РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.ва Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500068 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Настоящото дело е образувано след като с определение № 16/13.01.2025 год.
по в.гр.д.№ 12/2025 год. по описа на Бургаския апелативен съд е прекратено
производството по делото и то е върнато на Сливенския окръжен съд за
поправка на очевидни фактически грешки.
С решение №341/21.11.2024 год. по гр.д.№ 158/2024 год. по описа на
Сливенския окръжен съд, поправено с решение № 1/16.01.2025 год. по
гр.д.№ 158/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд, е осъдена
Прокуратурата на Република България със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Х. П. П. с ЕГН
********** от гр. С., ул. „П. Е.“ № **, сумата 10 000 лева /десет хиляди лева
/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършени престъпления, по което обвинение е оправдан с
влязло в сила решение, ведно със законна лихва, считано от 08.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск до пълния
размер на сумата 50 000 лева, предявен като частичен от сумата 100 000
лева, като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е претенцията за лихви
за периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената главница за
неимуществени вреди от 10 000 лв. Отхвърлена е претенцията за присъждане
на лихви върху разликата до пълния размер на претендираната главница за
неимуществени вреди от 40 000 лв., считано от 30.06.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата. Отхвърлена е претенцията за
1
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва за периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената
главница за имуществени вреди от 2700 лв.. Осъдена е Прокуратурата на
Република България със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша” № 2 да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П. И.“
№ ** сумата 2 700 лева /две хиляди и седемстотин лева/ адвокатско
възнаграждение по представени два броя договори за правно съдействие и
защита, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявения иск
за имуществени вреди до пълния размер на сумата 3500 лева като
неоснователен и недоказан. Осъдена е Прокуратурата на Република
България със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 2
да заплати на Х. П. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П. Е.“ № ** разноски
в общ размер на 900 лева.
Подадена е въззивна жалба от Х. П. П., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. П. С. Н. - АК - С., срещу части от решението,
с които не са уважени исковите претенции на ищеца, а именно:
- в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена
за главница за размера над 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.
– т.е. за разликата от 40 000 лв.,
-в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за
периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената главница
за неимуществени вреди от 10 000 лв.,
- в частта с която е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
разликата до пълния размер на претендираната главница за
неимуществени вреди от 40 000 лв., считано от 30.06.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата и
- в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за
периода от 30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. върху присъдената главница
за имуществени вреди от 2700 лв.
Твърди се, че решението в обжалваните части противоречи на
процесуалноправни норми, материалноправни разпоредби и преди всичко на
принципа на справедливостта, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е
определено в занижен размер, при неотчитане на всички негативни последици
за ищеца, които той е търпял и продължава да търпи в резултат от незаконното
обвинение. Твърди се, че не е отчетена в достатъчна степен
продължителността на незаконното наказателното преследване от три години,
три месеца и шестнадесет дни по повдигнатите обвинения в извършване на
четири отделни тежки умишлени престъпления касаещи укриване на данъци и
подправяне на документи, и как повдигнатото и поддържано и в съдебна фаза
обвинение се е отразило на ищеца. Твърди се, че описаните в мотивите към
решението обстоятелства в този смисъл не са били правилно проектирани при
определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като не е оценено в достатъчна степен и влиянието на
2
обвиненията върху заболяванията, които ищецът е имал преди това. Твърди се,
че не е отчетена от съда психологическата вреда нанесена на ищеца от
произнасянето на осъдителните присъди от окръжния и въззивния съд, при
съзнанието което той е имал относно неизвършване на престъпленията за
които е бил обвинен. Сочи се, че ищецът е преживявал ежедневен, постоянен
силен стрес, имал е неспокоен сън, загуба на сън за определен период,
психически притеснения до степен на временни депресивни състояния.
Отделно от това е осъзнавал, че дори само факта на повдигнатите обвинения
дискредитира доброто му име както сред обществеността в гр. С., така и в
бизнес средите, в т.ч. и сред търговските му партньори, част от които
чуждестранни, поради което чувството на обида и унижение е било в
изключително висока степен, надхвърляща нормалната и общоприета рамка.
Тежък удар за ищеца, който е с чисто съдебно минало, е била и извършената
полицейска регистрация по реда на чл. 68 от ЗМВР. Твърди се също, че
наложената му мярка „подписка“ е ограничила свободно му придвижване,
което също е следвало да се отчете при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Според жалбоподателя установените
по делото обстоятелства сочат, че размерът на обезщетението определен от
окръжния съд е отдалечен от принципа на справедливостта, поради което
обезщетението следва да се присъди в претендирания размер.
Изложени са отделни съображения за неправилност на решението в
частта, с което е прието, че поради изтекла давност за претенциите за
заплащане на обезщетение за забавено плащане, то следва да бъде присъдено
върху определените от съда главници считано от 08.04.2021 год. до
окончателното им изплащане. Посочено е, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 111, б. „в“от ЗЗД, тъй като в противоречие с Решение №
1276 от 08.10.1999 г. по гр. дело № 577/1999 г., V-то г.о. на ВКС на РБ, не е
направил разграничение между обезщетението по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и
претенцията за лихви за забава. Сочи се, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
не е за лихва, поради което тригодишният погасителен давностен срок, уреден
в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не се прилага. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части, за решаване на спора по същество в тези
части с цялостно уважаване на претенциите на ищеца и присъждане на
съдебните разноски. В открито съдебно заседание на апелативния съд,
процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба и
предира за нейното уважаване.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - Прокуратурата на Република България. В проведеното
открито съдебно заседание, представителят на Прокуратурата на РБ пледира
за потвърждаване на решението в обжалваните части.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване в горепосочените части, и е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и по
претенции за законни лихви.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които иска за
3
неимуществени вреди е уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.04.2021 год. до окончателното плащане,
иска за имуществени вреди е уважен за сумата от 2 700, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 08.04.2021 год. до окончателното плащане и е
отхвърлен иска за имуществени вреди за сумата над 2700 лв. до размера от
3 500 лв.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съд намира, че
обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковата претенция на Х.
П. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „П. Е.“ № ** за осъждане на
Прокуратура на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2 да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв. – т.е. за разликата от 40 000 лв. –
частичен иск от общо 100 000 лв., които ищецът твърди, че е претърпял от
незаконно повдигнати и поддържани обвинения за извършени престъпления
по първоначално образувано ДП № 271 по описа за 2014 год. на ОДМВР-
Сливен, развило се и в съдебна фаза, по които обвинения е бил оправдан с
влязла в сила на 30.06.2020 год. оправдателна присъда, ведно със законна
лихва върху разликата, считано от 30.06.2020 год. до окончателното
плащане на сумата, както и по претенциите за заплащане на законни
лихви върху присъдените с необжалваните части от решението
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от
30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. /за който период претенциите за лихви са
били отхвърлени поради изтекла давност/. Поддържат се твърденията на
ищеца по исковата молба, че справедливият размер на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди поради повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение е по-висок от присъдения с решението на
първоинстанционния съд и искането тази претенция да бъде уважена в пълния
частично предявен размер от 50 000 лв., като част от дължимо обезщетение от
100 000 лв., като върху дължимите суми се присъди обезщетение в размер на
законнаталихва, считано от влизането в сила на оправдателната присъда, тъй
като към момента на предявяване на исковете, петгодишната давност не е
изтекла.
Пред въззивния съд ответникът изразява становище, че присъденото с
необжалваната част от решението обезщетение от 10 000 лв. справедливо
обезвъзмездява ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, поради
което размерът на това обезщетение не следва да бъде увеличаван.
Възраженията за неправилно приложена от съда тригодишна давност за
изтеклите лихви е оспорено като неоснователно.
Съгласно чл. 269 от ГПК при преценката за правилност на обжалваното
решение въззивният съд е ограничен от наведените от страните възражения
във въззивните жалби.
Пред въззивния съд не се оспорват предпоставките за присъждане на
обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за претърпените от ищеца
4
неимуществени вреди под формата на морални болки и страдания от
повдигнати и поддържани от Прокуратурата на РБ незаконни обвинения в
извършване на престъпления, за които ищецът е бил оправдан, като не се
оспорва, че в резултат на повдигнатите и поддържани незаконни обвинения от
прокуратурата, за периода в който е било висящо повдигнатото обвинение
ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които следва да получи
обезщетение.
Първият спорен въпрос е за справедливия размер на обезщетението да
неимуществени вреди дължимо в полза на ищеца от ответника по делото.
От събраните по делото пред окръжния съд доказателства и
приложеното НОХД № 173/2017 год. на ОС-Сливен се установяват
твърденията на ищеца по исковата молба относно повдигането и
поддържането на обвинения от прокуратурата спрямо него, както следва:
ДП № 271 ИП по описа на ОДМВР-Сливен е било образувано с
постановление от 14.11.2014 год. на РП-Сливен срещу неизвестен извършител
за това, че през м. март 2014 г. в гр. С., с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага, възбудил у П. П. и Е. С. от същия град, заблуждение и
с това им причинил имотна вреда в размер на 5 000 лева - престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК. С постановление на ОП- Сливен от 21.04.2015 г. е
постановено ДП да се води срещу ищеца по делото Х. П. П. Той е привлечен
като обвиняем с постановление от 07.03.2017 год. по новообразувано ДП -
следствено дело № 28/2015 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура
Сливен, за извършени четири престъпления: По чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.
чл. 26, ал.1 от НК за това, че „в периода 01.10.2013 г. -12.03.2014 г., в гр.
Сливен, в условията на продължавано престъпление, като едноличен
собственик на капитала, управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр.
Сливен, ЕИК *********, като посредствен извършител чрез Н. Р. Н.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за
ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 9 000 лева. По чл. 255, ал.1,
т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това,
че в периода 15.03.2014 г. -14.04.2014 г., в гр. С., в условията на
продължавано престъпление, като едноличен собственик на капитала,
управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК *********, в
съучастие като извършител, подпомогнат от П. Х. П. - помагач, като
посредствен извършител чрез Н. Р. Н., направил опит да избегне
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за ЕООД
„ХИМП“ - гр. Сливен в големи размери - 4 000 лева. По чл. 255, ал.1, т.2.
предл.1 от НК, за това, че „на 31.03.2014 г., в гр. С., като едноличен
собственик на капитала, управител и представител на ЕООД „ХИМП“ - гр.
Сливен, ЕИК *********, като посредствен извършител чрез Н. Р. Н.,
избегнал плащането на данъчни задължения по ЗКПО за ЕООД „ХИМП“ -
гр. Сливен в големи размери - 3 847,00 лева, като потвърдил неистина в
подадена на 31.03.2014 г. от името на ЕООД „ХИМП“ - гр. Сливен, ЕИК
********* в ТД на НАП - Бургас, офис С., годишна данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО, и по чл.313, ал.2, вр.ал.1 от НК, за това, че на 14.04.2014
г., в гр. С., потвърдил неистина в справка-декларация изискуема съгласно
разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС, в която невярно е посочил, че
управляваното от него търговско дружество „ХИМП“ - гр. Сливен е
5
извършило вътрешно-общностна доставка по три броя инвойс фактури,
като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължимия данък
добавена стойност в размер на 1244,20 лева. Постановлението за
привличане на обвиняем е било предявено на Х. П. П. на 14.03.2017 г.,
взета му е мярка за неотклонение „подписка“ и е бил разпитан в
качеството му на обвиняем. Наказателното производство срещу Х. П. е
било частично прекратено с постановление от 22.03.2017 г. на ОП-Сливен,
относно престъплениетопо чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, като
производството е продължило спрямо него и спрямо обвиняемия П. Х. П. за
останалите престъпления. Срещу ищеца е изготвен обвинителен акт за
извършване на три престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК; по чл. 255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал.1, вр.
с чл. 18, ал.1 от НК и по чл.313, ал.2, вр. с ал. 1 от НК. По внесения в ОС-
Сливен обвинителен акт е образувано НОХД № 173/2017 год. по описа на
същия съд, по което са били са проведени седем открити съдебни заседания,
на които ищецът е присъствал лично и с процесуален представител - адвокат.
С присъда от 16.01.2018 год. по НОХД № 173/2017 год. по описа на ОС-
Сливен ищецът е признат за виновен по повдигнатите обвинения за трите
престъпления, като му е наложено общо наказание лишаване от свобода за
срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в полза
на държавата в размер на 800 лева. При въззивното обжалване на присъдата
от Х. П. е било образувано ВНОХД № 52/2018 г. по описа на Бургаския
апелативен съд. Било е проведено едно открито съдебно заседание на което Х.
П. е присъствал лично и с процесуален представител – адвокат. С решение №
57/06.57.2018 г. по ВНОХД № 52/2018 г. на БАС е била потвърдена
присъдата по НОХД № 173/2017 г. на ОС Сливен, като с определение от
същата дата е потвърдена и взетата спрямо Х. П. мярка за неотклонение
„подписка“. По касационна жалба на Х. П. е било образувано КНД № 1080/18
г. по описа на ВКС на РБ, по което на 20.11.2018 г. е било проведено открито
съдебно заседание, на което П. е присъствал лично и с адвокат. С Решение №
216/07.08.2019 г. по КНД № 1080/18 г. по описа на ВКС на РБ, 3-то нак.
отделение е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд от стадия на
съдебното заседание. Пред БАС е било образувано ВНОХД № 176/2019 г. по
което са извършени процесуално-следствени действия и са проведени четири
открити съдебни заседания, на които Х. П. е присъствал лично и с адвокат. С
Присъда № 206 от 26.11.2019 г. по ВНОХД № 176/2019 г. по описа на БАС е
отменена изцяло първоинстанционната осъдителна присъда от
16.01.2018 г. по НОХД № 173/2017 г. на ОС - Сливен и е постановена
присъда, с която Х. П. П. е признат за невиновен по всяко едно от
повдигнатите му обвинения за извършване на три престъпления. След
касационен протест от Апелативна прокуратура-Бургас е било образувано
КНД № 252/2020 г. по описа на ВКС, по което е било проведено едно открито
съдебно заседание, на което Х. П. се е явил лично и с адвокат. С решение №
84/30.06.2020 г. по КНД № 252/2020 г. на ВКС на РБ, второ н.о. е оставена в
сила оправдателната присъда по ВНОХД № 176/2019 г. на Бургаския
апелативен съд.
6
Към момента на привличане на ищеца като обвиняем той е бил на **
години, неосъждан и е извършвал търговска дейност чрез дружество, чиито
едноличен собственик на капитала, управител и представител е бил, с
наименование „ХИМП“ЕООД-Сливен. За периода от привличане на ищеца
като обвиняем на 14.03.2017 год. до влизане в сила на оправдателната му
присъда на 30.06.2020 год. е изминал период от три години, три месеца и
шестнадесет дни, като е била извършена и полицейска регистрация по реда на
чл.68 от ЗМВР, а с постановлението на ОП-Сливен от 21.04.2015 г. е
постановено досъдебното производство да се води срещу него. От
приложените по делото медицински документи, уведомление от отделението
по психиатрия към МБАЛ-Сливен и справка от РЗК – Слиивен се установява,
че ищецът не се води на регистрационен учет в Отделението по психиатрия
към МБАЛ-Сливен, а диагнози „************************“ и
„**************************“ са били поставени на ищеца съответно през
2009 год. и през 2013 год. - още преди образуване на първоначалното
досъдебно производство № 271 ИП по описа на ОДМВР-Сливен, поради което
не може да се приеме, че тези заболявания са в резултат на повдигнатите
обвинения. От друга страна, от свидетелските показания на свидетелите Колев
– съсед и приятел на ищеца, П. - съпруга на ищеца и С. - снаха на ищеца, в
частите в които показанията не противоречат на обстоятелствата по
медицинските документи, се установява, че преди повдигане на обвинението
ищецът е бил весел и общителен човек, отговорен и социално активен,
ползващ се с авторитет и доверие в близкия си и приятелски кръг.
Повдигнатото обвинение променило поведението на ищеца, той се затворил в
себе си, не желаел да се събира с приятели, ограничил дори общуването с
внуците си, които много обичал, отказвал да разговаря с близките си.
Съпругата на ищеца сочи, че и двамата със съпруга й, с когото са заедно
повече от ** години, винаги са работили честно, били са нормално семейство
и са нямали проблеми със закона, поради което повдигнатите обвинения много
променили както съпруга й, така и атмосферата в семейството. Х. от весел и
разговорлив човек, след стреса от обвиненията, и особено след първата
присъда, с която бил осъден по всички обвинения, според свидетелката
изпаднал в депресия, не можел на повярва какво му се случва, не можел да
спи, приемал успокоителни, които лекарка-колежка на съпругата му
препоръчала да взема. Свидетелите сочат, че по време на повдигнатото
обвинение в досъдебна и съдебна фаза ищецът е изпитвал постоянен стрес, а
това е рефлектирало и върху заболяванията му-започнал да повишава
кръвното и на два пъти докато било висящо обвинението получил сериозни
хипертонични кризи, задълбочили се проблемите с диабета, който дал
отражение за зрението и на бъбреците – на два пъти получил кръвоизливи при
уриниране. Независимо от обвинението, в семейството на ищеца любовта и
уважението се запазили. Въпреки, че партньорите в работата на ищеца знаели,
че той е честен човек, Х. се притеснявал, че обвиненията неоснователно ще
окажат негативно въздействие върху доброто му име и авторитета му в
обществото.
При изложеното по-горе, въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд правилно е обсъдил и оценил критериите по
чл. 52 от ЗЗД, релевантни за случая и е присъдил обезщетение за
7
претърпените от ищеца болки и страдания в справедлив размер от 10 000
лв.
Твърденията на ищеца за моралните и душевни болки и страдания,
които е изпитал в резултат на незаконно повдигнатото обвинение са за
обичайните за случая неимуществени вреди, които следва да бъдат приети за
установени и доказани по делото. Формираната трайна и непротиворечива
съдебна практика приема, че е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, е притеснено и тревожно, чувства се несигурно, накърнява се
социалното му общуване, като се търпят и неудобства от социален и битов
характер. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство,
че за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни
изживявания от незаконното обвинение. То ограничава възможността му да
води предишния начин на живот и му се отразява емоционално негативно.
Само когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността на
увредения, те подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено
пълно главно доказване от ищцовата страна.
Съдът намира, че в случая не се установяват претърпени от ищеца
неимуществени вреди над обичайните. Нормално е през процесия период на
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение ищецът да е изпитвал
унижение, обида и постоянен стрес да не бъде несправедливо осъден и да не
бъде уронен престижът му. Усещането за обида и унижение, както и стресът са
били по-интензивни след първата присъда и потвърждаването й от въззивния
съд при първото разглеждане на делото, но няма данни които да ги
квалифицират като извънредни. През периода, за който е било повдигнато и
поддържано обвинението, за фазите през които е преминало наказателното
преследване-досъдебно производство-първоинстанционно разглеждане, два
пъти разглеждане от въззивен съд и два пъти разглеждане от касационен съд,
разумният срок е бил спазен. По отношение на ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, като липсват твърдения, че в процесния
период е било наложително напускането на местоживеенето му, че същият е
поискал такова напускане и то му е било отказано. Ищецът е имал негативни
психологични преживявания - бил под напрежение, стрес и емоционално
разстроен, както от извършената полицейска регистрация, така и от
нетипичното развитие на нещата за неговия обичаен живот и липсващи до **-
тата му годишнина преследвания за противоправни прояви, но няма данни в
резултат на обвинението да е развил психични заболявания. Констатираното
психо-емоционално състояние на тревожност, затваряне в себе си и избягване
на социални контакти са присъщи на ситуацията, в която се е намирал ищеца
по време на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение. Относно
сочените физически заболявания е установено по делото, че ищецът ги е имал
още преди повдигането на обвинението, като обострянето на симптомите във
връзка с тези заболявания, особено вдигането на високо кръвно, също е
обичайно за несправедливо обвиненото в извършване на престъпления лице.
Не се сочи и не са представени доказателства обвиненията спрямо ищеца да са
8
били публично разгласени, да са предизвикали отрицателен обществени
отзвук и да са оказали влияние върху дейността развивана от ищеца чрез
търговското му дружество. Липсват данни обвинението да е довело до
отчуждаване на семейния и приятелски кръг от ищеца, а от свидетелските
показания се установява, че както приятелите, така и семейството на ищеца не
са променили отношението, което са имали преди това, като са запазили
доверието и уважението си към него. Липсват данни към момента незаконното
обвинение да продължава да оказва вредно въздействие върху ищеца.
Съпругата на ищеца сочи, че след като е приключило наказателното
производство, той е възстановил предишните си контакти с внуците, към
които се отнася с радост, щастие и любов. Свидетелят К. също сочи, че
социалната изолация на ищеца е била само временна, като след определен
период, те отново започнали да се срещат и да поддържат нормални
приятелски отношения.
Предвид горното, възраженията по въззивната жалба за наличието на
вреди извън обичайните не се споделят от съда. Въззивният съд също приема,
че размерът от 10 000 лв. адекватно обезщетява претърпените от ищеца
морални и емоционални болки и страдания, поради което искът на ищеца за
обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди за разликата над
10 000 лв. до 50 000 лв. – заявена като частична претенция от 100 000 лв. – т.е.
за разликата от 40 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
ведно с претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата.
Вторият според въпрос поставен за разглеждане пред въззивния съд, е
относно периода на погасителната давност.
Съгласно приетото по т.4 от ТР № 3 /22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС по
т.д. № 3/2004 год. началният момент на забавата, от който се дължи
мораторна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди е влизането в сила на оправдателната присъда, което в случая е станало
на 30.06.2020 год., но предвид направеното от ответника възражение за
частично погасяване на претенциите за мораторни лихви /в размер на
законните лихви/ по давност, на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД за изтеклите лихви
следва да се приложи тригодишната давност. Исковата молба е подадена в
съда на 08.04.2024 год., поради което лихвите изтекли за периода от
30.06.2020 год. до 07.04.2021 год. включително са погасени по давност, а
мораторна лихва в размер на законната лихва върху дължимите обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди считано от
08.04.2021 год., до окончателното изплащане на сумите. Поради
специалната норма на чл. 111, б. “в“ от ЗЗД общата петгодишна давност не
намира приложение. В този смисъл е съдебната практика на ВКС след
приемане на цитираното по-горе тълкувателно решение: С Решение №
60158/14.07.2021г по гр.д.. №3409/2020г на ВКС, Решение № 138 от
13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2021 г., III г. о., ГК, Определение №
5181 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 170/2024 г., III г. о., ГК, и др., е
прието, че лихвите върху претендираните обезщетения по ЗОДОВ се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Възраженията на въззивника за
нещо различно относно давността не се споделят от въззивния съд, поради
което за частите от периодите, за които са заявени претенции за мораторни
9
лихви в размер на законните лихви върху дължимите обезщетения, за които
тригодишната давност е изтекла, тези претенции следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид горното, като е отхвърлил претенциите на ищеца в
обжалваните с въззивната жалба части, окръжният съд е постановил
правилно решение в тези части, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд в тези части.
С оглед изхода от делото, поради неоснователност на въззивната жалба,
разноски в полза на въззивника не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №341/21.11.2024 год. по гр.д.№ 158/2024
год. по описа на Сливенския окръжен съд, поправено с решение №
1/16.01.2025 год. по гр.д.№ 158/2024 год. по описа на Сливенския окръжен
съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10