№ 4751
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100104371 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. И.И. срещу „ВКН С.“ ООД и „Банка ДСК“ АД
за прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за цесия от
14.10.2019 г., с който се прехвърлят вземанията срещу ищцата, произтичащи от Договор за
ипотечен кредит от 11.03.2009 г., поради противоречие със закона, привидност, заобикаляне
на закона, поради накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет, липса на съгласие и
поради липса на предвидената от закона форма.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е наследник по закон на И.Т.И.
и Г. С. И., на които по силата на сключен между тях и „Банка ДСК“ АД договор за ипотечен
кредит от 11.03.2009 г. са получили сумата от 125 000 евро, със срок на издължаване З60
месеца, считано от датата на усвояване на кредита. За обезпечаване на всички вземания на
кредитора е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, вписан с акт №180, том
V, дело №5006/2009 г., вх. peг. №8440/13.03.2009 г. в Агенцията по вписванията, а при
нотариус Р.Е. с номер 106 в НК под №41, том I, рег.№777, дело 33 от 2009 г., а именно
Апартамент №В8, находящ се в гр. София, ул. „******* и ГАРАЖ №В1, находящ се на
същия адрес.
Твърди се, че кредитът е обслужван към 14.10.2019 г. и не е бил обявен за
предсрочно изискуем, като с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
14.10.2019 г. „Банка ДСК“ АД е прехвърлила на „ВКН С." ЕООД всички вземания,
произтичащи от договор за ипотечен кредит от 11.03.2009 г., като цената от 120 517,97 евро
е следвало да бъде заплатена изцяло и еднократно в деня на подписване на договора за
цесия по банкова сметка на цедента. През месец юли 2020 г. в кантората на нотариус Н.Л.,
рег. №536 на ищцата са били връчени два броя уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
изходящи от „Банка ДСК“ АД, с които банката я уведомява, че вземането спрямо родителите
й, е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения, на „ВКН С.“ ЕООД. Оспорва,
че връчените уведомления са подписани от лице, което представлява „Банка ДСК“ АД и
същите били нищожни поради липса на валидна форма на упълномощаване предвид
1
изискванията на чл. 37 ЗЗД, тъй като пълномощникът е действал от името на банката с
пълномощно, което няма предписаната от закона форма.
Твърди, че договорът за кредит, отпуснат на наследодателите й не бил надлежно
обявен за предсрочно изискуем.
Счита, че договорът за цесия е нищожен на следните основания:
1) Поради привидност, тъй като действителната воля на страните е била да
прехвърлят вещните права върху недвижимите имоти, служещи за обезпечение и да
реализират продажба без законово основание за това, като са оформили сделката във вид на
цесия. В тази насока твърди, че цесионера не цели събиране на кредита съгласно договора за
ипотечен кредит, а цели продажба на обезпеченията (недвижимите имоти) и като ищцата в
качеството си на длъжника по наследения банков кредит е била поставена от страните по
договора за цесия в невъзможност да изпълни задълженията си, още повече че не било
налице ликвидно изискуемо вземане към момента на сключване на цесията.
2) Нищожност поради противоречие със закона, тъй като не са спазени изискванията
относно страните, които могат да бъдат цесионер по сделка за прехвърляне на вземане по
договор за банков ипотечен кредит. Ответника „ВКН С.“ ООД не е нито банка, нито
финансова или кредитна институция по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗКИ. Тъй като се касаело
за специфичен вид банкова сделка, за която е предвиден лицензионен режим, банков кредит
може да се предоставя само от банка, и в случая ЗЗД не намирал приложение, като
претендираното от цесионера вземане попада под ограничението на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД,
касаещо естеството на претендираното вземане, произтичащо от договор за ипотечен
кредит, по който кредитодател е банка.
3) Нищожност поради заобикаляне на закона, тъй като „ВКН С.“ ООД не е финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и предвид чл. 3, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 12
от ЗКИ „Банка ДСК“ АД, без да има право за това, заобикаляйки закона, е цедирала свое
вземане на дружество, което няма право да придобива вземания по ипотечни кредити.
4) Нищожност на договора за цесия като сключен поради накърняване на добрите
нрави, тъй като последиците от крайния резултат на сделката били несъвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, водещи до
неоправдано разместване на имуществени блага, при които ищцата ще търпи значителна
загуба, която не е очаквала, нито желала. Действителната воля на страните по договора за
цесия не била свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес.
5) Нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет, тъй като била
налице установена от закона забрана за разпореждане, а оттам и за придобиване, обусловена
от характера на вземането. Прехвърлени били вземания по договор с продължително
изпълнение, като бъдещите вземания не били възникнали и те не принадлежали на цедента.
6) Нищожност на договора за цесия като сключен при липса на съгласие, тъй като от
страна на Банка ДСК АД не била налице надлежна представителна власт на пълномощника
на банката.
2
7) Нищожност на договора за цесия поради допуснати нарушения в нотариалното
производство на чл. 576, вр. с чл.573, ал. 2 и чл. 574 от ГПК, тъй като незаконосъобразно
същият бил заверен извън кантората на нотариуса, въпреки че с него се прехвърляли
обезпеченията, съдържащи вещни права върху недвижими имоти, както и че подлежал на
вписване.
С определение от 29.04.2022 г. съдът е указал на ищцата да уточни правния си
интерес от предявяване на исковете за нищожност на договора за цесия. В постъпилата
молба от 18.05.2022 г. ищцата заявява, че правният й интерес от предявявяване на исковете
за нищожност на договора за цесия, сключен между трети лица, се изразявал, на първо
място, в това, че щяло да се установи несъществуване на изпълняемо право по отношение на
ответника „ВКН С."ЕООД съобразно подробно изложени в исковата молба съображения и
представени доказателства в подкрепа на фактическите твърдения. Счита, че разрешаването
на правния спор дали „ВКН С.“ ЕООД има спрямо ищцата вземане в качеството й на
наследник на кредитополучатели по договор за ипотечен кредит, сключен с „Банка ДСК“
АД, би създал яснота относно действителното правно положение по еднозначен и
задължителен за страните начин.
На следващо място се поддържа, че единствено с предявяване на иск за нищожност
на сключения между ответниците договор, би могло да се преустанови договорната връзка
между тях, с която договорна връзка се засягат имуществени права и законни интереси на
ищцата посредством насочено принудително изпълнение срещу ипотекиран в полза на
банката имот, който тя е наследила. Счита, че с предявяването на иска ще защити правата
си, като по исков ред ще бъде отречено претендираното от ответника „ВКН С.“ ЕООД
изпълняемо право, което се твърди да е възникнало в негова полза именно въз основа на
договора за цесия, сключен на 19.20.2019 г.
Сочи и, че търпи последиците на договор за цесия, по който права предявява
дружество, постоянно променящо адрес си; съдружниците прехвърляли дружествени дялове
на цена от 10 лв. при твърдения, че има вземане за 240 000 лева; дружеството не разполага с
никакви активи; има отрицателен баланс; не реализира никаква печалба, а единствено
загуба; неоткриваемо е на посочените в търговския регистър телефони; не е посочило
банкова сметка в уведомление по чл.99, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази изложеното в исковата и уточнителната молби, намира, че
предявените искове за обявяване на договора за цесия са недопустими. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Този интерес винаги следва да бъде конкретен и водещ до защита
правната сфера на ищеца.
В решение №60256/07.03.2022 г., по гр. дело №3590/2020 г., IV ГО на ВКС са дадени
разяснения относно процесуалната легитимацията на длъжника да оспори валидността на
3
договора за цесия по иск относно цедираното вземане. Прието е, че страни по договора за
цесия са цедентът и цесионерът и с него не се създават нови права и/или задължения в
правната сфера на длъжника, като само се променя лицето, на което той трябва да изпълни.
На нищожността, като съществен порок на сделките, може да се позове всеки, включително
и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия.
Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на интерес в третото
лице за прогласяване на нищожността. Такъв е налице, когато третото лице цели да отрече
съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на
негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката
поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Съставът на ВКС е
приел, че такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия,
доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е
смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички
възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото
вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от
който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от
предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно
изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Тъй
като в закона не се съдържа задължение за длъжника да извършва проверка дали новият
кредитор е придобил вземането валидно, то и за валидността на изпълнението е без
значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Прието е, че при
евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно
уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението
си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова
длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на
уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като
изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на
уведомление.
В решение №137/19.11.2021 г. по дело №2499/2020 г. на IV ГО на ВКС е отречена
възможността правен субект, който не е страна по сделката, да се позовава на нищожност
поради нарушение на добрите нрави предвид нееквивалентност на престациите. Застъпено е
становището, че с уведомяването на длъжника за извършената цесията, интересът му е
изцяло защитен - от този момент нататък той знае, че следва да престира на новия кредитор,
като му противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора с цедента и
които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Всички уговорки между
цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, включително
основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните
му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки възприетите в съдебната практика
принципни положения относно активната процесуална легитимация на ищеца по иск за
4
обявяване нищожност на договор за цесия, сключен между трети лица, по който той е
длъжник, намира настоящите претенции за недопустими. Отричане дължимостта на самото
цедирано вземане поради липсата на изначално възникнал или съществуващ изискуем дълг
длъжникът може да защити чрез нарочен иск, с който оспорва дължимостта по самия
договор за кредит, или с възражение в процес, образуван от кредитора за неговото осъждане,
още повече че в исковата молба се твърди, че към момента ищцата е обжалвала заповедта за
незабавно изпълнение. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за
цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника
е смяната на кредитора, и обявяването му за нищожен не би установило със сила на
пресъдено нещо несъществуването на самото прехвърлено вземане, което произтича от
договора за кредит, тъй като то не е предмет на предявените искове. Ето защо и следва да
бъде споделено горепосоченото становището на ВКС, че всички уговорки между цедента и
цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, включително основанието
за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици
и плащането на цената, ако такава е уговорена, и настоящата ищца – длъжник няма правен
интерес да ги оспорва.
Предвид горните съображения и на основание чл. 130 ГПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. д. №4371/2022 г., по описа на
СГС, I - 28 състав, образувано по искова молба с вх. №25481/28.04.2022 г., депозирана от М.
И.И. срещу „ВКН С.“ ООД и „Банка ДСК“ АД за прогласяване нищожността на сключения
между ответниците договор за цесия от 14.10.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищцата пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5