Определение по дело №1166/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Ф.” О., Г., представлявано от К. Д. К. срещу разпореждане № 498/06.02.2012 г., постановено по гр.д. № 1942/ 2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В частната жалба се твърди, че на дружеството в качеството му на длъжник е връчена на 02.03.2012 г. призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№ 14/2012 г. по описа на ЧСИ Х. П.. Твърди се и че в призовката за доброволно изпълнение /ПДИ/ било наредено на дружеството- да освободи и предаде на взискателите Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П., владението върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /предмет на Договор за наем на магазин и прилежащ склад от 05.02.2005 г., прекратен на 20.04.2010 г./, с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул.»И. В.» №. Жалбодателят изтъква, че в ПДИ било указано и че принудителният въвод във владение бил насрочен за 15.03.2012 г., и че по образуваното изпълнително дело дружеството дължало разноски в размер на 3 300 лв. Жалбодатлят счита, че образуването на изпълнителното дело било незаконосъобразно, тенденциозно и преднамерено. Поради изложеното обжалва разпореµдането въз основа на което бил издаден изпълнителния лист, стоящ в основата на образуваното изп.д.№14/12 г. и моли изпълнителният лист да бъде обезсилен. С оглед това си искане жалбодатят излага множество доводи, че всъщност дружеството предприело преди образуване на изпълнителното дело действия по доброволно извършване на въвода във владение, но че всъщност той не се осъществил защото взискателите не предприели необходимите от тяхна страна действия за това. В този аспект жалбодателят прави и искане за прекратяване на самото изпълнително дело като изтъква, че дружеството-длъжник не било дало повод за неговото образуване. Иска и да бъде преразгледан и намален в разумни граници размерът на търсения по изпълнителното дело адвокатски хонорар.

От ответниците по частната жалба М. Ш. и А. П. З. като наследници на Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П., единствено ответникът А. П. З., действащ сам и за себе си, е депозирал отговор на частната въззивна жалба. В отговора се изтъква, че депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение. Изтъкват се доводи за абсурдност на направените с частната жалба искания. Претендират се разноски за настоящото производство.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

С обжалваното в производството разпореждане № 498/ 06.02.2012 г., постановено по гр.д. № 1942 /2010 г. , Кърджалийският районен съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на молителите против жалбодателя в настоящото производство „Ф.” О., Г.,със следното съдържание : 1. Осъжда "Ф." О., гр. К., представлявано от управителя К. Д. К. да освободи и предаде на Н. К. К. с ЕГН *, Р. К. З. с ЕГН *, Н. С. З. с ЕГН *, З. С. С. с ЕГН *, Б. Х. П. с ЕГН * и С. Х. П. с ЕГН *, всички със съдебен адрес: Г., У.Б. №, владението на общо 1/2идеална част от недвижим имот, предмет на Договор за наем на магазин и прилежащ склад от 05.02.2005г., прекратен на 20.04.2010 г., който имот представлява магазин с прилежащ към него склад с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул. "И. В." № и е с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на О. К..;както и 2. Осъжда "Ф." "О., гр. К., представлявано от К. Д. К. да заплати на Н. К. К. с ЕГН *, Р. К. З. с ЕГН *, Н. С. З. с ЕГН *, З. С. С. с ЕГН *, Б. Х. П. с ЕГН * и С. Х. П. с ЕГН *, всички със съдебен адрес: Г., У.Б. №, направените по делото разноски в размер на 604.67 лв. на първа инстанция и 369 лв. на въззивна инстанция.

В мотивировъчната част на цитираното разпореждане първоинстанционният съд е посочил, че изпълнителният лист се издава въз основа на решение № 82/04.07.2011 г., постановено гр.д. № 1942/2010 г. по описа на КРС и решение № 309/ 06.12.2011 г. , постановено по в.гр.д. № 313/2011 г. по описа на КОС.

Настоящата инстанция констатира, че с цитираното въззивно решение № 309/ 06.12.2011 г. , постановено по в.гр.д. № 313/2011 г. по описа на КОС, е потвърдено решение № 82/04.07.2011 г., постановено гр.д. № 1942/2010 г. по описа на КРС, в частта му, с която ответното в първоинстанционното производство дружество „Ф.” О. е осъдено да върне на ищците Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., владението върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /предмет на Договор за наем на магазин и прилежащ склад от 05.02.2005 г., прекратен на 20.04.2010 г./, с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул.»И. В.» № . Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 82/04.07.2011 г,,в частта му, с която е осъдено „Ф.”О., гр. К. да заплати на Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., сумата от 840.54 лв., съставляваща направените в първоинстанционното производство разноски, за разликата от 604. 67 лв. до 840.54 лв. и е присъдил на ищците за сметка на ответното дружество и сумата в размер на 369 лв., съставляваща разноски във въззивното производство. Въззивното решение е окончателно.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище.

С частната жалба, стоящата в основата на настоящото производство, жалбодателят „Ф.”О.-К. чрез управителя си К.К., въпреки наведените множество доводи и разнородни искания, все пак изрично е посочил, че обжалва разпореждане № 498/06.02.2012 г. , постановено по гр.д. № 1942/10 г. на КРС, като моли да бъде обезсилен издадения въз основа на постановеното разпореждане изпълнителен лист. Тази констатация навежда на извода, че се намираме в производство по чл. 407, ал.1 от ГПК, т.е. иде реч за обжалване с частна жалба на разпореждане за издаване на изпълнителен лист. В този аспект съгласно разпоредбата на чл.404, т.1, предл.1 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения на съдилищата. Разпоредбата пък на чл.406, ал.1 от ГПК, предвижда, че изпълнителен лист въз основа на посочените в чл.404 от ГПК изпълнителни основания, може да бъде издаден ако при извършената от съда проверка се установи, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Т.е. съдът следва да издаде изпълнителен лист когато след проверка установи наличието на посочените две кумулативно изискуеми се предпоставки. В аспекта на изложеното настоящата инстанция счита, че компетентният Кърджалийски районен съд е постановил едно правилно разпореждане приемайки, че актовете- първоинстанционното и окончателното въззивно решение са влезли в сила, че те са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, в казуса вземане и действие срещу длъжника.

Освен изложеното в предходния абзац жалбодателят прави още две искания, чийто ред и основания обаче не се обхващат от правната природа на депозирата частна жалба. От контекста й се установява, че с нейното депозиране частният жалбодател цели и да прекрати производството по изп.д.№14/2012 г. по описа на ЧСИ Хр.Пурнарова. За цитираното изпълнително дело в настоящото производство се установява от приложените удостоверение № 261/07.03.12 г.и ПДИ от 02.03.12 г, че е образувано със страни – взискатели К., З., З., С., П. и П. и длъжник „Ф.” О. –К., че е с предмет –предаване владението върху идеални части на недвижим имот, и че има дължими в производството разноски и такси в размер на 3 300 лв. Предпоставките да бъде прекратено едно изпълнително производство и правомощията кой да го направи са очертани от разпоредбата на чл.433 от ГПК, и те определено не принадлежат на настоящата инстанция в настоящото производство, образувано по повод депозирана частна жалба с правно основание чл.407, ал.1 от ГПК. Изложените в този аспект в частната жалба доводи могат и следва да бъдат правени пред надлежния компетентен съдебен изпълнител, чиито действия и/или бездействия евентуално биха могли да бъдат предмет на съдебен контрол по реда и при условията на чл.435 от ГПК.

При този изход на настоящото производство се следват разноски в размер на 200 лв. само на ответника по частната жалба А.З.. Само на него лично е предоставена в производството въззивна юридическа услуга- депозиране на отговор на частна жалба.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от ”Ф.” О., със седалище и адрес на управление гр. К.,У.С. №, представлявано от управителя К. Д. К., частна жалба срещу разпореждане № 498/ 06.02.12 г., постановено по гр.д. № 1942/2010 г. на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА ”Ф.” О., със седалище и адрес на управление гр. К., У.С. №29, ЕИК, представлявано от управителя К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на А. П. З. от Г., ул. ”. № , с ЕГН *, сумата в размер на 200 лв., съставляваща разноски в производството.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.