Решение по дело №3638/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Перник, 3.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

като разгледа гр. д. № 3638 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от законните представители чрез процесуалния представител юрисконсулт Ивайло Христов срещу С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на банката следните суми сума в общ размер на 1732, 82 евро, дължими по Договор за банков кредит № ***** г. за банков кредит, от които:

-846.13 евро - непогасена главница по Договор за банков кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019г. до изплащане на вземането, 121.65 евро - просрочена договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. включително, 765.04 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 16.12.2013г. до 14.02.2019г. включително; като в допълнително депозирана молба по делото е посочено, че тази лихва всъщност представлява лихва за забава..

Ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Моли се да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство за държавна такса, и в исковото такова.

Относно лихвата от 765.04 лева, при дадени указания от съда, е била депозирана допълнителна уточнителна молба от ищеца, в която е посочено, че произходът на претендираната просрочена наказателна лихва в размер на 765.04 евро за периода 16.12.2013г. до 14.02.2019г., е начислена съгласно Раздел II, т. 10 от Договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в Раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.Видно от формулировката в Договора за кредит, претендираната лихва представлява лихва за забавено плащане.Претендираната лихва в размер на 765.04 евро за периода 16.12.2013г. до 14.02.2019г. представлява именно посочената лихва за забавено плащане.

В исковата молба се посочва, че на 19.06.2020 г. в банката са получили съобщение от Районен съд - гр. Перник, с което „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е уведомена за подадено от С.К.С., ЕГН ********** възражение срещу издадената в полза па Банката заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 1106 от 2019 г. по описа па Районен съд-гр. Перник.

Във връзка е разпореждането па съда и подаденото възражение за тях се пораждал правен интерес да предявят иск по чл. 415. във връзка е чл. 422 от ГПК за съществуването на вземането срещу длъжника С.К.С., ЕГН **********.Относно обстоятелствата, на КОИТО СЕ ОСНОВАВА ИСКЪТ е посочено, че между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* (наричано за краткост „Банката“), от една страна, и от друга страна С.К.С., ЕГН **********, е сключен Договор № ***** г. за банков кредит (наричан по-долу в настоящото „Договора за кредит“), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 1 440.00 (хиляда четиристотин и четиридесет) евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с посочено ivan и договор за кредитна карта № *****г.

Крайният срок за усвояване на кредита е БИЛ до 10.06.2011 г. Предоставеният кредит е описано, че е бил изцяло усвоен на 01.06.2011 г. по сметка е IBAN: ***, открита на името па Кредитополучателя в Банката.

За ползвания кредит в Раздел II, т. 4 от Договора за кредит,

Кредитополучателят се е задължил да плаща па Банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен е надбавка от 8.51 (осем и .51) пункта.

Съгласно Раздел II, т. 10 от Договора за кредит плащания, дължими, по неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в Раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа па съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Кредитът е следвало да бъде издължен па 60 (шестдесет) броя месечни погасителни вноски, съгласно Договора за кредит и приложения към него погасителен план приложсиис № 1.

Усвоеният кредит е погасяван по главница на дати и със суми, както следва:

на 15.06.2011 г. - 26.09 евро; на 15.07.2011 г. - 15.89 евро;

на 18.08.201 1 г. - 15.47 евро; на 15.09.2011 г. - 15.69 евро;

па 15.10.2011 г. - 16.54 евро; на 15.11.2011 г. - 16.14 евро;

на 15.12.2011 г. - 16.99 евро; на 16.01.2012 г. - 16.61 евро;

на 15.02.2012 г. - 16.85 евро; на 16.03.2012 г. - 18.27 евро;

на 18.04.2012 г. - 17.35 евро; на 16.05.2012 г. - 18.17 евро;

на 22.06.2012 г. - 17.85 евро; на 13.08.2012 г. - 18.66 евро;

на 11.09.2012 г. - 18.37 евро; на 11.10.2012 г. - 18.63 евро;

на 12.11.2012 г. - 19.43 евро; на 13.12.2012 г. - 19.18 евро;

на 10.01.2013 г. - 19.96 евро; на 1 1.02.2013 г. - 19.73 евро;

на 1 1.03.2013 г. - 20.01 евро; на 10.04.2013 г. - 21.75 евро;

на 10.05.2013 г. - 20.60 евро; на 10.06.2013 г. - 21.36 евро;

на 10.07.2013 г. -21.20 евро; на 10.09.2013 г. - 7.48 евро;

на 15.10.2013 г. - 9.12 евро; на 26.11.2013 г. - 21.22 евро;

па 18.06.2014 г. - 89.27 евро;

Усвоеният кредит е погасяван по лихви на дати и със суми, както следва: на 15.06.2011 г. - 9.24 евро; на 15.07.2011 г. - 19.44 евро; на 15.08.2011 г. - 0.09 евро; на 18.08.2011 г. - 19.79 евро; на 15.09.2011 г. - 19.64 евро; на 15.10.2011 г. - 18.79 евро; на 15.11.2011 г. - 19.19 евро; на 15.12.2011 г. - 18.34 евро;на 15.01.2012 r. - 1.82 евро: на 16.01.2012 г. - 16.92 евро; на 15.02.2012 г. - 18.48 евро; на 15.03.2012 г. - 2.66 евро; на 16.03.2012 г. - 14.42 евро; на 15.04.2012 г. - 3.07 евро; на 18.04.2012 г. - 14.95 евро: на 15.05.2012 г. - 2.95 евро; на 16.05.2012 г. - 14.23 евро: на 22.06.2012 г. - 17.59 евро; на 15.07.2012 г. - 0.11 евро: на 13.08.2012 г. - 16.98 евро; на 15.08.2012 г. - 0.12 евро: на 11.09.2012 г. - 17.22 евро; на 15.09.2012 г. - 0.17 евро; на 11.10.2012 г. - 16.90 евро; на 15.10.2012 г. - 0.23 евро; на 12.11.2012 г. - 16.09 евро; на 15.11.2012 г. - 0.24 евро; на 13.12.2012 г. - 16.32 евро; на 15.12.2012 г. - 0.26 евро; на 10.01.2013 г. - 15.50 евро; на 15.01.2013 г. - 0.30 евро; на 11.02.2013 г. - 15.70 евро; на 15.02.2013 г. - 0.33 евро; на 11.03.2013 г. - 15.35 евро; на 10.04.2013 г. - 14.01 евро; на 15.04.2013 г. - 0.40 евро; на 10.05.2013 г. - 14.72 евро; на 10.06.2013 г. - 14.39 евро; на 10.07.2013 г. - 14.53 евро; на 10.09.2013 г. - 28.26 евро; на 15.10.2013 г. - 27.13 евро; на 26.11.2013 г. - 15.03 евро; на 15.02.2014 г. - 35.74 евро; на 18.06.2014 г. - 63.91 евро; на 16.09.2015 г. - 102.12 евро;

Кредитът е в просрочие, считано от 16.12.2013 г. - общо 1888 дни към 14.02.2019 г., включително.

По кредита са просрочени 30 (тридесет) вноски по главница, които са били дължими на падежи и в размери, както следва:

7.88 евро. дължими на 15.12.2013 г.; 23.42 евро, дължими на 15.01.2014 г.;

23.75 евро. дължими на 15.02.2014 г.; 25.18 евро. дължими на 15.03.2014 г.;

24.45 евро, дължими на 15.04.2014 г.; 25.14 евро, дължими на 15.05.2014 г.;

25.15 евро, дължими на 15.06.2014 г.; 25.83 евро, дължими на 15.07.2014 г.;

25.88 евро, дължими на 15.08.2014 г.; 26.24 евро, дължими на 15.09.2014 г.;

26.90 евро, дължими на 15.10.2014 г.; 27.00 евро. дължими на 15.11.2014 г.;

27.64 евро, дължими на 15.12.2014 г.; 27.78 евро. дължими на 15.01.2015 г.;

28.17 евро, дължими на 15.02.2015 г.; 29.23 евро. дължими на 15.03.2015 г.;

28.99 евро, дължими на 15.04.2015 г.; 29.59 евро, дължими на 15.05.2015 г.;

29.82 евро, дължими на 15.06.2015 г.; 30.41 евро, дължими на 15.07.2015 г.;

30.67 евро. дължими на 15.08.2015 г.; 31.11 евро, дължими на 15.09.2015 г.;

31.67 евро, дължими на 15.10.2015 г.; 32.00 евро, дължими на 15.11.2015 г.;

32.55 евро, дължими на 15.12.2015 г.; 32.92 евро, дължими на 15.01.2016 г.;

33.39 евро, дължими на 15.02.2016 г.; 33.96 евро, дължими на 15.03.2016 г.;

34.34 евро. дължими на 15.04.2016 г.; 35.07 евро, дължими на 15.05.2016 г.;

По кредита са просрочени 23 (двадесет и три) вноски по лихва, които са били дължими на падежи и в размери, както следва:

9.50 евро, дължими на 15.07.2014 г.; 9.45 евро, дължими на 15.08.2014 г.;

9.9 евро. дължими на 15.09.2014 г.: 8.43 евро. дължими на 15.10.2014 г.;

8.33 евро. дължими на 15.11.2014 г.; 7.69 евро. дължими на 15.12.2014 г.;

7.55 евро. дължими на 15.01.2015 г.; 7.16 евро. дължими на 15.02.2015 г.;

6.10 евро. дължими на 15.03.2015 г.; 6.34 евро. дължими на 15.04.2015 г.;

5.74 евро. дължими на 15.05.2015 г.; 5.51 евро. дължими на 15.06.2015 г.;

4.92 евро, дължими на 15.07.2015 г.; 4.66 евро, дължими на 15.08.2015 г.;

4.22 евро. дължими на 15.09.2015 г.; 3.66 евро. дължими на 15.10.2015 г.;

3.33 евро. дължими на 15.11.2015 г.; 2.78 евро. дължими на 15.12.2015 г.;

2.41 евро. дължими на 15.01.2016 г.; 1.94 евро. дължими на 15.02.2016 г.;

1.37 евро. дължими на 15.03.2016 г.; 0.99 евро. дължими на 15.04.2016 г.;

0. 48 евро. дължими на 15.05.2016 г.;

Кредитът е с настъпил падеж на 15.05.2016 г., съгласно Раздел I, т. 3 от Договора за кредит.

Въпреки поетите с Договора за кредит задължения, Кредитополучателят не обслужват кредита, не изпълняват своите задължения и не извършват плащания за погасяване на дълга.

Поради гореизложеното за Банката възникнал правен интерес да се обърне към съда с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с цел предприемане на принудителни действия. Със заявление по реда на чл. 417 и извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, Банката е помолила съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството си на кредитор по Договора за кредит. Районен съд - гр. Перник правилно и законосъобразно е допуснал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. с които е осъдил С.К.С., ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София. бул. „Драган Цанков“ № 37, следните суми:

• 846.13 евро - непогасена главница по Договор за банков кредит № *****г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019г. до изплащане на вземането

• 121.65 евро - просрочена договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. включително

• 765.04 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 16.12.2013г. до 14.02.2019г. включително;

• 67.78 лева - платена държавна такса;

• 50.00 лева — юрисконсултско възнаграждение

Предвид гореизложеното и бездействието на длъжника, се моли съдът на основание чл.418 от ГПК се моли, съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че длъжникът дължи на банката –посочените в исковата молба сумисумата от общо 1 732.82 евро /хиляда седемстотин тридесет и две евро и осемдесет и два евроцента/. от които: 846.13 евро - непогасена главница по Договор за банков кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019г. до изплащане на вземането, 121.65 евро - просрочена договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. включително, 765.04 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 16.12.201 Зг. до 14.02.2019г. включително;

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети по делото, а именно: Договор за банков кредит № ***** г., и приложения към него, както и молба за образуване на изп. Дело..Моли се да бъде изискано и приложено по делото ч.гр .д. № 1106 по описа на съда за 2019г. на ПРС. Отправено е искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която, да отговори на следните въпроси: да даде заключение за размера на задълженията на ответника към Банката, изчислени към момента на подаване на заявлението пред районния съд - 15.02.2019 г. и изчислени към датата на изготвяне на заключението; като съдът намира, че следва да допълни въпросите като укаже на вещото лице да отговори и относно въпроса- как е станало усвояването на кредита, погасявани ли са суми по кредита и ако са извършвани плащания, както е погасяване с тях /главница лихви и кка е ставало това, като го опише и в табличен вид/, да посочи акцесорната претеция за лихва – дали касае наказателно /неустоучно съглашение/ или и лихва за забава /както е посочено в допълнителната молба от банката/, като вещото лице, посочи и равностойността на сумите, изчислени в български лева.

В срока за отговор на исковата молба, е постъпил такъв от адв Р.М., назнчен-особен представител на ответника, с която оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция и представените с исковата молба писмени доказателства и твърди,

че оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е получил суми по договор за кредит от 30.05.2011 г. В доказателствените материали представени с исковата молба липсвали доказателства за това, някакви парични средства да са усвоени от ответника. Сочи че към

момента на подаването па заявлението пред заповедния съд на 15.02.2019г. са изтекли повече от пет календарни години, при което са изтекли общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, погасяваща вземането за главницата, както и кратката тригодишна давност по чл.111 ЗЗД, погасяваща вземането за лихвите. Следователно предпоставките за възникването на вземането на банката спрямо длъжника по процесния кредит не са били налице към датата на подаването на заявлението пред заповедния съд- 15.02.2019г.Оспорва и клаузите, с които е определена наказателна лихва (наказателна надбавка според терминологията на договора), като счита, че същите нищожни на основание чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. В настоящия случай, заявената в исковата молба претенция за дължимост на наказателна лихва е в размер надвишаващ 1/3 размера на главницата, като изобщо не става ясно как точно е изчислен този размер.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсулстко възнаграждение в заповедното и исковото производство и Моля, на основание чл.78, ал.5 от ГПК СЪДЪТ да присъди минималния им размер. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В последното по делото съдебно заседание, представителите на страните по делото поддържат претенциите си за ищеца и молят за уважаването им, респ. представителят на ответника моли за отхвърляне на заявените претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Драган Цанков” № 37, е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу С.К.С., ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София. бул. „Драган Цанков“ № 37, следните суми:

• 121.65 евро - просрочена договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. включително

• 765.04 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 16.12.2013г. до 14.02.2019г. включително;

• 67.78 лева - платена държавна такса;

• 50.00 лева — юрисконсултско възнаграждение

Въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ТПК. Банката е подала молба за образуване на изпълнително дело. Срещу Кредитополучателя е образувано изпълнително дело № 2019***0401423 по описа на ЧСИ А.В., с per. № *** на КЧСИ.. Издадената заповед за изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания на заявителя да установи вземанията си, които са предмет на заповедта за изпълнение.

От представените писмени доказателства се установява, че страните по делото сключили договор за потребителски кредит № ***** г. за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 1 440.00 (хиляда четиристотин и четиридесет) евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с посочено ivan и договор за кредитна карта № *****г.

За ползвания кредит в Раздел II, т. 4 от Договора за кредит,

Кредитът е следвало да бъде издължен на 60 (шестдесет) броя месечни погасителни вноски, съгласно Договора за кредит и приложения към него погасителен план приложение № 1, като видно от СИЕ ответникът не е изпълнил това свое задължение, като са постъпвали само частични плащания, или видно от заключението по СИЕ, се потвърждава, че на 30.05.2011 г. е подписан Договор №*****/30.5.2011 за банков кредит между Първа Инвестиционна Банка - банката и С.К.С. кредитополучател. Банката предоставя на кредитополучателя банков в размер на 1440,00лв. Кредитополучателя се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срокове и при условията на договора.

Видно от констативно- съобразителната част на СИЕ, то вещото лице В. е посочила, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка кредитополучателя С.К.С. IBAN №***** за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с №*****/29.08.2008 и по договор с кредитна карта с №*****/16.04.2009. Сумата в размер на 1440,00 евро на 01.06.201 1г. е усвоена по разплащателна сметка на С.К.С. IBAN №***** /поради което и съдът намира възражението на ответника в посочения смисъл, за неоснователно, като видно от СИЕ кредитът е бил усвоен/.Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на БЛП на банката в евро, увеличен с надбавка 8,51 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 5,09% годишно.Годишния процент на разходите по кредита е 20,01%.Погасяването на кредита се извършва на 60 равни месечни вноски съгласно погасителен план.

Неплатеното задължение по Договор №*****/30.5.2011 за банков кредит към момента на подаване на заявлението към районния съд - 15.02.2019г в левова равностойност е в общ размер 3389,08 лева, от които главница в размер на 1654,87 лева, договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. в размер на 237,93лева и

1496,29 лева просрочена наказателна лихва за периода от 16.12.2013г до 14.02.2019г, Лихвата за забава за периода от 15.02.2019г. до 20.07.2021г./ датата на изготвяне на заключението е в размер на 205.89 евро върху неплатена главница. Вещото лице в заключението си е изчислило и законните лихви до датата на изготвяне на заключението.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Венесва се установява, че ако не се вземат предвид /неуточнени наказателни клаузи , какъв би бил размера на задължението , ако са били извършвани частични плащания по кредита без да се вземат в предвид /евентуалното погасяване на наказателната лихва:Неплатеното задължение по Договор №*****/30.5.2011 за банков кредит към момента на подаване на заявлението към районния съд - 15.02.2019г би било в общ размер 832,46 евро, от които главница в размер на 710,81 евро, договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.201 вг. в размер на 121,65 евро..Неплатеното задължение по Договор №*****/30.5.2011 за банков кредит към момента на подаване на заявлението към районния съд - 15.02.2019г в левова равностойност би било в общ размер 1628,15 лева, от които главница в размер на 1390,22 лева, договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. в размер на 237,93лева.

Неплатените сума вещотото лице е заключило, че е -неплатеното задължение по Договор №*****/30.5.2011 за банков кредит към момента на подаване на заявлението към районния съд - 15.02.2019г е в общ размер 1732,81 евро, от които главница в размер на 846,12 евро, договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. в размер на 121,65 евро и 765,04 евро просрочена наказателна лихва за периода от 16.12.2013г до 14.02.2019г Неплатеното задължение по Договор №*****/30.5.2011 за банков кредит към момента на подаване на заявлението към районния съд - 15.02.2019г в левова равностойност е в общ размер 3389,08 лева, от които главница в размер на 1654,87 лева, договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. в размер на 237,93лева и

1496,29 лева просрочена наказателна лихва за периода от 16.12.2013г до 14.02.2019г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като го намира за пълно, обосновано и ясно, отговорило компетентно на всички поставени задачи и го поставя в основата на своите решаващи изводи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и клауза за заплащане на наказателни лихви.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК- писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

В договора и погасителния план се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, общитя размер на кредита, годишен лихвен процент и ГПР, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства относно –погасителна, падеж, анюитетни месечни вноски и т.н., т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила и кредитът е бил усвоен по разплащателна сметка кредитополучателя С.К.С. IBAN №***** за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с №*****/29.08.2008 и по договор с кредитна карта с №*****/16.04.2009. Сумата в размер на 1440,00 евро на 01.06.201 1г. е усвоена по разплащателна сметка на С.К.С. IBAN №***** /поради което и съдът намира възражението на ответника в посочения смисъл, за неоснователно, като видно от СИЕ кредитът е бил усвоен/.Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на БЛП на банката в евро, увеличен с надбавка 8,51 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 5,09% годишно.Годишния процент на разходите по кредита е 20,01%.Погасяването на кредита се извършва на 60 равни месечни вноски съгласно погасителен план.

Неплатеното задължение по Договор №*****/30.5.2011 за банков кредит към момента на подаване на заявлението към районния съд - 15.02.2019г е в общ размер 1 732,81 евро, от които главница в размер на 846,12 евро, договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. в размер на 121,65 евро и 765,04 евро просрочена наказателна лихва за периода от 16.12.2013г до 14.02.2019г./разлика между заявеното в исковата молба и СИЕ се наблюдава само при изчисляването на до едно евро разлика, което съдът намира за пренебрежимо малка такава и неотразяваща се на крайните изводи на съда/. Така от една страна потребителят не е претърпял вреда или загуба, защото нито му е било начислено да плаща повече от договореното, нито пък той е престирал в повече, за да се твърди, че банката се е обогатила неоснователно за негова сметка. От друга страна, кредиторът е спазил изискването за добросъвестност в отношенията между страните, като е изпълнил условията на договора точно, изпълнявал е задълженията си според уговореното, без да ги нарушава и е предоставял информация за размера на плащанията. На трето място, не се доказва наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като фиксираният размер на лихвата не представлява уговорка във вреда на потребителя, а същевременно няма предвидена възможност за едностранна промяна, която да е правена.

Ответникът не доказва, че при или по време на сключване на договора волята му е била опорочена или, че е бил неясно какво подписва и както договаря, от което може да се направи извод, че клаузите в договора са индивидуално уговорени, доколкото кредитът не е сключен при общи условия, а е израз на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили отношенията си. Индивидуалното договаряне е доказано включително и чрез изготвения специален погасителен план, валиден именно за този кредит, също подписан с име и подпис от кредитополучателя. Така в случая безспорно се касае за индивидуално направени уговорки по параметрите на кредита, а не за предварително изготвен типов договор, което от своя страна на самостоятелно основание пак изключва приложението на неравноправните клаузи. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, включително и с общите условия на банката, което обстоятелство изрично и писмено е декларирал. По този начин заемателят е приел всички условия на банката, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно със сумите, които ще дължи по отпуснатия му кредит, защото те са ясно и конкретно описани по напълно разбираем за клиента начин както в договора, така и в погасителния план, а оттук са изначално определени икономическите последици от поетото задължение от потребителя. Освен това по делото не се търси нещо различно извън договореното- главница, фиксиран размер на договорна лихва и лихва за забава при просрочие /описана като наказателна лихва/, като кредитът е станал изискуем на краен падеж с настъпване на срока на последната вноска, поради което не е било необходимо и изрично уведомяване под форма на покана до длъжника за изпълнение и кредитът е окончателно падежирал.

Следва изрично да се посочи, че не намира за нищожна клаузата за претендираните наказателни лихви и възражението на ответната страна в посочения смисъл, съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй-като видно от изложеното по-горе досежно тази претенция, се установява, видно от СИЕ, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на БЛП на банката в евро, увеличен с надбавка 8,51 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 5,09% годишно.Годишния процент на разходите по кредита е 20,01%.Погасяването на кредита се извършва на 60 равни месечни вноски съгласно погасителен план.

Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежа е в неработен ден, като тези съждения на вещото лице са съответни на заявеното в исковата молба- допълнение досежно тази акцесорна претенция, където е посочено, че относно лихвата от 765.04 лева, при дадени указания от съда, е била депозирана допълнителна уточнителна молба от ищеца, в която е посочено, че произходът на претендираната просрочена наказателна лихва в размер на 765.04 евро за периода 16.12.2013г. до 14.02.2019г., е начислена съгласно Раздел II, т. 10 от Договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в Раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.Видно от формулировката в Договора за кредит, претендираната лихва представлява лихва за забавено плащане.Претендираната лихва в размер на 765.04 евро за периода 16.12.2013г. до 14.02.2019г. представлява именно посочената лихва за забавено плащане, но дори и да се приеме, че това задължение- като претенция може да се разглежда като неустоечно такова, то следва само в допълнение да се посочи, че съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка за забава /описано като наказателни лихви в договора/; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение. В случая ищецът доказва по безспорен начин и тази своя претенция и като основание и като размер, като същата съдът намира, че не накърнява добрите нрави, и това възражение на ответната страна е неоснователно такова / в този смисъл виж- ВГД № 00541/2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд, където е посочено по сходен казус-При забава в плащането на дължими суми по Кредита, Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка към Лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на Договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1, е в размер на 15.60% (петнадесет цяло и шестдесет стотни процента).“Настоящият съдебен състав съобразявайки повелителните правила на закона, приема, че наказателната лихва, представляваща санкция по договора за забавено изпълнение на дължимите суми, в размер на 10 пункта наказателна надбавка не е в противоречие със задължителната практика на СЕС и добрите нрави. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че претенцията на банката-ищец за установяване съществуването на договорно вземане за наказателна лихва, начислена за процесния период в размер на 10 пункта, е изцяло основателна.Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/.Така определения размер на наказателната лихва отговаря и на императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Действително договорното обезщетение за забава има характер на неустоечна клауза, но щом не нарушава установения в чл. 33 от ЗПК размер, то не е и нищожна и няма как да се счита, че излиза извън присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Клаузата за наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, предвидена в р. X, т. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити, не е неравноправна и на основание чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП./. Следователно, съдът достигна до извод, че исковата претенция е доказана както по основание, така и по размер, в нейната цялост и следва да бъде уважена, но тъй-като е наведено възражение за изтекла погасителна давност за сумите, съдът при този извод следва да се произнесе по това възражение.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответната страна, то съдът намира същото за частично основателно и то досежно само част от акцесорните претенции по делото. Както съдът посочи по-горе Договор № ***** г., тоест е от дата 30.05.2011 г. и е падежирал -е с настъпил падеж на 15.05.2016 г., съгласно Раздел I, т. 3 от Договора за кредит. като заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.02.2019г. Относно вземането за неплатена главница, съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно, като следва да се посочи, че не са изтекли пет години от падежирането на кредита. Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ г.о., ГК, при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В същото решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Независимо от това, несъмнен е фактът, че всяка анюитетна вноска, по силата на договорения между страните погасителен план, съставляващ неразделна част от договора, е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който вноската става изискуема. А съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. В този смисъл е и съдебната практика. В решение №161 от 08.02.2016г. на ВКС по т.д.№1153/2014г., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. В Решение №90 от 31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г., IV г.о., ГК, се сочи, че: „Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето от ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договорите за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката.“. Заявлението по делото е депозирано на 15.02.2019 г., и следователно при падеж на кредита 15.05.2016 г, се извежда извод, че досежно главницата, която се претендира давност не е настъпила.

Не така обаче стои въпросът по делото с акцесорните претенции за лихви, където възражението относно изтичането им по давност, съдът намира за частично основателно. Това е така защото, вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111 буква „в“ от ЗЗД, като в случая договорната, като видно от претендираните периоди същите са частично погасени по давност.

С оглед установяването на дължимост на претендиранaта от ищеца сума за главница и възнаградителна лихва налага разглеждането на направеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на тези вземания. Съдът намира, че вземането за главница се погасява с обща петгодишна давност по аргумент от чл. 110 ЗЗД, а вземането за лихви и неустойки с кратка тригодишна давност по смисъла на чл. 111, буква в) ЗЗД. В настоящия случай исковата молба е подадена на 17.07.2020 г.,като заявлението по делото е депозирано на 15.02.2019 г.,което налага следния извод:

- относно претендираната лихва за 121.65 евро - просрочена договорна лихва за периода от 15.07.2014г. до 15.05.2016г. включително, то основателна е претенцията за периода от 15.02.2016 г. до 15.05.2016 г. или за сумата от 4,78 евро /арг от СИЕ, таблица стр.60-61 от делото /, като за разликата над уважения размер претенцията е погасена по давност или за сумата от 116, 87 евро претенцията следва да се отхвърли или за периода от 15.07.2014 г. до 14.05.2016 г., като тези претенции са погасени по давност.

-по отношение на начислената наказателна лихва, 765.04 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 16.12.2013 г. до 14.02.2019г. включително;. - 3 – годишният предвиден в закона давностен срок е изтекъл, за следната част от претенцията- изчислена от съда по реда на чл .162 ГПК- ЗА СУМАТА от 157, 68 евро за периода от 16.12.2013 г. до 14.02.2016 г., като за този период и посочената сума следва искът да се отхвърли, като основателна е посочената акцесорна претенция за сумата от 607,36 евро за периода от 15.02.2016 г. до 14.02.2019 г.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

В исковото производство е направил следните разноски: 117, 78 лева- в заповедното производство- от които за заплатена държавна такса – 67, 78 лева и за юк възнаграждение- 50 лева, което и законоустановеният минимум по размер. В исковото производство ищецът е направил разноски, както следва –държавна такса- 67, 76 лева, 180 – депозит за СИЕ, 466, 52 лева- депозит за особен представител, като съдът намира, че следва да му се присъди и минимума за юк възнаграждение от 100 лева или общо разноски от 814, 28 лева м исковото производство, и за двете производства общо разноски от сумата от – 932,06 лева, като съобразно уважената част на исковете, на ищеца се следват разноски в размер на сумата от 784, 38 лева.

Ответникът е бил представляван по делото от особен представител и няма право на разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от законните представители чрез процесуалния представител юрисконсулт Ивайло Христов следните суми: суми, дължими по Договор за банков кредит № ***** г. за банков кредит, сключен между ищеца и ответника, както следва:

-846.13 евро - непогасена главница по Договор за банков кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019г. до изплащане на вземането, за сумата от 4,78 евро просрочена договорна лихва за периода от 15.02.2016 г. до 15.05.2016 г., и сумата от 607,36 евро за периода от 15.02.2016 г. до 14.02.2019 г., просрочена наказателна лихва, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за следните суми и периоди: ЗА СУМАТА от 116, 87 евро погасена по давност просрочена договорна лихва по кредита за периода от 15.07.2014 г. до 14.05.2016 г., и за сумата от 157, 68 евро за периода от 16.12.2013 г. до 14.02.2016 г., начислената наказателна лихва, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата от 784, 38 лева– общо разноски в исковото производство и в заповедното производство, съобразно уважената част от исковата претенция.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № № 1106 от 2019 г. по описа па Районен съд-гр. Перник, да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

Вярно с оригинала:С.Г.

Районен съдия:

Номер на акта:	260930
Дата:	3 август 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20201720103638
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	20 юли 2020 г.

Решение по дело №3638/2020 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта