Определение по дело №430/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 682
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20193100900430
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

O П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№………./02.03.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, проведено на 02.03.2020 г.,  в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 430/2019 г. по описа на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от  ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр. София чрез процесуален представител против В.М.Й.,*** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 417 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 26 303.09 лева неизплатена главница по Договор за текущо потребление от 28.04.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 16.03.2016 г. до окончателното й изпащане, сумата от 1 750.79 лева редовна лихва за периода 20.05.2015 г. – 16.03.2016 година, 112.95 лева лихвена надбавка за забава за периода 21.06.2015 г. – 16.03.2016 година, 120 лева дължими заемни такси към 16.03.2016 година, за които суми е издадена Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на Районен съд Девня в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и вземането е цедирано на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година.

В условията на евентуалност заявява две осъдителни претенции за присъждане на главницата от 26 303.09 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането както следва:

1-ви иск: За сумата от 26 303.09 лева, предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2015 година, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо с достигане на волеизявлението до кредитополучателя на 26.02.2016 г., което е цедирано на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година

В условията на евентуалност иск за сумата от 26 303.09 лева – неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потреблениеот 28.04.2015 година, формирана от сумите 7 531.32 лева – неизплатена главница, сбор на главниците на вноски с настъпил падеж към датата на завеждане на иска и 18 771.77 лева – неизплатена главница, сбор на главниците на предсрочно изискуеми вноски с падеж от завеждане на иска до 28.04.2025 година и редовна лихва в размер на 5 917.87 лева за периода 18.03.2016 година – 18.03.2019 година.

Размяната на книжа е приключила с подаване на отговор от назначения на ответника особен представител. Твърденията за недопустимост на иска в отговора освен, че са бланкетни са и неоснователни, а по въпроза за активната процесуална легитимация на ищеца е постановено Определение по ч.т.д. № 2390/2019 г. на ВКС, ТО и същият не подлежи на пререшаване.

Предявеният иск е допустим.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Доказателствените искания на ищеца за приемане на писмени доказателства и допускане ССЕ ще бъдат уважени като допустими и относими.

Ответникът е физическо лице, а обявената основна цел на кредита изключва той да е действал като професионалист и съответно следва да се приеме за потребител по смисъла на чл.9, ал.3  от ЗПК. Предвид момента на договаряне, процесната сделка се урежда от специалния Закон за потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП, както и чл. 143, т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 от ЗЗП), съответно тези норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, с която предявени искове от  ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр. София чрез процесуален представител против В.М.Й.,*** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 26 303.09 лева неизплатена главница по Договор за текущо потребление от 28.04.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 16.03.2016 г. до окончателното й изпащане, сумата от 1 750.79 лева редовна лихва за периода 20.05.2015 г. – 16.03.2016 година, 112.95 лева лихвена надбавка за забава за периода 21.06.2015 г. – 16.03.2016 година, 120 лева дължими заемни такси към 16.03.2016 година, за които суми е издадена Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 226/2016 г. по описа на Районен съд Девня в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и вземането е цедирано на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година.

В условията на евентуалност

1-ви иск: За сумата от 26 303.09 лева, предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2015 година, вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо с достигане на волеизявлението до кредитополучателя на 26.02.2016 г., което е цедирано на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност иск за сумата от 26 303.09 лева – неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2015 година, формирана от сумите 7 531.32 лева – неизплатена главница, сбор на главниците на вноски с настъпил падеж към датата на завеждане на иска и 18 771.77 лева – неизплатена главница, сбор на главниците на предсрочно изискуеми вноски с падеж от завеждане на иска до 28.04.2025 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и редовна лихва в размер на 5 917.87 лева за периода 18.03.2016 година – 18.03.2019 година, които вземания са цедирани на ищеца по договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 година.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание на писмените доказатества, представени към исковата молба.

ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и на следния въпрос, поставен от съда: 1. В срока на действие на договора за кредит, банката изменяла ли е едностранно размера на дължимите лихви, на кои дати, в какъв размер е било увеличението/намалението и същото зависело ли е от колебания в борсови/финансови индекси?

2. За какви разходи/услуги е начислена сумата от 120 лева заемни такси към 16.03.2016 година и извършени ли са от банката тези разходи/услуги.

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800 /осемстотин/ лева, вносим от ищцата в тридневен срок и представяне на доказателства за това по делото в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Радослав Станчев, който след внасяне на депозите да бъде уведомен за изготвяне на заключението и представянето му в срока по чл. 199 от ГПК.

Насрочва производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.04.2020 г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение и проекта за доклад.

Определението е окончателно.

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 


ПРОЕКТО-ДОКЛАД

Т.д. № 430/2019

 

Ищец: „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД

Ответник: В.М.Й.

 

 

В исковата молба „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане спрямо ответника В.М.Й. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 13.12.2016 г., по който „БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала пакет от вземания срещу длъжници на банката, включително и вземането спрямо ответника, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2015 г., за които в производството по ч.гр.д. № 226/2016 г. по описа на РС Девня е издадена Заповед № 112/11.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение.

Твърди ищецът, че съгласно договор за кредит банката е отпуснала, а ответникът реално усвоил предоставените средства в размер на 26 500 лева, при задължение за заплащане на годишна възнаградителна лихва 8.7% /преференциален лихвен процент/ и издължаване на кредита на 120 погасителни вноски в срок до 18.04.2025 година. Поддържа се, че Й. е заплатил единствено сума 254.56 лева – част от първата месечна вноска с падеж 20.05.2015 година и след това е преустановил редовното обслужване на кредита. Предвид последното банката се е възползвала от възможността по чл. 19 т.2 от ОУ по договорите за потребителски кредити, които са неразделна част от договора за кредит, да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е сторено с връчване на нотариална покана на длъжника на дата 26.02.2016 година. При настъпила предсрочна изискуемост банката е сезирала заповедния съд и е получила Заповед за изпълнение по чл. 4187 от ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на установителната претенция по чл. 422 от ГПК.

Претендира се съдът да приеме за установена дължимостта им, а в условията на евентуалност ако не уважи главно заявеният иск да осъди ответника да заплати сумите, предмет на осъдителните претенции в посочената от ищеца и приета от съда последователност.

Правна квалификация на правата: чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, по осъдителните искове – чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Назначеният на ответника особен представител в депозирания отговор оспорва основателността на претенциите като преимуществено твърди отсъствие на доказателства за цедиране на вземането и ненадлежно уведомяване на длъжника от страна на цедента за прехвърлянето. Счита, че за таков не може да се счита предявяване на исковата молба. Оспорва и предсрочната изискуемост на кредита /по евентуалния иск/ с предявяване на иска. Претендира исковете да се отхвърлят като недоказани.

Отсъстват безспорни факти по делото.

Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи валидност на облигационно правната връзка по договора за кредит, предоставяне на сумата, изправност на банката, спиране плащанията от длъжника, настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост по твърдяната разпоредба на чл. 19 ал.2 от ОУ към договора и индивидуално уговаряне на лихвите. Касателно цесията – валидно прехвърляне на вземанията и надлежно уведомяване на длъжника от цедента  за настъпилото прехвърляне преди иска. Относно посочения момент в условия на евентуалност – уведомяване на длъжника с предявяване на иска, съдът указва, че разрешаването е правен въпрос.

Ответникът следва да установи изпълнение на задълженията си по договора за кредита.

Страните са ангажирали доказателства за установяване на твърденията.

На основание чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от ГПК ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

 

Да се връчи препис от проекто-доклада за запознаване и становище в съдебно заседание.

 

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: