Р Е Ш Е Н И Е
№ 446/29.11.2023
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора от ОП – Добрич ПЛАМЕН НИКОЛОВ и
секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.а.н.х.д.
№ 516/2023 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор С.К., срещу
Решение № 181/23.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 222/2023 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № РД-05-94/20.12.2022
г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 7, ал.
1 и ал. 5 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели (Наредба № 9), във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 2 от Закона за водите (ЗВ), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 200,
ал. 1, т. 35 от ЗВ.
Жалбоподателят счита решението на ДРС за неправилно и незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Не е съгласен с мотивите на съда, че при налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Прави
възражения за липса на пълно описание на нарушението и за липса на материална
компетентност на директора на РЗИ да издава наказателни постановления по реда
на ЗВ. Излага доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и връчването на НП. Твърди, че съдът не е съобразил
обстоятелството, че НП е връчено с два месеца по-късно, което навежда на
извода, че е антидатирано с оглед спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Счита,
че АУАН и НП са съставени в нарушение на императивната норма на
чл. 18 от ЗАНН, тъй
като в случая са установени 63 самостоятелни нарушения (недостатъчен мониторинг в 63 зони), които е следвало да бъдат санкционирани поотделно, а не
с едно общо наказание. Сочи, че административнонаказателното производство е проведено
при неспазване на изискванията на Наредба № 25 от 06.06.2007 г. за условията и
реда за вземане на проби, провеждане на лабораторни изследвания, анализи и
експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол, с което е
ограничено правото на защита на наказаното лице. Твърди, че допуснатите
нарушения са неотстраними в съдебното производство и съставляват самостоятелно
основание за отмяна на НП. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Отправя и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на РЗИ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба.
Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно
постановление № РД-05-94/20.12.2022 г. на директора на РЗИ – Добрич, с което на
„В и К - Добрич“ АД, гр. Добрич, на основание чл. 200, ал. 1, т. 35 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение по
чл. 7, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 9, във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 2 от ЗВ,
изразяващо се в недостатъчен мониторинг в общо 63 зони за водоснабдяване.
За да постанови този резултат, районният съд е приел от
фактическа страна, че при извършена от държавен здравен инспектор проверка по
документи е установено, че през 2021 г. в общо 63 зони на водоснабдяване в
област Добрич от страна на водоснабдителното дружество не е извършен в пълен
обем
анализ по всички показатели и с необходимата минимална
честота на пробовземане съгласно изискванията на чл. 7 от Наредба № 9 - не са
пробонабрани и анализирани 68 броя проби от 60 зони за водоснабдяване, подробно
описани в АУАН и НП, по следните показатели : антимон, бензен, бенз (а)пирен, бромати, 1,2 – дихлоретан, живак, полициклични ароматни
въглеводороди, селен, тетрахлоретен и трихлоретен, трихалометани, тритий,
естествен уран, обща индикативна доза, обща бета активност, обща алфа
активност, радон и пестициди; 2 броя проби от зона Стожер и зона Септемврийци
по показател полициклични ароматни въглеводороди; 1 брой проба от зона Болата
по показатели : полициклични ароматни
въглеводороди и обща индикативна доза. Констатациите от проверката са отразени
в констативен протокол от 04.11.2022 г. Въз основа на този протокол срещу
жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 и ал. 5 от
Наредба № 9, във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 2 от ЗВ. На базата на АУАН е издадено
и процесното НП.
При тази фактическа обстановка съдът е стигнал до извод,
че нарушението е безспорно доказано и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да съставляват основание за отмяна на НП. Приел е, че в АУАН и
в НП точно и ясно е описано нарушението, с посочване на конкретните
несъответствия, довели до непълния мониторинг на водите за питейно-битови нужди
през 2021 г. Отхвърлил е като неоснователни твърденията на жалбоподателя за
нарушение на чл. 34 от ЗАНН по съображения, че АУАН е съставен на 17.11.2022
г., а НП е издадено на 20.12.2022 г. Намерил е, че шестмесечният срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е спазен, дори да се приеме, че НП е издадено на датата на
връчването му - 06.02.2023 г. Направил е извод, че никъде няма разпоредба,
която да определя срок за връчване на НП, а и късното връчване на НП не влияе
на законосъобразността му. Районният съд е приел, че неизписването на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетелите не е съществено нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът е идентичен по съдържание с протокола от
извършената проверка, с който жалбоподателят е имал възможност да се запознае задълбочено
по-рано. Изложил е доводи, че НП е издадено от компетентен
административнонаказващ орган съгласно ЗВ, нарушението е правилно
квалифицирано, а наложената имуществена санкция е към минималния предвиден в
закона размер, поради което не подлежи на преразглеждане. Преценил е, че
нарушението не осъществява признаците на маловажен случай, тъй като липсват
обстоятелства, обосноваващи по - ниската му степен на обществена опасност от
типичните за този род нарушения. Приел е, че в случая се касае за административно
нарушение, имащо отношение към здравето на потребителите на питейна вода, което
изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на това е стигнал до
крайния правен извод, че НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което
го е потвърдил и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Така постановеното решение е правилно.
При извършената служебна проверка не се констатират
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото
на защита на санкционираното лице. Районният съд е събрал и обсъдил всички
допустими, относими и необходими доказателства по делото и въз основа на тях е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства. От материалите по делото
е видно, че през 2021 г. касаторът в качеството си на водоснабдителна
организация не е изпълнил в пълен обем задължението си за провеждане на
мониторинг за качеството на водата за питейно – битови цели в общо 63 зони на
водоснабдяване в област Добрич по всички показатели и с необходимата минимална
честота на пробовземане. Нарушението е безспорно установено след преглед и оценка
на предоставените от самото дружество данни за неизпълнен мониторинг по зони и
показатели за 2021 г. В хода на съдебното производство не са събрани други доказателства,
които да опровергават по надлежния ред констатациите на контролните органи. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е стигнал
до законосъобразни правни изводи, че дружеството е извършило административно
нарушение по чл. 7, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 9, във връзка с чл. 48, ал. 2,
т. 2 от ЗВ, поради което подлежи на санкциониране по реда на чл. 210, ал. 1, т.
35 от ЗВ. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните
съображения на съда, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение
второ от АПК препраща към мотивите на решението.
Законосъобразно е прието от районния съд, че НП е
издадено от компетентен административнонаказващ орган.
Неоснователен е доводът на касатора, че директорът на РЗИ
няма правомощия да издава НП по ЗВ. Изрично в разпоредбата на чл. 201, ал. 8 от
ЗВ е посочено, че наказателните постановления по ал. 7, сред които са и
наказателните постановления за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 35 от ЗВ, се
издават от директора на регионалната здравна инспекция. В случая няма спор, че
нарушението на наказаното лице е по чл. 200, ал. 1, т. 35 от ЗВ, поради което и
наказателното постановление е издадено от материалнокомпетентен орган.
Не се споделя становището на касатора, че
наказващият орган е нарушил правилото на чл. 18
от ЗАНН, тъй като го е санкционирал за 63 установени нарушения (недостатъчен
мониторинг в общо 63 зони на водоподаване) с едно общо наказание. Законодателят не прави разделение на
мониторинга по зони, а го вменява като едно общо задължение на ВиК оператора,
като броят на зоните съответно показателите, които
са предмет на мониторинговата програма, би могъл да влияе върху размера на
наказанието, но не е определящ за броя на нарушенията. Съгласно легалната дефиниция
на понятието „мониторинг на водите”, дадена в § 1,
т. 18 от ДР на ЗВ, това са измервания, наблюдения и оценки за
определяне на състоянието на водите. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2,
т. 2 от ЗВ регламентира, че
водоползвателите, независимо дали са или не са титуляри на разрешителни, които
са В и К
оператори по смисъла на чл. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да
провеждат мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и да предоставят
данните от извършения мониторинг на органите по чл. 155а
и 189 по ред, определен в наредбата по чл. 135,
ал. 1, т. 3.
Общите изисквания за реда и начина на провеждане на мониторинга са установени в
чл. 7 от раздел ІV на Наредба № 9,
съгласно ал. 1 от който водоснабдителните организации
провеждат или възлагат извършването на мониторинг по показателите по приложение
№ 1, разделени в група А и група Б съгласно приложение № 2, с цел да се провери
дали водите, предлагани на потребителите, отговарят на изискванията на
наредбата, както и да се проследи ефективността на провежданата обработка и
дезинфекция. В ал. 5 на същия текст
пък е посочено, че минималната честота за вземане на проби и изпитване на
показателите от група А и група Б се определя съгласно приложение № 2, таблица
Б.1. За радиологичните показатели по приложение № 1, таблица Г.1 и Г.2
честотата на мониторинга се определя съгласно изискванията на приложение № 2а.
От анализа на нормативната уредба се налага
изводът, че неизследването на даден брой проби
по дадени показатели в една или повече зони не осъществява състава на отделни
нарушения, а е проявна форма на едно единствено нарушение
– непровеждането на мониторинг на качеството на водата във всички зони по
всички показатели и с необходимата минимална честота на пробонабиране, което
съставлява неизпълнение на законоустановеното в чл. 48,
ал. 2, т. 2
от ЗВ задължение на санкционираното дружество да провежда мониторинг на
качеството на водата за питейно-битови цели съобразно с изискванията на чл. 7 от Наредба № 9.
Правилно е прието от съда, че нарушението е описано в
достатъчна пълнота и яснота, позволяваща неговата индивидуализация от обективна
страна.
Не се споделя доводът на
касатора, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на датата на нарушението. От
съдържанието на АУАН и НП е видно, че в тях ясно и точно е
конкретизиран времевият период на извършване на
нарушението чрез посочване на годината на непълния (недостатъчния) мониторинг, поради което и с
оглед на формата на изпълнителното деяние (бездействие) не е налице липса на
задължителен реквизит.
Ирелевантни са възраженията в касационната
жалба, че административнонаказателното производство е проведено при неспазване
на изискванията на Наредба № 25 от 06.06.2007 г. за условията
и реда за вземане на проби, провеждане на лабораторни изследвания, анализи и
експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол, защото тази
наредба урежда реда и условията за вземане на проби от контролните органи,
необходими за целите на държавния здравен контрол, докато в случая
жалбоподателят е санкциониран за това, че самият той не е взел достатъчно проби,
необходими за провеждания от него мониторинг по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9.
Правилно е прието от съда, че съставомерността на
деянието е безспорно доказана. Санкционираният оператор не е оспорил верността на нито едно от отразените в
АУАН и НП обстоятелства,
дори напротив сам е признал в предоставените от него
данни на РЗИ - Добрич, че през 2021 година не е провел задължителния мониторинг
в пълния му обем поради тежкото си финансово състояние. С
неизвършването на анализ на водите за питейно – битови цели по всички предвидени показатели и
с необходимата минимална честота на пробовземане водоснабдителното дружество е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 7,
ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 9, във вр. чл. 48,
ал. 2, т. 2
от ЗВ, поради което правилно наказващият орган го е санкционирал
на основание
чл. 200, ал. 1,
т. 35 от ЗВ.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК.
При този изход на спора ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 27е от
НЗПП.
Водим от горното, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181/23.06.2023 г., постановено по
н.а.х.д. № 222/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния
директор С.К.,*** сумата от 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: