Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 174

 

                                       Гр.Пазарджик,22.10.2014 год.

                                                                                                         

                     В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

       

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПЕТНАДАСЕТИ СЕПТЕМВРИ  2014 ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ВЕСЕЛИНОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:        ИРИНА ДЖУНЕВА

                                                                             КРИСТИНА ПУНТЕВА

 

 

     Секретар:С.П.

    

сложи за разглеждане докладваното от съдия Веселинов ВНЧХД№337/2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по гл.21 НПК.

       С Присъда №154/02.06.2014 год.по НЧХД№1685/2013 год.Пазарджишкия районен съд е признал подс.П.Я.Г. със снета самоличност за ВИНОВЕН в това,че на 24.04.2013 год.с подаден сигнал на тел.112, препредаден в РУП - Пазарджик е преписал престъпление-подкуп на Н.И.К. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му-престъпление по чл.148 ал.2 във вр.с а.1 т.3 НК,и във вр.с чл.147 с.к., като е ОПРАВДАН по първоначалното му обвинение за извършено такова престъпление спрямо К. като длъжностно лице по повод изпълнение на службата му.

   На основание чл.78а ал.1 НК съдът е освободил подс.Г. от наказателна отговорност за това деяние като му е наложил административно наказание „глоба”в размер на 1000 лв.в полза на държавата.

   ОСЪДЕН е подсъдимия Г. да заплати на Н.К. парична сума в размер на 2000 лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието,заедно със законната лихва от датата на престъплението до окончателното и изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН граждансксия иск за разликата до пълния му размер от 3000 лв.като неоснователен.

   ОСЪДЕН е подсъдимия да заплати и ДТ върху уважения иск в размер на 80 лв.и ДТ в размер на 5 лв.за издаване на изп.лист в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

    Недоволен от присъдата е останал подсъдимия Г.,който чрез адвоката си К. *** е подал въззивна жалба,в която жалба се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.Тези доводи се поддържат от защитата в с.з.като се иска в тази връзка въззивния съд на основание чл.336 ал.1 т.3 НПК да отмени осъдителната присъда по отношение на Г. и да постанови нова,оправдателна такава.

     Не се посочени нови д-ва.

   Процесуалният представител на страната-частен тъжител излага доводи в с.з.,поради които счита присъдата за законосъобразна и обоснована и като такава прави искане тя да се потвърди.

    Окръжният съд като въззивна инстанция след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото,при спазване разпоредбите по чл.313 и сл НПК,намери за установено следното:

      Жалбата е неоснователна.

     Първоинстанционният съд след като е обсъдил обстойно и задълбочено събраните в процеса писмени и гласни д-ва,е приел за безспорно установени следните фактически обстоятелства по частното обвинение:

      Тъжителят К. работи като полицай към РУП-Пазарджик на длъжността водач на патрулен автомобил. На инкриминираната дата на тази длъжност той заедно със св.С. били дежурни като патрул със служебен автомобил,осъществявайки патрулно-постова дейност на територията на гр.Пазарджик.

    Така около обяд те се установили с автомобила на ул.”Синитевска”като паркирали колата в пресечката към бившето предприятие „Металик”. Полицаите наблюдавали движението като в един момент забелязали че идва л.а.”Тойота Ярис”,който бил без включени дневни светлини.По този повод те спрели водача за проверка и когато той спрял видели,че той бил и без поставен обезопасителен колан. Автомобилът бил управляван от подсъдимия-същия спрял непосредствено след пресечката,в която бил спрял и патрулния автомобил в крайно в дясно в лентата за движение.Полицаите обяснили на подсъдимия,че за допуснатите нарушения по ЗДП ще му съставят АУАН.В тази връзка тъжителят К. взел документите на Г. и отишъл в патрулния автомобил да пише акта.В същото това време колегата му-св.С. продължил да наблюдава преминаващите по улицата автомобили като в един момент забелязал приближаването на джип „БМВ”като възприел,че неговите дневни светлини също не светели,поради което той подал сигнал на водача му да спре за проверка.Колата спряла в дясно в лентата си за движение преди пресечката за „Металик”.Тъй като не бил сигурен за светлините С. казал на водача на джипа-св.С. да превключи на няколко пъти с бутона за дневните светлини и по този начин се убедил,че те са изправни. В един момент С. забелязал тъжителя,с когото се познавали че е в патрулния автомобил и тръгнал към него с цел да го поздрави и си поговорят.К. обаче го отпратил с обяснението,че в момента е ангажиран и не може да му обърне внимание.В това време подсъдимия стоял наблизо,изчаквайки да му се състави акта,и забелязал разменените приказки на К. със С..Освен това той възприел от своя страна,че светлините на автомобила на С. действително не работели както трябва,а и се подразнил от общуването между двамата,като обвинил на висок глас тъжителя че бил взел от С. 20 лв.подкуп за да не му състави акт за това нарушение-за неработенето на дневните светлини на колата му.

    Няколко минути след това той се обадил на тел.112 като твърдял пред дежурния,че полицейски служители/визирайки тъжителя и С./ със служебен автомобил в гр.П-к на ул.”Синитевска”,били спрели за проверка джип БМВ,който не бил с включени дневни светлини,но не съставили АУАН на водача му,тъй като той им дал 20 лв.Във връзка с този негов сигнал,който бил под №********* от 24.04.2013 год. със Заповед на Н-ка на РУП-Пазарджик била назначена проверка за действията на полицаите,която приключила със становище,че не е било налице противоправно поведение от страна на тъжителя и С..Твърденията на подсъдимия в сигнала на тел.112 тъжителя впоследствие възприел като клеветнически такива в смисъл,че по този начин той му е приписал престъпление,което той не е извършил-вземайки подкуп от 20 лв.,по чл.148 ал.2 във вр.с ал.1 т.3 НК,с оглед на което била заведена пред съда настоящата частна тъжба от К. и инициирано по този начин наказателно производство от частен характер.

    В съдебната фаза на процеса за изясняване на обстоятелствата по главните факти,предмет на доказване по частното обвинение съдът на основание чл. 155 НПК е допуснал и извършил и оглед на място,резултатите от който са упоменати в протокола от 23.05.2014 год.,намиращ се на л.212 в кориците на делото.

   За да възприеме описаната фактическа обстановка по частното обвинение първостепенния съд се е позовал на частичните обяснения на подсъдимия,показанията на разпитаните свидетели М.,С.,С.,Г.-съпруга на подсъдимия,тези на Т.,И.,С.,на особените доказателствени средства-експертизите, депозирани от вещите лица Г.,К. и В.,както и на всички останали писмени д-ва,събрани в съдебната фаза на процеса.

      Въззивният съд намира, че решаващата инстанция в конкретния случай е положила в максимална степен усилия за изясняване обективно,всестранно и пълно на всички обстоятелства и факти,подлежащи на доказване в процеса по чл.102 НПК като е анализирала подробно и задълбочено д-вата и доказателствените средства в мотивите си към обжалваната присъда.В тази връзка следва да се посочи,че настоящата инстанция не съзира превратно тълкуване на събрания цялостен релевантен доказателствен материал,включително и по отношение показанията на разпитаните свидетели С. и М., които са били основни очевидци на случилото се на инкриминираната дата в гр.П-к на ул.”Синитевска”,каквито доводи се лансират от защитата,за да бъде възприета тезата че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на съдебния акт,свързано с ограничаването на процесуалните права на страната-подсъдим по чл.335 ал.2 във вр.с чл.348 ал.3 т.1 НПК, включ.и във връзка с отказа на съда да допусне и изслуша по искане на защитата АТЕ за състоянието на светлините на автомобила на св.С..Напротив, въззивната инстанция приема,че изводите на съда за установените безспорни обстоятелства по главните факти на частното обвинение са очертани в мотивите към присъдата съобразно изисквания по чл.305 ал.3 НПК.

     Предвид изложеното по начина за анализа на доказателствения материал по делото,при обсъждането на въпросите  по чл.301 НПК съдът е стигнал до законосъобразния и обоснован правен извод,че частното обвинение срещу подс.Г. е частично доказано по несъмнен начин с оглед разпоредбата по чл.303 ал.2 НПК, поради което той е признат за виновен в осъществяването на обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.148 ал.2 във вр.с ал.1 т.3 НК. Правилно е очертана обективната страна на деянието,което се е свеждало до това,че на инкриминираната дата в гр.П-к подсъдимия е подал сигнал на тел.112,който е бил препредаден в РУП-Пазарджик,който сигнал е съдържал твърдения на Г.,че тъжителя К. е взел 20 лв.подкуп в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а НК от проверявания като водач на МПС св.С.,който е управлявал автомобила си без включени дневни светлини,респ.по този начин му е предписал престъпление,и което е станало по време изпълнение на службата му като водач на патрулен автомобил на МВР.Впоследствие след извършената проверка поднесената по този начин клевета предвид поддържаните от подсъдимия твърдения по отношение на тъжителя,се е оказала неистинска.В тази връзка мотивацията на съда,излагайки обективната страна на престъплението в мотивите си към обжалваната присъда,не оставя съмнение както досежно авторството му, така и относно правната обосновка на неговите обективни и субективни елементи от състава му. Ето защо настоящата инстанция счита,че в тази и обжалвана част присъдата е законосъобразна и обоснована.

        Правилно,законосъобразно и обосновано,в съответствие и с константната съдебна практика по този род престъпност съдът е оправдал подсъдимия за клеветническите му твърдения,посочени по-горе,по отношение на тъжителя К. в длъжностното му качество,но по повод изпълнение на службата му.

   Когато е обсъждал въпроса за вида и размера на наказанието,което следва да се определи на подсъдимия,съдът  правилно и законосъобразно е приел,че в случая за него са били налице предпоставките по чл.78а ал.1 НК за освобождаването му от наказателна отговорност по чл.148 ал.2 във вр.с ал.1 т.3 НК и във вр.с чл.147 с.к.,с налагане на административно наказание „глоба”.Обсъдени и обосновани са правните изводи на решаващата инстанция по отношение тази част от съдебния акт,с които въззивния съд се съгласява изцяло като счита,че и в тази част присъдата не страда от порок.Досежно наложената по размер глоба от 1000 лв.-минимално предвидения такъв в чл.78а ал.1 НК следва да се отбележи,че съдът се е съобразил както с характера на извършената деятелност,така и с личността на дееца,респ.съдебното му минало,характеристични данни и степен на вина в конкретния случай.Размерът на глобата е съобразен и с разпоредбата на чл.12 ЗАНН.

         Обжалваната присъда е законосъобразна и обоснована и в гражданско-осъдителната и част.След като е признал подсъдимия за виновен в извършване на горното престъпление спрямо тъжителя съ дът правилно е приел,че са били налице предпоставките по чл.45 ЗЗД за реализиране на деликтната отговорност по този текст във връзка с причинените на тъжителя неимуществени вреди от деянието „клевета”.Ето защо като е съобразил и разпоредбата на чл.52 ЗЗД той е присъдил в полза на тъжителя К. сумата от 2000 лв.за тези вреди като обезщетение,като в останалата му част до пълния размер на претенцията искът за тези вреди е бил отхвърлен като неоснователен.

    С оглед на гореизложеното въззивния съд намира,че присъдата на ПРС като законосъобразна и обоснована,както и постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения ще следва да се потвърди,а жалбата като неоснователна-да се остави без уважение.

   Водим от горното и на основание чл.338 НПК Окръжният съд

 

 

 

                                   Р      Е     Ш     И:

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда№154/02.06.2014 год.по НЧХД№1685/2013  год.на Пазарджишкия районен съд.

        Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: