№ 711
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20222100100023 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на *************** дете И.Х.С., род.
на **.**.20** год., действащо със съгласие на майката-законен попечител Н.Б.М., двамата от
с. ***, Община ***, с която претендира осъждане на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му
заплати следните суми: 38 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на
07.02.2021 год. в с. Славянци, Община Сунгурларе, причинено от Г.Ж.Д., като водач на л. а.
„Рено Меган“, рег. № ЕВ2338АТ, и 113,91 лева – обезщетение за имуществена вреда (цена
на закупени от ищеца на 08.04.2021 год. ортопедични обувки), последица от описаното
ПТП, за които вреди са образувани Щета №№ 801-1416/2021 – 01 и 801-1416/2021 – 02,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 38 000 лева,
начиная от 11.06.2021 год., а върху главницата от 113,91 лева – от 18.09.2021 год., до
окончателното им изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на
деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ЗЗД.
Ответното АД оспорва исковете, вкл. поради съпричиняване; моли за отхвърлянето
им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.
ДСП – Карнобат не изразява конкретно по съдържание становище по делото; не
ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
1
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата по делото, около 20.40 ч. на 07.02.2021 год., на път 7306,
до дом № 25 в с. Славянци, Община Сунгурларе, е възникнало ПТП, при което Г.Ж.Д.
изгубил контрол над управлявания от него л. а. „Рено Меган“, рег. № ЕВ2338АТ, и блъснал
движещия се на тротоара пешеходец – ******* ищец И.С.. За произшествието са съставени
протокол за оглед от 07.02.2021 год. и Констативен протокол за ПТП № 1/08.02.2021 год.
Виновното поведение на водача на лекия автомобил е санкционирано по
наказателен ред с Решение № 43/22.11.2021 год. по АНД № 283/2021 год. на РС-Карнобат, с
което деецът Г.Д. е признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда на И.Х.С..
Безспорен по делото факт е, че към момента на процесното ПТП за управлявания от
Г.Д. автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника-АД.
Възоснова писмена покана на ищеца, изпратена на 10.03.2021 год., ответникът е
изплатил обезщетения за неимуществени вреди – 12 000 лева, и за имуществени вреди –
3110 лева (съгл. уведомление от 14.06.2021 год. и преводно нареждане от 11.06.2021 год.).
На 09.08.2021 год. ищецът е изпратил втора писмена претенция до ответника, за заплащане
на обезщетението от 113,91 лева – цена на закупени ортопедични обувки, като е приложил
фактура и фискален бон към нея. По това искане ответникът е отговорил с писмено
уведомление от 16.08.2021 год., с което е изискал представяне на медицинска документация,
амбулаторни листове и оригиналите на фактурата и фискалния бон.
Ищецът И.С. твърди, че в резултат от процесното ПТП се е възстановявал няколко
месеца, подлагал се е на операции, рехабилитационни процедури и терапии; бил стресиран и
уплашен, а вредоносните последици не са отшумели и понастоящем. В подкрепа на тези
твърдения са показанията на свид. Х. С., **** на детето, който сочи, че ищецът претърпял 3
операции, останал дълго време на легло, имал силни болки, които се появяват и
понастоящем, и все още накуцвал.
По делото е прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и
безпристрастно. Вещото лице сочи, че ищецът е претърпял продължителни болки и
страдания, предвид травмата и извършените 2 операции, с възстановителен период от
няколко месеца.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за
обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание. Нормата на чл. 493, ал. 1, т.
1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя за репариране на неимуществените вреди,
причинени на трето лице-участник в движението, вследствие на притежаването или
използването на МПС по време на движение или престой, при валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В настоящия казус е проведено
главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – чл. 154, ал. 1, ГПК. Виновното
2
поведение на Г.Д., водач на лекия автомобил, е установено с влязлото в сила решение по
АНД № 283/2021 год. на РС – Карнобат, обвързващо настоящия съдебен състав по реда на
чл. 300, ГПК относно противоправното деяние и вината на дееца. С решението си
наказателният съд е установил нанесената на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се
във фрактура с луксация на талуса на десен глезен, довело до трайно затруднение на
движението на десен долен крайник за срок от около 2.5-4.5 месеца.
Безспорен по делото факт, безусловно признат от ответника в писмения му отговор,
е покриване отговорността на водача Г.Д. със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на увреждането, поради което застрахователят е материално-
правно легитимиран като длъжник за репариране на претърпените от ищеца вреди. Видно от
показанията на разпитания свидетел и от приетото експертно заключение, ищецът е
претърпял болки и страдания, вкл. поради последвалите две хирургически интервенции; бил
е обездвижен в течение на 1 месец и ежедневието му е било изменено в негативен аспект за
продължителен период от време. По отношение размера на обезщетението вреди съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 52, ЗЗД, въвеждаща критерия на справедливостта (4-
68-ППВС на РБ). Съдът основава решението и на заключението на вещото лице, сочещо
както пълното възстановяване свободното движение на травмирания крайник на ищеца,
въпреки остатъчните болки, така и трайната е необратима невъзможност на бъдещо силно
натоварване на увредения крак. Налице е пожизнено ограничение за силна физическа
активност на ******* И.С., което засяга живота, ежедневието и бъдещите му активни
години на млад мъж. Съдът приема, че справедливото по размер обезщетение, съобразено с
изложените по-горе фактори, вкл. с възрастта на ищеца и с инфлационния процес в страната
към момента на настъпване на вредите (вж. Решение № 21/07.03.2022 г. по т. д. № 89/2021 г.
и Решение № 22/11.03.2022 г. по т. д. № 117/2021 г., двете на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290, ГПК), възлиза на 25 000 лева, то представлява адекватен паричен еквивалент на
претърпените от ищеца болки и страдания, на причинените му за изминало време
психически и физически дискомфорт. Част от тази сума – 12 000 лева, е платена от
застрахователя на 11.06.2021 год., т. е. с настоящото решение следва да бъде присъден
остатъкът от 13 000 лева. Съдът намира, че посочената сума не създава условия за
неоснователно обогатяване на пострадалия, а е пряко свързана с изживените болки и
страдания, които не зависят от социално-икономическото състояние на ищеца, битовата му
осигуреност и материалните му възможност – неговите и тези на родителите му. За
разликата над 13 000 лева до претендираното обезщетение от 38 000 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва,
начиная от 11.06.2021 год. до окончателното изплащане на горницата.
Съдът намира за основателен и главния иск за обезщетение за имуществени вреди от
113,91 лева. Фискалният бон към фактурата от 08.04.2021 год. удостоверява закупуването от
ищеца и плащането на цената на обувки с равна подметка. Необходимостта от този разход е
установен от вещото лице по приетата експертиза, поради което съдът намира, че е налице
причинно-следствена връзка между увреждането и направения разход (цена на закупената
3
стока). Експертът ясно е посочил, че видът на избраните обувки е пряко свързан с травмата
на крака и подпомага движението на пострадалия. Възражението на ответника за липса на
надлежно медицинско предписание също е неоснователно, тъй като указанието на
лекуващия лекар може да бъде дадено и в устна форма – според пояснението на приетото
медицинско заключение. Делото не съдържа данни за извършено от застрахователя частично
или пълно плащане на посочената главница, поради което искът следва да бъде изцяло
уважен.
За неоснователно следва да бъде прието твърдението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца – в тази насока липсват доказателства, а и
становището на ответника е опровергано от заключението на вещото лице, установило
липсата на небрежност в поведението на ищеца при съблюдаване на медицинските указания
за правилно протичане на лечебния процес. В заключението си вещото лице е посочило, че в
лекарските препоръки при изписване на ищеца не са включени физиотерапия и
рехабилитация, поради което не може да се приеме, че с бездействието си пострадалият И.С.
е допринесъл за по-бавното си възстановяване от травмата.
Върху дължимите две главници следва да бъде присъдено и обезщетение за забава,
чиято начална дата се определя от чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ, и от
чл. 497, ал. 1, КЗ. Писмената претенция на ищеца за неимуществени вреди е изпратена на
10.03.2021 год., а тази за имуществените вреди от 113,91 лева – на 09.08.2021 год. (няма
доказателства кога са получени от адресата, но той се е произнесъл по тях на, съотв., 14.06.
и 16.08.2021 год.). В разглеждания казус не следва да се приложи чл. 106, КЗ, тъй като
указанията на ответника са насочени към документи, за които няма доказателства, че са били
съставени и са били в държане на ищеца (вж. Решение № 93/27.11.2020 г. по т. д. №
2013/2019 г. на I ТО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). Законната лихва върху двете
главници се дължи от ответника поради покриване на отговорността на дееца – на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5, КЗ във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ, КЗ, както и поради
собствената забава на застрахователя – на основание чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ, затова и
акцесорните искове следва да бъдат уважени за претендираните от ищеца начални дати (в
този смисъл е Решение № 128/04.02.2020 год. по търг. д. № 2466/2018 год. на І ТО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК).
Частичната основателност на иска за главница за неимуществени вреди налага
уважаване молбата на ответника за присъждане на направените деловодни разноски в
съответен размер – общо 393,55 лева за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо
лице (чл. 78, ал. 3 и 8, и чл. 80, ГПК). Молбата на ищеца за присъждане на деловодни
разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като делото не съдържа доказателства за
направен от тази страна паричен разход във връзка с настоящия съдебен процес.
В изпълнение разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 78, ал. 6, ГПК,
ответникът-АД следва да заплати на БсОС държавна такса от общо 570 лева, дължима върху
уважените главни искове, както и разноски за възнаграждение за вещо лице – 129 лева.
В полза на адв. Щерю Щерев, процесуален представител на ищеца, съдът следва да
4
присъди възнаграждение в размер от 923,42 лева, на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ във
вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. Възражението на ответника
по чл. 78, ал. 5, ГПК е направено в условие на евентуалност, поради което съдът не следва
да се произнася по него.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ж. к.
Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да
заплати на *************** дете И.Х.С., ЕГН **********, действащо със съгласие на
майката-законен попечител Н.Б.М., ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, Община ***,
ул. *** № *, сума в размер от 13 000 (тринадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди (болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт),
последица от ПТП, настъпило на 07.02.2021 год. в с. Славянци, Община Сунгурларе,
причинено от Г.Ж.Д., като водач на л. а. „Рено Меган“, рег. № ЕВ2338АТ, за което е
съставена Щета № 801-1416/2021 – 01, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 13 000 лева, начиная от 11.06.2021 год. до окончателното
й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 13 000 лева до
претендираните 38 000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази
горница, начиная от 11.06.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ж. к.
Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 432, ал. 1, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да
заплати на *************** дете И.Х.С., ЕГН **********, действащо със съгласие на
майката-законен попечител Н.Б.М., ЕГН **********, с адрес с. ***, Община ***, ул. *** №
*, сума в размер от 113,91 (сто и тринадесет запетая деветдесет и една) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – цена на закупени ортопедични
обувки, по Фактура № **********/08.04.2021 год., последица от ПТП, настъпило на
07.02.2021 год. в с. Славянци, Община Сунгурларе, причинено от Г.Ж.Д., като водач на л. а.
„Рено Меган“, рег. № ЕВ2338АТ, за което е съставена Щета № 801-1416/2021 – 02, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 113,91 лева,
начиная от 18.09.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в полза на ищеца
суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на Щерю Христов Щерев,
процесуален представител на ищеца И.Х.С.: IBAN: **************************.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК на
******* ищец И.Х.С., ЕГН **********, действащ със съгласие на майката-законен
попечител Н.Б.М., за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му заплати
деловодни разноски.
ОСЪЖДА *************** дете И.Х.С., ЕГН **********, действащо със съгласие
на майката-законен попечител Н.Б.М., ЕГН **********, с адрес с. ***, Община ***, ул. ***
№ *, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, деловодни разноски в размер от 393,55 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ж. к.
Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на
Бургаския окръжен съд държавна такса в размер от 570 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ж. к.
Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на
Бургаския окръжен съд разноски в размер от 129 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Изгрев, ж. к.
Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв.
Щерю Христов Щерев, АК – Хасково, с адрес гр. София, ул. „Княз Борис І“ № 85, ет. 4, ап.
10, адвокатско възнаграждение в размер от 923,42 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6