Р Е
Ш Е Н
И Е
К.,
17.06.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска колегия
в открито съдебно заседание на 31.05.2021 г.
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Нейков гр. дело № 825/2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело № 825/2021 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от С.К.И., ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез адв. М. М.Т.,***
против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК: *****, гр. София ****, р-н „*****“, ж.к. „*****“,бул.,,*****“№1,представлявано
от *****Г.И., Р.Б.М., Ж.С.К., с правно
основание: чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 390, ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 1500,00 лева.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител сочи, че на 11.01.2019 г. около 07:00 ч. по
път-1-5 км. ***, в землището на гр. К., обл. ****в посока от гр. К. за гр. ****в
близост до бензиностанция „*****“ управлявал собствения си лек автомобил марка
„****“, модел ****с рег. номер ****с не повече от 50 - 60 км/ч., като в
срещуположната му лента се движела автоколона, състояща се от следните автомобили:
лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. номер *****, следван от лек
автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. номер *****и лек автомобил „***** *****“
с рег. номер *****, който се движел З.тях и бил управляван от водача И.П.Г., с
ЕГН: **********. Последният, внезапно предприел
маневра изпреварване на попътно движещата се колона, като за целта
навлязъл в неговата лента на движение, загубил контрол над управляваното от
него МПС и причинил въпросното верижно ПТП. По същото време той от своя страна,
за да избегне удара с насрещно движещото се процесно МПС „***** *****“ с рег.
номер ***** навлязъл в срещуположната си лента на движение и ударил челно
движещото се пред него МПС марка „****“, с рег. номер *****“, в което от своя
страна се ударил лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. номер *****.
Сочи, че
компетентните органи на МВР при РУ-гр. К., съставили констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с рег. № *****от 11.01.2019 г., в който бил описан
механизмът на ПТП - то, вината за неговото настъпване, както и видимите
имуществени вреди по МПС - тата, участвали в него.
Твърди, че
лекият автомобил, управляван от причинилото въпросното верижно ПТП лице,
притежавало валидно сключена застраховка гражданска отговорност с № BG/30/*****към
ответното дружество. Веднага след изписването му от Многопрофилна болница за
активно лечение Д-р Х. *** посетил офис на ответника, за да уведоми негов представител
за всички обстоятелства и факти, свързани с настъпилото застрахователно
събитие. Бил направен оглед на собственото му МПС с рег. номер СТ ****ВР, за да
се установят всички настъпили вреди вследствие на инцидента, както и механизма
на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо
лице Х.Х., били изготвени два броя описи
на щети от 16.01.2019 г. и от 18.01.2019 г., като с тях се установили конкретните имуществени вреди по отношение на
собственото му МПС, както и тяхната степен на увреда. Неговата щета била
заведена под номер *****/2019-01 и бил уведомен, че собственият му лек
автомобил ще бъде обявен за т.нар. тотална щета /пълна загуба/, съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Също така му било съобщено, че в
законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и
справедливо застрахователно обезщетение, но след продължителна кореспонденция
така и не получил никаква сума и по тази причина на 19.02.2021 г. подал жалба, по реда по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, но същият не се произнесъл по нея,
оставяйки я без уважение.
Сочи, че
след настъпилото произшествие било образувано ДП № *** с № ЗМ № ***/19 г. по
описа на РУ-К., където били изготвени автотехническа, допълнителна автотехническа
експертиза и автотехническа оценителна експертиза от инж. И. Чакъров - съдебен
експерт към ОС гр. *****, член на СНАТЕБ, като били установени всички факти и
обстоятелства, свързани с въпросното ПТП, в това число и виновното причиняване
от страна на застрахования към ответника водач на МПС марка „*****“, модел „*****“
с рег. номер *****, довело до настъпването на процесното верижно ПТП. То се
изразявало в предприемането на маневра изпреварване и навлизане в лентата за
насрещно движение без да се убеди, че има видимост и пътят е свободен.
Сочи, че в
хода на образуваното ДП № *** неговото
МПС - марка „****“, модел ****с рег. номер ****било обявено за „тотал
щета“ и имуществената вреда била
определена на сумата в размер на 3 500 лева. Затова бракувал горепосочения лек автомобил на
19.04.2019 г., същият бил отчислен от регистрите на МВР, като му било
предоставено и продупчено свидетелство за регистрация част I № *****.
Твърди, че
при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се
съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението
следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случайте на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността
на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата
на увреждането.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди на
основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал.
1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *****, гр. София ****, р-н „*****“,
ж.к. „*****“, бул. „*****“ № 1, представлявано от *****Г.И., *****, Ж.С.К., да
заплати в негова полза сумата в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща претърпените вреди по отношение на неговия собствен лек автомобил
марка „****“, модел ****с рег. номер СТ ****ВР.
Общата сума
на претърпените от него имуществени вреди били в размер на на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, представляващи претърпените щети по отношение на неговия
собствен лек автомобил марка „****“, модел ****с рег. номер СТ ****ВР.
Моли съда на
основание чл. 86 от Закона за З.ълженията и договорите да осъди ответника да
изплати в полза на ищеца законната лихва до окончателното изплащане на З.ължението,
считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 08.03.2021 г.
Посочва
банкова сметка.
***.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество. Счита иска за
допсустим, оспорва го изцяло, намира
така подадения иск за неоснователен.
Сочи, че на
11.01.2019 г., около 07:00 по път 1-5 км *** в землището на гр. К., обл. ****в
посока от гр. К. за гр. ****в близост до бензиностанция „*****“ водачът И.П.Г.
при управление на застрахованото в „ЗАД Д.Ж.и З.“ АД МПС, марка „*****“, модел
„*****“, с рег. №*****, не бил нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата молба. Оспорва да е
настъпвало каквото и да е ПТП при описаните в исковата молба обстоятелства. Въз
основа на това липсвало основният елемент от фактические състав на деликта, а
именно - противоправно поведение. Според Тълкувателно решение № 2/ 06.06.2012 г.
по тьлк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) имало вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на
иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. Претенция за обезщетение към
застрахователя не можело да се породи, ако увреденият нямал право да получи
обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението. Застрахователят не
дължал повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването, респ. невъзникването на деликтното право водило и до погасяване,
респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм).
Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“
с рег. №***** по силата на Застрахователна полица № BG/30/****, издадена на
14.11.2018 г.
Намира
фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното положение
при реализираното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба механизъм
и участници. Оспорва претендираните вреди по имуществото на „Борко“ ЕООД да са в
резултат на евентуално настъпило ПТП с МПС с рег. №*****, застраховано при
ответното дружество.
Оспорва
твърденията на ищцовото дружество, като твърди, че отговорност за настъпилото
ПТП имал водача на МПС с рег. №****С.К.И., който навлязъл в насрещното платно и се ударил челно в движещият се в лентата си
автомобил „**** ***“ с рег. №****. От друга страна МПС с рег. №***** не бил
осъществил контакт, с който и да е от въпросните автомобили.
Следвало да
се отбележи, че в искова молба по ГРД №****на Районен съд К. между същите
страни, във връзка с претърпените
неимуществени вреди, самият ищец по делото определил, че по въпросното ПТП
водачът на застрахованото при ДаллБогг МПС с рег. №****„съпричини“ въпросното верижно
ПТП,
Невярно било
твърдението на ищеца по делото, че застрахователят не се произнесъл по
имуществената претенция с реф. №****/2019-01. Въпросната претенция била
отказана с писмо от 18.04.2019 г., което представя.
Невярно било
твърдението на ищеца по делото, че в хода на досъдебното производство са се
установили всички обстоятелства, свързани с въпросното ПТП и виновното
причиняване от страна на застрахования към ответника водач, довело до
настъпване на процесното верижно ПТП.
Оспорва
определения размер от 3500 лв. за стойно****към датата на ПТП. Твърди, че
стойността на въпросния автомобил била значително по-ниска. Стойността на
въпросния автомобил към 2019 г., била в
размер на 2262 лв.
Твърди, че
абсолютна вина за настъпване на ПТП носил водачът С.К.И., който в нарушение на
разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.25, ал.1 ЗДвП предприел маневра и
навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпил челен удар между управляваното
от него МПС с рег. №****и МПС „**** с рег. №****.
В условията
на евентуалност твърди наличието на съпричиняване за настъпване на вредоносния
резултат от страна на водача на МПС с рег. №****, който следвало да съобрази
поведението си с разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл., 25, ал.1 ЗДвП.
Твърди
наличие на тотална щета. Твърди, че пазарната оценка на увреденото МПС „**** **“
с рег. №****била на значително по-ниска стойност от претендираните увреждания,
поради което била налице хипотезата на тотална щета. Именно и поради тази
причина била прекратена регистрацията на въпросното МПС.
На основание
чл. 78 ГПК претендира и направените от дружеството разноски в качеството на
ответник по настоящото дело, включително и адвокатско възнаграждение.
Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че го
намери за основателен, моли да не го уважава в пълния му размер, като съобрази
размера на обезщетението с направените възражения за прекомерност на същото,
както и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат на водача на
увреденото МПС.
В съдебно заседание, бяха изслушани свидетелските показания на водача „*****
*****“ с рег. номер ***** - И.П.Г., който на поставените от страна на ответника
въпроси заяви следното:
1. На 11.01.2019 г. си спомням ПТП – управлявах
автомобил „*****“ „*****“, пътната маркировка не си спомням каква беше.
Предприех маневра изпреварване на 2-3 коли, всичко съм описал. След прибиране в
моята лента, загубих контрол над автомобила и се озовах в лявото платно в моята
посока на движение. Разминах се с насрещния автомобил без да имам контакт с
него. Нямах видимост, не знам какво е станало после. Метеорологичната
обстановка не се сещам точно каква беше. Това се случи около 7 часа сутринта.
Механизмът на ПТП е това, което съм описал.
2. Не си
спомням каква е разрешената скорост в този участък.
3. Нямам
спомен с каква скорост съм се движил при настъпване на ПТП.
4.
Останалите участници се движиха бавно по мое впечатление.
5. Не съм
осъществявал контакт с никой от останалите автомобили.
6. Не си
спомням, нямам тази информация.
7. Да, има. Има образувано административно наказателно
производство, където ми е наложено наказание.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа чрез процесуалния
представител на ищеца – адвокат М.Т. ***.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така
предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от
01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. ***. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг
от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с
притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен
искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по
настоящия спор, нужно е ищеца да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
„Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди и съответно техния размер.
Между страните са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, а именно, че между ответника и
собственика на автомобил „***** *****“ с рег. номер ***** управляван от
застрахования към ответното дружество водач И.П.Г., с ЕГН: ********** е налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица с рег. № BG/30/****.
От представеното удостоверение за
регистрация част І за лек автомобил марка автомобил „***** *****“ с рег. номер ***** се
установява, че ищецът е собственик на пострадалото МПС и затова се явява лице,
активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като
застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния
водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното
събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
По делото е изслушано и прието
заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и
неоспорено от страните, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства, съгласно същото се установи механизма на процесното ПТП,
настъпилите имуществени вреди, средната им пазарна стойност, както и причините
от техническа гледна точка за неговото възникване. С оглед на това вещото лице
заяви, че причината за процесното ПТП е, че водачът на л.а. „Фолксваен“ „*****“
е навлязъл в лентата на движение на л.а. „****“ ****и му е отнел
предимството на движение. На въпрос,
зададен в проведеното на 31.05.2021 г. съдебно заседание от ищеца дали процесното
ПТП би настъпило, ако същият беше завил надясно към канавката, вещото лице
отговаря, че то би настъпило в конкретната пътна обстановка и водачът на л.а. „****“
****не е имал техническата възможност да го предотврати. Приетото по делото
заключение изцяло кореспондира със събраните по делото гласни доказателствени
средства и потвърждава възприетата от вещото лице фактическа обстановка.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според
която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 1540
/хиляда петстотин и четиридесет/ лв. Това е така, защото принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна
стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната
стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може
да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната
задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет
от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
При определяне дължимото
застрахователно обезщетение съобразени бяха и нормативно определените лимити на
застрахователните дружества по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" през посочения в исковата молба период, съгл. чл.492, т.2 КЗ
и съгласно приетата по делото експертиза средната стойност на увредения
автомобил възлиза на сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин / лв. и до
колкото няма искания на ищеца и неговия процесуален представител за изменение
цената на иска, то за такава следва да се приеме първоначално изложената в
исковата молба сума от 1 500 /хиляда и петстотин / лв.
Исковата сума следва да се присъди,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждането на иска – 08.03.2021
г. Като акцесорно задължение претенцията с правно основание чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите следва да бъде призната и уважена от съда, в случай,
че се установи основателността на главния иск.
По въпроса
за разноските:
Разноски за присъждане е поискал
ищецът.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски възлиза на сумата от
664 лева, от които 54 лева - платена ДТ,
210 лева - депозит на вещо лице и 400 лева платено адв. възнаграждение,
съобразно представен договор за правна помощ. Предвид изхода на спора, тези
разноски в цялост следва да се поемат от ответника.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.и З."
АД, с ЕИК: *****, представлявано от *****Г.И., *****, ***ДА ЗАПЛАТИ на С.К.И., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 639,00 лева, представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение след приспадане платено в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин / лева, за претърпените имуществени вреди на марка „****“, модел ****с
рег. номер *********, вследствие на ПТП настъпило на 11.01.2019 г. на път-1-5 км. ***, в землището на
гр. К., обл. ****по вина на водача на „***** *****“ с рег. номер ***** - И.П.Г., с ЕГН: **********, застрахован при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица рег. № BG/30/****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба - 08.03.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Ж.и З." АД, с ЕИК: ***** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.И., с ЕГН: ********** сумата от 664 лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд ****в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
Районен съдия