицето през всяка следваща година след
петата, срокът на инвалидност също следва да е пожизнен. Противното би
означавало всяко лице със същото или сходно заболяване и здравословно
състояние, с над пет години от хистологичната верификация към датата на
приемане на Постановление № 225 от 12 юли 2021 г. за изменение и допълнение на
НМЕ, да бъде дискриминирано при преосвидетелстването чрез определяне на срок на
инвалидност за конкретен период от време, така, както предвижда чл.69 ал.1 от
НМЕ, а не пожизнено при условията на чл.69 ал.4 от
НМЕ. В така посочената разпоредба е предвидено при дефинитивни
състояния без възможност за пълно или частично възстановяване да се определя
пожизнен срок на инвалидността. Легална дефиниция на понятието
"дефинитивни състояния" се съдържа в нормата на §1 т.5 от ДР
на НМЕ, съгласно която, това са състоянията, които не търпят
позитивна или негативна еволюция във времето. Волята на законодателя е да
преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за
конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично
освидетелстване е безпредметно, при положение, че не може да настъпи позитивна
еволюция във времето. Както сочи жалбоподателят, действително в състоянието на
освидетелстваното лице може да настъпи негативна еволюция във времето,
доколкото дефинитивното състояние няма постоянен характер и търпи промяна.
Соченото евентуалното настъпване на рецидив и далечна дисеминация (негативна
еволюция във времето), обаче би могло да доведе единствено до преосвидетелстване
на лицето, по негово желание, но не и до промяна на срока на инвалидност от
пожизнен до такъв с конкретно определен срок. Ето защо, след като в отправна точка 4
на Раздел ХI,
Част VIII от Приложение № 1 на НМЕ, състоянието на освидетелстването
лице е определено от законодателя като дефинитивно, предвиждайки определяне на
30 % трайно намалена работоспособност, то за състояние съгласно посочената
Забележка към Раздел XII на част 8, такава се определя на 50%, поради което,
при липса на промяна през следващите петте години от операцията в
здравословното му състояние, последното отново следва да се определи като
дефинитивно, което в частта му относно срока на определения процент трайно
намалена работоспособност следва да е пожизнено. Гореизложеното налага извод за
законосъобразност на оспорваното в настоящото съдебно производство ЕР на НЕЛК -
София, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на
основание чл.143 ал.3
от АПК, на Национална експертна лекарска комисия, се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се
констатираха в размер на 100 (сто) лв., определен съгласно чл.27в от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2
от АПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
. ОТХВЪРЛЯ жалбата
на д-р П. К. Председател на медицинска комисия по чл. 98,
ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив, против Експертно решение /ЕР/ №0195/027
от 11.02.2022г. от заседанието на Специализиран състав по Хирургични,
Ортопедични и ССЗ, издадено на М.А.М. ЕГН ********** при НЕЛК -0081 гр. София. в
частта му за срока на определения процент трайно намалена работоспособност -
пожизнен.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
гр. София да заплати на Национална експертна лекарска комисия гр. София, сумата
от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: