М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 796 по описа за 2019 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.А.И. с ЕГН:********** за това , че:
На 21.04.2018г, в град в., при условията на опасен
рецидив, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, отнел
чужда движима вещ - мобилен телефон „Huawei" с IMEI 1: 866221031752921 и
IMEI 2: 866221031772937, на стойност 436,50 лева (четиристотин тридесет и шест
лева и петдесет стотинки) от владението на Е.Д.Е. -управител на офис-магазин на
„Т.Б." ЕАД, ***, собственост на „Т.Б. ЕАД", без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои - престъпление по по
чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 от НК .
В хода на съдебното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от „Т.Б.“ЕАД срещу подс.
И. за причинените на юридическото лице имуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на обвинение по делото, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебното производство подсъдимият не се
признава за виновен и дава обяснения по делото.
В хода на съдебните прения
представителят на ВРП поддържа възведеното обвинение, като счита, че същото се
доказва по безспорен начин от всички писмени и гласни доказателства. Пледира,
че заключенията на изготвените видео-технически и лицево-идентификационна експертизи,
категорично установяват авторството на деянието, както и че същите са в
съответствие със събраните гласни доказателства по делото. Пледира се, предвид
липсата на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния
размер, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и да се
присъдят в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.
В хода на съдебните прения, защитникът на подс. И.
пледира на последния да бъде наложено минимално наказание.
В последната си дума подсъдимият твърди, че не е осъществил деянието,
описано в обвинителния акт, съотв. на инкриминираната
дата не е напускал жилището, което е обитавал.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През
мес.април 2018 г. св. Е.Д.Е. бил управител на търговски
обект - магазин на „Т.Б." ЕАД, находящ се на
адрес: гр. в. на ул. „З." №*, стопанисван от „Т.Б." ЕАД. По същото време функции на
продавач консултанти в обекта осъществявали св. И. и св. Ж.Х., , заместник
управител на обекта била св. Д.Д., а функциите на хигиенист били извършвани от св. Н.И.. В обекта
се предлагали за продажба мобилни
апарати, като някои от тях били изложени в търговската част на магазина, за да
имат възможност клиентите да се запознаят с характеристиките на съответната
марка и модел апарати. Всеки от рекламните телефоните бил закачен чрез букса за
кабел, обслужващ централна алармена система.
Един от изложените за демонстрация в обекта телефони бил мобилен телефон „Huawei mate 10 lite" с IMEI 1:
866221031752921 и IMEI 2: 866221031772937.
На 21.04.2018г. работното време в горепосочения
търговски обект било с начален час – 10.00ч. В периода между 09.30 до 10.00 ч.
в обекта пристигнали, с оглед осъществяване на трудовите си функции, св. И., св. Х., св. Д. и св.И.. Към 10.00 ч.
св. Х. се намирал пред обекта, св. Д. и св. И. – в търговската част на обекта,
а св. И. почти била приключила с хигиенните си задължения, като миела
изтривалката пред магазина. В този момент пред обекта застанал подс. И. и
демонстрирал пред св. И. намерението си да влезе в същия. И. го помолила да
изчака, попитала св. Д. дали служителите
са в готовност да обслужват клиенти и след като получила положителен отговор,
поканила подсъдимия да влезе. След като влязъл в търговската част на обекта, И.
се насочил към изложените демонстрационни телефони. Св. И. го попитала дали има
нужда от консултация, като същият отговорил, че има намерение да разгледа телефоните. Впоследствие той се
приближил до мобилен телефон „Huawei" с IMEI 1: 866221031752921 и IMEI 2:
866221031772937, поставен върху рекламна стойка, находяща се в непосредствена
близост до входната врата на магазина. Телефонът бил закрепен за стойката
посредством кабел, като единият край на кабела завършвал в таблото на самата
рекламна стойка, а другият край на кабела бил прикачен за датчик, който се
намирал на гърба на мобилния телефон. Целта и предназначението на този кабел
бил, телефонът да се предотврати
възможността апарата да се изнесе от магазина, като кабелът осигурявал връзка
на апарата с рекламната стойка. Впоследствие подс. И.
взел мобилен телефон „Huawei" с
IMEI 1: 866221031752921 и IMEI 2: 866221031772937, започнал да го разглежда в
областта на закрепването му с описания по-горе кабел, след което рязко го дръпнал, вследствие на
което кабела с датчика се отделил от телефона, а вследствие на издърпването се скъсали жиците на датчика.
Впоследствие
подсъдимият напуснал магазина и побягнал в посока ул. З., като влязъл във вх. Б
на жилищна кооперация, находяща се в гр. в. ул. Ц. С. и се заключил в
апартамент № *, находящ се на първия етаж в сградата,
което обитавал. Жилището било собственост на св. А.П. и на негови роднини. Св. П., който бил познат
на подсъдимият се съгласил последният да се настани в апартамента в период
около година преди инцидента.
Поведението
на подсъдимия, при осъществяване на отнемането на телефона, било възприето от св. Д., св. И. и св. И.,
като последната последвала подсъдимия, бягайки след него и му извикала да
спре.Същевременно св. Д. задействала алармената система, с оглед сигнализиране
на обсужващия обекта СОТза
случая. Междувременно св. Х., който се
намирал пред магазина, възприел така развилата се ситуация и същото тръгнал да
бяга след И. и колежката си в посока – ул. З., като преценил, че за да
пресрещне преследвания мъж, трябва да мине по ул. „Ц. С..“. Случайни граждани, които възприели действията по преследване на
бягащият мъж и забелязали входа в който последния се е скрил, уведомили И. и Х.
за местонахождението му. Впоследствие св. И. и св. Х. се срещнали пред
посочения вход, където междувременно се събрали и други неустановени по делото
лица, станали свидетели на преследването на подсъдимия. Св. И. описала на
колегата си Х. поведението подсъдимия в търговския обект, а последният подал
сигнал на тел. 112 за случая, като заявил, че извършителят на деянието е влязъл
във вх. Б на жилищна сграда, находяща се
на ул. Ц. С.І № * в гр. в..
Междувременно,
докато св. И. и св.Х. се намирали пред жилищната кооперация на ул. „Ц. С.."
№*, ет.*, ап.*, в търговския обект на „Т.Б.“
ЕАД отишъл св. Р.С.С.,
който бил служител на охранителна фирма „С.". Той провел разговор със св. Е.,
който бил уведомен за случая и пристигнал в обекта. След като Е. информирал С. за подробности
около извършеното отнемане, които му били известни, както и за обстоятелството,
че по сведение на служители в обекта, лицето е преследвано до жилищен блок в
близост, С., заедно заедно със св. И. отишъл пред
кооперацията, в която се намирало жилището, обитавано от подсъдимия.
Пристигналите
на място полицейски служители при Първо РУ при ОД на МВР-в. – св. Г.Г. и св. Н.Н., били уведомени от неустановено по делото лице,
че извършителят на деянието е влязъл в ап. * , находящ
се на ет.* във вх. * на адрес гр. в. ул. Ц.С.№ *. Същите позвънили на вратата
на апартамента. Първоначално подсъдимият, който бил залостил вратата от
вътрешната страна с дървена сопа,
заявил, че няма да отвори, но впоследствие , след като полицейските
служители се представили с длъжността си, ги пуснал да влязат. Полицаите
извършили оглед на помещенията в жилището и установили, че в същото се намира
единствено подсъдимият, съотв. апартаментът е пълен с
множество стари вещи и отпадъци. При
извършения оглед на помещенията, в които не било извършено претърсване, предвид
количеството на съхраняваните в жилището отпадъци, не бил установен мобилният апарат, отнет от
процесния търговски обект. Подсъдимият бил задържан и отведен в сградата на
Първо РУ при ОД на МВР-в. за изясняване на случая. При извеждане от входа на
жилищния блок, подсъдимият бил възприет от св. И., която разпознала същия като
лицето, което отнело процесния мобилен апарат .
Към момента, в който подсъдимият бил приведен в сградата на Първо РУ при
ОД на МВР-в., пред същата се намирала и св. И., която била призована за
провеждане на оперативни мероприятия. Тя възприела слизащия от автомобила И., и
разпознала същия като лицето, което отнело
телефона от обекта, стопанисван от „Т.Б.“ЕАД.
Във
връзка със случая било образувано наказателно производство, в хода на което с
протокол за доброволно предаване е приобщен диск със записи от камерите за видеонаблюдение
в офис-магазина на „Т.Б." ЕАД, ***, които записи са били предмет на назначена
и изготвена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.
В
експертното заключение на същата видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза е посочено, че на записите се наблюдават действията на лице от мъжки
пол, което разглеждало мобилен телефон, след което го откъсвало от кабела, с
който телефонът бил свързан със стойката и вземайки телефона се насочвал към
вход-изхода на офис-магазина, както и че след като лицето от мъжки пол
напуснало магазина се виждало как служителката в него се затичвала след мъжа и
излизала след него, като с експертизата е установено, че лицето от мъжки пол, чиито
действия са били записани и проследени на записа е подс.С.А.И..
В
хода на досъдебното производство е назначена и извършена съдебно-оценителна експертиза, в заключението
на която е посочено, че стойността на отнетия от подс
.И. мобилен телефон „Huawei" с IMEI 1: 866221031752921 и IMEI2:
866221031772937 възлиза на 436,50 лева.
В
хода на разследването е извършена съдебно-психиатрична
експертиза, видно от заключението по
която, подс.И. не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата-психоза и при него са
налице „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на
психоактивни вещества. Синдром на зависимост към хероин. Вредна употреба на амфетамини и марихуана". Вещото лице сочи, че към
момента на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
В
хода на съдебното производство е назначена и извършена тройна видео-техническа
и лицево-идентефикационна експертиза, в заключението
на която вещите лица сочат: Дискът DVD-R
Verbatim, с надпис 803 в. ул. З.1,21.04.2018г. -
ВД-02351.1 съдържа архив от специализиран софтуерен продукт за видеоохранителни системи Milestone
XProtect Client 201Ж Rl.
Установено
бе, че записаното изображение е цветно, без звук, с резолюция 1280x720 пиксела,
с показвани от плеъра данни за дата и часово време,
заснет в интервала 09:59:58ч. до 10:30:00ч. на 21.04.2018г. Прегледът на
записите не установи следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва. Маркировката за сигурност не е нарушена.
Записите
бяха възпроизведени с предоставения върху диска специализиран плеър SmartClient-Player.
Установена
бе хронологията на действията на лице от мъжки пол, извършващо кражба на
мобилен телефон, подробно онагледена и описана в изследователската част на
настоящия протокол. Извлечените изображения на лицето отговарят на изискванията
за наличие на общи и частни идентификационни признаци и са годни за сравнително
лицево-идентификационно изследване.
От
проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване може да се направи
извод, че на изследваните кадри с изображение на лице от мъжки пол и на
сравнителния снимков материал на лицето С.А.И. ЕГН: ********** е заснето едно и
също лице.
Подс. С.А.И. е
роден на ***г***, български гражданин, осъждан, ЕГН **********.
За да установи горепосочените
факти, съдът взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателстlа. Гласните доказателства, които съдът кредитира като
достоверни, доколкото са непротиворечиви и в логическо съотвествие
и единство с ценения доказателствен материал, са показанията на св. Е.,
показанията на св. И., на св. Г.Г., на св. Н.Н., на св. Ж.Х., на
св. Н.И. и на св. Р.С. , депозирани в хода на съдебното производство,
както и показанията на св. Е., св. И., св. Г., св. Х. и св. И., депозирани в
хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им. Показанията
на св. Х., св. И. и св. И. в частта относно начина, по който е установено къде
се е намирал подсъдимия до пристигане на полицейските служители, съдът
кредитира в частта, в която кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. В тази връзка съдът кредитира показанията на
посочените свидетели, които са непротиворечиви относно обстоятелството, че
случайни граждани, с неустановена по делото самоличност са им посочили входа, в
който е влязъл подсъдимият.
За формиране на фактическите си и
правни изводи по делото, съдът съобрази
и събраните писмени доказателства, а именно: експертното заключение по
изготвената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, изготвена в
хода на досъдебното производство, тройната такава, назначена, в хода на
съдебното следствие, протоколът за оглед на местопроизшествие и приложения към
същия албум, протоколът за доброволно предаване от 02.05.2018 г., гаранционна
карта на процесния телефон, копие от фактура на мобилния апарат, заключението
по изготвената съдебно-оценителна експертиза, заключението по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза както и компакт диск, съдържащ видеофайл и
компакт диск , съдържащ звуков файл, съответно звуковия файл излъчен чрез
възпроизвеждането му в съдебно заседание.
Като взе предвид, че обясненията
на подсъдимия противоречат на кредитирания от съда доказателствен материал
относно авторството на деянието, съдът ги оцени единствено като защитна теза.
Поради множество вътрешни противоречия и противоречия с останалия
доказателствен материал, съдът не кредитира показанията на св. П., в частта, в
която същият заявява, че се е намирал в процесното жилище към момента на
извършване на полицейска проверка. За да игнорира показанията на последния,
съдът съобрази и твърдението му, че страда от психическо заболяване, както и
обстоятелството, че в рамките на съдебното производство е развил три различни
версии относно случая, които от своя страна противоречат и на изложеното в хода
на досъдебното производство.
Въз основа на събраните и ценени
от съда доказателства бе безспорно установено, че на процесната дата, от процесния
обект е извършено отнемане на мобилен апарат с визираните в обвинителния акт и
стойност параметри, като деянието е извършено именно от подсъдимия.
Доказателствата са непротиворечиви
по отношение на механизма на извършеното отнемане, времето на осъществяването
му и отнетата вещ. Въпреки наличието на противоречиви доказателства, въз основа
на доказателствения материал, който съдът е оценил като достоверен такъв, се
формира категоричен извод, че именно подсъдимият е извършител на процесното
деяние.
Заключенията по двете назначени и
извършени видео-технически и лицево-идентификационни експертизи са еднозначни и
категорични относно извода, че в записа, приобщен по делото чрез съответния
носител / предаденият с протокол за доброволно по делото предаване диск/
отразява действията на лице, което е идентично по външни лицеви белези с
подсъдимия. С оглед констатиране
наличието, както на общи, така и на идентични частни признаци при съпоставянето,
четирима специалисти в областта на криминалистиката единодушно сочат изводите,
че на записа са отразени действията именно на подсъдимия. С оглед броя на
констатираните частни признаци, вещите лица заключават, че изводите им обуславя най-високата степен на преценка за
тъждественост, която сочи категоричност
на констатациите им, че на процесния запис са заснети действията именно на
подсъдимия.
Посочените изводи на вещите лица
се подкрепят и от множество преки и
непреки, както и косвени доказателства.
Като непреки доказателства относно механизма на отнемането и отнетата вещ,
съдът съобрази гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Е. и св. Х.
, доколкото възпроизвеждат разказа на други свидетели, възприели извършването
на деянието. Същевременно преки доказателства, установяващи непротиворечиво самото
отнемане са събрани чрез разпита на св. И., св. Д. и св. И.. Като преки доказателства относно поведението на подсъдимия по време и
непосредствено след извършване на деянието са взети предвид изложените пред
съда възприятия на св. Х. и св. И..
От друга страна, същите единодушно твърдят, че подсъдимият е тръгнал
да бяга именно към жилищната кооперация, в която впоследствие
е установен и по данни на случайни минувачи се е скрил във входа, в
който се намира апартамента, който е помещавал, като в тази част показанията им
са съобразени като косвени доказателства относно авторството на деянието.
В съответствие с показанията на
св. И. и св. Х., са и показанията на разпитаните полицейски служители, които непротиворечиво
заявяват в хода на досъдебното производство, че намиращи се на мястото на
инцидента лица, са им посочили апартамента, в който са твърдели, че се е скрил
извършителя след деянието, като същите непряко /косвено/ подкрепят останалите
доказателства, сочещи, че извършител на процесното деяние е именно подсъдимият.
Като доказателства в подкрепа на
обвинителната теза, съдът оцени и изявленията на св. И., че именно лицето
отнело процесния мобилен апарат е било задържано и изведено от жилищната
кооперация, до която е преследвано от служители на „Т.Б.“ЕАД, както и
показанията на св. И. в частта, в която същата сочи, че именно отведеното в Първо РУ при ОД на МР-в.
лице е лицето, извършило отнемането.
Съдът намира, че цитираните по-горе
доказателства, установяващи авторството на деянието, макар и косвени такива ,
са в логическо единство помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал и по-конкретно с изготвените видео-технически и
лицево-идентификационни експертизи, така че обосновават единствения възможен
извод, че подсъдимият е извършител на процесното деяние.
Не се подкрепи от доказателствата
по делото и защитната версия на подсъдимия, а именно, че не е напускал към
инкриминирания период жилището, което е
обитавал и в което се е намирал в момента на задържането му от органите на
реда. Същата не се потвърждава и от показанията на св. П., изложени в хода на
съдебното и досъдебното производство, в които същият сочи, че не се е намирал в
процесния апартамент, по време на и
непосредствено след инцидента, както и през нощта, предхождаща инкриминираната
дата. Едва след отправената, в нарушение на реда в залата, реплика от страна на
подсъдимия към свидетеля , П. лакончно е потвърдил
версията на И. изложена в обясненията му, в противоречие на непосредствено
преди това изложените обстоятелства в разпита му пред съда, както и в
противоречие на на показанията на лицето, депозирани
в хода на досъдебното производство. С оглед на изложеното съдът е игнорирал
показанията на П. в тази им част като вътрешно противоречиви и противоречащи на
останалия ценен доказателствен материал
С оглед на изложените
съображения,съдът намира, че доказателствата по делото обосновават по несъмнен
начин, че деянието, визирано в обвинителния акт е осъществено, както и че
същото е извършено именно от подсъдимия.
Въз основа на посочените
фактически и правни изводи, съдът
постанови осъдителна присъда, като прие че с поведението си подс.
С.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК,
за това че На 21.04.2018г, в град в., при условията на опасен рецидив, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон „Huawei" с IMEI 1: 866221031752921 и IMEI 2:
866221031772937, на стойност 436,50 лева (четиристотин тридесет и шест лева и
петдесет стотинки) от владението на Е.Д.Е. -управител на офис-магазин на „Т.Б."
ЕАД, ***, собственост на „Т.Б. ЕАД", без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присво.
От
субективна страна обв.И. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл
от НК като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици, като е искал да осъществи престъпното отнемане
на мобилния телефон с намерение противозаконно да го присвои.
Квалификацията на деянието
по чл.196, ал.1, т.2 от НК се определя от обстоятелството, че подс. И. е
извършил престъплението след като е бил осъден с присъда по НОХД №744/2013г. на
Окръжен съд-в., влязла в законна сила на 15.07.2013г., за престъпление по
чл.354А, ал.2, т.4 връзка ал.1 връзка чл.20, ал.2 от НК извършено на
14.11.2012г., за което му е наложено наказание от две години и пет месеца
„лишаване от свобода" при първоначален строг режим на изтърпяване; с
присъда по НОХД №1213/2016г. на Районен съд-в., влязла в законна сила на
05.04.2016г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 връзка чл.194, ал.1 от НК
извършено на 02.01.2016г., за което му е наложено наказание от шест месеца
„лишаване от свобода" при първоначален строг режим на изтърпяване и с
присъда по НОХД №6253/2016г. на Районен съд-в., влязла в законна сила на
11.05.2017г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 връзка чл.194, ал.1 връзка
чл.18, ал.1 от НК извършено на 01.12.2016г., за което му е наложено наказание
от осем месеца „лишаване от свобода" при първоначален строг режим на изтърпяване.
Предвид така посоченото са
налице предпоставките и на опасния рецидив по чл.29 буква „б" от НК, тъй
като подс .И. е извършил настоящото деяние, след като е бил осъден два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, а в
случая е установено че и по двете осъждания наказанието на И. не е било
отложено по реда на чл.66 от НК. Налице е и предпоставката на чл.30 , ал.1 от НК, тъй като не са изминали пет години от изтърпяване на така наложените
наказания.
Квалификацията на деянието
по чл.195, ал.1, т.З от НК се определя обстоятелството, че за извършване на кражбата
подс .И. е разрушил преграда, здраво направена за защита на процесната вещ,
което е било предпоставка за извършване на отнемането, а именно – разкъсване жиците на датчика, свързани с мобилния
телефон.
.При определяне на наказанието
съдът съобрази като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, осъжданията на лицето, които не са взети предвид при
квалификацията на деянието, като осъществено при условията на опасен рецидив,
както и лошите характеристични данни за същия, установени чрез разпита на св. Г.
и св. Н., видно от които подсъдимият е криминално проявен, не осъществява
трудова дейност и е известен на органите на реда като правонарушител.
Като смекчаващо отговорността на подс. И.
обстоятелство е съобразена стойността на отнетата вещ, която е под размера на
минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата.
Поради изложеното, съдът констатирайки наличие на баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, наложи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода“ между минималния и средния размер, предвиден в
съответната особена наказателно-правна норма, а именно за срок от четири
години.
Като съобрази, че от изтърпяване на последното ефективно наказание
„лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия не са изтекли повече от 5 години,
съдът постанови на основание чл. 57 ал.1 б.б от ЗИНЗС наказанието да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
По отношение на предявения граждански иско в хода
на наказателното производство, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност
се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка
при осъществяване на деянието, възраст
на пострадалия и характера на вредните последици.
От доказателствения материал по
делото безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, доколкото
деянието, предмет на обвинение по делото
се намира в пряка и непосредствена връзка с причинения престъпен
резултат, представляващ вредата, която има за цел да обезщети този искове. Поради
изложеното и предвид изложените по-горе аргументи за доказаност на обвинението
по отношение авторството на деянието, механизма на извършването му вида и
размера на причинената щета, последната установена от съдебно-оценителната експертиза, съдът намери, че гражданският иск
, предявен от „Т.Б.“ ЕАД е доказан по основание и размер, поради което го уважи
в пълен размер.
Поради изложените по-горе
съображения, при наличие на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, съдът уважи и акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва върху присъдената сума по уважения граждански иск,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия е възложено задължението
за заплащането по сметка на ОД на МВР-в.
на сумата от 286,40 лева , явяваща се направените в хода на досъдебното
производство разноски, както и по сметка на РС-в. на сумата от 252,89 лева, представляваща
направените в хода на съдебното производство разноски и сумата от 50 лева, явяваща се минимална държавна такса
върху уважения граждански иск.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: