№ 19576
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря В.А ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110154376 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 274327/04.10.2023 г. на [
фирма ] ЕАД, ЕИК., срещу В. А. Д., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 365,12 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх.,,
ет., ап.,, с абонатен № ; 2./ 50,59 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК –
12.08.2022 г., до окончателното плащане, 3./ 50,82 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 15.09.2019 г. – 26.07.2022 г., и 4./ 7,38 лева – мораторна лихва върху втората главница за
периода 02.03.2020 г. – 26.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 43856/2022 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на
процесния топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е
била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в
сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва
върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника В. А. Д., в която се излага принципно становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Същевременно се навеждат твърдения за частично извънсъдебно погасяване
на претендираните суми, чрез плащане на сума в общ размер на 372,64 лева, с която се поддържа да
са погасени заявените главници за доставена ТЕ и дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 26.07.2022 г. По отношение на
непогасената част се поддържа, че тя е недължима като погасена по давност. Твърди се, че
претендираните суми за дялово разпределение са произволно начислени, като по делото не са
ангажирани доказателства за начина на определяне размера им, както и за заплащането им от
ищеца на фирмата за дялово разпределение. Оспорва се изпадането на ответника в забава за
процесните вземания, поради липса на отправена до него покана за плащането им.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 43856/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав ,
от което се установява, че на 12.08.2022 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. А. Д. за следните суми: 1./ 365,12 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх.,,
ет., ап.,, с абонатен № ; 2./ 50,59 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК –
12.08.2022 г., до окончателното плащане, 3./ 50,82 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 15.09.2019 г. – 26.07.2022 г., и 4./ 7,38 лева – мораторна лихва върху втората главница за
периода 02.03.2020 г. – 26.07.2022 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх.,, ет., ап.,, с абонатен № . Претендират се разноски в
заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 43856/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав,
съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева – държавна такса, и
50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената
заповед за изпълнение. Във възражението е заявено, че соченото за длъжник лице не е потребител
на топлинна енергия за процесния период и имот, вкл. че същият не е заявявал откриване на
партида при дружеството – заявител, не живее и не ползва апартамент .,, находящ се в гр. София, ж.
к. , бл. , вх.,, ет. .. Наведено е фактическо твърдение, че задължено за процесните суми е трето лице.
Оспорена е дължимостта на заявената сума за дялово разпределение при конкретен довод, че
посочената услуга е била предоставена от трето лице, различно от заявителя. Релевирано е
възражение за погасяване на сумите по давност.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
С определение от 13.12.2023 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е
конституирано дружеството [ фирма ] ООД /с предишно наименование [ фирма] ООД/.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № , том ., дело № 32165/1997 г. по описа на нотариус Л. Л., с район на
действие Софийски районен съд /л. 18/, видно от който на 28.10.1997 г. Д. А. Б. и Р. А. А.а са
дарили на сина си А. Д. Б. следния свой собствен недвижим имот: апартамент в гр. София, ж. к. .“
/сега ж. к. Дианабад/, бл. , вх.,, ет., ап. .,. Съгласно пункт 2 от нотариалния акт дарителите са си
запазили правото да ползват дарения имот пожизнено и безвъзмездно.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № /02.01.2024 г. /л. 65/, издадено от Столична
2
община, Р. А. А.а е починала на 03.03.2003 г., като същата е оставила за свои наследници по закон
следните лица: Д. А. Б. – съпруг /видно от удостоверението същият е починал на 22.03.2011 г./, Х.
П. П. – син, А. Д. Б. – син.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № /02.01.2024 г. /л. 66/, издадено от Столична
община, А. Д. Б. е починал на 04.07.2007 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон
следното лице: В. А. Д. /ответникът по делото/ – син.
При анализ на гореизброените писмени доказателства следва извод, че дарителите и
надареният по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № 32165/1997 г. по
описа на нотариус Л. Л., с район на действие Софийски районен съд, са починали към началната
дата на процесния период, като единствен наследник по закон на починалия А. Д. Б. е ответникът
по делото В. А. Д..
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за договорна
ипотека върху недвижим имот № , том , рег. № 3864, дело № 378/2012 г. по описа на нотариус
М. Н., с рег. № . на НК, с район на действие Софийски районен съд, видно от който на
20.07.2012 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е отпуснала на В. А. Д. банков кредит в размер на
сумата от 39 900 евро съгласно договор за банков кредит „Свободен ипотечен кредит“ от 17.07.2012
г. За обезпечение на вземането по отпуснатия банков кредит, кредитополучателят В. А. Д. е
учредил в полза на банката договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот:
апартамент .,, находящ се в гр. София, гр. София, ж. к. , бл. , вх.,, ет. ..
По делото е представено и прието като писмено доказателство Заявление – декларация
рег. № Г-/04.12.2013 г. от В. А. Д., адресирано до изпълнителния директор на [ фирма ] ЕАД, с
искане за откриване на партида на негово име за процесния недвижим имот – апартамент с адрес:
гр. София, ж. к. , бл. , вх.,, ет. ..ап. .,, абонатен № . саморъчно подписано от заявителя, чийто подпис
не се оспорва в настоящия процес.
Видно от представения по делото протокол от проведено на 03.11.2001 г. Общо събрание
на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. , бл. , вх.,, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма ] ООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили
горното решение. В същия под № . фигурира лицето Д. А. Б., срещу чието име е поставен
саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.
Към протокола от проведеното на 03.11.2001 г. Общо събрание на етажните собственици е
приложен и списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. , вх.,, ж. к.
.“, който под № . – за апартамент .,, находящ се на ет., е посочен Д. А. Б., срещу чието име е
поставен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес. Съгласно удостоверение рег.
.,/18.03.2011 г., издадено от Столична община – район . /л. 22/ с протокол № 6/11.06.1991 г. на
Столичен народен съвет ж. к. .“ е преименуван на ж. к..
На 29.01.2002 г. е сключен договор между [ фирма ] ООД и етажната собственост с адрес:
в гр. София, ж. к. , бл. , вх., , по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от [ фирма ]
ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото е ангажиран Договор № Д-/09.06.2020 г., сключен между [ фирма ] ЕАД –
възложител и [ фирма] ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят
е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение. Съгласно Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години и влиза
3
в сила от 01.05.2020 г.
По делото са представени и приети Съобщение към фактура № ./31.07.2019 г., Обща
фактура № ./31.07.2020 г. и Обща фактура № ./31.07.2021 г., с посочени доставчик [ фирма ] ЕАД
и получател – В. А. Д., гр. София, ж. к. , бл. , вх.,, ет., ап.,, с абонатен № . номер на инсталация ..
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество
за абонат . със задължения за периода м.07.2019 г. – 31.07.2021 г. в общ размер на 473,19 лева, от
които 415,71 лева – главница, и 58,20 лева – лихви.
От третото лице – помагач, с писмена молба от 16.01.2024 г., са представени и приети като
доказателства по делото 3 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия ,
съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № . за периодите
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., както и 3 броя
формуляри за отчет от 05.06.2019 г., 26.06.2020 г. и 31.05.2021 г. за процесния имот, всеки от които
саморъчно подписан за клиент от В. А. Д., чиито подписи не се оспорват в настоящия процес.
По делото е представен и приет като писмено доказателство платежен документ за
извършен на 30.11.2023 г. паричен превод на сумата в размер на 372,64 лева с наредител В. А. Д. и
получател [ фирма ] ЕАД и основание на превода „ТЕ, лихва и др за 31.07.20-31.07.21 За
31.07.2020 г.-31.07.2021г. ГД № 20231110154376/2023г“. С молба от 03.01.2024 г. ищецът е признал
извършеното плащане в размер на сумата от 372,64 лева, като е посочил, че с оглед същото
непогасена е останала сумата в размер на 312,56 лева.
В проведеното на 31.01.2024 г. ответникът е заявил, че признава доставката на
топлинна енергия до процесния имот в сочения от ищеца размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да
достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да
е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
4
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право
на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
В конкретно разглеждания случай, от приетия по делото като писмено доказателство
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том , дело № 32165/1997 г. по описа на нотариус
Л. Л., с район на действие Софийски районен съд /л. 18/, се установява, че на 28.10.1997 г. Д. А. Б. и
Р. А. А.а са дарили на сина си А. Д. Б. процесния недвижим имот: апартамент .,, находящ се в гр.
София, ж. к. .“ /понастоящем ж. к..съгласно удостоверение рег. .,/18.03.2011 г., издадено от
Столична община – район ./, като съгласно пункт 2 от нотариалния акт дарителите са си запазили
правото да ползват дарения имот пожизнено и безвъзмездно. От Удостоверение за наследници изх.
№ /02.01.2024 г. /л. 65/ и Удостоверение за наследници изх. № /02.01.2024 г. /л. 66/, издадени от
Столична община, се установява, че към началната дата на процесния период /м. 05.2018 г./ Д. А. Б.
и Р. А. А.а са починали, с оглед на което правото им на пожизнено ползване върху имота е погасено.
От същите удостоверения се установява, че надареното лице – А. Д. Б., също е починало, като е
оставило за свой единствен наследник по закон ответника по делото – В. А. Д., негов син.
Следователно, последният е придобил по силата на наследственото правоприемство – от своя
баща, приобретател на имота по дарение, правото на собственост върху процесния жилищен имот –
апартамент .,. Последното обстоятелство се потвърждава и от приетия по делото като писмено
доказателство Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № , том , рег. № 3864,
дело № 378/2012 г. по описа на нотариус М. Н., с рег. № . на НК. По делото не се твърди, а и не се
установява, след придобиване на исковия имот от ответника да са се осъществили последващи
юридически факти, които да са довели до промяна в собствеността на същия, поради което съдът
намира за установен по делото факта, че в процесния период м.05.2018 г. – м.04.2021 г. именно
ответникът В. А. Д. е бил собственик на апартамент .,, гр. София, ж. к. , бл. , вх.,, ет. ..
Същевременно, от представения на л. 20-21 от делото документ се установява, че на
03.12.2013 г. до ищеца е било подадено нарочно заявление-декларация за откриване на партида на
името на собственика В. А. Д. досежно апартамент .,, гр. София, ж. к. , бл. , вх.,, ет., с абонатен № .
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства – индивидуални
справки за отопление и топла вода, формуляри за реален отчет, съобщения към фактури и общи
фактури, че партидата досежно процесния апартамент, открита при ищцовото дружество, се води
на името именно на лицето, подало заявлението-декларация – В. А. Д.. Като взе предвид тези
5
доказателства и съобразявайки задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, съдът намира, че
със заявление-декларация от 03.12.2013 г. (преди исковия период) В. А. Д. е направил изрично
искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име, като това заявление
представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – по арг. от нормата на чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, открил е партида
на името на заявителя и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния имот, ищецът е
приел предложението на В. А. Д. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Поради
това настоящият съдебен състав намира, че чрез изрично изразената от В. А. Д. воля е било
породено облигационно правоотношение между последния и ищцовото топлофикационно
дружество /противно на доводите, наведени от съдщия във възражението по реда на чл. 414 ГПК/.
С приемане на отправеното чрез заявлението – декларация предложение /приемане, обективирано в
последващите действия на ищеца по откриване на партида на името на заявителя В. А. Д./ за
сключване на договора е възникнал правопораждащият облигационно правоотношение между [
фирма ] ЕАД и ответника юридически факт, поради което и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема, че ищецът е доказал по делото съществуването на валидно
облигационно правоотношение между него и ответника В. А. Д. с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия в процесния период, обхващащ времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
Конклудентно признание за това обстоятелство съдът извлича и от представения по делото
платежен документ, удостоверяващ извършено от ответника плащане на част от процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на ТЕ
между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на
ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл.
139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл.
148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
В случая, видно от протокол от Общо събрание на етажната собственост от 03.11.2001 г.,
списък към него, договор от 29.01.2002 г., представените индивидуални справки, се установява, че
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж. к..бл. , вх.,, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – [ фирма] ООД /с предходно
наименование [ фирма ] ООД/.
С проекта на доклад, обективиран в определение от 13.12.2023 г., съдът е отложил
произнасянето си по исканията за изслушване на СТЕ и ССчЕ с оглед изслушване становището на
страните по въпросите, предмет на исканите експертизи. В проведеното на 31.01.2024 г. открито
съдебно заседание ответникът е заявил изрично, че не оспорва доставката на топлинна енергия в
процесния имот в количеството, сочено от ищцовото дружество, с оглед на което и при липса на
спор между страните по въпросите, включени в предмета на исканите експертизи, съдът е оставил
без уважение исканията на ищеца за тяхното изслушване като ненеобходимо. С оглед на това и
съобразявайки процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че между страните не се
спори, че количеството и стойността на доставена топлинна енергия до процесния имот в
разглеждания период съответства на посочените от ищеца количество и стойност.
При тези изводи на съда следва да бъде разгледано своевременно релевираното в срока по
чл. 414 ГПК и поддържано в писмения отговор по чл. 131 ГПК възражение на ответника за
погасяване по давност на претендираните спрямо него вземания.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно решение
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
6
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага
тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
/13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 12.08.2022 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/, като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то в процесната хипотеза извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 04.06.2019 г. /12.08.2019 г. –
периода на извънредно положение/ по аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът изрично заявява, че не оспорва факта, че ищецът е издал
фактури на процесната стойност, които са осчетоводени. Видно от последните, в тях са отразени
частични плащания, както следва: 1./ в съобщение към фактура от 31.07.2019 г. (л. 32) - плащане в
размер на 401,63 лева по фактури за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.; 2./ в обща фактура от
31.07.2021 г. (л. 30) – плащане в размер на сумата от 41,51 лева по фактури за периода 01.05.2020 г.
– 30.04.2021 г.
Не се установява по делото с частичното плащане в размер на 401,63 лева да е заявено кои
суми се погасяват, поради което следва да се счита, че с това частичното плащане се погасява най-
старото задължение – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Оттук и съдът намира, че с частичното плащане са
погасени изцяло прогнозните задължения за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., доколкото това са
най-старите задължения по обща фактура от 31.07.2019 г. Освен това платената сума от 401,63 лева
съвпада напълно с прогнозно начислените суми за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. Начинът на начисляване на сумите за процесния период ясно се установява и от
неоспорения индивидуален отчет, представен от третото лице, а и размерът на начислените суми е
безспорен по делото. Видно от индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
топлоснабден имот с абонатен № .за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. (л. 69) - начислената
топлинна енергия по прогнозна стойност е 401,63 лева, а изравнителната сметка е в размер на
583,57 лева. Следователно с плащането в размер на 401,63 лева са погасени по-старите задължения
по прогнозна стойност, респ. е останала дължима впоследствие начислената изравнителна сметка
за доплащане в размер на 181,94 лева /583,57 - 401,63/.
Следва да се отбележи, че въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата,
надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за
доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че
фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално
потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. Респ. с направеното
плащане за сумата от 401,63 лева са погасени най-старите задължения, а именно най-старите
задължения по прогнозни данни за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. Ответникът твърди, че част
от претендираната главница за доставена ТЕ, представляваща част от сумата в размер на 583,57
лева по фактура от 31.07.2019 г., е погасена по давност. В случая обаче тази сума съставлява едно
ново изравнително вземане - сума за доплащане, доколкото се установява, че всички прогнозно
начислени суми за заплатени. Това „изравнително“ вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/ – в този
смисъл и приетото в Решение № 6535/21.12.2023 г. по в. гр. д. № 7600/2022 г. на СГС, II Е въззивен
състав, и др. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
7
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо и сумата за доплащане по изравнителна сметка от
31.07.2019 г. е възникнала като вземане след изготвяне на индивидуалната справка за отопление и
топла вода от третото лице-помагач, респ. след издаването на общата фактура – арг. и от чл. 32, ал.
2 от ОУ на ищеца от 2016 г. На основание чл. 33, ал. 2 вр. с ал. 1 от ОУ от 2016 г. сумите за
доплащане по изравнителните сметки стават изискуеми след изтичането на 45- дневен срок от
издаването на общата фактура, респ. от възникването им. Оттук и сумата за доплащане по
изравнителна сметка по обща фактура от 31.07.2019 г., е станало изискуема едва на 15.09.2019 г., а
давностният срок за това вземане изтича на 15.09.2022 г. /като при отчитане на ЗМДВИП и
спирането на давностния срок, то същият изтича на 22.11.2022 г./. Поради което възражението за
давност за това вземане е неоснователно. В допълнение следва да се отбележи, че с плащането на
сумата от 41,51 лева, отразено в обща фактура от 31.07.2021 г., също не се установява да е заявено
кои суми се погасяват, поради което следва да се счита, че с това частичното плащане също се
погасява най-старото задължение – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Поради това и съдът намира, че с
извършените от ответника частични плащания погасителната давност досежно вземанията по най-
старата фактура – тази от м.юли 2019 г., е била прекъсната и приложимата тригодишна давност
досежно вземанията по нея не са погасени по давност. Ето защо, претенцията за топлинна енергия е
основателна в пълния предявен размер за сумата от 365,12 лева, формирана от дължимите суми за
доставена топлинна енергия – суми за изравняване /доплащане/ по изравнителни сметки, отразени
в общи фактури от 31.07.2019 г., 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или
чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена
за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Във
връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение
за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.
3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане
на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е
реално извършена.
С договора от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и [ фирма ] ООД страните са договорили
заплащане от [ фирма ] ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30 април за следващия изравнителен
период.
8
Видно от представените от третото лице – помагач писмени доказателства - 3 броя
индивидуални справки за използвана топлинна енергия и 3 броя формуляри за отчет от 05.06.2019
г., 26.06.2020 г. и 31.05.2021 г., услугата дялово разпределение е била реално извършена в
процесната жилищна сграда.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявеният иск за установяване на
нейната дължимост е установен по своето основание. Досежно размера съдът съобрази
ангжираните по делото документи, вкл. отразяанията в извлечението на л. 34 от делото. От страна
на ищеца се претендират вземания за периода м.01.2020 г. – м.04.2021 г., поради което съдът
приема, че вземанията за исковия период не са обхванати от тригодишна погасителна давност
/която както се посочи би обхванала единствено вземанията, чиято изискуемост е настъпила след и
на 04.06.2019 г./.
С оглед горното съдът намира главните искови претенции за доказани по основание и
размер
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията
си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от [ фирма ] ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани
във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната
дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът
приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната
месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно
дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от Общите условия. С оглед на
това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода.
9
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите
условия не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура
от страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът
не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата ТЕ при
действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния
45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември на съответната
година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на фактурите на интернет страницата на
продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане (в този смисъл решение
№ 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение №
995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение №
261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за които съдът намери, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда
на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за исковия период възлиза на претендирания
такъв от 50,82 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.11.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху задължението за
цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
От страна на ответника е заявено оспорване на претендираните главни и акцесорни
вземания с правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 30.11.2023 г., по сметка на
ищцовото дружество е била платена сумата в общ размер на 372,64 лева, като е посочено, че
плащането е извършено в погашение на задължения за „ТЕ, лихва и др за 31.07.20-31.07.21 За
31.07.2020 г.-31.07.2021г. ГД № 20231110154376/2023г“. Така извършеното плащане съдът цени
като признание по смисъла на чл. 175 ГПК за дължимостта на сумите за главници и техния размер
към датата на плащането. Ищецът не оспорва получено плащане в общ размер на сумата 372,64
лева, но оспорва начина на погашение на претендираните суми с извършеното от ответника
плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД „ Този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое
от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно“. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба „ Когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 372,64 лева, съдът съобрази мотивите
на т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в
цитираното ТР условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред
за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение
по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се
10
прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и АКО са
налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор,
погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните
задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от
които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за
тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения
законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо
вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата
и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на
кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на
чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност
за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора –
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид
уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение
с общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава
на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор НЕ е обвързващ за
кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения,
всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към
друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно
да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния
ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение
в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед горните принципни правни положения и предвид конкретиката на разглеждания
казус настоящият съдебен състав намира следното: предмет на исковите претенции са две главни
еднородни /парични/ задължения на ответника към ищцовото дружество – за цената на доставена
ТЕ и за цената на извършената услуга дялово разпределение. Извършеното от ищеца плащане в
общ размер на 372,64 лева не погасява в цялост главните вземания, ведно със законната лихва от
датата на сезиране на съда – 12.08.2022 г. до датата на плащане, и ведно с претендираната
мораторна лихва върху всяко едно главно вземане. Следователно извършеното плащане е
недостатъчно за погасяване на всички задължения. Между страните не се установява наличие на
изрична уговорка относно реда за погасяване на задълженията, различен от установения в чл. 76,
ал. 1 ЗЗД, доколкото клаузата на чл. 33, ал. 6 от приложимите ОУ не предвижда нещо различно. Ето
защо, съдът приема, че приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
От приетото по делото платежно нареждане се установява, че със същото ответникът
изявява воля за погасяване на претендираните главници за ТЕ и цена на услуга за дялово
11
разпределение за периода 31.07.2020 г. – 31.07.2021 г., като от процесуалното му поведение по
делото става ясно, че същият счита, че с тези плащания погасява изцяло задълженията си към
ищцовото дружество за главници за ТЕ и цена на дялово разпределение и лихви върху тях,
доколкото счита, че вземанията за останалата част от исковия периода са погасени по давност –
възражение, което съдът намери за неоснователно. Както се посочи по-горе съдът намира така
извършените плащания в общ размер на 372,64 лева за недостатъчни за погасяване в цялост на
исковите претенции. Същевременно въз основа на платежния документ и процесуалните изявления
на ответната страна не може да бъде формиран извод за упражнено от негова страна право на
избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД измежду двете главни задължения, които има към ищеца –
главница за доставена ТЕ и главница за услуга дялово разпределение. Поради това съдът намира,
че погасяването следва да се извърши по реда, установен в разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
като поради по-големия му размер за по-обременително задължение съдът счита, че следва да бъде
прието това за цената на доставена ТЕ. Доколкото това задължение е лихвоносно, а изпълнението
не е достатъчно да го погаси изцяло като съвкупност от главница и лихви, то за ищеца в
действителност е възникнало правото да приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая обаче той го е
приложил неправилно. Настоящият състав на съда намира, че погасяването на задълженията за
доставена ТЕ и лихви върху нея /законната лихва от ИМ и мораторната лихва/ следва да бъде
извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при съобразяване размера на мораторната лихва за периода
преди подаване на исковата молба и на размера на законната лихва от датата на исковата молба до
датата на плащане, който определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на
законната лихва, възлиза на сумата от общо 106,54 лева /в т. ч. 55,72 лева – законна лихва за
периода от 12.08.2022 г. до датата на плащане – 30.11.2023 г., и мораторната лихва от 50,82 лева/.
Следователно с плащането на сумата от 372,64 лева са погасени следните вземания на ищеца: 50,82
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.07.2022 г. върху стойността на топлинната
енергия; 55,72 лева – законна лихва върху същата главница за периода от 12.08.2022 г. до
30.11.2023 г.; 266,10 лева – главница за топлинна енергия. Следователно непогасена остава
главница за цена на доставена ТЕ в размер на 99,02 лева, както и вземане за цената на услугата
дялово разпределение в размер на 50,59 лева, доколкото извършеното плащане поради неговата
недостатъчност няма погасителен ефект по отношение на това главно вземане
По разноските:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът, доколкото плащане на
част от задълженията по делото е извършено от ответника след съдебното предявяване на
вземанията, поради което той следва да понесе отговорността за направените от ищцовото
дружество разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и държавна такса в размер
на 75,00 лева – за заповедното производство, и в размер на 125,00 лева – за исковото
производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. №, срещу В. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ж. к. , бл. , вх., офис – партер, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал. 1 ЗЕ, че В. А. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ., сумата в размер на 99,02
лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. ,
вх.,, ет., ап.,, с абонатен № ; както и сумата в размер на 50,59 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. –
12
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на депозиране
на заявление по чл. 410 ГПК – 12.08.2022 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 43856/2022 г. на СРС, 29
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия за разликата над сумата от 99,02
лева до пълния предявен размер от 365,12 лева, или за сумата от 266,10 лева, КАКТО и исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на сумата в
размер на 50,82 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2019 г. –
26.07.2022 г., и на сумата в размер на 7,38 лева – мораторна лихва върху втората главница за
периода 02.03.2020 г. – 26.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 43856/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., офис –
партер, да заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК . , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
№, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75,00 лева – разноски в производството по ч.
гр. д. № 43856/2022 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 125,00 лева – разноски в
производството по гр. д. № 54376/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на [
фирма ] ЕАД – [ фирма ] ООД, ЕИК ..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13