РЕШЕНИЕ
№881/04.01.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Гергана Мазгалова……………………………..................и в присъствието на прокурор Невена Владимирова……..…………………………...............................като разгледа докладваното от съдия Байнова и.адм.д. №948 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Серан“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ , представлявано от С. С.– едноличен собственик, подадена чрез пълномощник, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) - гр.С., бул.„К.Ал. Д.“ .
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №598/2017г. по описа на Районен съд – Хасково, по което с влязло в сила решение е било отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №26-000346/15.05.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано 07.11.2017г. – датата, следваща деня на влизане в сила на съдебното решение, до окончателното и изплащане. Претендират се разноски по настоящото дело.
Ответникът - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, признава иска. Оспорва претенцията за разноски по настоящото дело, като в тази връзка сочи, че не били представени никакви доказателства, от които да било видно, че вземането било предявено в териториалното звено или в централната администрация на ИА ГИТ или да бил посочен начинът, по който ищецът желаел да му бъде изплатена съответната сума, поради това тя не му била преведена. Изтъква се, че ИА ГИТ не дала повод за завеждане на настоящото исково производство. Същото било заведено по усмотрение на ищеца, поради което в случая приложима била разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и следвало разноските по настоящото дело да се присъдят в тежест на ищеца.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за основателен и доказан. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №26-000346/15.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – гр.Хасково, на „Серан“ ЕООД – С., на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415 ал.2 от Кодекса на труда КТ), е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №598/2017г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в съдебното производство дружеството е било представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.М.К.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.05.2017г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 500 лева – в брой при сключване на договора. С Решение №152/26.06.2017г., постановено по АНД №598/2017г., съдът е отменил НП №26-000346/15.05.2017г. на Директора на ДИТ - Хасково. Постановеното решение е било оспорено пред Административен съд – Хасково, който с окончателно Решение №208/06.11.2017г. по КАНД 179/2017г., е оставил в сила съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Заявената претенция е насочена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.София, към което юридическо лице принадлежи издателят на отмененото наказателно постановление. Следователно искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4 от ЗОДОВ и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт (или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – „Главна инспекция по труда“ - София.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че НП №26-000346/15.05.2017г. на Директора на ДИТ – Хасково, е отменено със съдебно Решение № 152/26.06.2017г., постановено по АНД №598/2017г. на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 06.11.2017г. с постановяване на окончателно Решение №208/06.11.2017г по КАНД №179/2017г. на АдмС – Хасково, с което е оставено в сила решението на РС. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установява също, че в резултат на тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие № ********** от 22.05.2017г., че „Серан“ ЕООД действително е заплатило на адв. М.К. сумата от 500.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна. Същата е доказана, поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 500 лв.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от дена, следващ датата на влизане в сила на съденото решение, с което е отменено наказателното постановление. Задължението за лихва има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото.
По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 500 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №26-000346/15.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково., ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от деня, следващ датата на влизане в сила на съденото решение, с което е отменено наказателното постановление, а именно 07.11.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, предявените и направени по настоящото дело разноски в общ размер на 325 лева, от които 25 лева внесена държавна такса и 300 лева заплатено възнаграждение за един адвокат.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника за възлагане разноските по делото върху ищеца. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, не намира приложение в случая, предвид специалните правила, предвидени в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, които имат приоритет пред тези посочени в ГПК. От друга страна, за да се възложат съдебните разноски върху ищеца, посочената норма от ГПК предвижда наличието на две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая ответникът признава исковата претенция, но с поведението си е дал и повод за завеждане на делото. Този извод следва от това, че няма данни да е извършено плащане от страна на ответника преди завеждането на исковата молба. Това, че ищецът не предприел действия пред администрацията на ИА ГИТ - гр.София да получи платения по делото пред РС адвокатски хонорар не е основание да се приеме тезата за липса на основание за водене на съдебно производство. Следва да се отчете, че на ИА ГИТ, в частност на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, е било известно влязлото в сила Решение № 152/26.06.2017г., постановено по АНД № 598/2017г. на Районен съд – Хасково, т. е. знаел е за обстоятелството, че в хода на административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление ищецът е направил разноски, и въпреки това не го е обезщетил. За ищеца не съществува законоустановено задължение да отправя покана за доброволно изпълнение преди предявяване на претенцията си по исков път, същевременно няма данни и ответникът не твърди да е заплатил претендираната от ищеца сума след получаване на препис от исковата молба. След като доброволно плащане не е било реализирано, в периода от предявяване на иска до приключване съдебните прения по настоящото дело, нито се твърди, че е предложено на ищеца споразумение или е бил поканен от ответника да му плати претендираната сума, то следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото.
Предвид горното, разноските по делото следва да бъдат възложени на ответната страна.
По изложените съображения и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.С. , бул.„К. Ал. Д.“ да заплати на „Серан“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ , представлявано от С. С.– едноличен собственик на капитала, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно НП №26-000346/15.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“– гр.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.С., бул.„К. Ал. Д.“ да заплати на „Серан“ ЕООД - със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ , разноски
по делото в размер на 325.00 (триста
двадесет и пет ) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: