МОТИВИ към
НОХД №1589/2018 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Р.Ж.М. от с.М. К. за
престъпление по чл.216, ал.5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че в периода 05-10.10.2017
г. в землището на с.Калугерово, обл.Пазарджик в местностите „Зад Змейовец -
Кръстопът“ и „Слатина“, при условията на продължавано престъпление, чрез
действията на животни (свободно движещи се коне), противозаконно е унищожил
чужди движими вещи - посеви от сорго, собственост на „Биолим 2015“ ЕООД, представлявано от Ю.В.З. *** и посеви от
люцерна, собственост на Н.Н.К. ***, като по този начин е причинил на „Биолим
2015“ ЕООД и Н.Н.К. значителни вреди на обща стойност 9 626 лв.
Против подсъдимия Р.Ж.М. от „БИОЛИМ 2015“
ЕООД, представлявано от Ю.В.З. е предявен граждански иск за
причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер
съответно на 9 076 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.10.2017
г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане и БИОЛИМ 2015“ ЕООД е конституирано в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание подсъдимият Р.М. не се признава за
виномвен. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
І. Свидетелката Ю.З. била
управител на „Биолим 2015“ ЕООД от края на м. февруари 2015 г., т.е. от датата
на регистриране на дружеството, а негов собственик и „Организатор стопанска
дейност“ бил свидетелят Т.П., с когото свидетелката З. живеела на семейни
начала. Фирмата се занимавала със земеделие и обработвала доста земи, от които
73.500 дка, намиращи се в местността „Зад Змейовец - Кръстопът“ в землището на
с.Калугерово, обл.Пазарджик и засети със сорго. От нивите в посочената местност
дружеството добивало реколта вече няколко години, редовно се правели проверки и
било констатирано, че през 2017 г. насажденията в тях се развивали много добре.
На 05.10.2017 г. реколтата от сорго трябвало да се прибере, поради което
свидетелите Т.П. и Ц.Ц., последният служител в „Биолим 2015 г.“ ЕООД от самото
му създаване, отишли във въпросната местност с комбайн и трактор, за да жънат. Заедно
с тях бил и бащата на свидетеля Т.П. - свидетелят К.П.. Последната проверка
била направена десетина дни преди това и всичко с посевите било наред. На
инкриминираната дата свидетелите Пунтеви и Ц. установили, че в стопанисваните
от „Биолим 2015“ ЕООД имало 8 бр. коне, които свободно си пасели и мачкали
насажденията от сорго, без около тях да има човек, който да ги наглежда. Те
веднага сигнализирали в Община Лесичово и била сформирана комисия, която да
установи нанесените щети. Комисията издала Констативен протокол №02/05.10.2017
г. (л.14-15 от ДП), в
който било констатирано наличието на 8 бр. коне в засетите от „Биолим 2015 г.“
ЕООД площи. Същите се движели свободно без присъствието на пастир като пасели и
мачкали засятата култура. При направения обход на място комисията констатирала,
че около 95 % от насажденията били унищожени вследствие непрестанната
регресия от страна на посочените животни.
Свидетелите Т. и К. Пунтеви и Ц.Ц. в свободно пасящите коне те разпознали
животните на подсъдимия Р.М.. Същият работел в база за плодове и зеленчуци в
с.К., а в непосредствена близост до парцелите с унищоженото сорго отглеждал
животни - коне, кокошки, пуйки, прасета. Освен това подсъдимият организирал и
конните надбягвания в селото на Тодоровден. Първоначално на мястото, където се
отглеждали животните имало поставен електронен пастир, но след време той спрял
да функционира и конете започнали безпрепятствено да влизат, пасат и обикалят в
съседните ниви, което неколкократно било забелязвано от свидетелите Пунтеви и Ц.Ц..
За станалото свидетелката Ю.З. ***, била проведена предварителна проверка, след
което било образувано настоящото производство.
II. Свидетелят Н.К. от около
30 г. отглеждал животни и за изхранването им стопанисвал ниви с люцерна в
землището на с.Калугерово, обл.Пазарджик в местността „Слатина“ като имотът му
от едната си страна граничел с нивите със сорго на „Биолим 2015“ ЕООД. Имотът
бил ограден с кабели и циментови колове. След като през 2016 г. подсъдимият Р.М.
пристигнал в селото и започнал да отглежда животни, конете му които били големи
и силни животни, разкъсали мрежата на свидетеля, съборили коловете и навлизали
безпрепятствено в люцерната, като така последните две години свидетелят К. не
можел да събере реколта. На 10.10.2017 г. той за пореден път установил, че
конете на подсъдимия Р.М. били навлезли в нивата му с люцерна и сигнализирал в
Община Лесичово като подал съответната жалба. Била сформирана комисия, която да установи нанесените
щети. Комисията издала Констативен протокол №04/10.10.2017 г. (л. 47-48; 77-78 от ДП), в който
било констатирано, че по границите на имота на пострадалия имало поставени
циментови колове и поставена мрежа, която на няколко места била скъсана и
достъпът до насажденията бил свободен. При огледа на място комисията
установила, че люцерната на свидетеля Н.К. била опасана от свободно движещи се
коне в района.
Свидетелят К. многократно бил сигнализирал на полицаите в селото за
поведението на конете на подсъдимия Р.М. и за липсата на реакция от негова
страна. Освен това също многократно разговарял по телефона с подсъдимия, като
последният го успокоявал и обещавал да изпрати някого да изкара конете му от
нивата.
Свидетелят В.Р. се занимавал с отглеждането на пчели във вилната зона в
землището на с.Калугерово и бил регистриран като пчелар (л.50 от ДП). По подадена от свидетеля Р. *** на 06.10.2017 г. била сформирана комисия, която извършила
извънредна проверка. Комисията издала Констативен протокол №03/10.10.2017 г. (л.57 от ДП), в който било
констатирано, че в имота на свидетеля В.Р. имало създаден пчелин с 50 бр.
пчелни семейства. Пчелинът се намирал в съседство с вилно селище „Прабългари“
(стопанисвано от подсъдивмия Р. Матракчийски), в което се отглеждали коне,
овце, прасета, гъски, говеда и кучета. В момента на проверката комисията
установила, че всички посочени животни били пуснати свободно, като те смачквали,
пасели и унищожавали съседни насаждения и нанасяли щети върху животновъдния обект
- пчелин, собственост на свидетеля Р..
Според протокола животните от вилно селище „Прабългари“ били разрушили
дървената ограда на пчелина, били унищожили насажденията от медоносни треви и
фиданки, били разрушили системата им за капково напояване, били издълбани
дървените подпори - основа на отделните етажи, на които били разположени
пчелните семейства. Скатният наклон на пчелина бил разрушен от набезите на
животните, което било предпоставка за събарянето на пчелните кошери и
унищожаване на пчелните семейства. Комисията констатирала наличието на частичен
електропастир, с който се прекъсвал свободният достъп до частни и общински
земи.
Тъй като след проверката и издаването на посочения протокол не били предприети
реални мерки спрямо подсъдимия Р. Матракчийски, свидетелят В.Р. се принудил да
подаде поредна жалба до областния управител на област Пазарджик. В тази връзка
на кмета на община Лесичово и ОДБХ Пазарджик било разпоредено извършването на
проверка с искане областният управител да бъде уведомен в едноседмичен срок за
нейния резултат. Развила се кореспонденция от страна на посочените институции
като били изискани документи, удостоверяващи законността на стопанския обект, бил
издаден констативен протокол, като се оказало, че въпросният обект бил изграден
без съответните документи и разрешителни, причинявал огромно битово
замърсяване, а животните в него не били регистрирани по съответния ред.
По делото била назначена съдебна агротехническа експертиза, според чието
заключение размера на причинената щета на „Биолим 2015“ ЕООД е 9 076 лв., а на
пострадалия Н.К. 550 лв. или общо причинената щета е 9 626 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.К., Т.П., Ц.Ц.,
В.Р., М.И., К.П., И.Л., В.Б., А.Д., С.С., Л.В., дадени на съдебното следствие,
показанията на свидетеля В.Р., М.И., Ю.З., депозирани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1, 2 и 5 от НПК, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства
приложени по делото.
Престъпният състав на престъплението по чл.216 от НК,
защитава обществените отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността
от противоправни и умишлени физически посегателства. В разпоредбата на чл.216 от НК
е посочено, че деянието е съставомерно от обективна страна единствено, ако
вещта е чужда, т.е. не е собственост на подсъдимия. Според практиката, за да е
съставомерно деянието по чл.216 от НК,
от субективна страна, е необходимо още унищожаването или повреждането да е
станало противозаконно. Противозаконността на деянието се извлича от липсата на
съгласие на собственика на вещта за противозаконно въздействие по посочения
начин от дееца. Съгласно константната съдебна практика унищожаване е налице,
когато е унищожена напълно субстанцията на вещта до степен, при която тя става
безвъзвратно и изцяло негодна да се ползва по предназначението й. Повреждането
представлява засягане на субстанцията или структурата на веща, при която
временно или частично се отнема възможността тя да се използва пълноценно
съобразно нейното нормално, първоначално предназначение, като и в двата случая
вещта се привежда в състояние на негодност по какъвто и да е път - механичен,
химичен, биологичен и др. Изпълнителното деяние се осъществява както с
действие, така и с бездействие, като дееца оставя своя собствена или подназорна
вещ - одушевена или неодушевена да засегне предмета. Осъществяване на
престъплението е възможна, както при умишлена, така и при непредпазлива форма
на вина.
В
настоящия случай е е
инкриминирана една от формите на изпълнително деяние, а именно
"унищожаване", чрез бездествие.
Съдът
намира, че подсъдимият е осъществил деянието именно в тази
му форма, като чрез бездействието си е оставил собствените си коне да
засегнат предмета на деянието, а именно посеви от сорго и люцерна, до степен в
която тези движими вещи са станали напълно негодни да бъдат използвани по
поредназначение.
От показанията на свидетелите Т.П., К.П., Ц.Ц., Ю.З.,
Н.К. и протоколите №02/05.10.2017 г. и №4/10.10.2017 г. на Комисия към Община
Лесичово безспорно се установи, че реколтата от сорго, собственост на „Биолим
2015“ ЕООД и посевите с люцерна, собственост на свидетеля К. са били напълно
унищожени, в резултата на утъпкване, намачкване и опасване от свободно движещи
се в насажденията коне.
Следователно засягането на чуждите за подсъдимия вещи е такова, че те са станали безвъзвратно и
изцяло негодни за използване, като напълно е отнета възможността те да се
използват съобразно първоначалното им предназначение.
Освен това несъмнено унищожаването е
противозаконно, тъй като е
налице отсъствие на съгласие от страна на собствениците на насажденията относно действието по унищожаване им,
т.е. деянието е осъществено от обективна страна.
Спорният въпрос е наличието на субективния елемент
на деянието, а именно дали и как подсъдимият М. е причинил престъпния резултат.
Подсъдимият в обясненията си твърди, че не той е
собственик и не е отговарял за отглеждането на въпросните коне. Конете бил
събственост на „Пауър Агро 2014“ ЕООД, чиито управител бил свидетелят В.Б., а той самият работел
във фирмата като межниджър продажби.
Тези негови обяснения обаче са дикредитирани от
представената справка от ОДБХ Пазарджик. От същата е видо, че „Пауър Агро 2014“ ЕООД има регистриран
живетновъден обект №4462-0101 в с.Калугерово, но в него към 01.10.2017 г. са се
отглеждали едниствено овце и говеда.
В справката е посочено също, че подсъдимият М. няма
регистрация, като собственик/ползвател на животновъден обект или животни.
Последното обстоятелство се установява и от
показанията на свидетелката И..
В този ред на мисли става ясно, че е невъзможно да
бъде установено с писмени доказатества, че подсъдимият е бил собственик на
конете, които са били заварени в посевите от сорго на 05.10.2017 г., което са
представлявавали едри тежкотоварни животни, тъй като същите не са били
регистрирани съгласно законовите изисквания нито в ОДБХ Пазарджик, нито в
Община Лесичово и не са били индентифицирани чрез някой от способите посочени в
Наредба №6 от 8.10.2013 г. за
изискванията към средствата за официална идентификация на животните и
използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане
и използване на информацията в Интегрираната информационна система на
Българската агенция по безопасност на храните, както сочи в показанията си,
депозирани в досъдебното прозводство свидетелката И..
Но отношението на подсъдимия към въпросните коне, а
именно че същите са били негово притежание и в този смисъл е носел отговорност за животни при
тяхното отглеждане се установява от показанията на част от свидетелите.
На първо място от показания та на свидетлите С.С.,
ветеринарен лекар извършвал преглед и лечение на животните и А.Д., имал бизнес
отношения с подсъдимия, че въпросните тежковозни коне първоначално са се
отглеждали в обор, намиращ се на територията на бивше ТКЗС в с.Калугерово.
В последствие обаче тези животни са били откарани,
именно от подсъдимия М. в обособено място, извън теритоята на с.Калугерово,
което се установи от показанията на свидетелите Д., К.П. и В.Р., последните
дадени на досъбното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.5 във връзка
с ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Свидетелят Р. дори допълва, че животните били
доведени от подсъдимия М. през м.март 2016 г., като това място се намирало в непосредствена
близост до неговия пчелин, като от тогава си „пател“ от тяхното присъствие.
Въпросното място било незаградено, имало портал на
който пишело „Селище „Прабългари““,
имало навеси с хранилки за животните и няколко постройки, видно от
показанията на свидетелите И. и К.П..
Свидетелят К.П. дава ясни и конкретни показания, че
въпросното място било в близост до притежавани от него лозе и черешова градина,
поради което имал налюдения, тъй като често ходел да обработва имотите си. Виждал
често подсъдимия М. да пребивава в нака наречената вила, намираща се в мястото,
където се отглеждали конете, както и често да пътува до там и обратно. Освен
това бил свидетел на поставеното на електропастир, ограждащ въпросното място от
подсъдимия М. и свидетеля Л.В., последният работещ на мястото като пастир.
За отношението на подсъдимия към въпросните коне, а
именно че той е бил техен владелец, макар и без какъвто и да писмен документ,
говорят показанията на свидетеля Д.. Последния сочи, че подсъдимият ги канел на
празненества послучай рождения си ден във „вилата“, като обявявал намеренията
си, чрез „Пауър Агро 2014“ ЕООД да участва в европроекти, построявайки вино
селище, като включи и участието на конете, като забавление.
Следователно подсъдимият се отнасял към конете като
свои, т.е. отглеждал ги е с намерението на собственик да ги използва с определено
предназначение.
Освен това става ясно от показанията на свидетеля Д.,
че няколко години поред подсъдимият е участвал в организирането празниците по
случай Тодоровден, като на тези празници освен състезания за надбягване с коне,
са правени състезания за теглене на тежести, в които са участвали въпросните
тежкотоварни коне отглеждани от подсъдимия.
По делото е разпитан и свидетеля В.Б.. Същият, дава
показания, че е бил управител на „Пауър Агро 2014“ ЕООД. Занимавал се е със
земеделие, докато подсъдимият отговарял за пласмента на зеленчуците. Фирмата
управлявана от него, както се потвърждава и от вече коментираната справка от
ОДБХ Пазаджик е отглеждала овце и телета, за които са се грижили свидетелят Л.В.
и неговата съпруга Катя.
Свидетелят е категоричен, че фирмата или той лично
не са притежавали и отглеждали коне, каквито обаче е виждал да има „в балкана“,
около мястото където подсъдимият често посещавал и организирал празненства. Освен
това подсъдимият на Тодоровден организирал състезания с коне /теглене и
надбягване/, в което участвали конете на М..
Междувременно обаче свидетелят влиза в противоречие
със собствените си показания, като в един момент заяви, че коне са отглеждани
от М. единствено в „базата“ на фирмата, намираща се в стопанския двор в
с.Калугерово, а на мястото, където подсъдимият прибивал и огранизирал
празненства не можело да живеят коне и такива не бил виждал.
В тази част неговите показания са неясни, уклочиви
и вътрешно противоречиви, което е обяснимо с оглед дългогодишните
взаимотношения с подсъдимия, в аспекта на които свидетелят се стреми да
подкрепи защитната теза на същия, поради което съдът не ги кредитира.
Не на последно място, затова че именно подсъдимият
е отглеждал коне в „база“ извън с.Калугерово, сведетелства И.Л.,*** към
инкриминирания период. Същият дава показания, че познавал подсъдимия, който
гледал коне в „база“ в която работел, намираща се извън населеното място.
От показанията му, че е ходил на това място във
връзка с подадена от свидетеля Р. жалба, свързана с проблем с кошерите на
последния, става несъмнено ясно, че конете отглеждани от подсъдимия, без
конкретно определен човек да се грижи за тях, са се намирали именно на
територията на така нареченото селище „Прабългари“, в близост до имотите
стопанисвани от пострадалия Н.К. и „Биолим 2015“ ЕООДи пчелина на свидетеля Р..
В покрепа на защитната теза на подсъдимия, че не
имал никакво отношение към въпросните коне, даде показания свидетелят Л.В..
Същият твърди в показанията си, че работил в „Пауър Агро 2014“ ЕООД, като овчел, гледал и телета. Имало и
коне, които били пуснати да „обикалят в гората“, които били на „Вальо“, имайки
предвид В.Б.. Свидетелят В. хранел конете конете, които не били вързани, а В.Б.,
който му плащал за работата идвал на мястото почти всеки ден. Подсъдимият само
пиел там, като идвал един-два пъти в месеца.
За съда не остана никакво съмнение, че свидетелят В.
откровено излъга за тези обстоятелства, с оглед непосредствените наблюдения на
състава на съда за ниския социялен статус на свидетеля, начина му на препитание
и зависимостта му от подсъдимия.
На първо място свидетелят В. твърди, че работил във
фирмата до 2015 г. Докато свидетелите К., К.П., както и свидетеля Бранддийски
дадоха показания, че Л. е пребивал на мястото, като пасял кравите и овцете от
докарването на конете през 2016 г. до премахване на всички животни през
м.декември 2017 г.
Освен това свидетелят К. заяви в показанията си, че
по повод унищожената му реколта от люцерна през 2016 г. и в последтвие 2017 г.
бил разговарял с „Л.“, който лично му съобщил, че подсъдимият наречен от
свидетела „Р.“, „се разправял и им е плащал“.
Не на последно място, показанията на свидетеля В.
са в пълно противоречие с показанията на свидетелите К. и К.П., относно честотата
на посещениета на подсъдимия М. на въпросното селище. Въпреки личните си непосредствени
наблюдения за мястото на отглеждане на конете, свидетелите П. и К. не споменаха нито веднъж за присъстиевто на Б.,
докато и двамата твърдяха, че честото пребиваване на подсъдимия М. е довело до
убеждението им, че той е „отговорник на базата“ и собственик на конете.
Единственото обстоятелство, установено от
показанията на свидетеля В., на което съдът дава вяра е, че същият е работел
като пастир във фирмата, като задълженията му са били свързани с отглеждането
иизвеждането на паша на овцете и говедата, регистрирани на „Пауйр Агро 2014“
ЕООД, за което е получавал заплащане от свидетеля Б., което последният
потвърди, но нито В., нито съпругата му Катя са били натоварени с грижата за
конете.
Въз основа на така обсъдените докателства съдът
стигна до извода, че подсъдимият М. е бил неформалният собственик на конете и
като такъв е носел отговорност за стадото животни, в това число същите да бъдат
хранени или изкуствено чрез поставяне на фураж на всепак изградените на мястото
хранилки, или извеждани на паша, но на
обособени за това места, пасища и т.н., а не оставяни без надзор да навлизат в имоти,
засяти с различни земеделски култури.
Следва да се отбележи, както стана ясно от
показанията на свидетелите К.П., Р., Б. и дори В., че през 2016 г., когато на
мястото са започнали да се отглеждат регистрираните в „Пауър Агро 2014“ ЕООД
животни –овце и телета, както и конете на подсъдимия, мястото било оградено от
подсъдимия, Б. и В. с електропастир, за да ограничанава свободното придвижване
на животните извън мястото на отглеждане.
Но много скоро след това, както се установи от
показанията на свидетеля Р., дадени на досъдебното производство и косвено от
показанията на свидетелите К.П. и И., този електропастир е бил разрушен,
вероятно от самите животни и е престанал да изпълнява своето предназначение.
В резултат на това конете са започнали нееднократно
да навлизат в различни имоти, на различни собственици и да утъпкват, изяждат,
повреждат и унищожават насажденията в тях.
Със всички тези обстоятелства подсъдимият е бил
запознат и е бил наясно преди инкриминираните дати.
Както сочи свидетелят Н.К. в показанията си,
набезите на животните в неговия имот са започнали от докарването им на уж
обособената с електропастира територия и са били нееднократни. За това
свидетелят поне пет пъти бил викал подсъдимия по телефона, на което подсъдимият
отговарял, че ще изпрати някого да помогне при извеждането на конете от нивата
на К.. Подсъдимият нееднократно при повикванията на свидетеля К., минавал,
уверявал се че конете са изведени от имота на същия, като на следващия ден животните
отново се връщали, привлечени от люцерната засадена в имота.
В покрепа на обстоятелството, че подсъдимият е бил
уведомяван за навлизането на конете в имоти, засадени със земеделски килтури са
и показанията на свидетеля Р. /л.135-136 от ДП/. Същият сочи, че както Н.К.,
така и И. Методиев две години подред не могли да съберат никаква реколта от
нивите си, първият люцерна, вторият ечемик, в резултат на действията на конете
на подсъдия. Подсъдимият знаел за „всичко това“, тъй като бил предупреждаван от
всеки от тях поотделно, но не вземал никакви мерки.
Не е без значение, както за отношението на
подсъдимия към конете, като техен собственик, но и за предвиждането за
настъпилия резултат от техните действия, е обстоятелството, че същият е поел
задължението да заплати щетите причинени на „Биолим 2015“ ЕООД, при разговора със свидетеля Т.П., след
случилото на 05.10.2017 г., както свидетелства П..
Всичко обсъдено по-горе води до изводи, които
опеделят субективния елемент от състава на престъплението. Подсъдимият, като
собственик на въпросните коне, не е определил и възложил грижите за тях на
конкретно лице, следователно единствено и само той е бил отоворен за тяхното
отглеждане и надзор. Дължимото от дееца поведение се определя от правилата,
които регламентират съответната дейност. Те очертават и границите на грижата,
които деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Нарушаването
на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е
проявил дължимата грижа. Тъй като е бил наясно, че животните оставени без какъвто
и да било надзор и ограничения, след разрушавеането на електропастира, са
извършвали нееднократни, почти всекидневни навлизания в неедин селскостопански
имот, същият несъмнено е съзнавал възможността това да се случи отново, както е
станало на инкриминираните дати, предвиждал е настъпването на престъпния
резултат, но като не е взел каквито и да било ограничителни мерки и допуснал
неговото настъпване.
В този случай от субективна страна е налице форма на вината – евентуален умисъл, деецът от една страна е предвиждал престъпния резултат, не го
искал но се съгласил с него.
В настоящия случай безспорно е установено, че подсъдимият
е причинил престъпния резултат. Не съществуват юридически правила, които да
реграментират конкретната ситуация. Човешкият опит обаче е установил, че
оставяйки стадото от животни, от съответния тежкотоварен вид без надзор, след
като е знаел, че неконтролируемото им поведение причинява всекидневно
значителни щети, същият е съзнавал, че съществува опасност конете отново да
навлизат в намиращи се наблизо засяти със земеделски култури земи. Подсъдимият
съзнателно е пренебрегнал тази възможност, като не е предприел нищо за
ограничаването на движението на животните и се е съгласил с навлизането им в
имотите на пострадалите и настъпването на неправомерния резултат.
Според заключението на агротехническа експертиза, размерът на причинената щета на „Биолим 2015“
ЕООД е 9 076 лв., а на пострадалия Н.К. 550 лв. или общо причинената щета е 9
626 лв.
Съгласно
ПМС №141 от 13.07.2017 г., минималната работна заплата за страната за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е 420 лв.
Установената стойност на причинени вреди е значителна, тъй като надвишава 14 минимални работни
заплати за страната за периода на извършване на деянието.
При така установената фактическа обстановка, приета
прианализа на събраните поделото доказателства съдът прие, че подсъдимият Р.Ж.М. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.216, ал.5 във
вързка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода 05-10.10.2017 г. в землището на с.Калугерово, обл.Пазарджик в
местностите „Зад Змейовец - Кръстопът“ и „Слатина“, при условията на
продължавано престъпление, чрез действията на животни (свободно движещи се
коне), противозаконно е унищожил чужди движими вещи - посеви от сорго,
собственост на „Биолим 2015“ ЕООД, представлявано от Ю.В.З. *** и посеви от
люцерна, собственост на Н.Н.К. ***, като по този начин е причинил на „Биолим
2015“ ЕООД и Н.Н.К. значителни вреди на обща стойност 9 626 лв.
Подсъдимият
е действал при евентуален умисъл, като е съзнавал общественоопосания характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, не идкал но е допуснал настъпването на тези
последици.
Двете деяния, извършени от подсъдимия Р.М. осъществяват по отделно един и
същи състав на престъплението “унищожаване”, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно продължавано
престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната
съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36
от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е сравнително висока, като се има предвид високата
стойност на причинените вреди.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са негативни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени,
чистото съдебно минало /същият е реабилитиран/, а като отегчаващи – негативните
характеристични данни, начина за
извършване на деянието и некоретнотот процесуално поведение.
Като съобразяване на смекчаващите и
отгчаващите вината обстоятелства, съдът за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, наложи наказание на
подсъдимия Р.Ж.М. в размер на по ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия и
настъпилата реабилитация за предишно осъждане съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се търпят
ефективно.
Затова отложи изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен сроко от по ТРИ ГОДИНИ.
Предявеният
граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание. Вредите
причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подсъдимия. В този смисъл вредите представляват
парично задължение на подсъдимия към него.
При
съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД съдът прие, че следва исковете да
бъдат уважени в пълен размер от 9 076 лв.
Съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като вредите
произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането,
откогато подсъдимият, като длъжник изпада в забава, ако не ги плати тогава, без
да е необходима покана за плащането. В този смисъл следва подсъдимият да
заплати законна лихва върху сумите, считано от деня на увреждането, когато
деянието е довършено от 10.10.2017 г. до окончателното им изплащане.
Затова съдът
осъди подсъдимия Р.Ж.М. да заплати на БИОЛИМ 2015“ ЕООД, представлявано от Ю.В.З. сумата в размер на 9 076 лева, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Р.М.
бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 222,86 лева, от които 202,86 лева платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик,
20.00 лева, вносими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 363,04 лева, платими по сметка на Районен
съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: