Решение по дело №987/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 781
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110200987
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 781
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110200987 по описа за 2022 година
Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 02.03.2022 г. в състав:

Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА

при секретаря Анелия Любенова, като разгледа докладваното от съдия
Топалова АНД №987 по описа за 2022 г. на СРС , за да се произнесе взе
предвид следното:


1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от КР. ПЛ. М., с ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба К №4960211/28.05.2021 г. издаден от
СДВР, с който й е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.4 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се правят възражения, че в ЕФ неправилно е посочена
правната квалификация на чл.182 ал.4 ЗДвП за повторност на нарушението,
тъй като предходното нарушение не е посочено, а и такова не съществува.
Жалбоподателката редовно призована се представлява в с.з. от адв. Р. Н.-
САК, която поддържа жалбата, предлага на съда да отмени изцяло ЕФ и
претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
юрисконсулт Панайотова са постъпили писмени бележки с подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди
ЕФ и претендира юрисконксултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на това на жалбоподателката.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
техническо средство АТСС ARH CAM S1 за това, че на дата 28.05.2021 г. в
16.37 часа, в гр.София, бул.”Владимир Вазов” до №31 /магазин „Деклатон”/,
при ограничение от 50 км/ч за населено място, установило, че л.а. „Пежо 301”
с рег.№*****, се движи със 71 км/ч, респ. превишена стойност от 21 км/ч.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е
именно жалбоподателката М. /л.9 от делото/.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния
2
ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на
наказаното лице какво именно поведение се санкционира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:

При абсолютна доказаност на нарушението от страна на
жалбоподателката М., са налице основания за отмяна на ЕФ, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, които съдът не би могъл да
санира в настоящото производство.
Наказващият орган е посочил правна квалификация по чл.182 ал.4
ЗДвП, която предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В
конкретния случай, видно от Справка за нарушител/водач /л.7 от делото/,
липсват данни за наличие на повторност на подобно нарушение, като същото
следва да е изрично отразено в ЕФ, поради което съдът намира, че последният
се явява изцяло незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя
за присъждане на адвокатско възнаграждение, като при определяне на
същото, съдът съобрази следното. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие с адв. М. и заплатена сума в брой в размер на 700 лв.
Като съобрази направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност и съобразяване с разпоредбата на чл. 8 т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лв. е 300 лв.
Именно в този размер, следва да бъдат възложени разноските за адвокатско
възнаграждение на СДВР.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба К
3
№4960211/28.05.2021 г. издаден от СДВР, с който на КР. ПЛ. М., с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.4 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на КР. ПЛ. М., с ЕГН **********, сума от
300 лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.П.М. с ЕГН ********** срещу електронен
фиш за налагане на глоба К №4960211/28.05.2021 г. издаден от СДВР, с който
й е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.4 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се правят възражения, че в ЕФ неправилно е посочена
правната квалификация на чл.182 ал.4 ЗДвП за повторност на нарушението,
тъй като предходното нарушение не е посочено, а и такова не съществува.
Жалбоподателката редовно призована се представлява в с.з. от адв. Р.Н.-САК,
която поддържа жалбата, предлага на съда да отмени изцяло ЕФ и претендира
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
юрисконсулт П. са постъпили писмени бележки с подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ и претендира
юрисконксултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
това на жалбоподателката.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
техническо средство АТСС ARH CAM S1 за това, че на дата 28.05.2021 г. в
16.37 часа, в гр.София, бул.”Владимир Вазов” до №31 /магазин „Деклатон”/,
при ограничение от 50 км/ч за населено място, установило, че л.а. „Пежо 301”
с рег.№****, се движи със 71 км/ч, респ. превишена стойност от 21 км/ч.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е
именно жалбоподателката М. /л.9 от делото/.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния
1
ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на
наказаното лице какво именно поведение се санкционира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:

При абсолютна доказаност на нарушението от страна на
жалбоподателката М., са налице основания за отмяна на ЕФ, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, които съдът не би могъл да
санира в настоящото производство.
Наказващият орган е посочил правна квалификация по чл.182 ал.4
ЗДвП, която предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В
конкретния случай, видно от Справка за нарушител/водач /л.7 от делото/,
липсват данни за наличие на повторност на подобно нарушение, като същото
следва да е изрично отразено в ЕФ, поради което съдът намира, че последният
се явява изцяло незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя
за присъждане на адвокатско възнаграждение, като при определяне на
същото, съдът съобрази следното. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие с адв. М. и заплатена сума в брой в размер на 700 лв.
Като съобрази направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност и съобразяване с разпоредбата на чл. 8 т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лв. е 300 лв.
Именно в този размер, следва да бъдат възложени разноските за адвокатско
възнаграждение на СДВР.
2