РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Перник, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221700100445 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова от Л. А. П., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, срещу Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл.
„Св. Иван Рилски“ № 1, с която е отправено искане да бъде осъден ответникът да й заплати
сумата 70000 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди настъпили в резултат на травматичното увреждане от ***, ведно с мораторната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022 г., до
окончателното заплащане на обезщетението.
В исковата молба се излага, че на *** към 13,30 ч. ищцата излязла от дома си на ул.
„***, за да пазарува. Вървяла по левия тротоар на ул. „***“ в посока центъра. Пресякла
улица „***“ срещу магазин „***“ и стъпила на тротоара, на ъгъла на детска градина „***“,
където плочките били разбити, изровени, под тях се подавал чакъл и пясък, усетила, че под
левия й крак се плъзнал камък от чакъла, залитнала и паднала. Била откарана в МБАЛ „***“
ЕООД, с ***, общ. ***, където й била направена спешна операция, впоследствие се
наложили още няколко хирургически интервенции, като и до момента състоянието й не
позволявало да се върне на работа. Твърди, че вследствие на инцидента е претърпяла
сериозни неимуществени вреди – болки и страдания, които първоначално били по-
интензивни и отшумели в продължение на около година, променила обичайния си начин на
живот, вследствие на което се влошила психическото й състояние. Счита, че ответникът
следва да я възмезди за претърпените вреди, тъй като не е положил дължимата грижа за
поддържане на участъка, където настъпил инцидента. По изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на разноските за производството по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Перник, чрез процесуалния си
представител – адв. А. А., е подал отговор, с който оспорва предявеният иск като
неоснователен. Оспорва вредите да са настъпили по описания в исковата молба начин
1
поради падане в имот, собственост на Общината. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че ответната Община носи отговорност за посочените в исковата молба вреди, прави
възражение за сьпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат,
като неговият принос е над 90 %. Твърди, че на ищеца му е изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка живот, с което описаните в исковата молба вреди са били
изцяло обезщетени преди предявяването на исковете, предмет на настоящото дело. Счита, че
искът е многократно завишен по размер, противоречи на обществения критерий за
справедливост, както и на трайната съдебна практика по отношение определяне размер на
обезщетяване на вреди, резултат на подобни на описаните от ищеца увреждания. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски за производството по делото.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
От Епикриза на Л. А. П., издадена от Отделение по ортопедия и травматология при
МАЛ „***“ ЕООД, ИЗ № ***, се установява, че същата е постъпила в 12,20 ч. на *** и
изписана в 12,50 ч. на ***, с диагноза „Фрактура фибуле синистра мале саната. Статус пост
RSOM кум плаце. Миграцио калави.“ Отразено е, че е извършена оперативна интервенция,
60 мин., оперативен протокол № ***
От Болничен лист № ***, издаден от *** се установява, че Л. А. П. е била в отпуск
поради временна неработоспособност от 01.01.2022 г. до 30.01.2022 г. поради диагноза
„множествени счупвания на подбредрицата“
С Експертно решение № *** на ТЕЛК при МБАЛ *** АД е продължена временната
неработоспособност с два пъти по 30 дни поради диагноза „множествени счупвания на
подбредрицата“.
От Болничен лист № ***, издаден от *** се установява, че Л. А. П. е била в отпуск
поради временна неработоспособност от 02.03.2022 г. до 31.03.2022 г. поради диагноза
„множествени счупвания на подбредрицата“.
С Експертно решение № *** на ТЕЛК при МБАЛ *** АД е продължена временната
неработоспособност от 16.05.2022 г. за срок от 30 дни поради водеща диагноза „други
уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“, общо заболяване“
„множествени счупвания на подбредрицата, множествени фрактури на лява подбедрица,
оперативно лечение-РСОМ“.
От От Епикриза на Л. А. П., издадена от Отделение по ортопедия и травматология при
МАЛ „***“ ЕООД, ИЗ № ***, се установява, че същата е постъпила в 15,40 ч. на *** и
изписана в 8,30 ч. на ***, с диагноза „Фасциитис некротика крурис синистра. Статус пост
RSOM про фрактурам крурис синистри.“ Отразено е, че е извършена оперативна
интервенция, 40 мин., оперативен протокол № ***
С писмо с вх.рег. № 5686/03.11.2022 г. д-р С.С.М. – управител на МБАЛ „***“ ЕООД
представя копие от медицинската документация относно оказаната медицинска помощ на Л.
П..
В производството по делото са използвани специални знания на вещо лице по
допусната съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото лице
медикобиологичният характер на увреждането на ищеца е трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Лечението на такова увреждане е
оперативно с фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Промените във
физическото състояние при такъв вид увреждания е ненатоварване на увредения крайник за
срок от 2 месеца и ходене с помощни средства. При ищцата поради наличието на
усложнения ненатоварването на левия крак е продължило 4 месеца. Проведено е оперативно
лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на фрактурата и фиксиране на
2
фрагментите с тел, плака и винтове. При нормално протичане на лечението, без усложнения
възстановителният период при такъв вид увреди е около 6-7 месеца. При ищцата
възстановителният период е протекъл с усложнения, довели до удължаване на срока за
възстановяване и допълнителни болки и страдания, вследствие на проведените оперативни
интервенции. С оглед тежестта на полученото увреждане и проведеното лечение,
установеният при прегледа ограничен обем на движение на лява глезенна става ще остане за
постоянно. При прегледа, извършен на *** се установява наличие на надлъжен оперативен
белег от вътрешната страна на лява глезенна става с дължима 13 см. на нивото на околната
кожа, без патологични промени; ограниченият обем на движение в лява глезенна става при
повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса при норма 20 градуса и при сваляне на
ходилото надолу от 40 градуса при норма 45 градуса; намалена чувствителност по горната
страна на ходилото. При анализ на приложената по делото медицинска документация не са
установени данни за проблеми в психическото здраве на ищцата, нито данни за предишни
заболявания на опорно двигателния апарат на ищцата и нарушения в двигателната й
активност. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че удълженият срок на
възстановяването при ищцата е следствие на настъпилото усложнение в зоната на
оперативната интервенция, което е довело до още няколко постъпвания с цел почистване на
оперативната рана и мъртвите тъкани, което е удължило срока. Това е едно от усложненията
при такъв вид счупвания, като в случая има и изкълчвания, което допълнително е увредило
тъканите и съдовете, което е благоприятна среда за получаване на инфекция. Отбелязва, че в
случая няма данни за поява на мехури и др., каквито могат да се появят, ако се забави много
оперативната намеса, поради което забавянето в постъпването в болница няма връзка с
продължителността на лечението.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните по делото.
Съгласно отговор, постъпил с вх. № 962/16.02.2023 г., от ЗАД „Алианц България
Живот“ АД след проверка в информационните системи, поддържани от застрахователя е
установено, че липсват данни за изплатено обезщетение на лицето Л. А. П. като едно от
ползващите се лица по посочената застрахователна полица, поради което не могат да
предоставят преписи от заявление за образуване на щета и палтежно нареждане.
От представените от ответника с молба от 29.03.2023 г. доказателства се установява, че
въз основа на претенция № *** по застрахователна полица № *** от Л. А. П. до ДЗИ
„Животозастраховане“ ЕАД с платежно нареждане от *** на ищцата е изплатена сумата
2465,03 лв., представляваща откупна стойност по договора за застраховка.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Р. К. Ц. и Г.И. Ц. - без родство със страните, и свидетелите Д.П.П. /син на
ищцата/ и Ц.П. П. /дъщеря на ищцата/, всички без дела със страните по делото.
Свидетелят Р. К. Ц. излага, че живее на около 700-800 м. от магазин „***“. На
тротоарната настилка имало нарушения от доста време. На *** около обяд в района на
детска градина „***“ срещу магазин „***“, жената, която се намира в залата, се спънала,
паднала и се притичали да й помогнат. Той отишъл пръв, жената пищяла, чантата й била
хвърлена на страни, кракът й бил обърнат встрани в частта от глезена. Дошли и други хора,
изправили я. Тя се обадила на сина си и свидетелят останал с нея докато той дойде. Заявява,
че участъкът, където е паднала ищцата, се намира на ръба на ул. „***“ и друга улица, на
ръба на детската градина, и там е нарушена цялата тротоарна настилка. Той, както и други
хоара също са се спъвали на това място. Помни, че инцидентът е настъпил на 7-ми март,
защото всички мъже купували цветя по случай 8-ми март.
Свидетелката Г.И. Ц. излага, че познава ищцата от 10 години, съседи са, живее на
етажа под нея. Свидетелката се намирала на плод и зеленчука пред магазин „***“, когато
погледнала на страни и видяла как Л. се спъва и пада. Затичала се към нея, още един мъж
3
също се притекъл на помощ. Когато стигнала до нея, тя била на земята, пребледняла,
кокалът на крака й бил излязъл, глезенът – обърнат. Чантата й била на страни и
свидетелката й я подала, за да се обади на сина си, като преди това я поставили да седне.
Излага, че преди инцидента Л. била много активен човек, но след тази злополука нещата
станали много зле. В продължение на четири месеца я виждали само когато ходи на лекар,
винаги била със сина си, който я носел до третия етаж, тъй като в блока няма асансьор. И
към момента ищцата не могла да слиза по стълбите, ако няма парапет, много трудно се
качва, като ходи куца и се движи много бавно. На същото място миналата година детето на
свидетелката паднало и си ожулило коленете и брадичката. Заявява, че тротоарът е много
разбит, от другата страна – също.
Свидетелят Д.П.П. /син на ищцата/ излага, че през месец март 2021 г. майка му
паднала на тротоара на ул. „***“ откъм страната на детска градина „***“. Разбрал за
инцидента, защото тя му се обадила по телефона, и той веднага отишъл. Когато пристигнал,
тя седяла на тротоара, била много изплашена и изпитвала силна болка. Веднага я откарал в
клиника в с. ***, където й направили операция с винтове и пластини, за да закрепят крака и
останала 2-3 седмици. След това ходили периодично на превръзки през 1-2 седмици. Преди
два месеца й направили четвърта операция, за да махнат пластините от крака. Когато я
изписали от болницата, в продължение на 3-4 месеца всеки ден се грижел за нея, било
невъзможно да се обслужва сама. Боляло я, непрекъснато купували обезболяващи,
емоционало също не била добре, изпитвала съжаление, че не може да му помага за детето,
което тогава било на 8-9 м. и вместо това те помагали на нея. Близо две години не ходила на
работа, изпитва болки и не може да води същия начин на живот, както преди.
Свидетелката Ц.П. П. /дъщеря на ищцата/ излага, че когато настъпил инцидента, се
намирала в София със семейството си. Майка й се обадила и казала, че си счупила крака
много лошо в областта на глезена да потърсят лекар. Препоръчали им д-р Ц. като
изключителен специалист, който работил в „***“ ЕООД с. *** и веднага брат й я закарал
там. Направили й операция, мисли, че е останала около седмица. Лечението било много
болезнено и дълго, майка й не можела да се справя сама с елементарни нужди като къпане
например. Не знае колко операции е претърпяла точно, може би 5-6, много я боляло след
тях. Преди майка й била голяма опора в помощта с децата, а след инцидента не е така,
защото кракът й се подува и я боли. Сринала се емоционално, чувствала се непълноценна.
Към момента още не се е възстановила в предишното състояние, уморявала се като слиза по
стълби, кракът й се подува, когато е изправена повече от час и половина.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно непосредствено възприетите
факти и доколкото съответстват на останалите доказателства по делото, съобразявайки
възможната им заинтересованост съобразно чл. 172 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и настъпва,
след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е необходимо
кумулативно наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – ищец,
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях.
Легално определение на понятието път е дадено в Закона за пътищата. Съгласно
4
разпоредбите на пар. 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата "Път" е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания. Съгласно т. 2-ра на пар. 1 "Земно платно" е
част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя.
Определение на понятието път се съдържа и в пар. 6, т. 1 от Закона за движение по
пътищата. Съгласно пар. 1, т. 1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Според пар. 6, т. 6 ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. Като взема предвид дадените определения от законодателя
на понятието път по Закона за пътищата и по Закона за движение по пътищата и понятието
тротоар по ЗДвП се налага извод, че тротоарът е част от пътя.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл. 48, т. 2, б. "а" от Правилника за
приложение на закона за пътищата - ППЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи, че на ***
ищцата е паднала на тротоар, предназначен за придвижване на пешеходците по ул. „***“.
Този тротоар е част от общинската пътна мрежа на гр. Перник – т. е. собственост е на
ответника Община Перник, поради което задължение за поддържането му е на ответника.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че в момента на инцидента
участъкът от тротоара, където е паднала ищцата, е бил разбит, като свидетелите също са се
спъвали на това място. Следователно установено е противоправно бездействие от страна на
служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
поддържане на процесния тротоар, който е част от общинската пътна мрежа в безопасно за
гражданите.
Установи се също, че вследствие на падането ищцата е получила травматично
увреждане – счупване на ляв долен крайник, наложило незабавна оперативна намеса.
Възстановителният период е протекъл с усложнения като ищцата е претърпяла общо пет
оперативни интервенции (описани в Оперативен протокол ***, Оперативен протокол ***,
Протокол ***, Оперативен протокол *** и Оперативен протокол ***). От доказателствата по
делото се установява, че последното направление за хоспитализация на ищцата е от ***,
както и че с решение на ТЕЛК от *** й е разрешено ползването на отпуск от 16.05.2022 г. за
срок от 30 дни. От събраните доказателства съдът приема, че вследствие на травмата ищцата
е търпяла болки, страдания и неудобства за период повече от една година, в продължение на
4 месеца не е могла да се обслужва сама и към момента на извършване на прегледа от
вещото лице по СМЕ на 14.11.2022 г. не се е възстановила напълно - налице е белег с
дължина от 13 см и ограничение на движението на глезена.
Като съобрази възрастта на ищцата към момента на инцидента (***г.), вида, естеството
и тежестта на получената травма, продължителността на лечебно-възстановителния период
(протекъл с пет хирургични интервенции), изпитваните от нея болки и страдания (по-
интензивни по характер непосредствено след всяка операция и при натоварване на
крайника); обстоятелството, че е разчитала на чужда помощ в периода на възстановяването
си, ограниченият обем на движението в лява глезенна става (повдигане на ходилото нагоре
от 10 градуса при норма 20 градуса и сваляне на ходилото надолу от 40 градуса при норма
45 градуса), което създава затруднение в ежедневните й дейности (като слизане и изкачване
на стълби) и ще остане за постоянно; неминуемо негативното въздействие върху психиката
5
й и конкретните икономически условия към датата на инцидента /***/ съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева.
По възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му
принос. В хода на делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че
пострадалата е допринесла за настъпване на увреждането. Предвид изложеното, съдът
приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение.
Неоснователно е и възражението, че ищцата е получила застрахователно обезщетение
за претърпените вреди. От събраните доказателства се установява, че след датата на
инцидента на ищцата е изплатена единствено сума от „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД,
представляваща откупната стойност по договора за застраховка, а не обезщетение за
процесното събитие.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
30 000,00 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 70 000,00 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с доводите на пълномощника на ищеца, изложени в устните състезания и в
писмената защита, че претендираният размер съответства на критерия за справедливост с
оглед социално-икономическите условия в страната, следва да се отбележи, че според
данните от НСИ средногодишната инфлация за периода януари - декември 2020 г. спрямо
периода януари - декември 2019 г. е 1.7%, поради което към момента на настъпване на
увреждането /началото на м.март 2021 г./, не е налице съществена промяна в социално-
икономическите условия в страната, които да обуславят по-висок размер на обезщетението,
определяни до момента с други решения при сходни случаи на увреждания /в Решение №
60224 от 4.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 914/2021 г., IV г. о., ГК при увреждане на глезенна
става, претърепени две операции от пострадалия, с период на възстановяване от 6 месеца, е
определено обезщетение в размер на сумата 20 000,00 лв., а в други решения при пълно
възстановяване на обема на движението - около 15 000,00 лв. /. В случая с оглед
проведените множество на брой операции, продължителният възстановителен период и
наличието на трайно ограничение на обема на движение на глезенната става при ищцата,
както и всички обсъдени по-горе обстоятелства, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на сумата 30 000,00 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. С оглед изложеното и предвид диспозитивното начало, следва
да бъде уважено искането за присъждане на законна последица върху главницата, считано от
датата подаване на исковата молба – 28.07.2022 г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда за двете страни – за ищеца
съобразно уважената част на иска, а за ответника – съобразно отхвърлената.
Съобразно списъка с разноски /л. 288/ и представени доказателства ищецът е сторил
6
разноски в общ размер на 7400,00 лв. /от които 2800,00 лв. - държавна такса, 400,00 лв. -
възнаграждение на вещо лице, и 4200,00 лв. - адвокатско възнаграждение/, от които
съразмерно на уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата 3171,43 лв.
Ответникът е доказал и претендира разноски със списъка по чл. 80 ГПК /л. 284/ в общ
размер на 3181,00 лв. /от които 3156,00 лв. - адвокатско възнаграждение, и 5 броя СУ – 25,00
лв./, от които в съответствие с отхвърлената част от иска следва да му бъде присъдена
сумата 1817,71 лв.
Водим от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1, да заплати на Л. А. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
сумата 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от травматично увреждане на левия крак, настъпило на
*** поради падане на неподдържана тротоарна площ на ул. „***“, на ъгъла на детска
градина „***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 28.07.2022 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 30 000,00 лв. до пълния предявен размер от 70 000,00 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община Перник, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1, да заплати на Л. А. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
сумата 3171,43 лв. /три хиляди сто седемдесет и един лева и 43 ст./, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. А. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, сумата
1817,71 лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и 71 ст./, представляваща направени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7