№ 2572
гр. В., 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110111100 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К. В. Ц., ЕГН **********, с
адрес гр. В., ул.“Ф. Т.“16А, срещу „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. К. П., ****, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите
както следва: 650лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от
13.12.2021г. до 10.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 17.08.2022г. до окончателно погасяване на задължението и 39,54лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху всяко
дължимото месечно трудово възнаграждение за периода от 10.01.2022г. до 16.08.2022г.вкл.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Полагал е труд на длъжност „продавач – разнос на търговия” по силата на сключен с
ответника трудов договор от 13.07.2021г. Договореното трудово възнаграждение било в
размер на 650лева. Уговорен бил и срок за изпитване - 6м. в полза на работодателя. В
периода 13.12.2021г. до 10.01.2022г. е полагал труд, възнаграждението за който в размер на
исковата сума не му е било платено. ТПО било прекратено на осн. чл. 325 ал.1 т.3 КТ,
поради изтичане на уговорения с договора изпитателен срок. За последният отработен месец
не било изплатено трудовото му възнаграждение. И доколкото ответникът е в забава, то
съответно дължи обезщетение за това в размер на законната лихва. Искането е за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 21.06.2023г., редовно призованият
ответник не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
1
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието
на претенцията по чл. 128 КТ, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване, че
ответникът е наличие на ТПО с ответника в периода, за който се претендира изплащане на
трудово възнаграждение, по силата на което ответникът като работодател се е задължил да
заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период
ищецът реално е полагал труд при ответника. Ответникът при проявената пасивност, а
именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции
в първото по делото с.з., реално не е оспорил тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък, съгласно който се претендира заплащане на адв. възнаграждение в
размер от 500лева. По делото не е представен договор за правна помощ и съдействие с
упълномощения адвокат, нито доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което
съдът не може да прецени дали разноските са действително сторени. Поради това
претенцията за присъждането на адв. възнаграждение е неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - В., сумата от 100лева,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на производството, определена по
правилата на чл. 72, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 1 ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. К.
П., **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. С., с ЕГН********** и адрес гр.Д. Ч., ул. „Я.“ №13 К. В.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Ф. Т.“16А следните суми: 650лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 13.12.2021г. до 10.01.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.08.2022г. до окончателно
погасяване на задължението и 39,54лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, изчислено върху всяко дължимото месечно трудово възнаграждение за
периода от 10.01.2022г. до 16.08.2022г.вкл., на основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. К.
П., бл. 37 Б, вх. В, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В. държавна такса в
размер на 100лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2