М О
Т И В И
Към
присъдата по НЧХД № 851/2019 год. на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по
тъжба на Р.Р.Р., с която същата е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Н.С.
І.
За престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, за
това че: На 10.06.2019 г. в землището на село Избеглии, до пътната табела за
начало на населеното място, е причинил на Р.Р.Р., с
ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на носа, кръвонасядане в лява лицева половина, оток на горната
устна, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на
горната устна, кръвонасядане и охлузване по
лигавицата на долната устна, кръвонасядане по двете предмишници, кръвонасядане на
лявото бедро, кръвонасядане на лява колянна става, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. и
ІІ.
За престъпление по чл.146 ал.1 от НК, за това че: На 10.06.2019 г. в землището
на село Избеглии, до пътната табела за начало на населеното място, публично е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.Р.Р.,
с ЕГН **********, в нейно присъствие, а именно: „курва“, „мастия“,
„боклук“.
В съдебно
заседание частния тъжител Р.Р. чрез повереника си - адвокат П., поддържа повдигнатото обвинение
за двете престъпления със същата фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска
се осъждането на подсъдимия и налагане на справедливо наказание, както и
уважаване в пълен размер на предявените граждански
искове.
Подсъдимият А.С. участва лично в процеса и с
упълномощения си защитник – адв. Л.. Защитникът му
адвокат Л. обосновава тезата, че авторството и вината на подсъдимия С. в
извършването на престъпленията не са доказани по несъмнен начин, съответно на
което пледира за оправдателен диспозитив. Подсъдимият С. отрича за авторството си в
извършването на престъпленията и заема
защитна позиция като отрича да е нанасял побой и да е обиждал тъжителката и моли да бъде оправдан.
В
наказателното производство беше предявен от частния тъжител Р.Р. и приет за съвместно разглеждане граждански иск против
подсъдимия А.С. за сумата от 2500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от престъплението по чл. 130 ал.2 от НК изразяващи се в претърпени болка и страдание,
срам, стрес, страх и уронване на престижа й в обществото в резултат на причинената и лека телесна повреда , както и
за сумата от 30 лв. представляващи обезщетение за причинените й имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване
на престъплението, а именно 10.06.2019 г. до окончателното и изплащане.
Предявен и приет за съвместно
разглеждане бе и граждански иск в размер на 2 500 лева, представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.146 ал.1
от НК срещу подсъдимия А.Н.С., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на деликта
до окончателното й изплащане, като частният
тъжител Р.Р. бе
конституирана и като граждански ищец.
Съдът
на базата на събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият А.Н.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, с адрес: *** с ЕГН **********.
Подсъдимият А.С. и тъжителката Р.Р. имали
интимна връзка, която приключила през 2018 г., но подсъдимият
продължавал да търси и да притеснява тъжителката, като ъ оказвал натиск да подновят отношенията
си. На 10.06.2019 г. тъжителката Р.Р. била на тържество
в с. Козаново, където празнували рождения ден на нейния приятел – свидетеля Е.Д..
Около 21.00 ч. празненството приключило, като тъжителката Р., свидетелят Д. и
сестра му отишли до гр. Асеновград с автомобила на Д., за да оставят едно от
момичетата. След това се върнали в с. Козаново, за да оставят сестрата на Д..
Тогава тъжителката Р. забелязала, че в близост до къщата обикаля подсъдимият С.
със своя автомобил, което обстоятелство я притеснило и изплашило. Като я видял,
С. й подал сигнал с фаровете на автомобила,
като я предизвикал да слезе от колата. Тъй като тъжителката Р. не искала да се
вижда и да разговаря с него потеглила с
автомобила към с. Избеглии с намерение да стигне до дома си. С нея бил
единствено свидетелят Е.Д., чийто автомобил управлявала Р.. По пътя между с.
Козаново и с. Избеглии автомобилът, управляван от Р.Р.
бил застигнат от подсъдимия С.. Като забелязала това, тъжителката Р. силно се
притеснила и изплашила и увеличила скоростта, тъй като се страхувала от С. и от
евентуален конфликт с него. Подсъдимият А.С. започнал да ги преследва като с
изключително висока скорост в насрещното платно и неколкократно
се опитал да ги изпревари, като се
опитвал да избута автомобила и да я принуди да спре. Същевременно подавал звуков сигнал и й
правел знаци с юмруци да отбие от пътя. Непосредствено преди табелата за с. Избеглии,
подсъдимият изпреварил автомобила на тъжителката и спрял напречно на пътя, като
я принудил да спре. Подсъдимият С. веднага слязъл от автомобила, отишъл до
автомобила на тъжителката, отворил вратата и започнал да й крещи и да я кара да
излезе, като същевременно я хванал за ръката и със сила я издърпал от автомобила. Потърсил й сметка защо е с друг мъж и
започнал да й нанася удари по главата и лицето, като в резултат на ударите я
съборил на земята, където продължил да я рита в коремната област, по краката и
ръцете, с които тя пазела главата си. Свидетелят Д. се намесил и успял да
възпре подсъдимия от нападението му над пострадалата, след което С. се качил в автомобила си и потеглил. В
резултат на побоя, нанесен и от подсъдимия С., тъжителката Р.Р. получила множество травми по лицето в областта на носа и
устата, както и по двете предмишници, а също и по
лявото бедро и лявата колянна става, като същата се
разплакала и изпитвала силни болки. Свидетелят Д. откарал тъжителката Р. ***, като
по пътя същата не спирала да плаче и се оплаквала от силни болки по лицето и
устните. В заведението, стопанисвано от родителите на тъжителката се намирали
нейния баща- Р. Р. и и свидетелите Ангел Чолаков и Р.К., които видели състоянието
й. Р.Р. плачейки се оплакала на баща си за нанесения й
побой от Д., провокиран от което свидетелят Р., самата тъжителка и останалите
свидетели потеглили към с. Козаново, за да потърсят сметка на подсъдимия А.С.
за действията му. Последвали събития, свързани със саморазправа със семейството
на подсъдимия, при които пострадала неговата майка, които обаче нямат отношение
към настоящото обвинение и не са предмет на настоящото производство. По-късно
същата вечер пострадалата Р.Р. посетила болнично
заведение в гр. Асеновград, а на следващия ден 11.06.2019 г. Р. била освидетелствана от съдебен медик и й било
издадено съдебно-медицинско удостоверение, издадено й от КСМ при УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД-гр.Пловдив.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при възникналия на 10.06.2019 г. инцидент на входа на с. Избеглии на Р.Р.Р. са били причинени охлузване на носа, кръвонасядане в лявата лицева половина, оток на горната
устна, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на
горната устна, кръвонасядане и охлузване по
лигавицата на долната устна, кръвонасядане по двете предмишници, кръвонасядане на
лявото бедро и кръвонасядане на лявата колянна става. Описаните травматични увреждания добре съответстват
по местоположението и си и механизма на тяхното причиняване да са причинени
именно по твърдения от тъжителката начин в резултат на нанесен и побой, при
който й са нанасяни удари с ръце и крака. Всички констатирани травматични
увреждания са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Съдът
възприе и кредитира заключението на вещото лице, като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
За да постанови присъдата си Съдът прие за
безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка, която се установява от следните доказателствени средства, които съдът кредитира, а именно показанията на свидетелят - очевидец Е.Д., който
от непосредствена близост е възприел част от развитието на инцидента и е видял
факта на нанасянето на единия от ударите от подсъдимия в лицето на
пострадалата, както и това, че същата е била повалена в канавката в резултат на
нанесения и удар. Това именно е накарало и свидетелят Д. да се намеси и да
възпре подсъдимия от продължаването на побоя. Затова и показанията на този
свидетел пряко установяват главния факт.
Показанията му се потвърждават косвено и показаният на свидетелите Р. Р., Р.К., А.Ч. и Ж.С., които непосредствено след инцидента са
възприели лично състоянието на пострадалата и видимите следи от побой върху
нея. Съдът ползва частично и показанията на полицейските служители П.Я. и Н.А.
– доколкото те са възприели акцесорни факти, косвено относими към главния факт. Съдът ползва и писмените доказателства приложени по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствата –
лист за преглед на пациент и съдебно-медицинско
удостоверение на пострадалата Р.. Съдът
кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията
на горните свидетели и особено на свидетеля очевидец Е.Д., защото същите са напълно съответни помежду си и
кореспондират и с фактите описани в тъжбата. Съдът кредитира показанията на
всички тези свидетели и ги намира за
достоверни и защото те са съответни и на приложените по делото писмени
доказателства и се потвърждават от обективните находки установени от лекар при
медицинското освидетелстване на пострадалата, отразени и в издаденото й съдебномедицинско
удостоверение, въз основа на което е построено и заключението на
съдебно-медицинската експертиза. В заключението на СМЕ-за подробно е обоснована
причинната връзка между твърдените в тъжбата вредоносни действия при развилия
се инцидент на 10.06.2019 г. около на
входа на с. Избеглии и травмите по тялото на тъжителката, като е прието, че същите
е възможно да бъдат получени по начина, описан в тъжбата, а именно при побой
чрез нанасяне на удари с ръце и крака в съответните анатомични области. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като достоверни, тъй като те са напълно съответни
помежду си, съответни са на твърденията на тъжителката описани в тъжбата, а и
изглеждат житейски правдиви с оглед на цялостния контекст на отношенията между тъжителката
и подсъдимия. Най-важния аргумент за преценката за достоверност на показанията
на тези свидетели е съответствието им с обективните находки, а именно установените разнообразни
травми в различни анатомични области по тялото на пострадалата , които напълно съответстват да са получени по начина, твърдян от тъжителката и
потвърден от свидетелите.
Подсъдимият А.С. не се
признава за виновен и дава подробни
обяснения, в които развива защитна позиция, като твърди,че не е нанасял побой
на тъжителката, а тя сама е паднала в канавката, докато е търсила телефона му.
Отрича и обвинението за нанесени обиди по отношение на същата. Съдът с оглед
цялостния контекст на установената фактическа обстановка, при която подсъдимият
е преследвал упорито и агресивно с автомобила си тъжителката, принудил я с
опасна маневра самата тя да спре, предизвикал е конфликта, като я изкарал на сила
от автомобила, възприема обясненият му като негова защитна позиция, която не
отразява вярно реалната ситуация по развитието на инцидента. Същата се
опровергава категорично и всички останали гласни доказателства, както и от
заключението на СМЕ-за.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимият А.Н.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
130 ал.2 от НК,за това, че: На 10.06.2019 г. в землището на село Избеглии, до
пътната табела за начало на населеното място, е причинил на Р.Р.Р., с ЕГН **********
***, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на носа, кръвонасядане в лява лицева половина, оток на горната устна,
кръвонасядане и охлузване по лигавицата на горната
устна, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на
долната устна, кръвонасядане по двете предмишници, кръвонасядане на
лявото бедро, кръвонасядане на лява колянна става, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасният
му характер, предвиждал е настъпването
на обществено-опасните му последици и е
желаел настъпването им.
По отношение на второто повдигнато с
тъжбата обвинение за престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, касаещо
нанесени обиди от страна на подсъдимия А.С. по отношение на тъжителката Р.Р., при същия инцидент, като същият я нарекъл с думите „курва“,
„мастия“, „боклук“,съдът намери, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин на базата на събраните доказателства и изчерпаната
възможност събиране на други такива в тази посока. На практика единствения свидетел
очевидец, който потенциално е можел да възприеме факта на отправените обиди, това
е свидетелят Е.Д.. Същият в показанията си по отношение на това обстоятелство
обаче заявява, че от колата е чул ,че между А. и Р. е възникнал спор, но не е
чул конкретни реплики, а още по –малко пък конкретните обидни думи, които се
твърди, че са отправени. По отношение на другите двама свидетели – родителите
на тъжителката , а именно Р. Р. и Ж. С., те не са присъствали на инцидента, поради
което и по отношение на главния факт – отправени обиди реплики, показанията на тези свидетели нямат пряка информативност, тъй като те не са го възприели лично. При
това положение на практика липсват преки доказателства, които да установяват
фактите по това обвинение. Ето защо, при
така установената фактическа обстановка
и при така събраните доказателства по отношение на престъплението по чл. 146
ал.1 от НК, съдът намира, че обвинителната теза, изложена в тъжбата и
поддържана в процеса е разколебана и обвинението не е доказано по несъмнен
начин, каквото е изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. Ето защо, като взе в предвид правилото на чл.
303 ал.1 от НПК, че присъдата не може да
почива на предположения и изискването по ал.2 на същия текст за несъмнена доказаност на обвинението, съдът счита, че е налице една от
хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че подсъдимият А.Н.С. не е извършил
деянието предмет на обвинението за престъплението обида, повдигнато с тъжбата,
поради което Съдът го призна за невинен и го оправда по повдигнатото му с
тъжбата обвинение за престъпление по чл. 146 ал.1 от НК. Поради това и Съдът
отхвърли приетият за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 2500 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди на
частния тъжител Р.Р. в резултат на престъплението по чл. 146 ал.1
от НК.
По
отношение на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, за което съдът намери
подсъдимият А.Н.С. за виновен, са налице всички кумулативни предпоставки предвидени
в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност, а именно за извършеното престъпление, което е умишлено най-тежкото
предвиденото наказание в нормата на особената част е лишаване от свобода до шест месеца. Подсъдимият към момента на извършване на престъплението не
е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А
от НК и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо, съдът освободи
подсъдимия А.Н.С. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата, Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предишни осъждания и
младата възраст на дееца. За да определи справедливо наказание съдът се
съобрази с горните обстоятелства, но
като основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед на сравнително лекият съставомерен резултат, съдът намира, че не е висока,но взе
в предвид и факта на предхождащото опасно поведение на подсъдимия. Заедно с
това, съдът намира и, че подсъдимият е личност със сравнително невисока степен на
обществена опасност с оглед установените добри характеристични данни. Ето защо
съдът определи размера на глобата в близост до минималния размер на предвидения
в закона диапазон, а именно 1200 лв. Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най –добре би изпълнило
целите посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявения
от пострадалата граждански иск за причинените й неимуществени вреди от престъплението
по чл. 130 ал.2 от НК в размер на 2500
лв. и в размер на 30 лв. за имуществени вреди за заплащане на СМУ е доказан по
основание. Основанието на предявения граждански иск е виновно извършено деяние
от подсъдимият и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите,
които е причинил другиму с виновното си
поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление, пострадалата Р.Р. е
претърпяла неимуществени вреди - болки и страдание, както и причинен стрес – срам,
ужас и страх, които са непосредствена
последица от деянието, а също и имуществени вреди в размер на 30 лв. за
заплащане на СМУ. С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният граждански
иск е основателен, но завишен по размер.
Досежно неговия размер, според разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД за неимуществените вреди, същият следва да се определи по
справедливост. За справедлива Съдът намери сумата от 1000 лв. като оптимален паричен еквивалент на
претърпените от пострадалата болка и
страдание, срам, страх и ужас, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на престъплението, а именно 24.02.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата , като за разликата над тази сума до пълният претендиран
размер от 2500 лв. за неимуществени вреди съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен. По
отношение на сумата от 30 лева за имуществени вреди, същата е надлежно
удостоверена като щета от пострадалата, тъй като същата в резултат на
престъплението е била принудена да се освидетелствува,
за което е направила и горния разход, който се явява в причинна връзка с престъплението.
Подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважения размер на гражданският иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимия С. да
заплати на частния тъжител и граждански
ищец Р.Р.Р., направените от нея разноски по делото в
размер на 862,00 лв., представляващи
разноски за СМЕ, заплатена държавна такса за завеждането на делото и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
А.Н.С. бе осъден и да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Асеновград, сумата от 45,00 лева, представляваща разноски по
делото, за възнаграждение на вещо лице.
По
отношение на приобщеното по делото веществено доказателство- един брой компактдиск, изпратен от Районен
център 112 – гр. Кърджали, съдът определи да остане приложен по делото, след
влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимият по
отношение на собствените му действия и постъпки и незачитане на телесната
неприкосновеност на личността.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: