О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/………… 10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Томова,
въззивно търговско дело № 875 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с молба вх.
№24529/14.08.2019г., подадена от адвокат Ц.П. – пълномощник на въззиваемата
К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, с искане за изменение на постановеното по
делото решение №775/12.08.2019г. чрез намаляване по размер на присъденото на
насрещната страна – въззивник юрисконсулско възнаграждение. Същата е обоснована
с твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по своевременно направеното
възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение в претендирания
размер от 300 лева.
Допълнително, при изпълнение на дадените му указания
за представяне на препис от молбата с оглед изпълнение на процедурата по
чл.248, ал.2 от ГПК, въззиваемият е представил и молба вх. №28167/25.09.2019г.,
която по същество съставлява искане за изменение на въззивното решение в частта
му за разноските и по отношение на присъдените на въззивника – ищец разноски за
заповедното производство. Това искане е обосновано с твърдение, че разноските
за заповедното производство са присъдени на ищеца в пълен размер, без да е
взето предвид, че първоначално заявения размер на вземането не съответства на
предявената претенция по чл.422 от ГПК.
Преписи и от
двете молби са връчени на насрещната страна – въззивника и ищец в
първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна. От пълномощника й по делото юрисконсулт П.В.
е депозиран отговор вх. №30284/15.10.2019г., в който е обосновано становище за
неоснователност на първата молба от 14.08.2019г., съответно за
недопустимост на молбата от 25.09.2019г. поради
неспазен срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
І. По
допустимостта.
Постановеното от въззивния Варненски окръжен съд
решение №775/12.08.2019г. по настоящото в.т.д. №875/2019г. не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 ГПК.
Молба вх. №24529/14.08.2019г. за неговото
изменение в частта му за разноските е подадена на 14.08.2019г., т.е. в
едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Ето защо тази молба се преценява като подадена в срок
и допустима за разглеждане.
Втората подадена молба - вх. №28167/25.09.2019г.,
е недопустима.
От една страна, не е спазен
срока по чл.248, ал.1 от ГПК за иницииране на искане
за изменение на решението по отношение на тези разноски. От друга страна,
разноските за заповедното производство са включени още в списъка
по чл.80 ГПК, представен в първоинстанционното производство (л. 80, дело ВРС).
Въззиваемият – ответник в това производство не е направил възражение по
отношение на разноските. Тези разноски са включени и в списъка по чл.80 ГПК,
представен във въззивното производство (л.21, дело ВОС), като отново не са
оспорени от въззиваемия. С оглед на това тази молба следва да се остави без
разглеждане.
Единствено с цел прецизност съдът намира за уместно
да посочи, че доколкото както държавната такса, така и юрисконсулското
възнаграждение за заповедното
производство са в минималните размери, установени в чл.12, т.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, липсва основание за намаляването на тези разноски независимо от факта, че иска по чл.422 от ГПК е бил предявен само за част от вземанията по оспорената заповед за
изпълнение.
ІІ. По
същество.
Въззивният Варненски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на ищеца по делото
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, срещу постановеното по гр.д.
№10120/2018г. на Варненски районен съд, 16 състав, решение №934/06.03.2019г., с
което предявените от него спрямо ответника К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
установителни искове с правно основание чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД са
били отхвърлени.
Подадената жалба е била преценена като неоснователна,
поради което съдът е отменил обжалвания съдебен акт и по същество е уважил
предявените искове. В съответствие с този резултат и на основание чл.78, ал.1
от ГПК претенцията на ищцовото дружество – въззивник за осъждане на ответника –
въззиваема страна да му заплати направените разноски по делото е преценена като
основателна и е била уважена изцяло. В съответствие с разрешенията, дадени в
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът се е
произнесъл изрично и по отношение на разноските за заповедното производство.
Нарочно произнасяне по възражението за прекомерност по размер на претендираното
юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство, заявено своевременно в
съдебното заседание от пълномощника
на въззиваемия, липсва.
По отношение на възможността за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се прилагат общо установените правила за
разноските в съдебното производство (чл.78 ГПК), с изключение на изискването да
бъдат представени доказателства за заплащането му. Представянето на списък по
чл.80 от ГПК по отношение на претенция по чл.78, ал.8 от ГПК не обуславя
присъждането на юрисконсулското възнаграждение в пълния, посочен в списъка,
размер, а е от значение за възможността да се иска допълване или изменение на
постановения съдебен акт в частта му за разноските.
Съгласно нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, при
осъществена по делото защита на страна - юридическо лице или едноличен търговец
от юрисконсулт, размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда,
съобразявайки в тази връзка чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и
разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Законът оправомощава съда да определи размера на
възнаграждението, но не му вменява задължение всякога при присъждане в
хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК на юрисконсулско възнаграждение да присъжда минималния, предвиден в
Наредбата за заплащането на правната помощ, или близък до него размер.
В конкретния случай като съобразява, от една страна, че: - делото не се
отличава със съществена, по-голяма от обичайната за този вид дела фактическа и
правна сложност; - конкретния спор между страните не е по фактите, а по
правото; - защитата във въззивното производство е осъществена и от двете страни
основно с правни доводи, а от друга
страна, относимата за преценката по чл.78, ал.8 от ГПК разпоредба на чл.25, ал.1 от НЗПП (разпореждаща, че по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева),
въззивният съд намира, че юрисконсулското възнаграждение, дължимо на въззивното
дружество - ищец за въззивното производство, следва да се определи в размер на
200 лева.
С оглед на това възражението на въззиваемия по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от самата страна възнаграждение в
максималния размер от 300 лева съдът
цени за основателно. Налице е основание за изменение на въззивното решение в
частта му за разноските, съответно за намаляване по размер на присъдените на
въззивника разноски за въззивното производство. Подадената от въззиваемата
молба в този смисъл съдът приема за основателна и я уважава.
С оглед на това
и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.78, ал.5 и 8 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение №775/12.08.2019г., постановено
по в.т.д. №875/2019г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта
му за разноските, в следния смисъл:
вместо
„ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, сумата 930 лева (деветстотин
и тридесет лева), представляваща общия размер на сторените разноски за
производство по делото - заповедно и исково (в т.ч. първоинстанционно и
въззивно), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.”,
да се чете „ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, сумата 830 лева (осемстотин
и тридесет лева), представляваща общия размер на сторените разноски за
производство по делото (в т.ч. 75 лева – за заповедното, 505 лева – за
първоинстанционно и 250 лева – за въззивното производства), на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част не подлежи на обжалване –
аргумент от чл.248, ал.3, във вр. с чл.280, ал.3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. №28167/25.09.2019г.
на въззиваемата К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощник адвокат Ц.П.,***, за изменение на
решение №775/12.08.2019г., постановено по в.т.д. №875/2019г. на Варненски
окръжен съд, т.о., в частта му за разноските в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от
получаването на препис от съдебния акт – чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.