Решение по дело №191/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 136

гр. Видин, 11.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и четвърти октомври

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

И в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 191

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Д.В.И. ***, против заповед № 19 – 0953 - 000274 от 13.06.2019г. на мл.автоконтрольор, сектор ПП – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”б” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Видин, сектор ПП – Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да не я уважава.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 12.06.2019г. около 22,20 часа, в гр.Видин, на ул.Цар Иван Асен II е управлявал л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. № 179М635, изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест 7510 – няма наличие, отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и да получи талон за медицинско изследване на кръвта №0007059. Талонът е приложен по делото, като същият освен от съставителя си мл.автоконтрольор Борисов не е подписан нито от жалбоподателя, нито от посочения като свидетел И. – служител на ПП.

Според показанията на свид. Лозанов – служител на РУ Видин, младши инспектор, жалб.И. е спрял сам за проверка, патрулната кола се е движела след него. Поискали съдействие от пътен контрол, след като разбрали от дежурния, че водачът преди това е лишаван от управление поради употреба на алкохол. Сочи, че И. не е бил сам в автомобила, а със свидетелката Ренатова и тя е била в напреднала бременност. Твърди, че е отказал талон за медицинско изследване, но пред служител на ПП, т.е. няма лични възприятия. Св.Ренатова, която живее на семейни начала с жалбоподателя, сочи че след присветване от патрулната кола са спрели. Твърди, че са отивали към болницата, тъй като се е почувствала зле ,както и че след отрицателната проба за алкохол И. е поискал да му бъде издаден талон и да даде кръвна проба, тъй като отивали към болницата, а проверката се проточила дълго време и така щели да му вземат и на него кръв. Полицаите отказали да ги придружат до спешния център. Наложило се тя да управлява автомобила до тях придружени от полицията, тъй като те свалили номерата на колата и взели книжката на И..

По делото е приложена справка за собствеността на процесния автомобил, от която е видно, че жалбоподателя е собственик на същото.

На основание чл.171,т.2а,б.”б” от ЗДвП мл.автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Видин е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи /л.24/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 268з-125 от 27.01.2017 година на Директора на ОД на МВР - Видин /л. 25-27/ за упълномощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Видин да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са определени /упълномощени/ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително младши автоконтроьори в сектор ПП при ОД на МВР Видин /т. 2, 2.1 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а.

По смисъла на чл.171,т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171,т.2а, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.2а,б.”б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Съобразно посочената разпоредба жалбоподателят ангажира достатъчно доказателства, опровергаващи обстоятелствата, описани в АУАН, относно извършването на нарушението и съответно редовността на издаденият АУАН.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа за проверка с техническо средство за установяване наличието на наркотици, отказът на водача да даде кръв за медицинско изследване за наличието на наркотици и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта.

Актосъставителят не е връчил на жалбоподателя екземпляр от талона и това е нарушение на разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, което е съществено процесуално нарушение. В тази връзка са и показания на разпитаната по делото свидетелка, която сочи, че жалбоподателя, след като е дал проба с техническо средство за алкохол е поискал кръвна такава за наркотици. Тъй като не се доказа по категоричен начин, че жалбоподателят е отказал да получи талон за медицинско изследване, не са налице доказателства в тази връзка, както и, че му е предоставен избор относно начина на изследване, то и не може да се приеме, че той е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП. Според чл.6 , изр. последно от Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел. По делото няма удостоверен отказ да се получи талона за медицинско изследване. В АУАН и ЗПАМ е посочено само , че му е издаден талон.

Допълнителен аргумент може да се почерпи от чл. 6, ал. 4 от Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обнародвана в ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018 г./, в който се сочи, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

Доколкото в талона не е посочено какво е избрал жалбоподателя по отношение на установяването на наличието на наркотични вещества да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо изследване, то това също е нарушение на процедурата по издаване на талон, процесуално нарушение, което води до отмяна на ПАМ. Видно от приложения по делото талон, същия е подписан единствено от съставителя му. Както в АУАН , така и в ЗПАМ се посочва, че му е издаден талон за кръвна проба, и той отказва да получи. Свидетелят обаче не установи, че е му връчен въпросният талон, както и че той е отказал да го получи и съответно да не се е явил на медицинско изследване. От показанията на другата свидетелка се установява, че И. сам е поискал да му се вземе кръв, след като е дал проба за алкохол и тя е била отрицателна, тъй като проверката е продължила дълго време, а тя е била бременна в осмия месец и не се е чувствала добре и се е налагало да отидат до болницата и се е притеснявал за нея, затова е предпочел да му бъде взета кръв, а не да изчака и другото техническо средство. Съдът дава вяра на показанията на св.Ренатова, още повече, че и свидетеля на ответната страна твърди, че И. сам е спрял за проверка, дал е проба за алкохол, което житейски необосновано е да стори ако има причина да предотврати проверка.

Съгласно разпоредбата на чл.171,т.2а,б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Следователно, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на тази норма от закона, е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Безспорно изискване е – нарушението на водача да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси на съсобственика на МПС.

От доказателствата по делото не се установи описаното в АУАН, а именно, жалб.И., не е установено, че е осъществил състава на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП. Следователно, неправилно му е била наложена ПАМ по чл.171,т.2а,б.”б” от ЗДвП за деяние, което не е доказано.

Оказва се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неспазване на процесуалните правила, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена.

Предвид изхода от делото, следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за присъждане на разноските, изразяващи се в такива за адвокатско възнаграждение – 300 лева и внесена Д.Т. в размер на 10 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд

                                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 19 – 0953 – 000274 от 12.06.2019г. на мл.автоконтрольор, сектор ПП – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”б” от ЗДвП, с която е постановено прекратяване на регистрацията на горепосочения автомобил за срок от 12 месеца и отнемане на 2 броя регистрационни табели на Д.В.И. ***, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Началник група към ОДМВР Видин, сектор ПП – Видин да заплати от бюджета на административния орган, на Д.В.И. ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: